Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ОТНОВО ЗА СЪДБАТА НА ТУРЦИЗМИТЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ИЗОЛАЦИЯ И/ИЛИ РЕАБИЛИТАЦИЯ)

Хюсеин Мевсим, Красимира Чакърова

web | web

В известната си статия "За съдбата на турцизмите в българския език", публикувана точно преди половин век, забележителният лингвист Кирил Мирчев лансира идеята за съществуването на тенденция турският лексикален пласт в книжовния български език постепенно да се стеснява - срв: "Не е трудно да се предвиди, че с нарастването на езиковата култура сред българското население въпросните турцизми, които придават на речта немалко вулгарен оттенък, постепенно ще изчезнат, с което ограничаването на турцизмите в българския език ще се почувствува още по-силно"(Мирчев 1952, цит. по Христоматия 1983: 99). Днес обаче сме свидетели на едно явление в публичното пространство и особено в журналистическия език, явен контрапункт на споменатата тенденция: "реактуализацията на турски думи, битуващи в българската разговорна реч или отдавна попаднали в архаичните системи на езика ни"(Кръстева 2000: 7)1. Впрочем фактът е отбелязан от повечето съвременни изследователи на публицистичния стил (вж. напр. Замбова 1994, Ницолова 1999, Викторова 1999, Стоянов 1999 и др.); сравнително точно и убедително са формулирани и причините за избора на подобна медийна стратегия. Според Кр. Стоянов това е "най-изразителният маркер за демократизацията на вестникарския език" (Стоянов 1999: 125), чрез който "се постига ефект на ерозия (курсивът е на автора - б.н.) на стандартния езиков изказ",възприемана от адресата на съобщението "като стилизирано отражение на ерозия на социалните стойности на ежедневието"(Стоянов 1999: 127). Не можем да не приемем и становището на В. Кръстева, че чрез турските думи в публицистиката се "постига не само по-оригинален изказ, но те са удобно средство за изразяване на негативно отношение към коментирания обект или явление - фамилиарничене, изобличаване, окарикатуряване"(Кръстева 2000: 9). Свидетели сме на един сравнително успешен "игрови" подход към езика, в резултат на който се засилва експресивното звучене на материала - срв. напр. Бони и Клайд от Самоковската чаршия грабят по морето (168 часа, бр. 27, 05.-11.07.2002); Имали бол ризи - дали едната (износената) на ближния си (Дума, бр. 275, 2000); Кефът да си парламентарен секретар (заглавие) (168 часа, бр. 30, 26.07.-01.08.2002); Още не свършила старата година, и старият политически рекетьор Ахмед Доган извади старата политическа бухалка, за да налее стар акъл на новия лидер на старата партия (Марица, бр. 6, 07.01.2002); И тази година първата седмица на настъпващото политическо лято протече по познат сценарий - депутатите на юруш гласуваха текстове (168 часа, бр. 32, 09.-15.08.2002); Ако скоро даврандиса, ще се защъка по чужбините - туй ОНД, Сърбия, Македония, Албания (Труд, бр. 38, 2000) и др.под. Не би било пресилено да се каже, че в доста случаи, при умела употреба в подходящ контекст, турцизмите "освежават", "събуждат" вниманието на читателя. Докато едно такова изречение Лабораторията в завода е оборудвана по западен образец не би ни впечатлило особено, то Лабораторията в завода е оборудвана по западен тертип (24 часа, 2002, бр.170) веднага приковава вниманието върху турцизма.

Погледнато от друга страна, "съживяването" на турцизмите може да се възприеме и като естествена реакция на езика срещу пуризма, "чистката", съзнателното ограничаване (или изолиране) на употребата им. Поначало живият, динамичен език (а съвременният вестникарски език е силно динамичен) не търпи външни вмешателства и при първа възможност следва "изригване" на някои затиснати под пластовете думи2.

За "активизирането" на турцизмите навярно спомогна и по-лоялното, по-обективно отношение към Османската империя, респективно и към нейното езиково и културно наследство (достатъчно е да припомним колко много исторически книги и статии за тази държавна система - оригинални и преводни - се появиха след 1989 година).

Нашето изследване няма за цел да подлага на преоценка цитираните мнения, а по-скоро да хвърли допълнителна светлина върху спецификата при използването на разглежданите лексикални единици, да се опита да ги систематизира съобразно определени критерии, както и да представи аргументи в подкрепа на тезата, че в сравнение със ситуацията през 90-те години на XX век в най-ново време "употребата на турцизмите в печата определено намалява и ще намалява, тъй като се изчерпва ефектът на оцветеност" (Викторова 1999: 104).

Едва ли е нужно да се подчертава специално, че в случая с турските думи не може да се говори за пряка лексикална инвазия, а по-скоро за "реставрация" на една от пасивните субсистеми на българския език, която по различни обществено-политически и културно-исторически причини се е схващала (и все още се схваща) като просторечна, непрестижна, неестетична. Друг е въпросът, че някои от най-употребяваните в българската преса през последните години турцизми функционират със значения, различаващи се значително от семантиката на същите думи в съвременния турски език, или пък твърде малко използвани (поради архаичното си звучене) в официалните стилове на този език. Ще посочим само няколко ярки примера.

Любопитна е ситуацията с популярното съществително авер. То произлиза от тур.-ар. havari с две основни речникови значения: 1. ‘помощник’; 2. ‘последовател, сподвижник, ученик на Исус Христос, т.е. ‘апостол’. Преносното й значение в съвременния турски език е ‘лице, обвързано с един водач (лидер) и разпространяващо неговите идеи и вяра’. В българските вестници обаче лексемата се употребява в твърде общото значение ‘приятел’ - срв.: После почерпил аверчето с електронни игри в компютърната зала (24 часа, бр. 1, 02.01.2002); Янчо Таков и негов авер съставят план, чрез който могат да се изкарат маса пари, и то във властта (Шок, бр. 32, 08.-15.08.2002); Дори си позволил да гласува срещу Тодор Орешков, заместник-директор и пръв авер на големия шеф (Новинар, 31.01.2002); Освен в работата си Никола ще почерпи и най-близките си авери (Стандарт, бр. 3474, 02.09.2002) и др.3

Тук би трябвало да споменем и лексемата тапия (тур. tapu), употребявана в българските вестници със значение ‘свидетелство, диплома’ - срв.: Кълне се, че това е тапия, която се приема навсякъде (Хай клуб, бр. 28, год. VI, 2001); Той даде ръката и сърцето си на Милена, очарователна млада дама с тапия за медицинска сестра (Стандарт, бр. 3286, 2002); Продавали с тапии менте жилища на наши в Турция (заглавие) (24 часа, 31.05.2001). В съвременния турски език обаче тя има по-специализирана семантика: ‘документ, който удостоверява правото на собственост над недвижим имот’, а също и ‘учреждение, където се водят делата, свързани с недвижимите имоти’.

Семантично несъответствие се наблюдава при съществителното име чешит (тур. çeşit от перс.), използвано в българските вестници само със значение ‘особен, своеобразен човек, оригинал’ - срв.: Чешит от Америка тича към Пловдив (заглавие) (Марица, бр. 113, 24.04.2002); Този шотландски чешит, за когото най-любимото място на планетата е всяка местна кръчма, вече е любимец на всички девойки (Хай клуб, бр. 1, год. III, 01.01.1998) и др. В турския език лексемата не притежава подобна окраска, а означава просто ‘вид, сорт, артикул’.

По страниците на българските печатни медии се открива и лексемата кутсуз (от тур. kutsuz) - срв. напр. Ако той успее да донесе кутсуз на Льо Пен и компания, това поне да ни донесе червени точки пред НАТО (Новинар, 04.04.2002); Абе щяло да стане голям кутсуз! (Новинар, 04.02.2002) и др. Заслужава внимание фактът, че споменатата лексема почти не се употребява в съвременния турски език. Мястото й е заето от чуждици като şanssız и др.под. Като диалектна дума в официалния турски език (респ. в турските речници) се схваща и един от най-употребяваните в българските вестници турцизми: менте. Предполага се, че той произлиза от тур. mentereci в значение ‘измамник, лъжец’, и преди няколко години започна да се употребява активно за назоваване на една нова "реалия" в българското общество - фалшивите стоки. По-късно обаче се шаблонизира, използвайки се без оглед на конкретната ситуация - срв.: Ментетата били предимно рециклирани машини, които след потягане и пребоядисване тръгвали зад граница на половин цена, но задължително с табелка, че са произведени в "Рекорд" ("Пловдивски новини", 19.08.1998); Менте генерал от НАТО е арестуван (24 часа, 01.05.1998); следващите два примера са от една кратка дописка: Тайна печатница залива Асеновград с банкноти менте, Той обясни, че ментето му било върнато като ресто от друг магазин (Пловдивски новини, 01.05.1998); Витамини менте продават в бакалиите (Труд, бр. 233, 2002).

В тази група примери би трябвало да включим и съществителното кадем (тур. kadem от ар.), употребявано в българския вестникарски език в значение ‘щастие, успех, сполука; лице, предмет, символ, за което се вярва, че носи щастие, късмет’ - срв.: По време на мача се родила и дъщеричката на Николай Димитров и за зъл кадем нарочили яловия голово Йеленкович (Шок, бр. 39, 12.09.2002); Колкото за кадем, в централата на банката в София му изгубили попълнените документи, но после всичко се оправило (24 часа, бр. 169, 2002). В книжовния турски език въпросната лексема няма аналогична семантика.

Съществителното име балък (от тур. balık) в българските вестници се употребява предимно със значение на ‘прост, наивен човек’ - срв.: А на обикновените българи, балъците, банките одират по три кожи! (Папарак, бр. 29, 24.-31.07.2002). В турския език същата лексема означава ‘риба’ и не носи експресивен маркер. Впрочем със споменатото пряко значение се реализира производното съществително балъкчия (‘рибар’) - срв.: След спасителната акция обаче рибата в Карантината обърна корем от разлятата се нафта, а в продължение на седмица местните балъкчии не хванаха нищо в мрежите си (Шок, бр. 32, 08.-15.08.2002).

Друг интересен пример за семантично разминаване е лексемата юруш (респ. производният глагол юркам),използвана в българския език със значение ‘масово нападение, пристъп, атака’ - срв.: Приемат на юруш 4 % вноска за безработица (заглавие)(24 часа, 10.01.2002); Жълт депутат юрка депутати с джип (заглавие) (24 часа, бр. 197, 19.07.2002); Случайните минувачи се юркали да ги събират в дъжда и за секунда от парите не останало нищо (24 часа, бр. 57, 27.02.2002) и др. Тя произлиза от турското съществително "yürüyüş", което означава: 1. вървене (вървеж), ходене; 2. разходка със спортна или здравна цел; 3. ходене, вървене, с цел да се изрази протест към някакво събитие или да се привлече внимание; 4. придвижване на войскови части от едно към друго място. Ясно се вижда, че турското и българското значение на думата не се препокриват.

Сериозно смислово несъответствие се наблюдава при думата кодош, която съгласно турските речници е от арменски произход (от godoş ) и има две основни значения: 1. ‘сводник’ и 2. ‘псувня със същия смисъл’. Докато в съвременния български език, по-специално в печатните медии, тя се употребява предимно със значение ‘шега, шегобиец’ - срв.: Пълен кодош била кражбата на тъмносиния Опел на Красимир Байдовски - шеф на правителствения пресцентър (Нощен Труд, бр. 93, 2001).

Обработвайки ексцерпирания материал, се натъкнахме на една група примери, в които се употребява турцизмът дибидюс . Направи ни впечатление, че в някои случаи лексемата се използва като прилагателно със значение ‘съвсем гол’, а в други като наречие, поясняващо въпросното прилагателно - срв. Той й заръчал да му прати свои снимки дибидюс, за да гаси носталгията си, като ги гледа (Новинар, бр. 217, 2001), Младеж хукнал да гони псетата, както си бил дибидюс гол, а момичето му се спотайвало (Шок, бр. 32, 2002); Всички надарени мацета се пуснаха дибидюс (168 часа, бр. 46, 16.-22.11.2001); Български "playboy" преговаря в момента с няколко легендарни актриси за снимки дибидюс (Шок, бр. 39, 12.09.2002); Дибидюс гола тя продължи да информира, че бащинството пречело на секса според изследване на австралийски учени (24 часа, бр. 3, 04.01.2002) и др. Съставителите на "A Dictionary of Turkism in Bulgarian" предполагат, че думата е произлязла от тур. dibidüs, съществуващо според Хайрие Сюлейманоглу в румелийските диалекти на турския език (вж. Ро Хауге и кол. 2002). В официалните турски речникови справочници обаче тази дума не е включена, рядко се регистрира в писмени източници.

Интересен е случаят с глагола бастисвам, произлизащ от тур. basmak. В българския език той означава ‘нападам ненадейно някого или нещо обикновено за грабеж’ - срв.: Време е г-н Борисов да види как цели ромски фамилии плячкосват къщи и вили, жънат чужди ниви и бастисват чужди гори (Новинар, 17.01.2002). Според турските речници въпросната лексема има 13 значения и едва осмото се покрива с българското.

Анализът на горепосочените примери ни доведе до важното заключение, че употребяваните в българската преса турцизми се схващат от журналистите не толкова като чужд лексикален пласт, ограничаващ, дори застрашаващ домашната лексика, колкото като народни, диалектни, позабравени и поради това стилистично активни думи; като ориентализми, разчупващи каноните на официалното говорене, създаващи нова, почти фамилиарна, по странен начин "одомашнена" изразност4. Както стана ясно, част от тези конотативно маркирани лексикални единици битуват като архаизми или диалектизми в самия турски книжовен език5; в този смисъл те са интересно поле за изследване не само за българските лексиколози, социолингвисти и специалисти по функционална стилистика, но и за историците на турския език.

В семантико-морфологично отношение турцизмите в българската преса условно могат да бъдат разделени на няколко групи:

а) конкретни съществителни, назоваващи лица (в т.ч. и nomina agentis): сараф, комшия, чешит, авер, адаш, кючекчийка, авджия, балък, балъкчия, ментарджия, чакръкчия, тарикат, серсем, тепегьоз, келеш, аркадаш, пезевенк, мераклия, чалгаджия и др.

Срв.: Толкова скромни като нас били само комшиите ни от Румъния и Македония (Новинар, 25.11.2000); В Горубляне пазят спомени от тези коледувания при царствените си комшии (168 часа, бр. 51/52, 21.12.-03.01.2001/2002); Не че комшийските къщи, без специалния надпис, бяха мръсни (Стандарт, бр. 3481, 09.09.2002); "Чухме силен гръм, но не можахме да определим откъде точно идва", разказаха комшии, които живеят на петдесетина метра от дома на Дичеви (24 часа, бр. 90, 01.04.2002); Романов бил лъжец и циник, груб аскер със стоманен поглед и огромно лично обаяние (Новинар, 17.01.2002); Двама адаши варненци и един софиянец е последният вариант на групата (Хай клуб, бр. 39, год. V, 2000); Премиерският адаш обаче е с незначителни шансове, тъй като от митническото досие дебнат компромати (Новинар, 01.08.2001); На двамата адаши на именитите български артисти най им тежи немотията (24 часа, бр. 198, 20.07.2002); Сега вероятно тя се готви за зимен сън вдън горите, но само да се покаже, ще я ликвидираме, заричат се местните авджии (Марица, бр. 322, 30.11.2001); Авджиите с настроение премериха точността си (заглавие) (Пловдивски Труд, год. V, бр. 196); Колко се печели от авджилък (24 часа, бр. 209, 31.07.2002); Няма мераклии за началници в болница "Света Екатерина" (заглавие) (24 часа, бр. 232, 23.08.2002); Мераклиите да наддават могат да надникнат в списъците на вещите (Марица, бр. 6, 07.01.2002) и др.

б) конкретни съществителни, назоваващи обекти от обществено-семейния бит (вещи, ястия и пр.); части от ландшафта: сокак, кьорсокак, курбан, дувар, кюмюр, кър, чорба, баир, гьол, махала, чаршия, тескере, тапия, дюкян, хазна, илач, зандан и др.

Срв.: Над 150 местни жители вчера в продължение на 2 часа сипеха гневни заплахи по сокаци и баири (Нощен Труд, 01.-02.07.2002); Дувар от стари керемиди спечели гащеризон (заглавие) (168 часа, бр. 30, 26.07.-01.08.2002); Хората наизлизат само до портите си, но остават зад дуварите (24 часа, бр. 34, 04.02.2002); ДДС за илачите пълни бюджета (заглавие) (24 часа, бр. 7, 08.01.2002); Билкови илачи борят болежките (заглавие) (Хай клуб, бр. 19, год. VII, 2002); Нов списък на илачи гратис (заглавие) (24 часа, 16.02.2002); Отнемането на задграничните тескерета (тур. tezkere от ар.) ставало обаче само в случаите, когато борчът надхвърля пет хиляди лева, и то след съдебно решение (Марица, бр. 64, 06.03.2002)и др. под.

в) абстрактни съществителни, именуващи, душевни състояния, качества; дейности: кутсуз, зор, мерак, юруш, карък, келепир, резил, масраф, берекет, кахър, табиет, чалъм, тертип, кодош, сакатлък, дикиш, мурафет, саклет, хаир и др.

Срв.: Хлапетата примираха от кеф и го дебнеха кога пак ще отиде на пазар (Шок, бр. 32, 08.-15.2002); Навсякъде, където ходи, го посрещат като такъв - в нарушение на протокол, на конституция, и на него му е кеф (Стандарт, бр. 3474, 02.09.2002); Всеки успял мъж в България може да си направи кефа да се превърне в музикална знаменитост, като си плати за удоволствието (Женски тайни, бр. 38, 18.-25.09.2002); Певицата и мъжът й Илия Загоров с голям мерак купиха къщата в "Павлово", но животът им изигра шега" (Шок, бр. 29, 18.-25.2002); Вратарят Томо Петков чупи карък с нова подстрижка (Нощен Труд, бр. 255, 2001); След като дуетът на Баровеца и Бойчето се разпадна, на Дангова й тръгна на карък (Папарак, бр. 29, 24.-31.07.2002); Царят обаче е голям карък! (Новинар, 30.04.2002); Нов карък сполетя защитника на "черно-белите" Петър Колев преди мача със "Спартак" (Пловдивски Труд, бр. 196, год. V); "Берекет да е" - за да се хареса на турското население, изрече Стоянов (Новинар, 03.01.2000); Със сурвачките бият за здраве, наричат за берекет и щастие (Новинар, 30.12.2000); Резилът, че актрисата е крадла, бледнее пред заплахата от 4 г. решетки (подзаглавие) (24 часа, Старозагорско издание, 23.07.2002); Дертовете на властта (заглавие) (Дневен Труд, бр. 208, 30.07.2002).

г) прилагателни имена, приписващи предимно качества на лица: дибидюс, пишман, шашардисан, калпав, окомуш, кадърен, сербез и др.

Срв.: Окомуш си, но не си постоянен, мойто момче (Шок, бр. 39, 26.09.2002); Шестима пишман (тур. pişman - ‘който съжалява за нещо, което е извършил’) гъбари са приети с тежки натравяния през уикенда в пловдивската токсикология (Труд, бр. 228, 19.08.2002); "Не знам законите и дадох парите да ме осигурят", чистосърдечно призна пишман пенсионерката (24 часа, бр. 90, 01.04.2002); Наградиха кадърни (тур. kadir от ар.) тийнейджъри (заглавие) (Марица, бр. 106, 17.04.2002) и др.

д) глаголи: бастисам, юркам, кандърдисам, будалкам, кахъря се, кандисвам, байгънясвам и др.

Срв.: Кахъри се, че в близкото село Коркина черквата се е срутила (Седмичен Труд, бр. 31, 01.08.2002); Но кандисала, след като майка й я уверила, че белите гъби са безопасни, а и много й се ядели (Дневен Труд, бр. 232, 23.08.2002); Реших да го поканя. Кандърдисах го (Шок, бр. 32, 08.-15.08.2002); На българина вече му байгънясва (от тур. baygın - ‘изпаднал в безсъзнание’) от политика, но такива са времената (Нощен Труд, 05.-06.09.2002).

е) наречия: баш, яваш-яваш, зорлен, аджеба, язък и др.

Срв.: Яваш-яваш върви въвеждането на здравната реформа в някои краища на България (Нощен Труд, 20.-21.06.2002); Язък, че и арменският поп си замина, та няма на кого да се оплачем (Труд, бр. 179, 01.07.2002); Зорлем правят българите расисти (заглавие) (24 часа, 05.07.2002).

ж) модални частици и междуметия: аджеба, евалла, демек, аман, аферим и пр.

Срв: Аман от баровци в заведението, отсече сервитьорът Пепи (Шок, бр. 30, 10.08.2001); Аман от глупости (24 часа, бр. 1111, 22.04.2002); Евалла ще кажа на онзи, който, подобно на големите западни образци в жанра, излезе на сцената и забие на живо, със "живи инструменти" (Хай клуб, бр. 19, год. VII, 2002); Аферим на управляващото ДеПеСе! (Старият мост, год. IX, бр. 31, 2002).

Прилагайки статистическия метод, достигнахме до извода, че сред употребявани в българската преса турцизми с най-голяма фреквентност в настоящия етап се отличаватлексемите менте, баш, комшия, кеф и авер. Поради прекалената им употреба обаче "те губят стилистичното и клонят към шаблонното"(Викторова, 1999: 104), което по всяка вероятност ще доведе до бъдещата им изолация (именно като думи клишета) в журналистическата практика.

В този ред на мисли би трябвало да споменем още няколко симптоматични според нас факта, които убедително потвърждават тенденцията към постепенна функционална изолация на така модерните през 90-те години на миналия век турцизми.

1. Турските лексикални единици почти не се употребяват в специализирани издания (например в "Култура" се използват много рядко, и то само при лични, коментарни статии.)6 Не се използват и при отразяване на официални или сериозни външнополитически събития, към които обществото е особено чувствително - даже в "Труд" и "24 часа", създателите на новата медийна стратегия за езика7. Турцизмите се "извикват" на помощ, когато се отразяват семейно-битови драми, улични скандали или сблъсъци, осъдителни човешки постъпки от низш характер, срв.: Касапин нарязал човек - заглавие на първа страница (24 часа, 2002, бр.170); когато опонентът или критикуваното лице (обект, инстанция) трябва да бъдат разобличени или силно иронизирани (срв.: Всяка жаба - в чужд гьол - Труд, 2002, бр. 233). Като че ли пишещият журналист днес живее със съзнанието, че по такъв начин следва публицистичната традиция на Хр. Ботев, Л. Каравелов, З. Стоянов, А. Константинов, боравили така умело с турцизмите.

2. Прави впечатление, че конотативно маркираните ориентализми с турски произход се срещат рядко на първите страници на печатните медии, където обикновено биват разполагани водещите новини; по-малко са и примерите, когато турската дума е изведена в заглавие.

3. Нерядко турцизмите се използват като синоним на съответната домашна дума с цел избягване на повторението - срв. напр. "На стари години станах за резил, срам ме е да изляза на улицата, да погледна хората в очите", плаче 88-годишната Радка И. (Марица, бр. 66, 08.03.2002); И им кажете на управниците поне името на улицата да ни сменят, щото в тая тъмница това си е жива гавра, добавя друг и се шмугва в съседния сокак, който е "близнак" на първия и носи същото име "Виделина" (Марица, бр. 69, 11.03.2002) и др. под. С други думи, в подобни случаи изобщо не може да се говори за предпочитане на чуждата лексема пред българската8.

4. Опитахме се да потърсим отговор на въпроса дали съществува някаква връзка между честотата на употреба на турцизмите и региона, в който вестникът се издава. За целта разгледахме някои броеве от кърджалийските вестници "Нов живот", "7 дни Кърджали", "Репортер днес" и в никакъв случай не можахме да констатираме, че използваните турцизми са повече (въпреки че голяма част от читателите, както и от журналистите, са турци) в сравнение с централните издания. Дори ни се стори, че съществува обратната тенденция: към по-голяма нормативност и стилова монолитност. В случая редакциите може би се съобразяват и с особената чувствителност на местния български читател към употребата на произволни турцизми.

5. Изследователите на българския публицистичен стил неведнъж са отбелязвали, че без съобразяване с тематиката на материала, с целта на самото печатно издание, без необходимото чувство за мяра9 използването на турцизмите предизвиква неестетичен стилов дисонанс, нарушава се "хоризонтът на очакване" на самия възприемател. Това е основателна причина за особената чувствителност на специалистите езиковеди (и на обществото като цяло) към "реабилитацията" на турския лексикален пласт в публичното пространство. Напълно споделяме мнението на Р. Ницолова, че "псевдодемократизацията е също толкова нежелателна, както и псевдоинтелектуализацията, в развоя на книжовния език"(Ницолова 1994: 41) и "никой не може да ни забрани да негодуваме, когато почувстваме, че някой труженик на перото наруши всякаква мяра и приличие"(Виденов 1995: 130). Тъкмо наличието на този обществен коректив не би трябвало да ни дава поводи да се тревожим за съдбата на българския вестникарски език през XXI век.

Струва ни се, че нарушаването на мярата при използването на турски лексикални единици би могло да създаде проблеми пред четящата млада аудитория в България, за която турцизмите са недостатъчно прозрачен в семантично отношение, остарял лексикален пласт10. Не рискува ли твърде много съвременната журналистика, преигравайки с ориентализирането на публичното пространство? И ако словесният експеримент е приложен в търсене на експресията, значи ли това, че българският език не е в състояние, предвид изключително богатите му реторични възможности, да постигне тази експресия?

Преди повече от седем години, в броя си от 20 май 1995 г. вестник "24 часа" публикува обширна статия с емблематичното и запомнящо се заглавие "Българският се изплези" (с автори Р. Янков, Р. Тахов, К. Ранев). Не стои ли обаче езикът на журналистите твърде дълго "изплезен" срещу обществото? Толкова дълго, че почти забравихме как изглежда истинското му лице.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. През 2000 г. излезе дори Речник на турцизмите в съвременния български печат с автор В. Кръстева, в който са включени 555 лексикални единици от турски, арабски и персийски произход, появили се през последните години в българския печат - срв.: кеф, менте, авер, комшия, борч, пишман, хабер, уйдурма, авджия, сараф, кахъря се, файда, илач, кандисам, алъш-вериш, ортак, зор, демек, балък, балъкчия, дувар, дерт, резил, масраф, сокак, баир, адаш, чаршия, варак, чалъм, чешит, денк, кър, акъл, дюкян, юруш, рушвет, аджамийски, шашардисам, пазарлък, чарк, мераклия, тескере, лаф, язък, джамбазин, бабаит, аман, кадърен, пезевенк, зандан, вересия, дюлгерин, хазна, кьорсокак, чиракувам, тефтер, алтънджия, курбан, ерген, аскер, манаф, келепир, сефте, окомуш, майтап, чифт, тайфа, ахмак, тапия, левент, евалла, дюс, късмет, кавга, бастисвам, чорба, серсем, берекет, кутсуз, келеш, зевзек, юркам, дикиш, чекръкчия, хайка, кюмюр, ментарджия, сащисан, шашма, яваш-яваш и мн.др. [обратно]

2. Тук бихме цитирали оригиналното изявление на "баш редактора" В. Найденов, публикувано във в. "24 часа" в броя му от 20.05.1995 г.: "По принцип думите подронват властта. Те са такива къртици, с които още никой не се е справил. Ако ги изтласкаме от публичната сфера, от медиите, те стават много по-силни. Придобиват някаква митична сила"(с. 14). [обратно]

3. Тук (а и при тълкуването на някои от следващите примери) се разграничаваме от становището на В. Кръстева, според която съществителното авер има еднакво значение в българския и в турския език (вж. Кръстева 2000). [обратно]

4. Струва ни се сполучливо във връзка с това да цитираме откъс от едно интервю с младата българска певица Теди Кацарова: Изобщо научих техните табиети (казано по български - курсивът е наш), мед си слагаш и не знам си какви аромати във водата, която се излива върху нагорещените камъни (Блясък, бр. 20, 2002). [обратно]

5. Както посочва Хасан Ерен, "в турския книжовен език днес за запазени не всички думи, които съществуват между балканските турци в миналото" (Ерен 1974: 409). Някои от тях (напр. армаган, авджия, бургия и др.) проникват в българския език не от книжовния турски, а от западнотурските диалекти (вж. Ерен 1974). [обратно]

6. Срв. у Кръстева: "Има тясно специализирани издания, при които вероятността да се открие турска дума е много малка. Такива са сп. "Моят приятел кучето", "Държавен вестник", в. "Монитор", сп. "Девет месеца", сп. "Бела" и др."(Кръстева 2000: 9). [обратно]

7. При обработката на ексцерпирания материал установихме, че процентът на използваните турцизми е най-висок във в. "24 часа" (18, 65 %), следват сп. "Хай клуб" (14, 93 %), в. "Новинар" (11, 20%), в. "Шок" (8, 96 %), пловдивският в. "Марица" (8, 20 %), в. "168 часа" (7, 47 %), в. "Стандарт" (6, 71 %), в. "Нощен труд" (4, 85 %), в. "Труд" (2, 61 %), сп. "Блясък" (2, 23 %) и др. "жълти" издания. [обратно]

8. Но как да се обясни това заглавие в "Стандарт" (2002, бр. 3466) - Гемии в бутилка наредени в изложба, след като в съдържанието на самата статия думата гемия повече не се употребява, а се използва пет пъти българското й съответствие кораб? Под този материал следва друг от същата авторка, но вече заглавието му е: Корабите на Колумб акостираха в Каварна. Очевидно турцизмите се използват и за привличане на читателско внимание, а може би и за демонстриране на широкообхватни езикови познания, способност за боравене с всякаква лексика. [обратно]

9. Друг е въпросът как да бъде определена тази мяра - на него "научно може да отговори само социолингвистиката"(Стоянов 1999: 65). [обратно]

10. Знаменателно е например, че по време на своето двумесечно пребиваване в Анкара директорът на Пазарджишкия театър, чувайки познати думи, много често споделяше: "Спомням си, че моите родители навремето употребяваха тази дума, но аз не знаех, че е турска..." Голяма част от словоформите обаче, които изплуваха в паметта на режисьора (на 44 год.), синът му (в 11 кл.) изобщо не разбираше. Този и други подобни случаи ни навеждат на мисълта, че прекаляването с турцизмите едва ли може да доведе до така мечтаното за журналистите разширяване на читателската аудитория. Осмеляваме се да допуснем, че едно социологическо проучване, свързано с рецепцията на турските думи сред младите хора в България, би потвърдило нашите изводи. [обратно]

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Андрейчин 1955: Андрейчин, Л. Чуждите думи и борбата за чистотата на националния език. // Език и литература, 1955, кн. 1-2.

Боев 1965: Боев, Е. За предтурското тюркско влияние в българския език - още няколко прабългарски думи. // Български език, 1965, кн. 1.

Боев 1968: Боев, Е. За българо-тюркските езикови връзки. // Известия на Института за български език, 1968, кн. 1.

Виденов 1995: Виденов, М. Езиковата култура на българина. София, 1995.

Викторова 1999: Викторова, К. Закономерностите в медийния език. // Медиите и езикът. София, 1999.

Ерен 1974: Ерен, Хасан. Турските думи в българския език и местните турски говори. // Български език, 1974, кн. 5.

Замбова 1994: Замбова, А. Разговорност и разговорни комуникативни похвати в съвременния печат. // Проблеми на разговорната реч. В. Търново, 1994.

Лакова 1972: Лакова, М. Турцизмите в Речник на съвременния български книжовен език от стилистична гледна точка. // Български език, 1972, кн. 1-2.

Леков 1956: Леков, Ив. Към въпроса за чистотата на българската реч и границите на езиковия пуризъм. // Сборник в чест на акад. Ал. Т. Балан, 1956.

Мемова-Сюлейманова 1976 : Х. Мемова-Сюлейманова. За турцизмите в публицистиката на Захари Стоянов. // Годишник на СУ, т. LXXI, 3, 1976.

Мирчев 1952: Мирчев, К. За съдбата на турцизмите в българския език. // Известия на Института за български език, 1952, кн. 2.

Ницолова 1994: Ницолова, Р. За някои прояви на тенденцията към демократизация в езика на българския печат след 10.XI.1989 г. // Годишник на ИЧС, т. 9, 1994.

Ницолова 1999: Ницолова, Р. Основни тенденции в развитието на българския печат след 1989. // Медиите и езикът. София, 1999.

Пернишка 1999: Пернишка, Е. За "грозното" в нашия език и в езика на медиите. // Медиите и езикът. София, 1999.

Стайнова 1964: Стайнова, М. Пейоризация на турцизмите в българския език. // Български език, 1964, кн. 2-3.

Стоянов 1999: Стоянов, К. Обществените промени (1989-1996) и вестникарският език. София, 1999.

Стоянов 1952: Стоянов, Л. За турцизмите и диалектизмите в българския литературен език. //Известия на Института за български език, 1952, кн. 2.

Христоматия 1983: Христоматия по история на българския език. София, 1983.

 

 

РЕЧНИЦИ

БЕР: Български етимологичен речник. Т. 1 (1971), т. 2 (1979), т. 3 (1986), т. 4 (1995), т. 5 (1996).

БТР 1992: Българо-турски речник. София, 1992.

ЕРЧДБЕ 1996: Енциклопедичен речник на чуждите думи в българския език. София, 1996.

Кръстева 2000: Кръстева, В. Речник на турските думи в съвременния български печат. София, 2000.

ТБР 1986: Турско-български речник. София, 1986.

Ро Хауге и кол. 2002: Kjetil Ra Hauge, Alf Grannes, Hayriye Süleymanoglu. A Dictionary of Turkisms in Bulgarian. Oslo, 2002.

РЧДБЕ 1982: Речник на чуждите думи в българския език. София, 1982.

 

 

© Хюсеин Мевсим, Красимира Чакърова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.10.2007, № 10 (95)