ДНИ НА ПРОСВЕТА И ДУХОВНОСТ "ЕЗИК СВЕЩЕН" - ВИДИН 2006

Сибила Гочева

web

От 9 до 11 май 2006 г. във Видин се проведоха Дни на българската просвета и духовност "Език свещен".

В многовековната си история Видин неизменно е бил средище със забележителни образователни и културни традиции. Значителна следа в духовния живот на България са оставили Видинската книжовна школа, множество просветители и духовни радетели, чиято родолюбива дейност е свързана с този край. Регионалният инспекторат по образованието - Видин, си постави за цел да активизира културния живот на града в съответствие с тези достойни традиции, како възстанови провежданите в недалечното минало празници "Език свещен". Инициативата беше подкрепена от общините Видин и Белоградчик, областната администрация - Видин, Видинската митрополия и получи щедро спонсорство от много частни фирми. Същевременно организаторите се постараха да изпълнят това събитие с ново съдържание и акцентът се постави върху ролята на българския език като мост от миналото към бъдещето, като духовен принос на България в общата европейска дименсия.

ХРОНИКА НА СЪБИТИЕТО

Ден първи - 9 май

Празниците бяха открити под звуците на марша на Трети бдински полк "Бдинци, лъвове, титани". В приветственото слово на градоначалника д-р Иван Ценов беше подчертано, че Видинският край в своето историческо битие винаги е бил пространство, където са се срещали националните традиции и европейският дух. Като наследници на тези традиции видинлии очакват на 1 януари 2007 г. достойно да влязат в Европейския съюз. Зоя Йорданова, началник на РИО - Видин, изказа своето удовлетворение от усилията на учителите от областта да осъществяват съвременен образователен процес. Тя изрази убеждението си, че Дните "Език свещен" ще се превърнат в трибуна за обмяна на ценен педагогически опит и дискусия по наболелите проблеми на българското образование. Приветствия към участниците отправиха също така заместник-областният управител Димитър Тодоров и Негово преосвещенство видинският митрополит Дометиан. Награди, осигурени от издателствата "Булвест", "Анубис" и "Захари Стоянов", получиха лауреатите от областния литературен конкурс за ученици "Ние сме европейци". Градусът на вълнение нарасна в последвалата среща с литературни творци - писателя Емил Андреев, автор на "Стъклената река", творбата, получила наградата за най-добър български роман през 2005 г., поетите Лъчезар Еленков, Андрей Андреев, Диана Сиракова, Ненчо Славчев.

Ден втори - 10 май:
Научно-практическа конференция "Обучението по български език - предизвикателствата на 21. век"

Научно-практическата конференция даде възможност за среща на повече от 120 учители по български език и литература с представители на МОН, с експертите от регионалните инспекторати и със специалисти по методика на обучението по български език и литература от четири университета в страната. Във фокуса на внимание бе поставен образователният процес по български език в средното училище. На пленарното заседание свои доклади изнесоха академичните преподаватели доц. Милена Васева, доц. д-р Татяна Ангелова, доц. д-р Ангел Петров от СУ "Св. Климент Охридски", проф. д.п.н. Маргарита Георгиева от ШУ "Епископ Константин Преславски", доц. д-р Пенка Гарушева от ПУ "Паисий Хилендарски". Преподавателите по български език и литература в средното училище имаха възможност да се запознаят с новите тенденции в обучението по български език и значително да обогатят своята научна и методическа подготовка.

На следобедните секционни заседания по темите "Обучението по български език в билингвална среда", "Използването на информационно-комуникационни технологии в обучението по български език", "Оценяването в процеса на обучение по български език" бяха представени успешни практики на учители от областите Видин, Перник и Силистра. Оформиха се становища и предложения, които участниците в конференцията предоставят на вниманието на Министерството на образованието, висшите училища и родителската общественост. Присъстващите учители с удовлетворение отбелязаха, че академичната общност и МОН са запознати с проблемите, които срещат в практиката си, и имат отношение към тях. Изказаха се надежди и пожелания съвместните усилия да бъдат все по-синхронизирани, защото целта е обща - да бъде успешно обучението по български език и литература.

Ден трети - 11 май:
Научна сесия "Българският език - нашето духовно наследство в обединена Европа"

В работата на форума взеха участие проф. Иван Кочев от ЮЗУ "Неофит Рилски", проф. Теодор Оанка от университета в гр. Крайова, Румъния, доц. д-р Страхил Попов от ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", научните сътрудници от БАН ст.н.с. д-р Боряна Велчева, н.с. Августа Манолева, н.с. Диана Благоева, учителят Славейко Иванов от ПГ "Васил Левски" - Видин. Вниманието се насочи към епохалното дело на братята св. св. Кирил и Методий като осъществяващо духовен мост между средновековна България и други европейски страни, към единството и разнообразието на нашия език в неговото диалектно богатство, към тенденциите в съвременното развитие на езика, както и към връзките между българския и румънския език в техния исторически развой. Също така бяха разисквани проблеми, свързани със състоянието на съвременния български език и неговото битуване в медиите и в интернетпространството. Участниците в сесията се обединиха около разбирането, че българският език е наше неоценимо богатство, че мисията на днешните учители е да го съхраняват в неговото разнообразие и да го предадат на идващото младо поколение.

Организаторите на празника с удовлетворение отбелязаха, че празниците на българската просвета и духовност "Език свещен" доведоха до следните съществени резултати:

1. Активизира се общественият и културният живот във Видин и региона.

2. Тържествено бяха отбелязани Денят на Европа и Денят на двамата братя равноапостоли св. св. Кирил и Методий, като се отчете българският принос в европейската културна история.

3. Поставиха се на вниманието на обществеността проблеми на образованието и по-специално на обучението по български език и литература, като се осъществи ефективна връзка между учителската колегия и институциите, отговорни за осъществяването на образователната реформа.

4. Подобри се качествено научната информираност, методическата и технологичната подготовка на учителите по български език и литература от област Видин. Регионалният инспекторат по образованието - Видин, смята, че инициативата "Език свещен" ще има значителен принос за подобряване на състоянието на образованието в регион Видин и в страната и има амбицията тези празници да се превърнат в традиция, като влязат в Националния календар на МОН.

ПРЕДЛОЖЕНИЯ НА УЧАСТНИЦИТЕ В СЕКЦИЯТА "ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ИНФОРМАЦИОННО-КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА"

І. Предимствата на ИКТ

Информационно-комуникационните технологии вече присъстват в българското училище. И въпреки атавистичния респект на преподавателите по български език и литература пред техниката и новите технологии все повече стават тези, които ползват свободно ИКТ като информационен ресурс, прилагат в работата си готови ИКТ продукти и сами изготвят такива.

В хода на дискусията по време на работата в секцията стигнахме до убеждението, че преподавателят трябва да разполага с творческа свобода при избора на електронни помагала. Определящи този избор са няколко основни фактора:

1. Компетентността на преподавателя в работата с ИКТ.

2. Възрастта на учениците, техните нагласи и възможности.

3. Целите и задачите на конкретната учебна единица (например: 1) чрез мултимедия учениците са "зрители" в класната стая, които посредством "прожекцията" получават повече знания в по-малко реално време, поднесени по атрактивен начин и провокиращи към определени творчески задачи, поставени от учителя; 2) учебният час се води в компютърна зала и всеки ученик работи с персонален компютър, което го превръща в пълноценен партньор в учебния процес; 3) работа по групи в компютърна зала; 4) самостоятелна работа в клас или за домашно, при която учениците ползват уменията си за работа в интернет среда и т.н.).

Чрез ИКТ можем да онагледяваме, да въвеждаме нови знания, да формираме и разширяваме уменията на младите хора за работа с текст, да подобрим атмосферата на общуване. Приложенията на ИКТ са многостранни. Предстои ни да намерим точната мяра: кога, как и в какви количества.

ІІ. Предложенията

Проблемите и въпросите, които поставиха колегите в работната група, произтичат преди всичко от необходимото признание, че българското училище като че ли "закъснява" с нормативността в работата с ИКТ - както за учениците, така и за учителите. Трябва да бъдат ясно регламентирани принципите на:

• Достъп до информация (в това число наличието на достатъчно компютърна техника в училищата).

• Логическо и критическо оценяване на информацията от глобалната мрежа (ниво на сигурност и достоверност, зачитане на авторско право и др.).

• Систематизиране и прилагане на информацията (специализирани сайтове).

• Новата "интернет" етика (и/или липсата на такава; разпадане на традиционните норми на общуване; "интернет" сленг и др.).

• Книжовните норми и дилемата кирилица и/или "интернетица".

• Въвеждането на нови методически единици в часовете по български език и литература за работа в интернет среда и междупредметна връзка с обучението по информационни и комуникационни технологии - кой вариант примерно е по-добрият, дали в часовете по информатика да се изучава основният текстов редактор WORD, а в часовете по български език и литература тези умения да се прилагат на практика, или изцяло редактирането да премине в часовете по български език и литература.

• Как да бъде решен въпросът с допълнителното натоварване с нов материал в стария обем учебни часове (в професионалните гимназии в 12. клас български език и литература се изучава само два часа седмично).

• Предложение в информационния портал liternet.bg да бъде създадена връзка с урочни планове по български език и литература, изготвени от колеги и предоставени за свободно ползване и обмен.

"Ти, българино, знай своя род и език" - този урок на Паисий Хилендарски е подчертано актуален сега, когато България е пред важната стъпка да влезе като равна сред страните - членки на Европейския съюз. Самочувствието на съвременния българин стъпва на познанието и съзнанието за личностна и национална значимост. В този смисъл глобалната информационна мрежа може да се окаже добър посредник за адекватното общуване както помежду ни, така и със света. А такава приоритетна обществена поръчка може да изпълни само българското училище.

ПРЕДЛОЖЕНИЯ НА УЧАСТНИЦИТЕ В СЕКЦИЯТА "ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В БИЛИНГВАЛНА СРЕДА"

1. Да се изработи вариант на Държавните образователни изисквания за обучението на деца, живеещи в условия на билингвизъм, който да съответства на техните когнитивни и емоционални потребности. Може би (след две десетилетия словесни брожения по проблема) е време да се създадат:

   - специализирана учебна програма, съдържаща минимизирано и прагматизирано учебно съдържание;

   - държавни стандарти, съотнесени към речевите възможности на билингвите и съобразени с факта, че социалната среда, в която живее голяма част от тях, пречи за оптималното овладяване на българския език;

   - учебници и учебни помагала за началния етап на обучение (1.-4. клас), чрез които българският език да се изучава на базата на майчиния език, като се отчита в същото време българското езиково обкръжение;

   - учебници по български език и литература за прогимназиалните и гимназиалните класове, които да съдържат урочни статии или да имат притурки, съобразени с особеностите на интерференцията на небългарския език;

   - издаване на тематични ромско-български и турско-български речници в помощ на учителя.

2. Да се осъществи специална квалификация на учители по български език за работа в условия на билингвизъм.
3. Да се прави необходимото за интеграция на ученици билингви в социо- и етнокултурна среда.

4. Да не се забравя, че качеството на образователния процес на деца, за които българският език е рҐден, но не майчин, трябва да е съобразен със спецификата на историята и културата на съответния етнос. Тогава много по-лесно ще се премине от смесена реч към истински билингвизъм, при който автоматично се задействат механизмите за превключване от кода на единия език към кода на другия.

5. С оглед на психолого-педагогическите аспекти на обучението на децата билингви следва:

   - да се акцентира върху интеркултурното образование;

   - при мотивирането за учебен труд да се стимулира емоционалната интелигентност;

   - в духа на конструктивизма да се насочват към конструиране на собствени знания на базата на опита и на взаимодействието със заобикалящата среда и да се поставят в позицията на партньори на учителя;

   - да се въздейства върху родителската общност с цел изграждане на положителна мотивация към учебен труд;

   - за да се използват по-целенасочено и по-системно възможностите за работа в свободноизбираемите учебни часове и в извънкласните форми, същите да се водят от един и същ преподавател в целия процес на обучение по даден учебен предмет.

6. Цялостната работа по български език и литература да се основава на най-значимите за обучението на тези деца дидактически принципи: достъпност, нагледност, индивидуализация и диференциация. От методическите принципи водещ трябва да бъде комуникативният.
7. В методически план е необходимо да се поставят акцентите:

   - усвояване трудните за учениците билингви фонетични, морфологични и синтактични особености на българския език;

   - работа по овладяване на лексикално-семантичното богатство на родния език;

   - развитие и усъвършенстване комуникативноречевите умения на учениците с оглед реалните задачи на речевото общуване;

   - по-специфична организация на урока по български език и литература с цел заинтригуване на учениците и създаване на положителни мотиви за пълноценно и успешно речево общуване в клас и извън училище;

   - набор от най-ефективни и целесъобразни методи, похвати, форми, средства за обучение, като съдържателна доминанта станат и интерактивните техники.

ПРЕДЛОЖЕНИЯ НА УЧАСТНИЦИТЕ В СЕКЦИЯТА "ОЦЕНЯВАНЕТО В ПРОЦЕСА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК"

Оценяването с различните свои форми и с критериите за него, преодоляването на субективизма, инструментите за оценяване, форматът на изпитите след 7. и 12. клас, броят оценки по предмета са ключови проблеми и въпроси в образователната дейност. Становището, че оценяването е цикличен процес, който отчита напредъка спрямо набелязаните цели и информира партньорите в образователната система за резултатите, подпомага усъвършенстването на дейността ни. Оценяването има контролни, насърчителни и прогностични функции и развива критерии за самооценка.

Участие в дейността на секцията взеха: Красимира Александрова - държавен експерт в МОН, доц. Милена Васева и доц. д-р Ангел Петров - преподаватели в СУ "Св. Климент Охридски", гл. ас. К. Попова - преподавател във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", експерти и учители по български език и литература.

Работата в секцията "Оценяването в процеса на обучението по български език" бе съсредоточена върху следните въпроси и проблеми:

1. Тестът и текстът като инструмент за проверка и оценка на знанията.

Бяха откроени техните цели, предимствата и недостатъците им. Стигна се до извода, че текстът и тестът не трябва да се противопоставят като начини за оценка на знанията. Колегите се обединяват около становището, че използването на единия или другия формат е въпрос на обслужване на различни цели.

2. Предимствата, за които се постигна съгласие, са:

Текстът дава представа за индивидуалността на ученика, за неговия интелект, за способността му да мисли самостоятелно, за отношението му към нещата; дава възможност да бъде представено аргументирано мнение по зададен проблем.

Тестът има претенции за обективност, поставя оценяването при равни условия и по-леки за уточняване критерии.

3. Недостатък при оценяване на създаден текст най-често са съмнението в обективността, упрекът в субективизъм и липсата на точни критерии.
4. Бе изказано становище, че тестът е неприложим по литература, тъй като се пренебрегва същността на литературата като изкуство, а то не може да бъде "вкарано" в рамки.
5. Обсъден бе въпросът за формата на изпита след завършен 7. клас. Вниманието се концентрира върху жанра на текста. Оформи се становище изпитът да е с продължителност три часа и да включва тест и създаване на аргументативен текст.
6. Поставиха се много въпроси, отнасящи се до обучението по български език не само в частта му "оценяване". Бе направено предложение да бъдат диференцирани изпитите в зависимост от профила на училището, в което се кандидатства.

Работата в секцията бе интензивна и това доказва, че темата е от изключително значение за всички. Академичната общност и МОН са запознати с проблемите, които срещат в практиката си учителите, и имат отношение към тях. Изказваме надеждите и желанията си да бъдат все по-синхронизирани съвместните ни усилия, защото целта е обща - да бъде успешно обучението по български език и литература.

© Сибила Гочева
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2006, № 5
© Електронно списание LiterNet, 20.01.2007, № 1 (86)

Други публикации:
Български език и литература, 2006, № 5.