OPEN

Елица Матеева

web

Тя не очакваше много от бъдещето. Знаеше, че са й останали още 5 сълзи. За да приключи. Със себе си. Той - по-малкият посетител между 15.15-15.30 ч. Опитваше се да я преобърне, да я разгърне и прочете докрай. (Ако тя му позволи.)

Трудно му бе, тъй като се разделиха за месец, съблечена вечност. Трябваше да замени мислите за нея с кафе (без кофеин и бита сметна - сметаната принадлежи към всеки негов разказ). Той се страхуваше от високата й вълна. Съсипваща, стереофонична, изящна, фотонно обсебваща, заглушаваща спокойствието му.

Той искаше да я преживее, ако има сили да я завърже, опакова с коприна и така до 2-то пришествие.

OPEN а

"Ела, трябва да дойдеш!"

"Ще взема да се взема и да дойда."

OPEN б

"Дано да вземе да се вземе и да дойде."

OPEN в

ЧРД! Искаш ли да ти се подаря? Почакай само да избера червената панделка и благоприятното зелено вместо роза. За да не прохождаме тривиално.

OPEN г - д

Той между оградата на разминаването с вън. След първата среща с морето и разголеното слънце. Без бански. Водата прецежда космите и коричките от раненените длани. Кожата - сърби го. Микровълновата по погрешка се отваря - той изскача от там. Мисли за нея и почуква с оранжевата химикалка по лицето на зъбите. Смучи синята капачка, за да си я представи достатъчно обобщено. Детайлите нямат значение. Погълни я в чувства, с измислени означения! Пясък по пръстите, в пъпа, върху бримките на устните. Солено и вкусно.

OPEN е (начало)

Не става. И писането си има своите "не става". Пръстите му се припознават в следващата страница. Жените го депресираха. Можеше да бъде © една от тях.

OPEN ж

Тя си приложи "комбинирано лечение". Сега бялото в очите й преливаше повече. Повече от бялото в косите зад лявото ухо.

OPEN з

Заряза квартирата. Взе влака-убиец. Не можеше да диша. Все едно бе достигнал окончателната точка за почивка. Тя не можеше да се зачеркне с мастило. Защо бе продължителен в притежанието си отражението си през прозореца. Още се усмихваше на отражението си през прозореца. То по случайност извършваше същите виртуални засечки. Да пием за семплите мъже, семпли в желанията и похищенията си.

Тя отвори вратата. Той й подаде 13 рози. Целуна я бързо, но със эаучена страст. И изчезна в стъпка на фламенко-танцьор. Дали движението му би могло да се определи като начало на "Казабланка 2"?

OPEN и

Бисквитки или самотни жени преди групова терапия на разсъмване? И двете възможности изкушават с отговора на консумацията. Сладостта на страдащото малцинство си има своите положителни страни: 1. съобщност, 2. нужда от маркирано съпричастие, 3. отхвърлянето на преднамерено търсена помощ, 4. отричане-себеотричане...

(при бисквитките, последното е следствие от изтеклия им срок на годност).

OPEN й

Той не успя да се съедини. Нещо в него постоянно го изрязваше. Чувстваше, че се надува. Затворените пространства му създаваха проблеми.

Животът омръзва, когато няма за какво да се грижеш. Освен за ежедневните нужди? Нуждата от любов го пареше. Да, той я обичаше, но се страхуваше от факта, че не й го беше казал достатъчно красноречиво. Тя можеше да му бъде майка, леля, сестра... Щеше ли да се съгласи да бъде нещо повече от приятел - всичко останало?

OPEN к

Този ден е един от слабите, недъгави, свити в хартия от дъвка. В този ден той искаше да съсипе живота си. Струваше му се, че всичко се е наговорило - да го изхвърли в най-мръсното кошче. Блъсна вратата, преди да излезе. Болеше го главата, зъбите, костите, зрението.

Болеше го...

OPEN л

Тя го предпочиташе във фантазиите си, смлян, миражен, безпроблемен. Боядиса три пъти кухнята си, пренареди плочките в банята и после реши да смени мозайката с паркет - за по-заслужен уют и спонтанна семейственост. Добре й беше да живее сама.

Do not OPEN м

Разпръсваше се.

Когато влезе в стаята - тя гледаше някаква осакатена комедия. Не го забеляза. Но и той се стараеше, стъпките му разтриваха паркета.

Долепи се за гърба на канапето и зачака. Ръцете му трепереха, за да не се издаде, ги скри в джобовете си на мокрия шлифер. Навън бе слънчево, но той предпочете да скочи в локвата. За късмет. Кихна и тогава тя го видя. Разля чашата с бира. Тя винаги пиеше

спеше.

Мълчаха, стъмни се. Разсъмна се.

Мълчаха.

Къпеше се

правеше секс

боледуваше

и плачеше САМА.

Тогава той стана, сгъна шлифера, сложи го в найлонов плик, отвори вратата: "Чао, ще се видим пак, за да поговорим".

OPEN н (отворено)

Всеки ден той й изпращаше съобщение с уговорката "не е нужно да ми се обаждаш". Всеки ден тя се опитваше да напълнее като изяждаше сладките му сънища. Качваше се на покрива и повръщаше гола. Никой (дори и той) не беше я виждал в пълната й версия. А тя малко се срамуваше от детайлите на истинското си достолепие. Мислеше, че е страшно стара за инфантилно белия му пуловер. Пуловерът вървеше заедно с очите му. Той, целият бе пухкава снежинка, гъделичкаща ноздрите на целомъдрието й.

"Трябва да действам!" Крайно време е. Да се изстрелят възможностите. Без да се къпе - така както излезе от морето - с пясъка в кръглите си коси и триъгълнообразни ушни извивки, смачка се в прашните дънки, за да се сбъдне. Да я препарира и кръстоса с въздуха на морската пяна. Той взе такси. След шест часа застана пред дома й неподвижно. Звънна два пъти късо и веднъж с дължината на катастрофирал автомобил. Гледаше гумената изтривалка, тя го бомбардира с ядосания си вид на домакиня, непредвидила самонастанилия се сюрприз. "Съжалявам, но трябва да бъда с теб. Да се опитам да бъда с теб. Преди да кажеш нещо - няма да се откажа." Представи си, че ще припадне - тази твърда недосигаемост бе ново проявление в абсурдното му поведение с жените. Припадна. Главата му издрънча - все едно, че младоженци празнуват с ритъма на пенливото "горчиво".

Тя го прибра. С известно усилие. Тялото се търкулна върху канапето. Сложи лед и разтри слепоочията му. Той не искаше да отваря очи. Всеки признак на съживяване щеше да му донесе (най-вероятно) упреци и въпроси. Толкова е хубаво да живееш без въпроси. С другия.

"Днес е отворено, но утре ще трябва да обсъдим всичко отначало." Той се престори, че не чува, беше щастлив, можеше да диша заедно с нея, без да се осигурява. Беше Коледа. Навън се разнасяше аромата на коледни песни, подсладени с пудра любов. Одеалото и канапето му подхождаха. Точно днес му подхождаше да бъде с нея.

август 2001 - Варна

© Елица Матеева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.10.2006, № 10 (83)

Други публикации:
Елица Матеева. Open. Пловдив: 5 звезди, 2005.