Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПАМЕТ ЗА ПРОФ. Д-Р ТАХСИН ЙОЗГЮЧ

Хюсеин Мевсим

web

...Понякога в живота ни се случват неща, които не са подвластни за обясняване със средствата на нормалната логика. Първата мисъл, която изневиделица ми се натрапи след като се събудих в онова навъсено, не толкова типично за края на октомври анкарско утро, бе самоукорът, че все още не успявах да осъществя датиращото отпреди няколко години свое намерение да се срещна и беседвам с проф. д-р Тахсин Йозгюч, всепризнатия доайен на археологическата наука в Република Турция, който вече бе на преклонна възраст.

Когато след няколко часа, вече във Факултета по език, история и география, понечих да натисна копчето на асансьора, за да се кача в работния си кабинет, светкавично бях прострелян от лаконичното съобщение за кончината на учения от световен ранг. По такъв начин на 30 октомври 2005 г., след неутешителните официални слова, почести, поклонения и траурни процесии, в централноанатолийската степ неотклонно се приземи траекторията на един труден, но блестящо извървян път, чието начало започва от брега на река Арда. Така самоупрекът вече се превърна в болка, задето поради не толкова уважителни опасения да не причинявам безпокойство, респект, заетост или други проклети делнични грижи, се разминах с възможността да вникна в душевността на нашия именит земляк. А когато доц. д-р Хайрие Сюлейманоглу Йенисой, дългогодишна преподавателка в Софийския, а след това и в Анкарския университет, и между впрочем “кърджалийска снаха”, по-късно ми сподели, че в сравнително честите им срещи по най-различни поводи през 90-те г. в Анкара проф. д-р Тахсин Йозгюч буквално се абстрахирал от място, обстановка и обкръжение и започвал с нескрито вълнение да я разпитва за родния си град, възкресявайки в паметта си до невероятни подробности всички улички, даже занаятчийски дюкяни и работилници в Кърджали от детството си, болката ми се удвои от пропуснатия шанс да очертая контурите на града край Арда през 20-те г. чрез свидетелските показания на един световноизвестен археолог. Сега вече не ми остава нищо друго, освен да се постарая да почета паметта му, задоволявайки се с информация за невероятната му професионална и административна кариера.

Тахсин Йозгюч се ражда през 1916 г. в Кърджали, според устните му свидетелства пред Хайрие Йенисой, в турската махала, в една къща на самия бряг на Арда. Част от началното си образование получава тук, като още през тези години проявява интерес към останките от различни крепости в близката околност. 11-годишен се изселва в Турция, а през далечната 1940-а завършва Катедрата по археология към току-що основания под преките директиви на президента Кемал Ататюрк Факултет по език, история и география, който понастоящем е в състава на Анкарския университет. Две години по-късно под ръководството на германски специалисти, приютили се в Турция от нацистките гонения, защитава докторска дисертация и заедно със съпругата си Нимет Йозгюч, също легендарна фигура в научната си област, полагат основите на Катедрата по протоистория и анатолийска археология. От 1946-а е доцент, а през 1954 г. става професор по шумерска, асирийска и хетска протоистория. През 60-те г. е поканен да изнася лекции като гост-професор в Принстънския институт за висши науки, както и в Саарландеския университет, а малко по-късно и в Мюнхенския. През 1968-1969 г. проф. д-р Йозгюч е избран за декан на Факултета по език, история и география, а от следващата, в продължение на 11 г., в един от най-бурните периоди в историята на републиканска Турция, когато демократичният режим в страната е разпъван на кръст от военни преврати, анархия и терор, а университетите са арена на кървави стълкновения между студенти и преподаватели от различни групировки, нашият земляк шест пъти - безпрецедентен случай! - е преизбиран за ректор на Анкарския университет, в чийто състав през онова време са включени около 20 факултета, институти и висши училища. През 1981 г. той се пенсионира, а от 1982-ра до 1986-а, в качеството си на заместник-председател на новосформирания Съвет за висше образование изпълнява друга отговорна длъжност, недвусмислен факт за огромното признание и уважение, с които се ползва във високите държавни и политически среди.

Проф. д-р Тахсин Йозгюч съчетава административните си задължения с научно-изследователски занимания в областта на хетската археология, чието доказателство са високопрестижните награди и звания, с които е удостоен в чужбина. Ако трябва да споменем само някои от тях, той е почетен доктор на Мюнхенския, Гентския и Берлинския свободен университет, присъжда му се Почетният кръст за заслуги на Федерална република Германия (1978), Златният медал "Изгряващото слънце" (Япония, 1990), Националният медал "Белгийски кръст" (1991), Наградата на Колеж дьо Франс (1992) и мн.др., а през 2001 г. в Германия е обявен за “Нестор на анатолийската археология”.

В качеството си на водещ археолог в Турция, проф. д-р Йозгюч създава цяла плеяда от специалисти, като в течение на шест десетилетия е ръководител на разкопки в могилите на Анъттепе в Анкара (през 1953-а на него е завършено строителството на Мавзолея на Ататюрк) и на множество протоисторически средища в Анатолия, свързани предимно с цивилизацията на хетите и асирийците (Каяхьоюк в Елбистан, Хорозтепе в Токат, Алтънтепе в Ерзинджан, Машатхьоюк, Казанкая, Кулулу и др.), но венецът на археологическото му дело, безспорно, са разкритията в първата столица на хетите и важния център по т.нар. Асирийки търговски път Кюлтепе (Каниш), на 20-ина км от днешния Кайсери. Безценните находки от този древен град, чийто разцвет е през ХХ в. пр.н.е., като оръдия на труда, предмети на бита, съдове, накити и особено таблетите - глинени плочки, изсечени с клинописни знаци, съдържащи сведения за живота през онази епоха, сега са изложени в Музея на анатолийските цивилизации в Анкара и Кайсерийския археологически музей. Още преди 55 г., когато започва да се занимава с разкопките в Кюлтепе, проф. д-р Йозгюч подхвърля хипотезата, която в светлината на последните разкрития вече се възприема и от чуждестранните специалисти, че древна Троя не принадлежи изцяло на древногръцката, а и на анатолийската цивилизация. Той е автор на десетки специализирани книги, стотици научни съобщения, но за едно от фундаменталните му се смята изследването, посветено на Кюлтепе и издадено през 1996 г. първо на японски в Япония, а след това и на турски. Изключително работоспособен и завидно всеотдаен, смятаният за бащата на археологията в Турция проф. д-р Тахсин Йозгюч до откарването му в болницата не оставя писалката си.

Пределно добре ми е позната безутешната библейска максима, че никой не е пророк в родния си град, но струва ми се, че би могло да се помисли за намирането на подходяща форма за почитането на паметта - включване в енциклопедията или справочниците за известните кърджалийци, събиране на материали и възпоминания за детските му години, издирване на негови връстници, назоваване на кръжок, клуб, сдружение, организация, читалище, библиотека, улица... - на този надраснал всякакви национални граници хетолог и археолог от световен мащаб, чийто път все пак започва от сърцето на Родопа, от брега на нейния символ-топос река Арда.

 

 

© Хюсеин Мевсим
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.12.2008, № 12 (109)