СБОГУВАНЕ СЪС СОФИЯ

web

До новата ни среща
с тебе, град зелен,
с твойте пъстри, многолики къщи
и кръгли църкви,
с широките ти булеварди
и улички, застлани с дялан камък,
обточени със кестени
и цъфнали липи,
от чийто мирис ме пронизва болка,
припомнил ми
за многото разлъки.
Тук всички пътища, площади и градини
пеят за живота.
И той ме среща
с хиляди лица
на снажни и напети хора
в шумни механи,
из клубове и барове.
Навред усещам аз Балкана!
До новата ни среща
с Витоша, Балкана и Родопите,
с безкрайните гори
и каменисти урви.
Да отпочина в манастирите
на Рила и на Бачково,
да мога да мечтая
сред прастари фрески
със земни цветове
в кафяво и червено,
да седна на старинен стол
между монаси,
прастари и брадати,
а покрай нас - икони,
и всичко толкоз близко и сърдечно,
тъй топло и така достъпно,
в небесни висоти
да мога да живея,
в тези църкви,
и да бъда тиха, съвсем тиха...
До новата ни среща
с вас, овни власати,
и вашите пастири,
с коне и мулета
и писани каручки,
които те изпращат
до градските врати.
А сетне -
да слушам тъжните кавали,
в чиито песни
звучи Балканът!
До следващия път,
довиждане до следващия път,
кавалът ме зове,
аз идвам, идвам...
До новата ни среща!

1980

© Трауте Форести
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.01.2007, № 1 (86)