ИНТЕГРАЦИЯТА И ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ НЕЯ

Цветан Диковски

web

Във връзка с влизането на България в Европейския съюз и нашата евроинтеграция, станахме свидетели на всевъзможни изказвания и прояви на български и чуждестранни политици. Влизането на страната ни в Евросъюза явно си има своята цена. Дали е висока или ниска? Моето мнение е, че тя е твърде висока.

За да придобием благоволението на напредналите европейски държави (които, ако трябва да сме откровени, не ни щат), ние трябва да предприемем някои важни реформи. Това включва съдебна и изпълнителна власт, икономика, образование. И тъй като темата е обширна, аз ще се концентрирам само върху евроинтеграционните мерки в системата на образованието.

На първо място, много се говори за интеграцията на децата от етническите малцинства, учещи в така наречените “цигански” училища. Повечето педагози, работещи в тази сфера, добре знаят, че на тези деца им “липсват първите седем години”. Те нямат изградени навици за учене, не се концентрират върху учебния материал, а самоподготовка – такава изобщо няма. Ромите, които наистина искат децата им да се интегрират, ги записват в общообразователни училища извън ромските квартали, където те са приети на равни начала с всички останали ученици. С принудителната интеграция на деца, лишени от всякакви навици за участие в учебния процес, съзнателно се цели западане нивото на образованието в училище. За съжаление никой не се вслушва в гласа на педагозите, които предупреждават, а в края на краищата те излизат виновни за ниските резултати и лошата дисциплина. Когато се говори за равноправие на расите, ние нямаме нищо против да се интегрират, стига да не е принудително. Факт е, че самите представители на малцинствата се разграничават и държат да са в отделни квартали и в отделни училища.

Ако по въпроса за всякакъв вид равенство на расите две мнения не може да има, то неуместно си остава интегрирането на деца с умствени увреждания, освидетелствани от Експертни комисии, в общообразователните училища. Причините са много.

Първо – доказано е, че тези деца не са за обучение в масови училища. Те трудно запомнят, с големи усилия се научават да четат и пишат. Обикновено в програмите, по които се обучават, материалът е сведен на нивото на тяхното възприятие, а много от тях се учат по индивидуални програми. Между тези деца има такива, които, за да се научат да пишат, им се подготвят пунктирани букви и цифри. Немалка част от тях не могат да задържат за дълго вниманието си в учебен час. Част от децата са с говорни проблеми, друга част имат нужда от лечебна физкултура, има и такива с двигателни увреждания. Сред децата със специализирани образователни потребности (СОП) има и такива, които имат сериозни здравословни проблеми, нямат изградени хигиенни навици, някои се изпускат по малка или голяма нужда и се налага да ходят с памперси или да бъдат преобувани. Почти всички имат нужда от специализирани грижи и от компетентни преподаватели. Това трудно може да се постигне в средата на общообразователните училища.

Хората, които си дават сметка за това обаче, нямат никакви права да променят нещо в сферата на образователната система. Там работят други, назначени заради принадлежност към някоя партия или защото са близки с някой от кръга на управляващите. Много от тях повече от десетилетие не са влизали в учебен час като действащи учители и въобще не знаят какво става в училищата. Очевидно не ги и интересува.

Именно тези експерти с голяма готовност и желание се втурнаха да провеждат така наречената интеграция на децата с увреждания в масовите училища. Но за да се проведе успешно политиката, децата трябва да бъдат изведени от специализираните училища, където се обучават до момента. Процедурата е твърде сложна, затова експертите в много от случаите решават да я съкратят. Все ще се намери претекст за рутинна проверка в едно училище. Проверката е параванът, под който ще стане ликвидацията на помощните училища. Добре е известно, че учещите в тези учебни заведения са освидетелствани от Експертни комисии. Но за експертите това е без значение. В много от случаите те тръгват между учениците и ги одобряват за интеграция, базирайки се основно на външния им вид. Никой не е в състояние да убеди тези хора, че това е погрешно, че тези деца нямат елементарни познания, че в масовите училища ще пропаднат. Та как би могъл, тези хора са властимащите и действат от позицията на такива. Тях съдбата на българското образование, на учениците, на стотиците учители не ги интересува. За немалка част от тях ежедневието в Министерството и инспекторатите минава в пиене на кафе и обсъждане на това, колко са некадърни учителите и директорите на училищата.

А какво е всъщност бъдещето на децата, изведени от специализираните училища и осъдени на интеграция. Никой не се е съобразил, че те са обучавани по програма – коренно различна от тази на общообразователните училища. Те изобщо не се вписват в общия ученически колектив. Повечето от тях няма да се справят с необходимия минимум от учебния материал и ще бъдат оставяни да повтарят (нещо, което в специализираните школа не се допуска). Такива ученици системно ще създават проблеми на учителите, а ще пречат и на останалите ученици.

Родителски комитети и училищни настоятелства вече протестират срещу тази политика, събират се подписки, търсят се начини за отстраняването на принудително интегрираните. Разбираемо е защо – по този начин се снижава нивото на образование на техните собствени деца. Плетат се интриги, създават се условия на нетърпимост. Някои директори на училища също възпрепятстват преместването на ученици със специализирани образователни потребности.

Учителите също са против, но с тях никой и за нищо не се съобразява. Те са жертвите, които носят последствията от недодяланите реформи. Те са тези, които трябва да превеждат на учениците нескопосано написаните учебници, те трябва да имат железни нерви, за да изтрайват всички гадости, които са способни да им погодят някои ученици.

Съвсем ясно е, че учениците от общообразователните училища също ще създадат проблеми. Съвременните подрастващи не са възпитани да уважават и ценят личността на другите. Те с охота си лепят прякори и си намират различни поводи за вражда. Различните винаги са изложени на явлението, известно в психологията като “натиск на групата”. На тези деца веднага ще им лепнат етикети и прякори от рода на “бавни”, “бавноразвиващи”, “кретени”, “олигофрени”, “дебили” и какви ли още не. Ще бъдат тормозени психически и физически от останалите. Ще бъдат изолирани, ще бъдат мачкани и унижавани. Системният тормоз и проблеми ще накарат родителите да ги отпишат от училищата и скоро те ще останат на улицата, без професия, без образование. Другият вариант е да израснат с комплекса за непълноценност, което ще пречи на тяхната социална адаптация и трудова реализация. Ако в специализираните училища могат да се научат на елементарни умения и да придобият някаква професия, то в масовите училища ги чака отпадане от системата на образованието.

Редно е да си дадем сметка, какво цели системното съсипване на образователната система. Вече мнозина са прозрели, че всичко, което се върши за нейното унищожаване и съсипване, е съвсем умишлено и целенасочено. Целта е системата да не действа и да подготвя полуграмотни кадри, недоносчета, хора без висок интелект, хора, лесно управляеми, податливи на манипулация, хора без морал и ценностна система. Целта на управляващите е да превърнат нацията в едно лесно управляемо стадо. Факт е, че техните деца учат в чужбина или в елитни частни училища. Защото властимащите си правят отсега сметката да завещаят властта на тях. Без съмнение от това имат сметка и страните от Европейския съюз. Та нали, ако ние имаме високо образовани кадри, те ще изместят техните. Ако имаме добро образование, тяхното няма да се цени. А последствията са за нас, за децата ни, за нацията като цяло.

© Цветан Диковски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.11.2006, № 11 (84)