УСПЕШНО ПРИЛОЖНО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ПОТЕНЦИАЛА НА ПЕСЕНТА В ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Людмила Стоянова

web

Напоследък активно се дискутира въпросът за емоционалния климат в учебния процес. Добрата емоционална атмосфера предполага установяване на междуличностен контакт, водеща роля в който има преподавателят. Той следва да създава отношение на доброжелателност, на духовна близост, чувство за комфорт, сътрудничество и успех. Само в атмосферата на душевен комфорт обучаваният може да разгърне напълно възможностите си да усвоява, да осмисля, възпроизвежда и творчески да прилага предлаганите му знания, както и да изяви способността си за самореализация в учебния колектив.

Един от най-ефективните способи за въздействие върху емоциите на обучаваните е музиката - силен психически подбудител, проникващ в глъбините на съзнанието. Музиката и пеенето оказват неоценима помощ при изучаването на чужд език и внасят усещане за емоциален комфорт у обучаваните. Неслучайно през последните години в световната педагогическа практика се активизира интересът към нови подходи за работа с автентичен песенен материал в чуждоезикото обучение. Монографията на доктор Мария Костова "Песента в обучението по български език като чужд" е първата у нас цялостна и системна разработка по проблема. Структурирана е в три глави с 11 приложения (5 урока за рускоговорещи и 6 урока за английскоговорещи) в общ обем от 157 страници, библиография от 184 информационни единици на български, руски немски и английски език и 7 илюстрации от интернет.

Обект на изследването е организацията на преподаването при използване на автентичен песенен материал с цел формиране на фонетични, лексикални и граматически знания и комуникативни умения. Задачата си авторката вижда мащабно - да опише ролята и мястото на песента в занятията по български език като чужд, да докаже ефективността на обучението, включващо в себе си системното използване на песента, да очертае критериите на подбор на песните за последващата работа, да обозначи принципите за работа с песенен материал, да представи учебниците, учебните материали и институциите, фокусирани върху проблема, и да предложи свои (апробирани в собствената й преподавателска практика) модели с конкретни примери за организация на работата през посредничеството на песента. На всички тези предварително поставени авторски цели, Мария Костова отговаря съдържателно и изчерпателно в релефно очертаната и добре балансирана композиционна архитектура на труда си.

В първа глава Звук, съзнание, музика и език, която е с интердисциплинарна насоченост, авторката прави стегнат систематизиран преглед на дефинитивните параметри на всяко от изредените в заглавието понятия и на връзките помежду им, така както са представени те от водещи фигури в съвременната физика, психология, психофизиология, неврофизиология, теория на музиката и психолингвистика. Засяга се въпросът за т.нар. парасъзнание, което "обхваща и несъзнаваните страни на креативността като интуицията и вдъхновението" (проф. Лозанов). То се активизира под музикално въздействие, следователно чрез сугестията на музиката се откриват допълнителни резерви по отношение на нагласата и мотивацията за възприемане и учене. Дидактизираното за методически цели изкуство е посочено като ефективен фактор за оптимизиране на учебния процес.

Във втора глава "Песента в чуждоезиковото обучение" и в трета глава "Песента в обучението по български език като чужд" се разискват по-детайлно основанията за използване на песента като методическо средство. Преимуществата на песента в обучението по чужд език, описани подробно и задълбочено от Мария Костова, в резюме изглеждат така:

• Песента е средство за трайно усвояване и за разширяване на лексикалния запас, тъй като включва нови думи и изрази. В песента познатата лексика се среща в нов контекст и това способства за развиване на т.нар. езиков усет и за увеличаване на асоциативните връзки в паметта;

• Песента, поради експресивния й потенциал, способства за развиване на знания за стилистическите особености на езика и оттук за по-дълбоко разбиране на чуждата култура;

• Чрез песента по-добре се усвояват и активизират граматическите явления. Учебните песни са особено удобни за усвояване на най-разпространените езикови конструкции, понеже ги ритмизират и понеже неколкократно ги повтарят в рефрените;

• Развивайки музикалния слух, песента съдейства за овладяване и закрепване на чуждоезиковото произношение, артикулация, а също и на ударенията, мелодиката на чуждоезиковата реч и пр.;

• Освен че успешно подпомагат и облекчават решаването на основната задача при обучението по чужд език - развиване на уменията слушане, четене, говорене и писане за нуждите на ежедневната комуникация, правилно селектираните за учебния процес песни могат да привлекат интереса към битовите и културни традиции и към историята на страната;

• При използване на песен в урока се създава добър психологически климат в групата, снема се психическото натоварване, повишава се емоционалният тонус, активизира се мисленето и речевата дейност (както монологичната, така и диалогичната), поддържа се интересът към изучаването на чуждия език.

След интригуващ обзор на отношението към работа с песенни текстове в езиковото обучение по света, авторката обръща специално внимание на обстоятелството, че песента остава встрани от вниманието на преподавателите по български език като чужд. Това, както и оскъдната литература по темата у нас, й дава самочувствие на новатор в представянето на възможностите на метода в обучението по български език на студенти-чужденци. Предложените от нея в приложенията модели за дидактична употреба на песенни текстове са преди всичко функционални, но и достатъчно оригинални, атрактивни и разнообразни. Обучителните цели се реализират в последователни стъпки, но съзнателно се страни от по-консервативните стереотипи, залага се на възможностите на интернет и виртуалността.

Обучителните модели, представени от доктор Костова, включват следните съставни елементи: прослушване на песента или предварителна работа с таблици и асоциограми, проверка на разбирането на съдържанието на текста, четене на текста, разбор на интересните езикови формули - лексикални, граматични и стилистични, разработка на целеви упражнения, съдействащи за по-доброто усвояване на учебния материал и т.н. Ефектни са предложенията за игрови и творчески упражнения - предложенията за рисуване и илюстриране на сцени от песенния сюжет, инсцениране на драматургични диалози по него и други арт-форми. Те гонят монотоннноста и скуката от учебната зала.

Повечето от подбраните за работа песни в моделите са добре съобразени както с нивото на българска езикова компетентост, така и с възрастта, менталността и сравнително скромния житейски и социален опит на обучаемите. Някои съдържат полезна етнопсихологическа и страноведческа информация и активизират интереса на студентите към българските битови реалии и манталитет, към културата и историята на страната. В естетическо отношение обаче в отделни случаи литературното качество на песенните текстове отстъпва за сметка на целевата методическа прагматика. Преценени в цялост, работните песенни текстове обаче са интересни за младежка аудитория, отразяват характерни съвременни български музикални тенденции, стимулират за тематични обсъждания, за сравнения на ценности и културни стереотипи, за коментари и изказване на собствено мнение. Проличава професионалната компетентост, дългогодишния педагогически опит и креативността на съставителката.

Доктор Мария Костова е автор на множество респектиращи като съдържание и актуалност академични трудове и публикации в областта на комуникативната граматика, приложната лингвистика и методиката на специализираното чуждоезиково обучение и на лексикографията. Ще изброя: монографията Комуникативната граматика - теоретични и приложни аспекти, 2013, 190 стр., два специализирани академични учебника - Русский язык - медицинская терминология и коммуникация, 2015, 158 стр. и Български език за медицински цели (под печат) - 250 стр. и 42 пълнотекстови статии в изброените по-горе научни полета. Като съавтор доктор Костова е участвала в концепирането и съставянето на четири учебника и учебни помагала и на два учебни речника (по общ и по специализиран български език). Всичко това свидетелства за трайно присъствие в проблематиката и за признание от страна на съответната научна колегия на значимостта на научния й почерк.

Най-новият й труд "Песента в обучението по български език като чужд" затвърждава впечатлението за среща с продуктивен, отлично информиран и същевременно самостоятелно мислещ, добросъвестен научен работник със сериозни приноси и достойнства в базисните приложни лингвистични дисциплини. Обстоятелството, че доктор Костова има натрупан значителен педагогически стаж като преподавател в обучението по български език като чужд рефлектира положително върху творческото й развитие като учен. То й осигурява богат практически (емпиричен) материал за наблюдение, научен сондаж и анализ, който тя осветява многостранно и използва пълноценно при методическото конструиране на високоефективни дидактични модели за нуждите на чуждоезиковото обучение.

Монографията "Песента в обучението по български език като чужд" представя пред нас теоретика и практика в неразривна връзка. Отнася се за актуален академичен труд с интригуващ научен и с провокиращ за експериментиране приложен профил, който ще се радва на добър прием не само сред преподавателите по български език като чужд, но и сред тези, които преподават български език като роден в чуждоезикова среда и като втори (немайчин) език в българоезична среда (за български граждани).

© Людмила Стоянова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.04.2015, № 4 (185)