ПАРЧЕ КОРА

web

голи гърбовете ни
и пламенни и
тъмни в сянката на стария платан
парче кора
което ти откърти от дървото

първо трябваше да стане кораб
след това кинжал
накрая нещо близко до мечтата

безумно слънцето се вряза
като юли над ливадите
парче кора от неговата жар втвърдено
ти пожела да си издялаш

първо трябваше да стане уж човек
после амулет
накрая нещо близко до лицето ти

парче кора
под твоя прекалено остър нож
под твоя прекалено бърже прекалено рязко
движен нож унищожено и наесен
запокитено

сега обаче
в прегръдките си ме държиш
и сякаш ножът ти работи
още в твойта длан

© Ута Мауерсбергер
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.04.2006, № 4 (77)