ТУРСКАТА КУЛТУРА НА БАЛКАНИТЕ ПО СТРАНИЦИТЕ НА ЕДНО СПИСАНИЕ

Хюсеин Мевсим

web

Докато вестниците и списанията на турски език в България, излизали на арабица (до 30-те г. миналия век) и латиница, са систематизирани и сравнително добре проучени (Karagöz 1945; Acaroğlu 1990; Deliorman 2010), то представата за периодиката в Република Турция, издавана от изселници от България през различни години, е твърде бегла и тя все още не се е превърнала в обект на изследователски интерес. Задоволявайки се на този етап с отчитането на наложителността от всестранното проследяване на възникването и развитието, както и съдържателния анализ на тези издания¹, настоящата разработка ще се опита да фокусира вниманието си само върху едно списание - Balkanlarda Türk Kültürü ("Турската култура на Балканите"), понеже и като издателски живот (за повече от 20 г. досега са излезли 84 броя), и като място на издаване (Бурса, "столицата на балканските изселници" още от Руско-турската война (1877-1878) до последната голяма вълна през 1989-1991), и в качеството си на печатен орган на гражданската инициатива BAL-GÖÇ (Дружество за култура и солидарност на турците от Балканите), а впоследствие и на BGF (Федерацията на Дружествата на изселниците и емигрантите от Балканите), съчетава в себе си най-същностните черти на периодиката на балканските турци в Република Турция. С други думи, изхождайки от разбирането, че "слънцето се отразява и в капката роса", чрез проследяване на частното ще се опитам да очертая картината на общото.

Брой 1 на списанието излиза през ноември 1991 г. в Бурса, когато са минали повече от две години от началото на "голямата екскурзия", но все още, под една или друга форма, продължават да се стичат хиляди турци от България. Изданието е обявено за списание за наука и култура. (Странно защо, в издателското каре на вътрешната корица то е определено като тримесечно списание за култура - думата "наука" е изпусната.) На корицата е изведена емблемата на списанието - кръг, в който са поместени балканските страни - тогава те са Румъния, Югославия, Албания, Гърция, България и Турция. От външната страна на кръга се цитират думи на основателя на Турската република М. К. Ататюрк (1881-1938), произнесени на 17 януари 1931 г.: Изселниците са национален спомен от изгубените земи.

На цветната корица е поместена фотография, която отразява момент от посрещането на тогавашния турски президент Тургут Йозал (1927-1993) в Бурса от Мюмин Генчоглу (1932-1991), създател на Дружеството за култура и солидарност на турците от Балканите, който тогава е депутат във Великото национално събрание на Турция от Отечествената партия. Генчоглу е посочен и като собственик на изданието, като името му е заградено в каре, понеже същата година загива нелепо в автомобилна катастрофа.

Редактор на списанието е Ахмед Шериф Шерефли (1926-2000). В редакционната колегия са включени предимно имена² от академичните среди и културни дейци, които са изселници от различни години³. Цената на изданието е 4 хиляди турски лири, като е обявено, че първият брой е безплатен. На задната корица е поместена фотография на млада жена и девойка от Лудогорието в традиционна сватбена носия. (Тиражът на списанието не е указан, но и през следващите години то излиза обикновено в 1 000, а в определен период и 2 000 бройки. Не се разпространява по будки или други публични места, изпраща се на абонатите, чийто брой не надвишава стотина души, а така също на различни библиотеки в страната и чужбина.)

Нека се спра по-обстоятелствено върху "Започвайки..." - своеобразната програмна статия на списанието, подписана от Зюлкеф Йешилбахче - секретар на Федерацията, отговарящ за връзки с обществеността. В нея, след като се изразява радост и удовлетворение от започнатото дело, се подчертава, че през следващите години списанието ще се превърне в окото и ухото на сънародниците ни на Балканите и въобще на всеки турски гражданин. Накратко, то ще бъде паметник на идентичността ни. По-нататък се изтъква, че в него всеки ще намери възможност да отрази културните събития, на които е бил свидетел. По страниците му ще бъдат представени, доколкото това е възможно, родените и израснали на Балканите - живи или починали - поети, писатели, културни дейци, както и творби с висока художествена стойност.

Като основни теми, които ще бъдат разработени в списанието, са посочени културният живот, традиции и обичаи, носии и народни песни на турското малцинство в България, Югославия, Гърция и Румъния. Специално културният бич в България ще бъде отразен по-мащабно. Тъй като твърде пресен е споменът от травмата на "голямата екскурзия" през 1989 г., няма да омаловажим писмата, които тайно ни се изпращаха от България по време на смяната на имената, както и някои материали по турските вестници. Следва призив за абониране и за възможно най-широко разпространяване на списанието.

В бележката "Защо "Турската култура на Балканите"? Защо излизаме?", подписана от името на редакционната колегия, се подчертава, че през вековете турците са оставили своя култура на Балканите, която, макар вече окършена и ощетена, продължава да се създава, но тя не се познава и изследва достатъчно. Оттук произтича убедеността, че списанието поема една свята и национална отговорност. Конкретно целите му се определят като опазване на тези забравени, след едно поколение погребани и окастрени духовни ценности; събиране на легенди, народни песни, приказки, приспивни песни, залъгалки, гатанки, пословици, в които е отразен народният дух; записване на надгробни надписи, надписи по чешми. Тези цели са породени от нерадостната констатация, че традициите и обичаите, народните игри и танци тънат в забрава, а безспорна истина е, че народите съществуват с духовните си ценности, те са големи с националните си култури. От името на редакционната колегия е отправена покана към всички интелектуалци да потърсят, открият и да пишат за духовните ценности на балканските турци, които съставят националната култура.

От така афишираните намерения и цели се налага изводът, че списанието ще акцентира върху регистрирането, изследването и опазването на занемарената, тънещата в прах и забвение поради различни обществено-политически причини турска материална и духовна култура, най-общо казано, на Балканите, като по този начин тя да бъде възкресена и продължена.

(Нека да изтъкна, че тези приоритети остават валидни и много по-късно. Така например, в брой 73 от януари/февруари 2009 г. председателят на Дружеството Емин Балкан в редакционна бележка отбелязва следното: Все още основната ни задача е да разкажем за трудностите на днешния ден, за болезненото минало; освен това, да съхраним и съживим турската култура в региона. Списанието ни се е нагърбило с мисията да съхранява това наследство, традициите и обичаите, фолклора, поезията, музиката и кухнята ни, както и да отразява актуалните събития на полуострова.)

Първият брой предлага още информация за разпространеността на турския език по света, нови стихове от А. Ш. Шерефли, интервю с генералния секретар на Федерацията и депутат от Бурса М. Генчоглу, който разказва за създаването и дейността на Балгьоч в началото на 1985 г., като специално подчертава, че борбата е водена срещу тоталитарния режим, а не срещу българския народ; препечатка на есето на Сабахаттин Байрам Йоз "Разваленият оркестър, изпуснатите влакове и загубите ни", което третира съдбата на турската творческа интелигенция в България през социалистическия период, за демагогията на тоталитарната идеология спрямо нея. По-нататък узнаваме за изселник от Момчилград, подарил библиотеката си от над 10 хиляди тома на Министерството на културата; поместен е фрагмент от мемоарната книга на Осман Кълъч "Жертва на съдбата", разкриваща общата драма на турците в България през определен период; представен е роденият в с. Мост, Кърджали, скулптор Зияеттин Нуриев, тогава преподавател в Истанбул; препечатка на есето "Турският интелектуалец на Балканите" от А. Н. Каскатъ, написано през 30-те г. на миналия век; рубриката "Фолклорът ни" запознава с популярната румелийска песен "Алиш с черните вежди". (В редакционна бележка изрично се споменава, че румелийските турски народни песни досега не са изследвани, като се призовава да бъдат изпратени нови такива.) По-нататък Шерефли, въз основа на изследване на Мехмед Тюркер Аджароглу, представя списанията, излезли на турски в България, с уговорката, че темата ще бъде продължена. Поместено е писмо със задна дата на Исмаил Бекир Аглагюл до А. Ш. Шерефли. След откъс от спомените на старозагорския мюфтия Хюсеин Раджи ефенди по време на Руско-турската война, списанието отново се връща към фолклора, като помества осем анектота за "герловския Настрадин Ходжа" Мехмед Геренли от Мухаррем Тахсин. От издавания тогава в София в. "Права и свободи" е препечатан очерк за Мехмед Мустафа Кара, скъпа жертва на "възродителния процес". В рубриката "Бисери на турската поезия" са поместени стихове от турския класик Джахид Съдкъ Таранджъ (1910-1956). Хаккъ Тезел от Анкара обогатява първия брой със спомени за родния си Разград отпреди половин век. По страниците на броя намираме още стихотворение от Нури Тургут Адалъ, приказка от Лудогорието, препечатан очерк за прославения пехливанин Кел Аличо от Плевен, представяне на детската книга на Лютфи Карагьоз и детски стихове.

Издаването на списанието се посреща с адмирации сред изселническите среди. В брой 2 е поместено писмо на О. Кълъч от Анкара, в което се изразява уверението, че то ще запълни една голяма празнина и че изследването и разпространението на турската култура на Балканите е свята длъжност на всеки балкански турчин.

Спряхме се подробно върху съдържанието и описанието на първия брой, понеже той в голяма степен е представителен за последвалите 17, които излизат под редакторството на А. Ш. Шерефли. Междувременно още от втори брой в редакционната колегия настъпват промени, включват се нови имена, докато някои напускат. (Едва ли ще бъде пресилено да се каже, че в двайсетгодишното течение на списанието промените в редакционната колегия са перманентни.)

В брой 17 (ноември/декември 1995) е поместено прощалното писмо на Шерефли, от което научаваме нови подробности за създаването и първите стъпки на изданието. От трогателното обръщение на вече бившия главен редактор към читателите научаваме подробности за биографията му и за целите на списанието. Той се връща в миналото, в 50-те г. на миналия век, когато е започнал да работи в изданията на турски на различни вестници и списания в София, като признава, че в тях е бил принуден да говори и пише в съгласие с официалната конюнктура. По-късно е бил наказан с лишаване от свобода и когато в килиите е четял надрасканите с кървящи нокти "прощални думи" на осъдените, мечтаел е да пише хубави произведения и да издава списания. Би могло да се каже, че в неговата житейска и творческа съдба се оглежда възходът и трагедията на интелигента от турски произход в България в началото на социалистическата революция и годините на застоя.

Прощалното писмо на Шерефли е своего рода равносметка на извървения житейски път. През 1989 г., напуснал по принуда родината си, той се установява в Бурса. Следващата година в Истанбул случайно се запознава с Реджеб Рахми Акдора, който му предлага издаване на сп. Balkanlardan Esinti ("Полъх от Балканите"). Твърде бързо Шерефли разбира, че това не е мечтаното списание, защото тежката дума принадлежи на издателя. Затова той отликва радушно на предложението на Дружеството в Бурса да поеме редакторството на ново списание. Първо му хрумва заглавието Balkanlarda Türk Varlığı ("Турското наследство на Балканите"), по-късно предлага името "Турската култура на Балканите", което се приема от ръководството:

Така започна издаването на списание за култура, литература и изследвания, обхващащо пет балкански страни. Изградих контакти с България, Румъния, Гърция, Югославия, Албания, дори и Гагаузия, като постоянно публикувах нови творби. Успях да запазя статута на списанието: 80% то бе независимо, а 20% - принадлежеше на Дружеството.

По-нататък Шерефли се оплаква от вътрешната опозиция, от непрописали дори ред хора, които се изживяват като творци. От признанията му става ясно, че той се е нагърбил с всички грижи около изданието: Занимавах се с кореспонденция, получаване на материали, фотографиране, корекция, работа по печатницата, дизайн, изпращане по адресите - всичко бе моя длъжност. Не се оплаквах, защото всичко вършех с любов. Бях на служба на балканските турци. Когато списанието се списваше сносно, имало е случаи, когато съм плакал, се изповядва той. От думите му - В моите ръце списанието бе продължение на борбата ми в България. Списание, което притежава точен адресат и цел, е средство за борба. То се превърна в единственото списание за култура и изследвания в Турция, предназначено за балканските турци, от 1878 г. насам - разбираме каква важна обществено-културна мисия възлага той на периодичните издания.

Един анализ на броевете под редакторството на Шерефли показва, че то е списвано с изключителен ентусиазъм и себеотдаденост, с ясно съзнание за значимостта и светостта на делото, с едва ли не жертвоготовно желание да се служи за каузата на турската култура на Балканите. В голяма степен то се придържа и изпълнява афишираните цели. Правят се множество препечатки от по-стари публикации, като паралелно с това се привличат нови сътрудници. Тематичният регистър е разнообразен, но не се излиза извън рамките на турската култура на Балканите.

Следващият 18 брой излиза под редакторството на Сами Коджаоглу (1934), който в програмното обръщение към читателите "Към нови хоризонти" декларира приоритетните насоки на списанието: 1) турската култура на Балканите; 2) борците за човешки права на Балканите; 3) поети и писатели от балкански произход; 4) заличените турски архитектурни паметници на Балканите; 5) резюмета от конференции и симпозиуми; 6) образци от големите поети; 7) стихове от младите пера; 8) териториалната цялост и единство на турския народ и държава; 9) външните турци; 10) коментари върху исляма и човека; 11) представяне на нови книги и издания; 12) редакционна статия, която да показва насоката на списанието; 14) регионалните изяви на балканските турци.

По-нататък се афишира, че списанието ще се превърне в окото, ухото и душата на сънародниците и единоверците ни от балканските страни, и на тези от тях, които са се установили в Турция. Ще защитава докрай техните права и свободи, защото то е вик, откъснал се от опечалените им сърца. Тъй като човек е преходен, а сътвореното - вечно, разполагащите с документални материали да се свържат с нас, за да ги предоставим на изследователите.

Въпреки тези намерения, в които акцентът отново пада върху изследването на турската култура, до брой 29 изданието като че ли отмества вниманието си от проблематиката на Балканите, в него преобладават материали с национално-злободневна насоченост.

От брой 29 списанието се поема от Мехмед Алев (1943), който го редактира сравнително дълго - до брой 69. Той възстановява в основни линии платформата на първия редактор, списанието отново фокусира вниманието си върху различни страни на турската култура на Балканите, продължава да ни запознава с утвърдени имена или начинаещи поети, дори разширява географията си към Кавказ и Крим, в определен план се превръща в издание за турската култура извън пределите на Турция. Отличителна новост е, че всеки брой започва с колонката на главния редактор, в която се поместват публицистични текстове по актуални и парливи проблеми на изселниците, но и на българските турци, за техните нерешени социални въпроси, преподаването на роден език, закони, които се очакват да бъдат приети от българския парламент и др.

След М. Алев списанието преминава към младия Кадер Йозлем (1986), който продължава да го редактира и днес. Той придава друга насоченост на изданието, обогатява го с нови теми, като отдава превес на разработки, регламентиращи международно-правния статут, правата и свободите на българските турци, пътищата за разрешаване на техните проблеми съгласно европейските нормативни документи, а в рубриката "Един от нас" се представят известни бизнесмени, административни дейци, ръководители и т.н. с корени от Балканите, подема се кампания за представяне на румелийската кухня и др.

Както забелязваме, въпреки че списанието запазва основната си същност и тематична насоченост, всеки главен редактор (съвсем основателно) слага отпечатък върху характера на изданието. Разбира се, влияние върху съдържанието и позицията му оказват и измененията в обществено-културните потребности и нагласи на самите изселници, в техния социално-битов статут, в характера на вътрешната и балканската политическа конюнктура, разширяването на практикуването на двойното гражданство, правото на участие в изборите в България и др.

Докато при Шерефли изпъква идеалистично-пионерското, културно-изследователското начало, то при Коджаоглу, може би и поради факта, че самият той е от предишното поколение изселници, израснало и се оформило като светоглед в Турция, регионално балканското е пречупено през призмата на национално турското. При Алев се възстановява първоначалният ентусиазъм, изданието се зарежда с повече публицистичен патос, разнообразява тематиката и разширява географията си, докато при Йозлем надделяват правно-нормативните и стратегически анализи.

Като периодичност до брой 60 (октомври/ноември/декември 2006) то е тримесечно, от 2007 г. вече излиза на всеки два месеца, а от 2012 г. отново възвръща началната си периодичност. За съжаление, поради финансови затруднения често излиза със закъснение, което довежда до скъсване на връзката с читателите.

В цялото течение често се натъкваме на препечатки на тематично подходящи материали от книги или други издания, от които се абстрахирах при анализа на списанието. Струва ми се, че изданието не успява да привлече постоянен екип от сътрудници и съмишленици, които да прегърнат всеотдайно мисията му. В него пишат преимуществено хора с корени от Балканите, в професионално отношение преобладават учители, университетски преподаватели, дипломати, студенти и др. Списанието се появява с претенцията да обема турската култура на Балканите, но с твърде редки изключения то стеснява периметъра си с културата и проблемите на българските турци. Поради обстоятелствата, че излиза в Бурса и голяма част от членовете и ръководителите на Дружеството са от Кърджали, обяснимо преобладават материали за Родопите и Лудогорието. Има няколко спорадични текстове, засягащи различни страни и елементи на турската култура в Македония ("Културният дом в Призрен и театърът "Нафиз Али Гюрджю" от Н. Текерек (55)⁴; "Чинарът на Турския театър в Скопие" от А. Енгюллю (за Л. С. Лоло) (76), Албания, Косово ("Народни вярвания в Косово" от Т. Котле (74) и Румъния.

Материалите в прегледаните 81 броя (ноември 1991 - май/юни 2009) са тематично разнообразни, но с известна условност биха могли да бъдат разпределени в няколко групи.

1) Народно творчество: тук се визират фолклорни материали - народни песни, легенди, анекдоти, описание на носии и традиции, които възкресяват различни страни на турската култура. Материалите в тази група притежават безспорен приносен характер и биха послужили като сериозен фонд за изследователите. Ще приведа само някои примери: "Нощите на Рамазана в Разград" от Х. Тезел (2); "Лудогорският Настрадин Ходжа, анекдотите на Мехмед Геренли", от М. Тахсин (2); "Лудогорски легенди" от А. Пироглу (3); "Народните ни песни и танци", от М. Ягъз (7); "Йеди къзлар ашъ" от Б. Йозгюр (за едно есенно народно веселие в Родопите преди прибирането на реколтата) (8); "Анонимна легенда в стихове на лудогорско наречие отпреди 83 г." от А. А. Шерефли (10); "Байрамите в Ардинско" от З. Йешилбахче (11); "Рамазански песни от Сливо поле" от С. Йозгюр (14); "Брак и сватбени тържества в Източните Родопи" от М. Кадъоглу (29); "За вас легенда, за мен - истина" от М. Топчу (за легендите, свързани с възникването на една широкопопулярна народна песен в Родопите) (30); "Вярвания в семейството ми" от Х. Хаджъоглу (31, 32, 33); "Традициите в с. Езерче" от Х. Бюлбюл и Х. Мути (36); "Заповядайте на сватба!" от М. Ш. Чавушоглу (за сватбите през 60-70-те г. на миналия век в Родопите) (39); "Сватбите в Поповец" от Н. Йълмаз (52); "Сватбени традиции в Родопите" от И. Шафак (53); "Родопските сватби" от Х. Родоплу (59); "Легендата на чешмата Айше Молла в Кърджали" от Н. Мехмед (59); "Хъдърлезът вчера и днес" от Х. Гюн (62); "Турската сватбена традиция в Анадола и Балканите" от студентката Н. Кьопрюлю (68, 69); "Паралели между балканските и нахичеванските песни" от Е. Йурдоглу (81) и мн.др.

2) Лично творчество: тук отнасям представяне на поети, писатели, композитори, художници, скулптори и др. с корени от балканските страни; първите стъпки на млади дарования, за които списанието се явява поле за изява. Във всеки брой се публикуват стихове, третиращи извечните теми за любовта, за любовта към родния език, родината и т.н., които в преобладаващата си част са художествено неиздържани; очерци, пътни бележки, спомени за близки и далечни събития, за родния край, стоплени с носталгия и копнеж. Неслучайно преобладават определения като "перла", "бисер", "рай" - израз на болката по изгубеното родно място. Тъй като душевната болка още не е заглъхнала, преобладават спомени за травмата от изселването, от репресиите на тоталитарния режим, от арестите по време на "възродителния процес", съпътствани с унижение на човешкото достойнство и др. В това отношение тези художествено непретенциозни късчета представляват извор и за най-новата българска история. Ето няколко такива материала: "Дните на ареста в Плевен" от С. С. Уйгур (13); "Спомени и размисли" от Н. Т. Адалъ (19, 20); "Историята на едно прозвище" от Ю. Акгюн (29); "Подлата игра" от Ю. С. Ташкън (29); "Дружеството за правата на човека" и турците" от С. Йозгюртуна (30); "Осем години в Русе" от З. Билир (33); "Списък с турските имена" от Ю. Кале (35); "Любовта към Дунав" от М. Ягъз (36); "Народен учител" от Н. Курт (45); "Учителят ми Бейтуллах Шишманоглу", спомен от Х. Шан (48); "Историята на една съпротива" от Ю. Ташкън (49); "Протестът на майка Наджие", спомен от Ю. Акгюн (за 60-те г. на миналия век, когато туркините са принудени да свалят фереджето и забрадката) (52); "По поречието на Арда", пътни бележки от С. Йълмаз (55); "Да бъдеш дете по време на изселване" от Е. Кахраман (72); "Красиво и тъжно" от С. Куртулду (за изселническата психоза през 70-те г. в Бойно, Кърджали) (75) и мн.др.

3) Описание на родното място: тук привеждам текстове, които съдържат ценна информация за различни населени места, описват с много чувство и любов географското местоположение, историята, природните особености, поминъка на населението, училището, известните личности. Те са поместени в рубриката "Разказвам за родното си място", която се поддържа редовно особено в периода на редакторство на М. Алев, авторите им са предимно пенсионирани учители. Примери: "Моето село Куклен" от Ш. Ергюл (18); "Едно живописно село бе Халлач" от М. Хатибоглу (30); "Момина сълза - село в полите на Юрпек" от Х. Гюлер (31); "С. Йонково" от Ю. А. Ташкън (32); "Миналото на с. Езерче" от Х. Касъмоглу и Х. Мути (38); "Джебел" от Т. Учар (39); "Разказвам за Ясенково" от М. А. Бербер (42); "Голямо градище - гнездо на поборници" от Х. Хашим (44); "Разказвам за Ахрянско", авторът не е указан (45); "Разград, перлата на Лудогорието" от И. Б. Ерди (47); "Човешки панорами от Лудогорието" от Х. Ефрахим (47); "Градище - един шуменски бисер" от И. Мехмед (48); "С. Билка и народният певец Емруллах Топчу" от Х. Акиф (51); "Момчилград и околностите му" от Н. Курт (52); "Островица - просветно гнездо" от Х. Адалъ (54); "Моето село Терзикьой" от М. Местаноглу (66) и мн.др.

4) Езиково-литературни въпроси, културно-просветни огнища в миналото и днес: в тази група включвам теоретични и съпоставителни изследвания върху турския и българския език, становища за литературата на турците в България, разкази за различни училища, читалища, клубове, културни центрове и т.н. Примери: "Първите турски читалища в България" от А. Мердивенджи (4); "Прозвищата в Румелия" от А. Атакан (5); "Турските читалища в България през миналия век" от А. Атакан (11); "Проблеми на турската литература в България" от И. Татарлъ (16); "Турцизми в българския език" от С. Йозгюр (17); "Софийският университет на 110 г." от Х. Йенисой (списък на випускниците от турски произход и годините, през които са следвали) (29); "Литературата на българските турци" от Е. Юлген (32, 33); "Едно културно огнище в Кърджали" от Ю. Кале (за дейността на музикално-инструменталния оркестър към читалище "Юмер Лютфи" през 50-те г. на миналия век) (33); "Турските училища в Западна Тракия" от Ю. Темиз (33); "Хронология на турските училища в България" от Х. Хаджъоглу (36, 37, 38, 39); "Турското педагогическо училище в София" от В. Пехливан (39); "Детската поезия на българските турци" от И. Чаушев (43, 44, 47); "Школата за учители в Кърджали", спомен от Н. Курт (46); "България в сп. "Турска култура" от Р. Тюменоглу (преглеждат се 452-та броя на списанието, което започва да излиза през 1962 г., и се систематизират публикациите, посветени на България) (47); "Педагогическите училища - турски просветни огнища" от М. Джантюрк (за Кърджалийското педагогическо училище) (48); "Турска филология в Софийския университет" от Х. Йенисой (за студентите, преподавателите и изучаваните учебни дисциплини) (50); "Катастрофа" от Ф. Керванджъ (интересен текст за българизмите, вкоренили се в езика на българските турци) (50); "Защо се смяхте на този човек?" от С. Джон (за комичното положение, в което се изпада, когато се използват българизми) (50); "Мястото на турските фразеологизми във фразеологичната система на българския език" от Х. Йенисой (71) и мн.др.

5) Паметници на културата: тук отнасям разкази, описания или изследвания върху различни паметници на цивилната и култова архитектура, свещени места на Балканите, конкретно в България. Ето няколко примера: "Бунарите в Румелия" от А. Ш. Шерефли (6); "Гробищата в Момчилградско" от А. Атакан (9); "Джамията "Седемте девойки" от А. Саид (10); "Часовниковите кули на Балканите" от А. Ш. Шерефли (11); "Джамията в Белоградчик" (36); "Историята на текето Демир Баба" от Н. Бакоглу (41); "Културното наследство на Балканите и османската идентичност" от М. Ибрахимгил (61); "Състоянието на османските архитектурни паметници в Румелия" от Н. Конук (61); "Комплексът на Шериф Халил паша в Шумен" от Н. Конук (76) и мн.др.

В заключение, сп. Balkanlarda Türk Kültürü, което продължава да излиза от 1991 г. в "изселническото гнездо" Бурса, има съществен принос за регистрирането, описването и популяризирането на турската материална и духовна култура по българските земи както в диахронен, така и в синхронен план. По страниците на изданието се публикуват фолклорни материали; отразяват се семейни, сватбени и т.н. традиции; описват се ястия от румелийската кухня, носии, села, градове, архитектурни паметници; разказват се очерци, спомени, пътни бележки, които представляват безспорно ценен фонд за балканистични и турколожки изследвания. Сред недостатъците, които възпрепятстват по-пълноценното постигане на задачите и целите на списанието, могат да се посочат не винаги оправданият стремеж за актуалност, потопяването в "злобата на деня", превръщането едва ли не в информационен бюлетин за отразяване на дейността на Дружеството. С редки изключения то не успява да стигне до широката аудитория на балканските турци в Турция и балканските страни, да изгради по-тесни контакти с читателите и да ги активизира за написване на повече спомени, описване на традиции, различни топоси и събития, да прокара по-голяма езиково-стилистична и полиграфическа прецизност. Преобладаващата част от академично-изследователските текстове са препечатки или съкратени варианти на предходни публикации, което възпрепятства навлизането на изданието в научно обръщение. Отсъствието на подети дискусии по определени теми и събития, които да продължат в следващи броеве с кръстосване на различни гледни точки, попречва то да се превърне в търсена трибуна с широк обществен резонанс.

БЕЛЕЖКИ

1. Сред периодиката, чието изследване би дало интересни резултати, са в. Anayurt ("Отечество", издава се в Анкара през 50-те г. на миналия век), сп. Bulgaristan Türklerinin Sesi ("Гласът на българските турци", орган на Дружеството за култура и подпомагане на българските турци в Анкара, бр. 1 е от декември 1987 г.), Balkanların Sesi ("Гласът на Балканите", тримесечно списание за култура и изкуство, Анкара, бр. 1 излиза в края на 1988 г., издадени са общо 24 броя), Balkanlardan Esinti ("Полъх от Балканите", месечно списание за литература, история и култура, издавано в Истанбул в 1990-1991 г.), сп. Sema ("Сема", орган на Дружеството за изследване и развитие на турско-българската култура, бр. 1 е от януари 1997 г.), Balkan Türklerinin Sesi ("Гласът на балканските турци", месечно списание за история, култура, литература и изкуство, орган на Дружеството за солидарност и култура на балканските турци, излиза в Истанбул към края на 80-те и началото на 90-те г. на миналия век), сп. Birlik ("Единство", орган на Дружеството за култура и солидарност на балканските турци в Измир, започва да се издава през 2006 г.), в. Bizim Anayurt ("Наше отечество", издава се в Истанбул през 90-те г. на миналия век), Rumeli ("Румелия", двумесечно списание за новини, изкуство, изследвания и коментари, издавано от януари 2008 г. в Гебзе, Истанбул), Tuna ("Дунав", двумесечно списание за литература, изкуство, култура и образование, издавано в Истанбул, бр. 1 е от 1997 г.) и др. Някои от тези периодични издания имат твърде кратък издателски живот, други излизат нередовно. Проблематично е и тяхното издирване и намиране в библиотечните и архивните фондове. От посочените вестници и списания в момента регулярно продължава да излиза само сп. Rumeli. [обратно]

2. По-конкретно тя се състои от: Хайрие Йенисой, Исмаил Бекир Аглагюл, Нури Тургут Адалъ, Ахмед Емин Атасой, Юмер Осман Ерендорук, Енбия Чавуш и Хилми Хашал. [обратно]

3. След Втората световна война масови изселвания на български турци в Турция стават още през 1951, 1968, 1972 и 1978 г. [обратно]

4. Тук и по-нататък цифрата в скобите указва броя на списанието. [обратно]

ЛИТЕРАТУРА

Acaroğlu 1990: Acaroğlu, Türker. Bulgaristan’da Türk Gazeteciliği (1865-1985). İstanbul: Gazeteciler Cemiyeti, 1990.

Karagöz 1945: Karagöz, Adem. Bulgaristan Türk Basını (1879-1945). İstanbul, 1945.

Deliorman 2010: Deliorman, Altan. Bulgaristan’da Türkçe Basın (1865-2009). İstanbul: İstanbul Büyükşehir Belediyesi Kültür ve Sosyal İşler Dairesi Başkanlığı Kültür Müdürlüğü Yayını, 2010.

Balkanlarda 1991-2009: Balkanlarda Türk Kültürü, 1-81, 1991-2009, Bursa.

© Хюсеин Мевсим
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.07.2014, № 7 (176)

Други публикации:
Балканистичен форум (Благоевград), 2012, кн. 1, с. 220-229.