ЗА ЧЕСТТА НА ЕДНО АГНЕ

Антон Терзиев

web

Било е време, когато за Великите българи не се е гласувало с есемес. Било е време, когато Мъжете също плачели, без да се притесняват, че Азис ще изпее един ден песен за тях. Било е време, когато Гергьовден е било само име на официален празник на Републиката. Било е време, когато циганите още не знаели, че в името им, някой ще открие политически некоректен елемент. Било е.

На тази дата, кардарашите със задоволство разказват легендата за откраднатите пирони от Христовия кръст. С известни прекъсвания, на тази дата грижливата ръка на историята ежегодно подменя бисерите - орден “За храброст”, в станалата перманентна жертва на иманяри корона на родния пагон. На тази дата, твоите баба и дядо колят курбан. Старозаветно, нестарозаветно - не придиряй. Никой не е съвършен. Все нещо ще бъде изкупено, повярвай ми. Те, греховете, не мисли, че са нещо по-различно от дрънкулките в магазинчетата за 1 лев. Номерът е да вярваш достатъчно. Ако наистина им вярваш, ще се бръкнеш. А БОГ ЯВНО НИ ВЯРВА ДОСТАТЪЧНО, ЩОМ ТАКА СЕ Е БРЪКНАЛ.

Но нека разгърнем любимия на всички исторически план. Да помислим ретроспективно поне за малко. Подозирал ли е въобще на тази дата 23-годишният син на германския принц Александър фон Хесе-Дармщад Александър, година след учредяването на Военния празник, на какъв публичен канибализъм ще стане предтеча той днес? Днес, КОГАТО ЧОВЕК ЗА ЧОВЕКА Е АГНЕ, а Вълците отдавна-отдавна са с апетит към боклука. И аз се съмнявам. Днес, когато храброто копие на светеца-змиеборец отдавна пронизва не гърлото на змея, а крехкото месо на стотици чевермета. Днес, когато средно статистическият хищник-сапиенс, е поставил в десницата на защитника на християнството най-ефикасното оръжие срещу ламята - ШИША НА СРЕДНО ГОЛЕМИЯ СИ ПАРТИ ГРИЛ. Ако искаш, отиди и по-назад. Не би ли помилвал Доклециан своята клета жертва, ако знаеше повод за колко битови геройства щеше да стане мощната легенда?

Правилно вярваме ние, българите, че кръвта от жертвата има предпазващ характер. Така е, предпазва. Предпазва бе! Предпазва от необмислени смели постъпки. Всеки път, когато целоста и сигурноста на стадото е застрашена, за да смекчим сърцето на своя жесток съдник - на 6-ти май това е Свети Георги - усърдно „даряваме” от най-скъпото си - най-добрите синове, които стадото ни е отгледало. С тяхната „доброволна” жертва правим кръстен знак по челата на децата си. Да не ги лови техния късмет, един вид! Бележим праговете на вратата или ъглите на стаите си против уроки и без да губим време в излишни приказки, сядаме да впишем имената им в аналите на историята.

Все пак, картината не би била пълна, ако пропусна да кажа, че по опръсканата върху стената гангстерска кръв гадаем за реколтата през годината или за здравето на хората си вкъщи.

И така, всичко това, може би, би прозвучало на някого ужасно потискащо, ако за щастие паметта на агнето не беше къса. А докато това продължава да е така, място за отстъпление няма, затова, наздраве, драги съименници от фамилията Ovis aries^*.

БЕЛЕЖКИ

* Ovis aries - домашна овца. [обратно]

© Антон Терзиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.05.2007, № 5 (90)