РОБЕРТ МУЗИЛ
=============================

Роберт Музил е роден на 06.11.1880 г. в гр. Клагенфурт, Австро-Унгария. Известно време следва военни науки, след това точни науки, а докторатът, който защитава в Берлин, е критика на позитивистката епистемология на Ернст Мах. Същевременно следва физика и философия. Освен на науката обаче той се посвещава и на литературата, която постепенно се превръща в негово основно призвание и занимание. Още първият му роман "Лутанията на възпитаника Тьорлес" (1906) му спечелва уважението на австрийската културна общественост. Следват психологически новели - "Три жени" (1924), разкази - "Единения" (1911), пиеси - "Фантазьорите", но най-близко до себе си усеща жанра на есето - свидетелство за това са сборниците "Непристойното и болното в изкуството" (1911) и "Посмъртни творби приживе" (1936). Най-значимото му дело обаче е романът "Човекът без качества", заради който е сравняван с Джойс и Пруст, над който работи две десетилетия, до последния си ден. Първите две части (1930-1932) излизат преди изгнаничеството на Музил в Швейцария, където умира на 15.04.1942 г., а финалната е публикувана посмъртно в два варианта - през 1943 и 1952 г., с допълнения, плод на проучвания в архива на автора. На български език са преведени следните книги: "Лутанията на възпитаника Тьорлес" (1983), "Три жени" (1984), "Фантазьорите" (2003), а през 2009 г. в превод на Любомир Илиев излиза в два тома "Човекът без качества" на издателство "Атлантис-КЛ".

В превод на Любомир Илиев - от немски език

  Из "Човекът без качества"

В превод на Венцеслав Константинов - от немски език

  Човек без характер

* * *
Критика за Роберт Музил