 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗАГРУБЕЛИ РЪЦЕ
Загрубели са
ръцете ти, сеячо;
с кал под ноктите,
с цвят пръстен
в порите дори,
ала букетче
от цветчета нежни
носиш -
набрал си ги
от синора в зори.
Загрубели са
ръцете ти, сеячо,
но нежност проста
и от порите дори струи.
Кому ти обич с тях
си искал да изплачеш,
че в жеста ти молитвен
сякаш слънцето гори?
Ръцете загрубели са,
сеячо;
превърнали са се
самите те
в земя,
която нито стене,
нито плаче,
но ражда нежни
пролетни цветя.
© Румена Шиндлер-Коларова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.07.2006, № 7 (80)