"ЗНАЕ ЛИ СЕ КАКВО ЩЕ СТАНЕ НА БАЛКАНИТЕ...",
или Преминаването на Симеон през 1946 година през Истанбул и Измир

Хюсеин Мевсим

web

Исторически повратните събития, които произтичат в България през септември 1946 г. се следят със засилен интерес от турските средства за масова информация. Почти всекидневно предимно на първите страници на водещите вестници се появяват материали, отразяващи детайлно вътрешнополитическите новости у съседа, към които, независимо от идеологическата ориентация или платформа на изданието, се подхожда безпристрастно и обективно. Вниманието на турските вестници и журналисти към България се повишава извънредно много след обявяването й за република в резултат на проведения референдум и разпространяването на информацията, че царското семейство, останало принудено да напусне страната, ще премине през Истанбул. Ние ще се опитаме да възкресим тази картина, изхождайки от материалите по пожълтелите страници на високотиражните през въпросния период вестници "Джумхуриет", "Ватан", "Тасвир" и "Сон поста", които най-пълноценно откликват на събитието.

Всекидневникът "Джумхуриет" ("Република"), отстояващ непоклатимо народнорепубликански и лаически позиции от основаването си през 1923 г. до днес, в броя от 16.09.1946-а на първа страница помества статия, озаглавена "Обявяване на република в България", в чието подзаглавие се съобщава, че "Младият цар, заедно с майка си и сестра си, на път за Египет ще премине през страната ни". В нея се извежда фактът, че "парламентът, потвърждавайки резултатите от референдума, обявил създаването на Народна Република България", а разпространените слухове, че царското семейство поискало от Турция политическо убежище по категоричен начин били опровергани от съответните инстанции. Съобщава се също, че Симеон, заедно с майката царица и принцеса Мария-Луиза, ще живее в Египет при дядо си, бившия крал на Италия Виктор Емануел.

В следващия брой статия на първа страница със заглавието си оповестява, че "Бившият български цар е на турска земя". От съдържанието й узнаваме, че "към 23.00 часа специален влак, с два вагона за царското семейство и един, предназначен за багажа им, ще пресече турската граница и на следващия ден сутринта в 8 часа се очаква да пристигне в Истанбул".Изданието осведомява читателите си, че царското семейство незабавно ще се прехвърли в готвещия се за круиз по източното Средиземноморие параход "Аксу", за да продължи пътуването си към Александрия.

Изключително обширна и изпъстрена с фотографски материал е статията в броя от 18.09.1946 г. - "Вчера българското царско семейство премина през Истанбул", като в подзаглавието се информира за това, че "Младият цар, майката царица и принцесата, напуснали страната си след обявяването й за република, слязоха от влака, директно преминаха в пристанището Галата и се качиха в очакващия ги параход "Аксу".

Проевропейски ориентираният и проповядващ либерално-демократични принципи вестник "Ватан" ("Отечество"), издаван без прекъсване в периода от 1940 до 1961 г. от Ахмет Емин Ялман (1888-1973)¹, най-обстоятелствено описва посрещането на царското семейство на гара "Сиркеджи" в Истанбул, разположена непосредствено на брега на Златния рог:

"В 11 часа бяхме на гарата, претъпкана още от ранни часове от нетърпеливо множество. Първият перон бе препълнен с журналисти и служители на обществената безопасност, а от прозорците и вратите на електричките в съседните, са нависнали пътници, любопитни да видят пристигането на височайшето семейство. След малко сред посрещачите се появяват българският консул М. Карагьозов, заместващ задържания преди няколко месеца на българската граница, пътувайки за Турция, бивш генерален консул М. Поповски, и пресаташето М. Николов."

Отразяващият събитието за "Ватан" репортер Синан Корла се приближава към М. Карагьозов, но той нервно му отвръща, че в случая не притежава никакъв официален статут и се намира тук, за да помогне при необходимост, а неопитният в кариерата М. Николов често се обръщал към репортерите, разпитвайки ги за непознати нему хора сред чакащите. Междувременно на гарата пристига със сина си бившият посланик на България в Анкара М. Антонов, научил за свалянето си от поста преди няколко месеца по радиото и отказал да се завърне в родината си. Според репортера именно последните са "единствено верните хора на Симеон". Към 12.20 часа, а според в. "Сон поста" ("Последна поща") - 12.10, специалният влак бавно навлиза в пределите на гарата. На прозореца на вагона след фургона се появяват госпожа и госпожица. В първия момент всички предполагат, че това са царицата и принцесата и се устремяват в тази посока. После се разбира, че те са служителки и множеството се насочва към следващия вагон със спуснати пердета, чиято заключена врата се отваря и М. Антонов и М. Николов влизат в него. След малко се показва пресаташето и обявява пред журналистите и фоторепортерите, заели пози пред вратата на вагона, че "царицата е преуморена, благодари за вниманието и не желае да разговаря". Според "Джумхуриет" впоследствие във вагона влизат генералният посланик на Италия и консулът Пиетро Маркетти, които разговарят известно време с царицата. Сред множеството от местни и чуждестранни журналисти присъства Константин Сагаев (1889-1963)², както и служители от българската легация. След няколко минути на вратата се показва малкият цар, "облечен със сиви дрехи, светла риза и червена вратовръзка, като в лявата си ръка държи ръкавици". Веднага след него се появява "цялата в черно, с воал на главата си и пелерина до колената" царица Йоанна, "чието лице излъчва затъженост". Симеон няколко минути позира на вратата, после пропуска майка си и сестра си да слязат. На перона "от дясната страна на майката върви младият цар, прихванал я за ръката, а отляво - принцеса Мария-Луиза". След тях се изреждат сестрата на покойния цар Борис Евдокия, вдовицата на принц Кирил, неговият адютант и две жени от свитата на царицата. Според наблюденията на репортера, докато "младият цар изглежда малко притеснен, принцесата е във весело настроение". "Ватан" също обръща внимание на състоянието на членовете на височайшето семейство. По пребледнялото и наскърбено лице на царицата "ясно се открояват следи от преумора, напрегнатост и загриженост", а у самия цар и сестра му се улавя "стеснителност и колебливост, породени от стълпотворението и шума на гарата".

Пред погледите на насъбралата се пред гарата "петхилядна любопитна тълпа" ("Сон поста"), височайшето семейство мълчаливо се качва в чакащата ги кола, според "Джумхуриет" тя е на българското посолство, и през моста Галата преминава в едноименното пристанище в района Каракьой, където ги посрещат представители на българската общност в Истанбул, известно време почиват в пътническия салон на кораба "Аксу", където на повторната молба на журналистите, изявили желание да беседват с тях, майката малко нервно повтаря, че "нищо няма да говорят", а младият цар, "кимайки с глава също каза "не". Но винаги когато Симеон забелязва, че обективът се насочва към него, "става от стола, изправя се и дава сериозна поза". Впоследствие изкачилите се на палубата цар и принцеса следят внимателно крановете, с които се товари багажът. По разписание в 13.10 ч. параходът трябва да поеме по своя курс, но все още продължава товаренето на багажа, транспортиран с 6 камиона, а според "Джумхуриет" - два, в хамбарите, а броят на куфарите, които се качват и подреждат в камарата, е 48. Сред тях се намират и велосипедите на царя и принцесата. През това време настоятелните репортери се стремят да отскубнат информация, свързана със сцените на раздяла на царското семейство с родината си, но всеки от запитаните отговаря, че се качил във влака няколко минути преди той да потегли. Междувременно на кораба пристига съпругата на съветника в италианското консулство Гуляминетти с букет, който тя поднася с фин реверанс на царицата. В 13.45 ч. "Аксу", според "Сон поста" с 85 пасажери, сред които е и иракският дипломатически представител в Турция, и 120 тона багаж вече е готов да отплава, но се налага да поизчакат отишлия до банката да тегли пари генерал Маркулев. От откъслечните отговори и реплики на различни членове на царската свита репортерът на "Ватан" подрежда следната "мозайка":

"Пътуването на царя премина много добре. Тъй като от дълго време не беше пътувал, то много му хареса. Въпреки че снощи заспа късно, тази сутрин се събуди рано и внимателно разгледа местата, през които минахме. Царицата бе много затъжена, до границата непрестанно плачеше, стараейки се да не издаде сълзите си пред децата. Когато пресичахме българската граница покрусата й бе тотална. Тя бе изгубила апетит и не яде почти нищо по време на пътя. Съобщиха ни да напуснем страната в неделя, когато в двореца се готвехме за официална вечеря, чиито покани бяха предварително раздадени. Даже не успяхме да съобщим на всички поканени за отменянето на вечерята."

Интерес представлява и дочутият от репортера на "Сон поста" разговор, който се води между двама от придружителите по време на придвижването на групата от гарата към автомобилите: "Качих се във влака на царя с няколко свои приятели в Пловдив. Царицата бе навела глава и мълчеше. Когато видя познати сред новокачилите се, Симеон леко се усмихна. На някои места по пътя забелязвахме мълчаливи човешки маси. По едно време царят се показа на прозореца на влака и започна да им маха с ръце. Те му отвърнаха със същото."

В потеглилия вече параход се оказват и репортерите на "Джумхуриет", "Ватан" и "Тасвир", решили да работят по мускетарския принцип "Един за всички, всички за един", поради което съдържанието на информациите със заглавия "Пътуване с бившия български цар до Измир" ("Ватан", 19.09.1946, първа страница, автор Фарук Феник), "Беседа с българското царско семейство" ("Тасвир", 19.09.1946, първа страница, автор Кадри Каябал), които те продиктуват по телефона от Измир в редакциите си, в общи линии се припокрива. Най-впечатляващ е материалът със заглавие "Едно вълнуващо пътуване с царското семейство до Измир", чийто автор е правещият тогава първите си стъпки в журналистиката Метин Токер³. Подзаглавията на статията също са твърде интригуващи - "Стражата на царя никого не допускаше до него, но "хитростта" на журналиста преодоля всички препятствия" - и се търсят отговори на такива въпроси, като "Как бил проведен референдумът в България и как царското семейство напуснало София? Тайната около смъртта на бившия цар, изключително интересните показания на един от прислугата; информацията, получена от майката царица".

Метин Токер започва репортажа си с напомнянето на разпространеното мнение, че "пътуването подмладява човека", но според него тази максима никак не би могла да бъде отнесена към журналистите, следящи царските семейства. В случая той визира "водената още от първата минута след настаняването в кораба до Измир битка" и признава, че "никак не е лесно даже да се доближи до царското семейство, пътуващо под съпровождението на телохранители от НРБ". Младият журналист информира читателите на вестника, че царското семейство се придружава от 14 души, че "то пътува с един общ паспорт, в чиято първа страница в залепената хартия с надпис "Народна Република България" има обръщение към всички приятелски страни с молба да се отнесат добре към царското семейство". Токер набляга на обстоятелството, че "трима от 14-те придружаващи - генерал Николай Михайлов, Христо Маркулев и Стефан Христов - даже са членове на правителството на народната република. В паспортите на тези тримата надписът "издаден от НВ Симеон II" е премахнат и заменен с "Народна Република България". Те получили от началниците си категоричната заповед никого да не допуснат до бившия цар". Журналистът изрично отбелязва и "яката физика", особено на двама от придружаващите, заключавайки, че"би било несправедливо да не се признаят усилията им да се справят успешно със задълженията си". По-нататък той описва положението на фоторепортера Намък Гьоргюч, който още с насочването на обектива към Симеон "се сблъсква" със Стефанов, предупреждаващ го, че "младият цар не желае да бъде сниман", като действията му недвусмислено подсказват, че при повторен опит "Намък заедно с фотоапарата или само фотоапаратът ще се окаже в морето". След като разбират, че този подход за сближаване с царя е безнадежден, те променят стратегията си, опитвайки се да спечелят благоразположението на стражата. И успяват в определено отношение, защото с Маркулев играят на табла и даже го побеждават, но нищо повече... От дистанцията на почти шест десетилетия интригуващо прозвучават наблюденията на младите репортери:

"Царското семейство и хората от свитата бяха изключително мили. Особено царицата и принцесата толкова скромно са облечени, толкова са аристократични в постъпките си, че не бихте могли да не почувствате възхищение към тях. Представете си, че чорапите на обличащата се траурно след смъртта на съпруга си царица, претърпели един малък "ремонт". И никак не е трудно веднага да се разбере, че това не е в резултат на бедност". ("Джумхуриет").

Скоро журналистите усещат, че с всяка своя постъпка и движение една възрастна дама от прислугата, с лице, излъчващо аристократизъм, не разделяща се с "Мистер Чипс" - любимото куче на Симеон, е добронамерена към тях. Докато другите му колеги се занимават с разсейването на телохранителите, преминавайки покрай гръцкия о. Митилини (Лесбос), най-младият сред тях Токер се вживява в ролята на любител на кучета и продължава отблизо наблюденията си над семейството:

"Ето ви един пример за "твърдостта" на придружаващите - вечеряха в съседна на царското семейство маса. Между нас казано, наблюдавах специално как вечеряше едно височайше семейство. Никой не започваше да яде преди царя. От време на време майката помагаше на децата си. Принцесата изглеждаше, че няма апетит, но иначе двете деца бяха в добро разположение. Впоследствие разбрахме, че малкият цар излиза за пръв път в живота си на такова пътешествие и вероятно Истанбул и пътуването с кораба са го развълнували. А принцесата възнамерява да си води дневник. Нашата мила позната я съветва всекидневно да си води записки, препоръчва й подробно да опише особено пътешествието им. Царят проявява голям интерес към механиката, интересува се отблизо от инженерство. Това, владеещо в съвършенство английски, френски, немски и италиански "коронясано" дете, според показанията на обкръжаващите го, проявява вродени наклонности към техниката. 14-годишната принцеса е голяма почитателка на киното и не пропуска нито един филм. В парахода тя най-много бе впечатлена от обръснатата глава на колегата ми и през цялото време на пътуването не откъсна поглед от нея. И докато тъй си седях, в съседната на царя маса придружителят Стефанов, вероятно обзет от мисълта, че се прислушват държавни тайни, видимо се раздразни, нервно се пораздвижи и заповяда на гарсона да увеличи гласа на радиото до краен предел".

Докато колегите му са заети с разсейването на стражата, Токер ухажва "Мистер Чипс" и по такъв начин още повече спечелва благоразположението на възрастната прислужница. От нея разбира, че "не царското семейство, а придружителите не разрешават то да бъде снимано". Тогава той се обръща към нея, "една от най-любезните жени в света", и брат й, с молба да му съдействат да фотографира семейството и да получи интервю от царицата. От тях журналистът научава за това, как "в неделя им било оповестено незабавно за 24 часа да напуснат страната". Царското семейство направило своите приготовления и "в понеделник се качило на влака в Казичене, гаричка на десетина километра от София". Според разказаното от свитата, ако им било разрешено да се качат в София, "тя може би щеше да изживее един от историческите си дни". Но официалните органи сметнали за удобно, съответно за безопасно, Казичене и въпреки всичко "там също се насъбрал достатъчно народ". Разказаното от стражата на репортерите, че царят не е обичан в България, се опровергава от членовете на свитата и когато се намеква за референдума, те почти недоумяват:"В България референдум ли се проведе?", продължавайки, как"до допитването всичко вече било натъкмено, в това число и новите знамена. Семейството узнало за резултатите от референдума от радиото и тъй като отрано ги предполагало, не се разочаровало".

Но за царица Йоанна, "живяла 14 год. в тази страна и възприемаща я като своя родина, раздялата, разбира се, се оказала мъчителна. А децата бяха малки, за да осъзнаят всичко произтичащо. Когато се разделяха с Истанбул, царицата и сестрата на покойния Борис плачеха, наблюдавайки града".

Запитана за мнението на царицата относно проведения референдум, "милата прислужница" от нейно име отговаря: "Ако имаше действително допитване...". Въпреки всичко официалните власти "не са извършили грубости над семейството - единствено не им било разрешено да отнесат със себе си вещи, освен такива за лично ползване, а и сандъкът със сребърните сервизи се счупил по пътя".

После журналистът на в. "Джумхуриет" успява да привлече в разговора човек, който 15 години бил на служба при покойния Борис. Запитан за загадъчната му смърт, той отговаря, че "поради невъзможността повече да удържи на натиска на германците, царят се самоубил, изпивайки отрова, но, това се държало в строга тайна, за да не се повиши влиянието и престижът му в страната".

Преди да се раздели със София височайшето семейство посетило "гроба на покойния цар в двора на двореца, който вече ще се използва като правителствена сграда на НРБ". Идва ред на изпълнението на последното желание на Метин Токер, а именно - да фотографират царицата. И в това начинание им помага "милата прислужница" - когато другите двама репортери уговарят стражата за "слънчева баня", тя им казва: "Качете се горе!" Незабавно се оказват на капитанския мостик и повтарят молбата си към намиращата се там царица: "Тя не възрази и снимките бяха направени".Слизайки от палубата, те подхвърлят на Стефанов защо не им разрешава да я снимат, на което той отвръща: "Какво да правим. Ние бихме разрешили, но царицата не желае". В коридора между камарите братът на милата прислужница бързо се доближава до Метин Токер и "пъхна късче хартия в ръката ми: "Нищо не променяйте, пишете както си е. Царицата изпрати". Развълнуван разтворих късчето хартия, на която на френски бе написано следното: "Твърде съм разчувствана от вниманието, оказано на мен и децата ми по време на преминаването ни през Турция". Представете си, че даже едно такова безобидно изявление царицата бе принудена да направи тайно".

За пътуването на кораба "Аксу" от Истанбул до Измир и по-конкретно за поведението на царското семейство интересни наблюдения ни предоставя и Фарук Феник, чийто репортаж "Как израства един цар?" се появява малко след отшумяването на събитието във "Ватан", на 23.09.1946, на втора страница: "Малкият цар никак не приличаше на 9-годишно дете. Вероятно още от малък бил възпитан в такъв дух. Не успяхме да се сближим много с него, защото притежаваше зрелостта на 30-годишен мъж. Когато децата на негова възраст подтичваха и се гонеха по палубата, той играеше на бридж с един полковник, адютант на покойния му баща. Независимо че бе оставил в България короната, престола и дворците си, малкият цар отнася със себе си непокътнато достойнство и авторитет. Околните се обръщат към него на "Ваше Величество". Бе крайно изискан и вежлив, но нито веднъж не чухме да се обърне към обкръжението си с молба. Например не казваше "бихте ли дошли, бихте ли отишли", а винаги императивно - "елате, идете". Съгласно протокола майка му вървеше след него. Царят винаги сяда на почетно място на масата и докато той не започне да яде, никой не може да протегне ръка към ястията. При ставането от трапезата се спазва същата церемония. Но въпреки това уважение към него, прихващайки го за ръката, когато преминават през тясно или високо място, майката като че ли му напомня, че все пак е дете. В кораба не смениха дрехите му. Симеон не говори много, предимно слуша това, което му се разказва. С помощник-капитана, който му разказа интересни морски истории, беседваха на английски. Зададе му доста въпроси, свързани с карти, компаси и морските дълбочини. Според показанията на околните си, Симеон говори български, английски, френски, италиански и немски. С майка си разговаряше ту на български, ту на италиански. По едно време си говорехме с готвача и аз го запитах за любимите ястия на Симеон. Без особено да се замисли, той отвърна: "Боб. Това е българското национално ястие. Малкият цар предпочита боба пред всички останали блюда". През цялото време с изражението на лицето, позата и начина на разговаряне, той категорично внушава: "Аз съм цар!" Ако някой, без да го познава, го срещнеше случайно, непременно би казал: "Това момче колко много прилича на цар!"⁴ Според мен не бяха толкова унили и затъжени, каквито ги описваха. Говоренето, походката, държанието и движенията им като че ли издаваха задоволство от това, че са спасили живота си. И единствената им утеха бе, че пътуваха с царските си паспорти. Това беше последният жест на новото държавно ръководство към височайшите особи".

В Измир на царското семейство се предоставя възможност да посети града и открилия се на 20.08. традиционен индустриално-търговски панаир. Вестник "Ватан" публикува на първа страница две фотографии, които отразяват посещението на крепостта "Кадифекале" на придруженото от губернатора на града Шефик Сойер семейство. В заключителната част на материала си в "Джумхуриет" журналистът Токер извежда пророчески разсъждения и пожелания⁵:

"Този 9-годишен, снет от престола си цар, отиваше в Александрия при дядо си, 80 и няколко годишния детрониран крал на Италия Виктор Емануел. Симеон, подсказващ с всяко свое движение и състояние царската си особа, понякога, свъсвайки вежди, придобиващ сериозен вид, дали помни думите на гръцкия крал Георги, изречени в изгнание: "Знае ли се какво ще стане на Балканите... Днес там сте нищо и никой, а на следващия ден - крал". Нека бъде открит пътят на младия цар!"

Материалите на младите турски репортери, напористо и вдъхновено отразяващи преминаването на българското царско семейство през Турция, макар и на места с явен превес на търсене на пикантното и сензационното, безспорно представляват неподправени свидетелства на повратното в най-новата история на България събитие.

БЕЛЕЖКИ

1. Ахмет Емин Ялман - турски журналист, роден в Солун през 1888 г. Учи в Солунското военно училище и в Немската гимназия в Истанбул. Защитава докторат по философия в Колумбийския университет в Ню Йорк. Собственик и издател на вестниците "Кайнак", "Хюрватан" и др., заточаван и въдворяван под арест поради политическите си убеждения и позиции. Автор на пътеписи и мемоари. Умира през 1973 г. в Истанбул. [обратно]

2. Константин Сагаев - автор на стихове, разкази и драми. Роден през 1889 г. в пловдивското с. Фердинандово, дн. Първенец. Завършва гимназия в Пловдив, след което учи право в София, Белград и Виена. Участва в Балканската война. Впоследствие е учител, редактор на вестници и списания. Основател и директор на Българска драматическа школа (1921-1936), както и на театър за деца и юноши (1922). В периода от 1931 до 1933 г. е директор на Народния театър и Народната опера. Умира в София през 1963 г. [обратно]

3. Всепризнатият доайен на турската журналистика Метин Токер е роден през 1924 г. в Истанбул. След завършването на лицея "Галатасарай" следва френска филология в Истанбулския университет и завършва Института за политически науки в Париж (1953). Популярността му на журналист и общественик расте след оженването за дъщерята на втория президент на Република Турция и най-близък съратник на Ататюрк Исмет Иньоню. През 1954-1968 г. издава сп. "Акис" ("Отзвук"), след чието закриване води авторски колони в различни вестници и пише мемоарни книги и изследвания за вътрешнополитическия живот в Турция - "Десет години с Исмет паша" (1965), "От еднопартиен към многопартиен режим" (1971) и др. От 1977 до 1980 г. е сенатор във Великото национално събрание от контингента на Президенството. Умира на 18.07.2002 г. в Анкара. [обратно]

4. Твърде интересно е, че почти шест десетилетия по-късно подобни мисли споделя и журналистката Лейля Умар, след срещата си с вече избрания за премиер-министър Симеон Сакскобурготски в кабинета му в София непосредствено в навечерието на визитата на турския премиер Бюлент Еджевит. В статията си със заглавие, в което извежда думи на Симеон, "Завръщането в родината си ли? Даже не можех да си и мечтая за това." (в. "Сабах", 30.01.2002), тя пише следното: "Още в първия миг, когато го видях, от устата ми неволно излезе обръщението "Ваше Величество" и докато разговаряхме с него, множество пъти го повторих. Защото, ако бях видяла Симеон на улицата като обикновено облечен мъж или го бях срещнала на някакъв прием, непременно щях да си кажа: "Този човек би трябвало да бъде крал!" [обратно]

5. С умиление и носталгия доайенът Метин Токер се връща към тази тема след сбъдването на пророчеството му. В броя на в. "Миллиет" от 20.06.2001 г., в авторската си колонка "От бележника" той помества материал под заглавие: "Виж го ти нашия Симеончо!", в който си припомня сцени от пътуването на кораба до Измир. [обратно]

© Хюсеин Мевсим
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.08.2007, № 8 (93)