Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПРОСТО ДА СТАНЕШ СУТРИН И ДА ВЗЕМЕШ ШИШЕТО С МЛЯКО

Таряй Весос

web

Изглежда толкова малко.

Не е нужно кой знае колко.

Само да станеш и да вземеш шишето с мляко в едно ранно утро, може да бъде чудо.

Ароматите са част от него. Човек ги забравя и те изникват отново, като стари песни. Голямата песен за уханията не може да се научи наизуст, но тя те съпровожда където и да идеш.

 

Слънцето току-що се издигна над хребета, сега то облива с пълна сила хълмовете и склоновете на планината. Излязъл си от дома, за да вземеш шишето с мляко, оставено на специалната поставка горе край пътя. Лято е.

Уханията са съзрели през вчерашния топъл ден, тази нощ са допъплили насам, придобивайки прохладно омайващ привкус, но също така прозрачен и малко отдалечен от нас. Слънцето обновява всичко само за миг.

Не само обновява, но и съзидава за днес. Всеки ден с нещо ново в този час. В горичките се животът се пробужда както в хубава песен и по хълмовете при нас също всичко се разсънва. Животът ни обкръжава, никога не ще ни напусне. Сякаш имаме договор да сме тук заедно.

Човек не иска да се лиши от толкова много. Достатъчно е да стане и да иде до пътя, за да вземе шишето с мляко в този час на кипящ живот преди един нов зноен ден.

Време на сътворението, преди денят да се е разгърнал напълно. Този, който спи, върши грях, пропускайки това.

 

Обичайните одомашнени птици излитат от стълбата, когато излезеш на нея. Сврака и скорец. Преструват се на стреснати, макар изобщо да не са. Рано са станали. Кацат на най-близкия покрив и изобщо не изглеждат уплашени. Само чакат да им падне нещо. Лястовиците вече премитат небето, невероятно припрени, и преди да дойде вечерта, те сигурно ще бъдат сред най-изморените на света. Кой може да си го помисли за една аеродинамична по форма и поривисто стрелкаща се лястовица. Сутрин човек не може да не й се радва, тази птица е сякаш родена от син въздух и радост.

Чак горе край големия път върху специалната поставка чака оставеното съвсем наскоро шише мляко. При отиването дотам изпод краката ти се раздава добре познато скриптене. Стръмничко е. Тук всичко е височини, хълмове. Слънцето веднага се усеща по плещите като топла прегръдка.

Сгрятата от лъчите му земя с трева, мравки и цветя подтиква хълма да издаде дъх с примес на подправки, които са добре и за едно, и за друго. Примесено вкупом за през деня.

Подправки. Отвъд всички земи се сещаш за уханието на джинджифил в дом малко преди Коледа, когато си бил дете. В заскрежена къща, в затрупан от сняг двор. Нищо не прилича на това, нищо не може да се сравнява с него, ала сладостното изкушение те грабва и сега, както преди.

Отвъд всички страни, на края на земята. Но така е добре. Тръпката, че дишаш сред всичко онова, което прави съществуването хубаво и възможно да се живее. От една шумоляща лятна утрин до дъха на джинджифил.

 

А и девойката на пътя.

Тя тъкмо е поела по него, за да служи на красотата. Момичета по пътя. Те са част от нея.

Тя принадлежи на утрото. Краката й са дълги и девойката върви, сякаш пристъпва в израсла трева - не разбирам защо. По скриптящия път няма трева. Не мога да я попитам, просто е красиво и правилно, че пристъпва така, именно по този начин. Би било впрочем все едно как се движи, така е. Личи си, че очите й са широко отворени, заради утрото. С удивление отива към онова, което е само нейно. Може би се връща от младежка танцова забава и е щастлива. Пристъпва, като че върви през висока трева.

Брезите се накланят една към друга над онзи отрязък от пътя, по който върви тя, срещат се над главата й... И като че върви през висока трева, но не в смъртта, а към живота.

 

Цветя между камъните и не след дълго - пъпки, готови да се разпукнат. Слънцето ще струи и уханията ще се редуват според това, кое кога се е пробудило. Вече го виждаш: никога досега не е имало толкова буен цъфтеж по хълмовете както тази година. Или както ще има - много цветя още дори не са се подали. Участваш в това. Тук ще си.

Силното чувство, че принадлежиш на всичко наоколо. Изпълнен с удивление, се изкачваш по хълма, утринно окъпан от почуда, само за да вземеш шишето с мляко.

 

 

© Таряй Весос
© Вера Ганчева, превод от норвежки
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.01.2007, № 1 (86)