|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ТАРЯЙ ВЕСОС Таряй Весос (1897-1970) е един от най-известните норвежки писатели с голяма значимост и за литературите на Скандинавския север. Автор е на романи, разкази, пиеси, стихосбирки, в които съчетава нордската повествователна традиция с търсенията и движенията на европейския модернизъм. Ако в началото Весос изпълва творчеството си с романтичност, напомняща тази у ранния Кнут Хамсун или у Селма Лагерльоф и произтичаща от идеята за взаимозависимостта на всички във всичко, на човек и природа, земя и вселена, дух и материя, той постепенно демонстрира засилващо се пристрастие към ирационалното и подсъзнателното, изграждайки сложна символна реалност, която заменя конкретната почти напълно за героите в неговите произведения, създадени в продължение на половин век. Таряй Весос пише на нюноршк, новонорвежки, създаден въз основа на диалекти от западните части на страната му и едната от литературните форми на езика й (другата е букмол, исторически възникнал въз основа на датския), което придава на произведенията му особено звучене и самобитност, но нерядко превръща задачата на преводачите в истинско изпитание. За пръв път на български Таряй Весос излиза през 2006 г. с том на издателство "Хемус Груп", който включва общопризнатите му шедьоври "Птиците" (1957) в превод на Антония Господинова, "Леденият замък" (1963) в превод на Цвета Бочева и "Лодката вечер" (1968) в превод на Вера Ганчева. Издадени в много страни на света, първите два романа са култови в истинския смисъл на понятието и разкриват най-добрите страни от таланта на този писател, сравняван също с Кафка, Камю, Хесе, Бекет, докато третият, съставен от "фрагменти", несвързани помежду си със сюжетна нишка, се тълкува като своеобразна равносметка на изминатия от Весос път и в него се събират и преплитат повечето от мотивите и образите, известни от предишните му творби. Сред тях следва да се споменат още "Кълнът", "Мостовете", "Къщата в мрака, "Сигналът", "Пожарът", "Кулата" - все романи, свидетелстващи за амбицията му да проникне дълбоко в мистериите на битието и да ги изрази художествено, макар сам да е признавал неведнъж, че езикът е недостатъчен, за да ги предаде. (В.Г.) ПРОЗА В превод на Вера Ганчева от норвежки език Разкази
LiterNet, 2007 |