Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИСТОРИКО-КУЛТУРНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА С. БУРГУДЖИ, АРЦИЗСКО, УКРАЙНА

Нина Чуфарличева

web

От момента на изселването си от родните места българите в Бесарабия стават обект на внимание както на чужди, така и на български историци, статистици, етнографи, фолклористи, диалектолози, ономасти и др. Едни от първите проучватели на това българско население са: А. А. Скалковски (1848), А. Клаус (1869), Л. С. Берг (1893), Й. Титоров (1903), Н. Державин (1914), Вл. Дякович (1918).

Руско-турските войни през 1806-1812 и 1828-1829 година стават начало на един трагичен момент в историята на българите. През тези години са фиксирани най-масовите преселвания на българско население в южните земи на Руската империя.

Какви са причините за изтеглянето на хиляди души от родните им къщи към неизвестността? През последните години историците стигат до мнението, че те са комплексни. От една страна, това са жестоките нападения и гонения от страна на турците. От друга, прокламациите на десетки волонтири, специално изпратени от руските власти за агитация на българите да се преселват в земите на царска Русия. Към всичко това трябва да се добави и фактът - участието на множество българи във военните действия на страната на руската армия. Образуват се цели отряди от българи, които след края на войната се изтеглят заедно със семействата си в Южна Русия. От своя страна, главнокомандващите на руските войски също съдействат за преселването от българските земи на моряци, корабостроители, занаятчии1.

Подписването на Одринския мирен договор през есента на 1829 година не води към промени в политическото положение на българите и по такъв начин поставя това население пред съдбоносен избор. Едни, възглавявани от бележития ръководител Георги Мамарчев, смятат, че е необходимо да продължат въоръжената борба за политическото освобождение на България. Други призовават за примиряване със създалото се положение. Трети - настояват за бързото преселване зад Дунав в Русия. Последните съставляват значителна част от населението в югоизточните и североизточните райони на българските земи.

Комплексът от всички по-горе изброени причини определя решението за преселване на цели градове и села, отделни родове и семейства. Според изследванията на И. Мешчерюк в Русия през този период се изселват 86 700 хиляди души, а според Стефан Дойнов техният брой е около 130-140 хиляди.

Основният поток от български бежанци след Одринския мирен договор се насочва към Русия, в районите на Бесарабия. По данни на И. Мешчерюк от септември 1829 г. до юли 1830 г. билети (разрешение за жителство) за преселване в Бесарабия получават 61 580 души, в Одеса - 2 745, в Крим - 2 147, а всичко в Русия 66 462 души (Мещерюк 1965: 94).

В резултат на това второ масово преселване в Бесарабия (1829-1830) са образувани нови селища: Исерлия, Главан, Чумлекьой, Гюлмен, Купаран, Селиогло, Голица, Пандаклия, Девлет Агач, Твардица, Кирютня, Вайсал, Дермендере, Камчик, Трополо, Ескиполос, Делжилер, Бургуджи, Хасан Батър.

Тук няма да осветлявам въпроса за хода на преселването и устройването на всички тези колонии, тъй като интересът е насочен само върху едно - селището Бургуджи, което днес носи названието Виноградовка2.

Жителите на изследваното тук селище пристигат в Бесарабия от българското село Бургуджи (днес с. Горно Александрово), Сливенски окръг. Според историческите данни за с. Горно Александрово рождената дата на това селище е 1730 година. Всъщност първите жители, родът Колеви-Петрови, идват тук от местността “Селището”. По-късно поради чумата хората напускат това място и се преселват с два километра на изток. Тук трябва да се добави, че към българските семейства се присъединяват и цигански, известни с майсторлъка си в железарството и особено в изработването на свредели (бургии). Местните жители считат, че от тази дума е произлязло и названието на селото - Бургуджи.

През 1882 г. с. Бургуджи е преименувано на Горно Александрово, защото през същата година тук идва княз Александър Богориди. Той е посрещнат, както и навсякъде, тържествено и с много почести. Кметът на Бургуджи Мано Йовчев предлага на княз Богориди да стане кръстник на селото и по такъв начин то да приеме неговото име. Тази молба е уважена и с Приказ № 183 от 10 ноември 1882 г. с. Бургуджи е преименувано в Горно Александрово (Койчев 2002: 4). Днес с. Горно Александрово се намира на 27 километра от гр. Сливен. Край него минават пътищата София - Бургас, Котел - Ямбол, Котел - Странджа.

През 1830 г. генерал Дибич Забалкански с умели политически ходове подтиква българското население от Бургаско, Ямболско, Новозагорско, Сливенско, Карнобатско и Варненско да се изселят в Бесарабия (Чуфарличева 2004: 335). За положението около тези преселнически вълнения свидетелства следната информация: “Било през месец декември. Един човек от селото ходил в Сливен по своя работа, там той е научил, че турците се готвят да нападнат селото в навечерието на Коледа. Като се върнал, човекът разказал на своите съселяни за готвеното покушение. Съселяните се стекли на общо събиране и решили всички да се изселят в Бесарабия. Били 84 семейства, натоварили най-нужната покъщнина в 84 каруци, повели добитъка и тръгнали по дългия път. Пътували около 50 дни. По пътя от глад и жажда някои са починали. До новото място в Буджакската степ достигнали само 70 семейства. Старейшините избрали най-подходящото място за заселването, а селският свещеник извършил водосвет. На първо време преселниците изкопавали землянки. Дошла пролетта. Работливите българи започнали да разорават девствените степи и само за няколко десетилетия с напуканите си ръце превърнали тези степи в китна градина” (Симеонов 2000: 114).

През същата година от с. Бургуджи към Бесарабия тръгват 84 семейства българи. Техните разрешителни са т.нар. билети, издадени от началника на щаба на 2-ра армия на основание на 13-та статия от Андрианополския мирен договор. Близо до река Дунав те са спрени от капитан Мамарчев и благодарение на него в с. Агоратор остават четири семейства, чиито потомци и до днес живеят там. Две семейства от тръгналите към Бесарабия бургуджийци се изгубват в неизвестна посока. Останалите 78 семейства благополучно стигат степите на Бесарабия и се заселват по двата бряга на река Дракуля в днешна Одеска област, Арцизки район. На новообразуваното селище преселниците дават названието Бургуджи в памет на оставеното в родните земи село (Чуфарличева 2004: 335).

Във всеки един от тези документи (билетите) проучваното тук село се води като колония Бургуджи, Долнобуджакски окръг, Леовски уезд, Бесарабска област. Обаче в друг тип документи - метрическите книги, колонията Бургуджи е зачислена към Акермански уезд. В началото на XX в. с. Бургуджи се води в Татарбунарски район. През 70-те години - в Арцизки район, защото през 1969 г. Арциз от село става град.

В специализираната литература названието на с. Бургуджи се изписва по различен начин: Боргуджа (Державин 1915), Боргудж (Бернщайн 1956), Горно Бургуджии (Дихан 2001). Местните жители както в миналото, така и днес назовават своето село Бурбуджия, а себе си определят като бурбуджийци.Този вариант се познава и сред жителите на граничещите с Бургуджи български села.

Изминава малко повече от един век и в Бесарабия се установява съветска власт (1940-1989). Тя идва с намерението да приобщи българското население към голямото многонационално семейство на съветския народ. Разбира се, това става с провеждането на масови реформи, една от които е смяната на поселищните названия. И така на 14 ноември 1945 г. Върховният Съвет на Украинската ССР издава Указ за преименуване на българските села в тогавашна Измаилска област на руски и украински, без да се има предвид мнението на самото българско население и неговите исторически традиции.

Произходът на названията на българските села в Бесарабия може да се раздели на четири принципа: първият е свързан с именуването на онези села, откъдето се преселват в Руската империя; вторият е свързан с местната ойкономична традиция - възприемат се названията на ногайските селища, в които се заселва по-голямата част от преселниците; третият е свързан с образуването на села от процесите на вътрешната миграция на населението в Бесарабия. Селищата се наричат в чест на някакво лице, взело участие в съдбата на българите или в памет на първия заселник; четвъртият е свързан с някакъв обект (чешма, река) или с качеството на питейната вода, земята или от названието на местността (Пушков 2000: 78, Чуфарличева 2005: 2).

Ойконима на с. Бургуджи се отнася към първия принцип. До 1948 г. селото се нарича Бургуджи, а след 1948 г. е преименувано във Виноградовка. Този ойконим е образуван от руската дума “виноград“ (грозде). Тук трябва да се отбележи фактът, че по време на социализма с подобно название са преименувани няколко български села. Това най-вече се обяснява с отглеждането в този край на многобройни масиви лозя. И така ойконимът “виноградовка” се състои от руското съществително виноград + наставката -овка. След 1991 година, когато Украйна става независима държава, в официалните документи селището е записано според украинския правопис - Виноградiвка (Карпенко 1977: 64, Чуфарличева 2005: 2).

Граничещите със с. Бургуджи селища са български: Селиогло (днес Холмское), Делжилер (днес Дмитровка), Главан и Задунаевка и украински: Надеждовка, Плоцк и Каменское. Районният център гр. Арциз се намира на 18 км северно от Бургуджи.

Вътрешната структура на с. Бургуджи е изградена съобразно географските и природните условия на местността. Уличната мрежа се разполага върху двата бряга или хълма на река Дракуля. Паралелно на реката е построена централната улица, която според обясними причини носи названието В. Ленин. Тази практика да се наричат централните улици с името на вожда на КПСС е доста разпространена в Бесарабия по време на социализма. Паметника на В. И. Ленин и площадът на Ленин делят централната улица на две - северна и южна. В с. Бургуджи има десет улици - Садовая, Октябрьская, 8 Марта, Кирова, Базарная, Ленина, Первомайская, Парижская комуна, Надеждовская и Дмитровская. Днес в официалните документи те се изписват според украинския правопис: Октябрьская - Жовтнева, 8 Март - Восьме Березня, Первомайская - Першетравня. Крайната улица е наречена Надеждовская, защото води към съседното село Надеждовка. Улицата, която разделя селото на две части - северна и южна, се нарича Дмитровская, тъй като съседното българско село се казва Дмитровка (бивше Делжилер). По тази улица никой не живей, тя е шосе. Западният и източния край на селото се разполагат върху два хълма, а в низината е центърът.

В центъра на селището се издига православният християнски храм “Св. Георги Победоносец”. Историята на тази църква датира още от първите десетилетия на заселването на преселниците. Според данните на А. Скалковски първият божи храм в с. Бургуджи представлява малко дървено параклисче (Скалковский 1848: 88). Интересното е, че народната памет и до днес пази спомена за едновремешната дървена църквичка.През 1887 г., когато в българските бесарабски колонии се започва масово строителство на каменни църкви, бургуджийци поставят основите на черквата “Св. Георги Победоносец” (Червенков 2005: 152-154). През 60-те години на ХХ в. поради активната антирелигиозна пропаганда на КПСС църквата се затваря, а през 80-те години тя е превърната в историко-етнографски музей. През този кризисен в духовно отношение период хората все пак намират начин да извършат най-християнските тайнства. Те си кръщават децата и се венчават в съседното българско село Главан, където църквата е оцеляла по чудо.

Освен църквата в центъра на селището се намират и сградите на кметството или т.нар. селски съвет, среднообразователното училище, детската градина, административната сграда на селскостопанската фирма “Бургуджи”, стадионът, историко-етнографският музей и разбира се, Домът на културата. Тук, в продължение на десетилетия, а и днес се провеждат най-различни празнични тържества, посветени на Нова година, на 8 март, на Великден, на 9 май, на Деня на основаването на село Бургуджи и др.

Тук трябва да се отбележи и друг немаловажен момент, а именно местонахождението на селското гробище. До 70-те години на ХХ в. то се намира почти в центъра на селището, обаче след това извън границите на селото се открива ново гробище.

Основни поминъци на бургуджийци са скотовъдството, земеделието, градинарството и лозарството. И до днес в Бургуджи се отглеждат добри овце, събира се голям берекет на пшеница, царевица, слънчоглед, грозде и пр.

Ако се направи народопсихологическа картина на бургуджийци, то тя трябва да е следната: трудолюбиви, пестеливи, предпазливи, издръжливи и упорити. Към тези положителни качества трябва да се добавят и отрицателните черти като избухливостта и нахалството. Основното нещо, което ги кара и до днес да си остават такива, е уважението към делата и опита на изминалите поколения. Бургуджийци се гордеят, че са българи и че говорят български. Най-голямата за тях ценност са народните традиции, обичаи, език. Не остава без значение и авторитетът на родителите.

Животът на българина-преселник в Бесарабия е изпълнен не само с делници, но и с празници. За този около 200-годишен живот в полиетническа среда, на хиляди километри от историческата родина, бургуджийци, както и останалата част от българската общност в Бесарабия, и до днес спазват традиционния модел на предците. На първо място трябва да се отбележат обредите от жизнения цикъл на човека, защото те са “възлови моменти” в живота на човека и общността (Иванова 2000: 5-10). Към тях както в миналото, така и днес се отнасят обредите и ритуалите, свързани с раждането, брака и смъртта. Във връзка с това трябва да се каже, че всички извършвани действия са според нормите на българската традиция. В комплекса около раждането най-важни и устойчиви във времето са: изборът на името, “малка пита”, “четенето” на родилката на 40-ия ден след раждането, кръщаването на детето, “голяма пита”, подстригването на детето, когато навърши една година, прохождането и др. Около брака са: годеж, сватбата в петък, сватбата при булката, прощаването с родната къща, сватбата при годеника в неделя, сватбата в понеделник, “поворотки”. Около смъртта са: ”умряло” (погребението), “струвило” на 9 дена, 6 месеца, 9 месеца и година.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. За причините на масовите изселвания вж. подробно: Мещерюк (1965); Грек, Червенков (1993). [обратно]

2. Навсякъде в текста ще се използва названието Бургуджи, тъй като и до днес местните жители така наричат своето село. А названието Виноградовка е наложено по време на социализма, за което ще стане дума по-долу в текста. [обратно]

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Бернщайн 1980: Бернщейн, С. Основные этапы переселения болгар в Россию в XVIII-XIX в. // Советское славянознание, 1980, № 1, 42-52.

Берг 1893: Берг, Л. С. Бесарабия. Страна. Люди. Хозяйства. Кишинев, 1893.

Грек, Червенков 1993: Грек, И., Червенков, Н. Българите от Украйна и Молдова. Минало и настояще. София: Христо Ботев, 1993.

Дрон, Курогло 1989: Дрон, И. В., Курогло, С. С. Современная гагаузская топонимия и антропонимия. Кишинев, 1989.

Державин 1914: Державин, Н. Болгарские колонии в России. София, 1914.

Дихан 2001: Дихан, М. Преселване на българите в Южна Украйна. Одеса, 2001.

Иванова 2000: Иванова, Р. Обредите от жизнения цикъл - традиция и съвременост. // Жизненият цикъл. Доклади от българо-сръбска научна конференция. София, 2000.

Карпенко 1977: Карпенко, Ю. А. Топонимия болгарских сел Одесской области. Историческая ономастика. Москва, 1977.

Клаус 1869: Клаус, А. Наши колонии. Опыты и материалы по истории и стастике иностранной колонизаций в России. Одесса, 1869.

Койчев 2002: Койчев, М. Как село Бургуджи стана Горно Александрово. // Сливенски новини, № 4, 2002.

Ковачев 1987: Ковачев, Н. Българска ономастика. София, 1987.

Месчерюк 1965: Месчерюк, И. И. Переселение болгар в Южную Бессарабию 1828-1834. Кишинев, 1965.

Пушков 1999: Пушков, С. Българска Бесарабия. Болград, 1999.

Скалковски 1848: Скалковски, А. А. Болгарские колонии в Бессарабии и Новороссийском крае. Одесса, 1848.

Симеонов 2000: Симеонов, Ив. Нови изследвания за с. Виноградовка. // Алманах “Родолюбец”, София, 2000, № 4.

Червенков 2005: Червенков, Н. Н. Создание церквей в болгаских колониях в Бесарабии в первой половине XIX века. // Православные храмы в болгарских и гагузских селениях юга Украины и Молдовы. Болград, 2005,146-161.

Чуфарличева 2004: Чуфарличева, Н. Кажи ми как се казваш, за да ти кажа откъде си. // Алманах “Родолюбец”, София, № 6, 2004.

 

 

© Нина Чуфарличева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.06.2006, № 6 (79)