Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДЕЛНИЦИ И ПРАЗНИЦИ В БЪЛГАРСКОТО ТРИКЛАСНО УЧИЛИЩЕ "ЙОСИФ I" В ЦАРИГРАД ПРЕЗ 30-ТЕ ГОДИНИ НА МИНАЛИЯ ВЕК

Хюсеин Мевсим

web

Училището, учениците и родителите им

Въпреки че надлежното височайше разрешение за откриване в Цариград на училище за източноправославните българчета е получено на 13 март 1893 г.1, Българското трикласно училище "Йосиф I" отваря вратите си през 1897 г. Първоначално за тази цел е наета сграда на бул. "Tarlabaşı" № 46, а за директор е назначен роденият в града османски поданик, българинът Константин Георгиев [Самарджиев]. Дълги години в него се преподава само българска азбука, четене, смятане, рисуване и ръчна работа (Dünden 1994: 329).

Подведомственото на Българската екзархия училище, което означава, че тя осигурява сградата, поема издръжката и снабдяването му с необходимите учебни помагала и учебници, изгражда пансиони с трапезарии, грижи се за организирането на нормален учебен процес, намирането на добре подготвени по своите специалности учители (Михайлова-Мръвкарова 2017: 176), впоследствие училището е преместено в сграда на ул. "Başağa Çeşme", № 5 - тясна, както повечето цариградски, в Пера (Бейоглу), в европейската (не само географски) част, между Босфора и Златния рог, в непосредствена близост до знаменития лицей Галатасарай, до гръцкото училище "Зографион", италианския частен лицей "Галилео Галилей" и френското училище "Сен Жорж", на стотина метра от най-шумната и многолюдна артерия на града, живописния бул. "Истиклял", до почти всички дипломатически представителства на европейските държави и др. градски забележителности. За училището се минава през "Атлас пасаж", чиито дюкяни се държат предимно от цариградски гърци, които "подхвърлят оскърбителни изрази" на минаващите през него българчета.

Българското училище се помещава в собствена сграда, принадлежала по-рано на евреин сарафин, "голям богаташ, но и голям скъперник" (Бръзицов 1971: 134), от екзарх Йосиф I и оформена на името на екзархийския главен счетоводител Костадин (Константин) Селджобалиев (Kostandov 2011: 99)2. Предназначено за четири отделения и три класа, училището представлява триетажна3 масивна каменна постройка с малък двор (Петрова 2000: 61). През една "неугледна врата се пристъпва към постлан с мрамор вестибюл", а оттам - "по каменна стълба се отива на втория кат, където са разположени стаите на учителския състав и на учениците" (Мевсим 2018).

Според бившия възпитаник на "Йосиф I" Георги Костандов с дървената подова настилка и стълби, а особено с изгравираните си мраморни камини, сградата сякаш наподобява обществено учреждение от османско време, а и по другите си архитектурно-стилови особености то рязко се отличава от околните (Kostandov 2011: 204). По двата етажа над сервизния първи са разположени 12 класни стаи за по 20-ина ученици и учителската стая, а в последния тавански етаж са приспособени помещения, които се наемат от учителите, а така също в тях се настаняват пансионари.

В първите години след откриването учениците му са "деца или роднини на комити, на хора, които не само на думи, а и на дело действат из македонските планини и из тракийските полета" (Бръзицов 1965: 401). Действително, по произход повече от 99 % от учениците са деца на българи от Македония и Източна Тракия, "дошли в Стамбул случайно, за печалба или за да бъдат жители на голям град; това са предимно градинари, млекари, абаджии, дребни занаятчии, тук-там някой търговец, а много рядко - лекар, "учен", журналист", разпръснати в различни квартали на града и по двата континента. Рядко се срещат ученици от "стара" България, и доколкото ги има, това са "деца на екзархийски чиновници, на легационни, на временно живущи в града българи". Всъщност тези "зарзаватчийски и млекарски деца", някои от които са дори мустакати мъже, тъй като на възраст не се гледа, често стават повод за насмешки в "контешкия Цариград" (Бръзицов 1932).

До основаването на Република Турция училището е малцинствено по статут, а поради отричането на режима на капитулациите с договора в Лозана от 1923 г., то става чуждоподанно. Основният мотив е, че тогава почти всички ученици, както и учителите в него, са български граждани (Петрова 2000: 130). Следователно, след установяването на републиканския строй в българскоподанното училище се приемат само деца на български и други чужди граждани; по тази причина през 1933 г. в Цариград 105 деца на турскоподанни българи не могат да следват в "Йосиф I"4. Нека да отбележа, че през въпросния период Екзархийското наместничество в Цариград освен главното поддържа още началните "Иларион Макариополски" в квартал "Фенер" и "Свети Климент" в квартал "Вланга", в които се обучават неголям брой ученици, както и училищата в Одрин и Лозенград (Галчев 2008: 143). Всички училища в Цариград са под пряката координация на директора на "Йосиф I".

Новият статут на училището, което се ползва "с всички права и облаги, предвидени от законите и съответните правителствени разпоредби"5, позволява на българската държава да отпуска за един петдесетгодишен период средства за неговото поддържане и съществуване.

На 14 декември 1933 г. Екзархийското наместничество в поверително писмо № 529 до Министерството на външните работи и изповеданията (МВРИ) излага подробно официалния статут, актуалното състояние, належащите проблеми и перспективите пред българските училища в Цариград. В документа се отбелязва, че през споменатата учебна година в трите училища се записали 249 ученици, което представлява средното число, около което се движи броят на учениците през последните години. Отчетена е съществуващата постоянна тенденция към намаляване на възпитаниците, особено ако се приложи законът, с който се забранява на чуждите поданици да упражняват повечето от дребните професии и занаяти. Турското правителство обаче прави отсрочки, поради което вероятно ограничителният закон няма да влезе в сила и "колонията няма да бъде никак засегната", понеже всички от съставляващите я български семейства живеят в Цариград от много отдавна.

В преобладаващата си част българите са местни жители, бивши турски поданици, които придобиват българско гражданство през време на Първата световна война. Пресмята се, че в течение на още 30-35 години ще има ученици за училищата в Пера и Вланга, а след това, родените от тях деца, съгласно влезлия в сила през 1929 г. Закон за турското поданство, ще се третират като турскоподанни, което означава, че няма да могат да постъпят в българските училища. Изрично се упоменава, че "досега не е имало никакъв опит от страна на турските власти да теглят неблагоприятни за нас последствия". По-нататък в писмото се чертае една подробна картина на състоянието и перспективите пред другите малцинствени и чужди училища в града.

През 30-те години на миналия век, след православния храм "Св. Стефан" и Метоха във Фенер, Българската болница "Евлоги Георгиев", Духовната семинария "Екзарх Йосиф I" и седалището на Екзархийското наместничество в Шишли, гробищната църква "Св. Димитър" във Ферикьой, вероятно поради местоположението си в самия център, а може би и заради емблематичното си присъствие, въпросното училище е онзи духовно-просветен топос, който непременно се посещава от българските педагози и учители от Царството. Нека да видим как те оценяват състоянието му.

"Прогимназията (българска), започват [от] 9 ч до 3 ч сл[ед] пл[адне], поради дългите разстояния, 195 деца (д-р Катерински), нередовни заплати (4 ме[сеца])" (Мевсим 2012: 131), четем в Бележника на Димитър Чорбаджийски-Чудомир, който конспективно е набелязал всички факти и проблеми на училището, и трябва само да се съжалява, че тези фрагментарни бележки на коляно не са разгърнати в Доклада му.

"Имаме три първоначални училища и една прогимназия с всичко около 300 деца, училищните помещения са много нехигиенични, но вътре са сравнително добре наредени и се поддържа доста голяма чистота" (Цветков 1932), отбелязва друг учител от Царството.

"В Цариград имаме две първоначални училища и една прогимназия, не особено добре устроени" (Кръстев 1933), пише учител от Враца. "Българската колония в Цариград, която брои около 5 хиляди души, отдали се на разни занятия, търговия и др., има първоначално училище и прогимназия с около 200 деца" (Бонев 1934), свидетелства трети.

 

Делници и празници в училището

Записванията в училището обикновено започват в началото на септември срещу заплащане на минимална такса, от която бедните (на днешен език - социалнослаби) ученици се освобождават. После се провеждат поправителни изпити и във втората половина на септември новата учебна година се открива традиционно с тържествен водосвет, подходящо напътствено слово от директора и кратко музикално-литературно утро6; записванията продължават до края на септември7.

Що се отнася до учебната програма на българчетата в самото сърце на Цариград, например във II клас се изучават: вероучение, български език, Türkçe (турски език), френски език, математика, геометрия, естествена история, история, tarih (история), coğrafya (география), рисуване, пеене и ръчна работа, а в III клас: вероучение, български език, Türkçe (турски език), френски език, аритметика, геометрия, физика, химия, tarih (история), coğrafya (география), рисуване, пеене и ръчна работа. Свидетелството за завършен прогимназиален курс се издава и попълва двустранно на турски и на български език. Както се вижда, преподава се на български (роден) и на турски (официален) език8, като се изучава и един чужд (френски).

Всяка учебна година непременно се отбелязват и се честват: 1 ноември - Денят на народните будители, в екзархийския дом с литературно-музикално утро и изнасяне на реч или сказка. Така на 1 ноември 1935 г. директорът д-р Димитър Катерински държи реч за борбите на българите за родна независима църква, като се спира върху по-важните драматични епизоди в тях9. След две години денят се празнува в Екзархийското наместничество с подходяща забава и сказка от директора, като се отчита, че "присъстват сравнително повече свят от колонията"10.

4 декември - Денят на християнската младеж обикновено се чества в наместничеството с грижливо подготвено религиозно-литературно утро и подходяща нравоучителна беседа. Например през 1934 г. въпросният ден се празнува в екзархийския салон с литературно-религиозно утро и сказка11. През следващата година на празника подходяща проповед изнася свещеник Йоаким Мустрев12, а през 1936 г. след причещение учениците изнасят литературно-религиозно утро с песни и декламации13, докато през 1937 г. българчетата изнасят литературно-религиозна забава с песни, декламации и диалози с християнско съдържание14.

В деня преди празника на св. св. Кирил и Методий в последните часове, преди украсата на училищните стаи, се провежда малко Кирило-Методиевско утро с песни, декламации и слово от един от учителите15. Например през 1934 г. се държи беседа за значението на празника16, през 1936 г. слово изнася директорът Катерински17. 24 май се чества най-тържествено в църквата "Свети Стефан" край Златния рог, обикновено с религиозна служба преди обяд и с народно увеселение следобед. В 1935 г. в тържествата участват служители от Българското Царско консулство начело с Никола Ванчев, лекарите и персоналът на болницата, духовенството начело с Главиницкия епископ Климент, учителите с учениците и българската колония, която "масово се стече на народното тържество"18. През следващата година се отпразнува с тържествена архиерейска служба преди обяд и с народно увеселение следобед. Слово държи директорът Катерински; в тържествата участва отново персоналът на консулството начело с царския консул д-р Сливенски, управителят и лекарите на българската болница, учители и ученици от българската колония19.

Отбелязват се също така религиозните празници Коледа (с ваканция), Връбница20, Великден (с ваканция), Духов ден21, а така също официалните турски светски и религиозни празници, на които не се провеждат учебни занятия; извършват се молебени по различни поводи22.

До определено време обучението в "Йосиф I" е петдневно - до 27 май 1935 г. в Република Турция петък е почивен ден, а Екзархийското наместничество не дава съгласието си за провеждане на учебни занятия в неделя, което става повод за недоволство от страна на директора. В годишния отчет от 8 юли 1934 г. (в раздела "Пречки") той посочва, че "оформянето на учебните програми и намаляването на броя часове пречи да бъде предаден спокойно целият материал по всеки предмет, включен в програмата, и за да се навакса необходимото учебно време, от близо едно десетилетие учебните часове се увеличават от 6 на 7 в класовете". Директорът не крие задоволството си, че от септември ще имат нормално число седмични учебни дни - 6, както е по целия свят, и само неделя ще остане ден за почивка23.

За улесняване на възприемането и онагледяване на обучението (особено като се затопли времето) се посещават исторически музеи24, сбирки в други училища25, организират се излети сред запролетената природа, разходки до разкошната градина на Духовната семинария, а понякога и до Принцовите острови, византийските крепостни стени26, курортното селище Ялова; макар и рядко, обикновено веднъж годишно, учениците се водят на кинопрожекции27, театрални представления28, провеждат се родителски срещи29 и т.н.

Учебната година завършва с изпити, т.нар. акт, който се провежда в тържествена обстановка към 15-25 юни в храма "Свети Стефан". Актът се провежда в присъствието на екзархийския наместник, генералния консул, като през 1934 г. в него участва и пълномощният министър Антон Антонов, дошъл специално от Анкара, персоналът на Българската болница "Евлоги Георгиев", начело с д-р Петър Лазаров, родителите и учениците. В този ден се изнасят забавно-развлекателни програми, а след официалната част, в духа на времето, се отива в някаква открита градина, където продължава празненството. Актът "се превръща в средство за събиране и сплотяване на колонията"; през 1934 г. след акта се разглежда подредената изложба по ръчна работа и ръкоделие30. Актът на 28 юни 1936 г. е особено тържествен и масово посетен, присъства епископ Климент, персоналът на консулството начело с д-р Сливенски и госпожата му, персоналът на болницата начело с д-р Лазаров и д-р Николов и "голям наплив на младите от българската колония". След акта се посещава и разглежда изложбата от ръчните работи, ръкоделие, рисуване и чертежи на учениците31. После директорът пише подробни годишни рапорти до екзархийския наместник, който приложено ги препраща до Царската легация и МВР (Дирекция по вероизповеданията).

Бегла представа за материално-техническата база и осигуреност на училището, за покъщнината и учебните помагала, с които то разполага, може да се добие от съвещанията на учителския съвет. Например на съвещанието от 15 ноември 1934 г. се отчита, че всички помагала са изхабени и се налага тяхното подобрение или заместване с нови; решава се ученическите такси да се употребяват за поправка или заместването им с нови помагала, като за тази цел се образува комисия в състав: Иван Симеонов, Димо Бойчев и Никола Фурнаджиев, която да изготви списъци с необходимите помагала и да докладва на следващото събрание32. На събранието от 28 декември с.г. се приема решение да се набавят карти по история, както и прибори, помагала и нагледни средства по естествена история, химия, физика; покъщнина - "мушама за масата в учителската стая, две бърсалки за обувки, малка и голяма, две пейки за работилницата по ръчна работа, маса за трапезарията, две кърпи за лице; да се поправи един от библиотечните шкафове; да се подвържат част от книгите в библиотеката"33.

На 13 март 1935 г. учениците от "Св. Климент" са доведени в Пера, "за да разгледат човешки скелет, органи на тялото и въобще онова, което има за гледане в кабинета в полза на обучението по естествознание"34. На 7 август 1935 г. се напомня, че пособията, които трябва да се набавят, са установени, но трябват пари35, на 19 август 1935 г. Екзархийското наместничество решава да отпусне сума от 50 турски лири, "която ще бъде заплатена при представяне на необходимите оправдателни документи"36. За часовете по ръчна работа е уредена работилница, училището притежава пиано37, което се ползва в занятията по пеене и от ученическия хор, както и сбирка от препарирани животни и птици. Сбирката от 20 различни птици и 3-4 екземпляра дребни животни е подарена от Йосиф Август Якиш, "препаратор на Роберт колеж и на много турски училища, а по-рано от дълги години упражнявал тази професия в България". На 16 март 1930 г. директорът се обръща с молба към Екзархийското наместничество да се изпрати благодарствено писмо до дарителя38.

 

Състояние, цели на обучението и перспективи

Моментното състояние и бъдещето на Българското трикласно училище в Цариград се намират в пълна зависимост от положението на колонията в града. В годишните рапорти директорът постоянно се оплаква от "липсата на условия за широко поле за работа", от влошаването на извънучилищната дейност ("Духовният и стопански живот на колонията е стеснен: няма дружества, читалища, кооперации, гимнастически и др. дружества, летни колонии, вечерни и подобни училища и пр., и пр. Нашата колония линее и намалява. Изселванията продължават и не ще спрат. Млекарският еснаф е на изчезване. Намалява и градинарският. Абаджийският и шиваческият еснаф са на умиране. Всичко се е замислило за насъщния и накъде да поеме път. Извънучилищните мероприятия се позволяват от просветните власти при предварителното изпълнение на ред трудни формалности"), отбелязва в годишния си рапорт за учебно-възпитателната дейност за 1934/35 г. директорът Катерински39; от турските учители, обикновено студенти ("Учителството им не е професия, нито пък ще им стане такава. Местната власт вижда това, но и тя е безсилна да се поправи положението. Не им се противопоставя със свое мнение на разпорежданията от Анкара, откъдето се назначават по протекция нередовни учители в чуждите училища"40, което налага постоянни размествания в учебната програма41; от необоснованите отсъствия на учителския персонал, поради това грижите да се поддържа стегнат ред "костват непосилни усилия и нервни изтощения"; отчита засилената централизация42, честите и строги проверки от официалните просветни власти43. За облекчение на положението директорът иска от учителите добросъвестност, а от началството - да не разрешава отпуск без сериозни мотиви44.

Целта на обучението в този "единствен институт на българската грамотност в Цариград" (Константинов 1939) претърпява промяна и развитие в зависимост от политическата конюнктура, от състоянието и перспективите на турско-българските политически и дипломатически отношения, характера на българското правителство и т.н. Докато например през учебната 1933/34 г. целта се дефинира като възпитаване на хармонично развита личност, годна да стане полезен член на обществото45, по-късно, в началото на учебната 1937/38 г., Дирекцията по изповеданията при МВР изпраща до българските училища в чужбина Окръжно № 3105-12-V46, в което се признава, че работата на учителя в чуждите страни е много по-сложна от тази на колегата му в Царството, тъй като той трябва да полага повече усилия, "за да събуди, разпали и поддържа висок националния дух на своите възпитаници; за да поддържа любов към България и да изгражда здраво национално чувство". Според годишния рапорт за учебно-възпитателната дейност от директора въпросното окръжно дава значителен тласък на училищната и обществената дейност на учителите и засилва тяхното чувство за отговорност47, като се превръща "в мярка срещу турцизирането на обучението".

Информация за семейното и социалното състояние на учениците, както и на условията за педагогическа работа с тях се черпят от годишните рапорти на директора, които, точно през разглеждания период, макар и с еднообразно съдържание, се пишат сравнително подробно. "Крайно бедни и крайно незадоволителни са условията на работа в цариградските училища; пречките са неотстраними, неоправими", четем в годишния рапорт за учебната 1933/34 г.48, като са посочени и основните причини за тази сърцераздирателна констатация: поради далечните разстояния на домовете от училището49 учениците губят по 1-2 часа50; неправилният говор51; липсата на елементарни условия за работа (често цялото семейство живее само в една стая) и на родителски контрол52; родителската небрежност и нехайство53; честите отсъствия, които се дължат предимно на това, че децата са държани да помагат в работата54.

Тези отрудени, загрижени единствено за насъщния добри българи, от които 80% са от Гръцка, а останалите от Сръбска Македония и България (Архивите 2009: 704), често стават "заложници на голямата политика", на не толкова добронамерени планове и кроежи, попадат в различни секретни рапорти, донесения и доклади. Според едно донесение от средата на 20-те г. на миналия век, общият им брой в града "надминава 3 000 души, като се изключат 5-6 души търговци, по-заможни лица, останалите са градинари, млекари и хлебари, повечето работници". Отбелязва се, че почти всичките са македонци - някои с български, а други - с турски паспорти (Архивите 2009: 703).

"Сънародници, отдавна изселени тук македонци. Те се отнасят с голяма почит към учителите, които учат децата им. Пазят традициите си, еднакви с нашите. Ходят на църква всяка неделя" (Фурнаджиева 1976: 605), така носталгично ще ги характеризира след дълги години съпругата на учителя Никола Фурнаджиев Надежда Фурнаджиева, а и точно такива, непроменени и сякаш консервирани и капсулирани, ще ги намери по време на посещението си в града през 1970 г.

Както се вижда, училището е пряко обвързано със състоянието на българската колония в града, чиито деца обучава. Въпреки че литературният критик и историк Георги Константинов, посетил през пролетта на 1939 г. с Трифон Кунев и Ангел Каралийчев Цариград и отразил впечатленията си в три броя на всекидневника "Днес", предмет на друго мое изследване, показва положението в розово55, факт е, че "колонията постепенно намалява и икономически упада", нагледна илюстрация на което представлява движението на учениците по години.

Така в учебната 1933/34 г. в четирите отделения и в трите класа на училището се записват 168 ученици. Следващата броят им спада на 157 (90 момчета и 67 момичета)56. В отделенията и в класовете обикновено има по около 20 деца, почти поравно момичета и момчета. През 1937/38 г. се записват 75 ученици в четирите отделения и 57 - в трите класа, всичко - 132 (с 22 по-малко от предходната година).

Социалнослабите ученици се снабдяват от училището безплатно с учебници; местното благотворително дружество "Радост"57 предоставя безплатна трапезария за топла обедна храна на около 40-45 деца, а за Коледа - дрешки (палто и панталони) и обувки58. Доста ученици идват сутрин на училище, без да са закусили59. Дисциплината в училището е на висота, няма сериозни сблъсквания и спречквания, въпреки че някои ученици са доста възрастни60.

Прогнозата в поверителното писмо от края на 1933 г. математически се оказва повече от точна - от един справочник за частните училища в Турция от 1964 г. се разбира, че в Българското училище се обучават 12 деца (7 момичета и 5 момчета) (Özel 1964: 132), а от учебната 1972/73 г. в него остават само 2, което довежда до закриването му61. Напуснатата и нестопанисвана училищна сграда след като се използва за различни цели, в края на лятото на 1993 г. е съборена и поради липса на доказан собственик понастоящем теренът му се използва като общински паркинг62.

 

Учителите и училищният директор

Както се отбеляза вече, през разглеждания период българските училища в Цариград са чуждоподанни, което означава, че в тях могат да служат еднакво и българскоподанни, и турскоподанни учители.

От констатацията на Надежда Фурнаджиева, че тук "учителят не е само учител, от него се изисква да бъде пример на родолюбие; задължен е да ходи на църква всяка неделя и на всички големи религиозни празници" (Фурнаджиева 1976: 605), се заключава, че той е призван да изпълнява не само педагогическа и преподавателска дейност, но и да се нагърби с културно-обществена мисия. Неслучайно в доклада си от юли 1927 г. Катерински заявява, че "учителят е и общественик, и будител, и страж на народните маси"; следователно, той трябва да служи като еталон за поведение във всяко отношение63; големи са очакванията от него за достойно представяне на родината си в чуждата страна и среда.

Учителският колектив се състои от две учителки и пет учители българи, които са щатни и преподават важните, т.нар. първа категория уроци, а три учителки и шест учители турци преподават на турски език учебните предмети турски език, история, география и родинознание. Педагозите в "Йосиф I" обикновено притежават достатъчно високо образование за позицията, която заемат, завършено предимно в средните педагогически и висши училища в Тракия и Македония (или в София). Прави впечатление, че се предпочитат "лица в трудоспособна възраст, с натрупан професионален и житейски опит" (Стоянова 2010: 204), докато повечето от турските колеги са студенти, които нямат намерение да станат педагози. Директорът свежда на няколко пъти този факт до знанието на съответните просветни власти в Анкара, с молба в интерес на успеха по турските предмети да се назначават редовни учители, които "друга работа и длъжност да не заемат", но въпреки обещанието, въпросът остава без разрешение64.

Назначаването на учителите - "отбрани люде, които живеят с децата в похвална интимност" (Константинов 1939б) - се санкционира от Дирекцията на изповеданията при МВРИ в София, като издръжката им разчита на средства от българския държавен бюджет (Стоянова 2010: 203), а изплащането на заплатите на персонала става чрез Царското консулство в Цариград и Екзархийското наместничество. Най-парливият въпрос, който поставя в крайно затруднение и угнетява българските учители в чуждата страна, остава нередовното изплащане на месечните заплати65, като в началото на април 1935 г. той достига своя апогей. Нека да приведа Заповед № 60 на Екзархийското наместничество:

Вчера, 4 април, имахме печалния случай да констатираме, че ограничените размери на авансите, които се отпущат на персонала по екзархийското ведомство в Цариград срещу неполучени от надлежното място заплати, дава повод за разпри с длъжностните лица при Екзархията, които вчера, в наше присъствие, се разразиха в една форма, която ние намираме несъвместима с реда и дисциплината в една канцелария и престижа на учреждението, както и със служебното положение на взелите участие в тия разпри длъжностни лица.

Следват пространни обяснения за закъснението на заплатите, а епископ Климент предупреждава, че ще се държи строга сметка от виновните за разпрата в канцеларията лица66. Това заставя екзархийския наместник на 5 април да напише поверително до министъра на МВРИ, че заплатите на персонала се изплащат с 3-4 месеца67 закъснение, а на 12 април получава отговор за причините на финансовите затруднения68.

Този факт е отразен и в писмата на учителя Никола Фурнаджиев до родителите му, в които постоянно се оплаква от битовия дискомфорт, породен от нередовно получаваните заплати. На 21 април той подчертава, че се бори с парични задължения, които се натрупали много напоследък: "не се изплащат редовно заплатите и това ми създава страшни затруднения" (Фурнаджиева 1983: 445). Екзархийската каса му е авансирала едва 10%, поради което всички разноски посреща с частни заеми: "Заборчлях до уши и няма вече откъде да вземам. Днес взех дърва на кредит, но и кредитът вече е компроментиран, понеже не можем да устоим на задълженията си".

"Кърпим с аванси и борчове", пише той в друго писмо от 21 ноември 1935 г., след като поради липса на чужда валута в БНБ заплати не са получили вече пет месеца69.

Прави впечатление, че учителският персонал произхожда от различни краища на България и Македония. Например в учебната 1933/34 г. учителският състав в "Йосиф I" е следният: Никола Фурнаджиев (преподава български език в класовете и история на I и II клас), Иван Симеонов (геометрия, естествена история, рисуване и ръчна работа, география и гимнастика в класовете)70, Кира Александрова (ръкоделие и вероучение в отделенията и класовете)71, Димо Бойчев (четене, пеене и богослужение в отделенията и класовете; води църковния хор и ученическата китка)72, Ана Каблешкова (пеене, френски език и ръкоделие)73, Кирил Захариев (преподава в отделенията и география в класовете)74, Поликсена Мартинова (гимнастика и ръчна работа)75, Христо Стратев76 (като от декември 1935 г. на мястото на Д. Бойчев в колектива се включва Недялка Паралингова (преподава в отделенията смятане и пеене)77 и турски учители78.

Показателни свидетелства за колегиалния и професионалния микроклимат в учителския колектив, за (не)задружността и за (не)сплотеността, въобще за взаимоотношенията между учителите и контактите им с българската колония в града представляват следните два случая:

На 21 юли 1935 г., след 37-годишна учителска дейност Димо Бойчев напуска и по този повод училищната власт, Екзархийското наместничество, колегите, българската колония и учениците устройват прощален концерт, изнесен от бивши и настоящи възпитаници. Проявата се посещава масово от родители и граждани, присъства епископ Климент, придружен от дякон М. Цветков. Почитта към учителя се изразява и в поднесените подаръци - паричен дар от 30 турски лири от Екзархийското наместничество; килим от колонията; скромна писалка от учителите и две малки вази от учениците. Поднасят се и "два художествено изработени адреса" от председателя на дружество "Подкрепа" - художника Пандо Сеферов79. Концертът завършва при "мила обстановка и сърдечна раздяла"80.

На 20 декември следващата година до министъра на просвещението в София се изпраща анонимно писмо, в което се изразява възмущението на българската колония от неприличната постъпка на учителката Недялка Паралингова. На 8 ноември, след като "изпиянила със студенти българи от зъболекарския факултет и българин, търговец на кюмюр от Бургас", след полунощ учителката излязла на разходка с такси със сина на последния, но колата паднала в една пропаст в местността "Киреч бурну" край Босфора; всички се контузили тежко и помолили дошлата полиция за бърза медицинска помощ. В анонимката се твърди, че сутринта турските, френските, гръцките и арменските вестници в града разгласили случката81.

Според писмото консулът д-р Иван Сливенски, директорът Катерински, епископ Климент и секретарят на Екзархийското наместничество знаели за произшествието. Колонията няколко пъти се оплакала пред тях от споменатата учителка и поискала уволнението ѝ със заканата, че "иначе насила ще я накараме да напусне". От името на българската колония министърът най-учтиво е помолен да уволни веднага провинилата се учителка, а пък "пияницата Катерински и комунистът учител Никола Фурнаджиев да бъдат отстранени завинаги от служба като вредни елементи за българския народ".

"Огън да гори такива учителки - ние сме млекари, фурнаджии и градинари и сме българи, затова не можем да търпим такива хора" - гласи повелително-ултимативният тон на анонимката, според която Паралингова, Катерински и Фурнаджиев вместо да помагат на скромната колония, я делели и заплашвали. Дори Фурнаджиев, "комунист, добре познат в самата София", заплашвал родителите, че децата им ще бъдат изключени от училище, ако пишели за станалото в министерството82.

На запитването на д-р Сарафов за достоверността на изнесените факти83, на 29 януари 1937 г. царският консул отговаря, че писмото е написано от Я. Димитров по внушение на жена му, учителката Кира Александрова. Случката с г-ца Паралингова била предадена "крайно злонамерено", тъй като отношенията ѝ с Александрова не били добри; това представлявал "опит за злепоставяне". А за твърдението, че "учителят Фурнаджиев е бил комунист, последният през неколкогодишното си учителстване в Цариград, не се е проявил с нищо, което би го уличило или издало като такъв"84, заключава категорично консулът.

Директорът д-р Димитър Катерински, години по-късно е окачествен от Надежда Фурнаджиева като "прогресивен българин", "комунист по убеждения", който заедно с мъжа ѝ следял редовно съветската преса и коментирал събитията в Съветския съюз (Фурнаджиева 1976: 606). Нека да се запознаем по-отблизо с тази колкото колоритна, толкова и загадъчна личност.

Роден в Свиленград (1879), той следва в Одринската мъжка гимназия (1894-1897), след което работи като учител в родния си град и бива привлечен в тракийското революционно движение - избран за председател на Околийския комитет на ВМРО, участва на конгреса в Петрова нива (1903), единственият, който смята, че решението за въстание е прибързано. Впоследствие емигрира в България и следва философия и педагогика в Софийския университет (1903-1907). След Младотурската революция (1908) се завръща в Османската империя, свързва се с Яне Сандански, подкрепя революцията; издава в Одрин брошурата "За неверието между турци и българи" (1908), в която развива идеята за обща борба и дружба между двата народа; пише пламенни позиви и статии във в. "Одрински глас" за дружба между българи и турци. Училищен инспектор в Струмишката епархия (1909-1910), временен редактор на екзархийския в. "Вести" в Цариград (1910), учител в Духовната семинария (1910-1911), в Одринската българска мъжка гимназия (1911-1913); арестуван и заточен в Измит (1913). Член (1914-1918) и председател (1918) на Окръжната постоянна комисия в Гюмюрджина, областен инспектор на българските училища в Междусъюзническа Тракия със седалище Гюмюрджина (1920); окръжен училищен инспектор на Пашмаклийски окръг (1920-1923). От 15 септември 1923 г. е директор на Българското трикласно училище в Цариград, в което "продължава да развива своите прогресивни разбирания между учителските среди и стои на здрави патриотични позиции".

Пенсионирал се през 1939 г. от директорския пост, той се завръща и се установява в София. След 9 септември е припознат като "възторжен привърженик на народната власт", участва активно в научно-изследователската дейност на Тракийския научен институт. През 1960 г., във връзка с 80-ата си годишнина е награден с орден "Кирил и Методий", I степен, "за дългогодишна революционна и просветна дейност". Баща на известния волейболист и треньор на националния тим Людмил Катерински. Умира в София (1972)85. Съпругата му Виктория е сестра на литературния критик Йордан Бадев (Архивите 2009: 670).

Бидейки деен участник на младини в македонско-тракийското движение, вече като училищен директор в Цариград, Катерински често попада в кореспонденцията и докладите на деятели на ВМРО: "като монолог е, не е общителен, бои се само за себе си" (Архивите 2009: 670), гласи една характеристика за него, а на друго място е припознат като представител на ВМРО София (Архивите 2009: 703).

 

 

Приложения

 

Сградата на Българското трикласно училище "Йосиф I"

Предната част от дясната странична фасада на сградата на Българското трикласно училище "Йосиф I" на ул. "Başağa Çeşmesi" № 5, в Пера (Бейоглу). Виждат се двата нормални етажа, в които се помещават 12-те класни стаи (за четири отделения и три класа) и учителската стая; под тях е разположен първият, т.нар. сервизен етаж с ученическата (и учителската) трапезария, (вероятно) работилницата за часовете по ръчна работа и помещението, където децата закачват дрехите си; в този етаж се влиза от улицата, а най-горе е полуетажът с таванските стаи, които се наемат от учителите и от пансионарите. Правят впечатление високите и островърхи комини, което е предохранителна мярка срещу силния местен вятър лодос през есенно-зимния период. Тъй като сградата се намира на по-висока точка в сравнение с околните, от таванския етаж се открива панорама към устието на Босфора в Мраморно море. Главният вход с леко издадената част е откъм тесния и продълговат двор. Фотографията е от 80-те г. на миналия век, когато сградата вече не се използва като училище. (Изказвам благодарност на приятеля Христо Копано за предоставената фотография.)

 

Учителският колектив в тесния и продълговат двор на училището

Учителският колектив в тесния и продълговат двор на училището. Вляво се виждат два прозореца от първия, т.нар. сервизен етаж на сградата с ученическата трапезария, вдясно - високата стена, която огражда двора, а на заден план се забелязва друго здание. На фотографията от ляво на дясно са щатните учители в четирите отделения и трите класа: Кирил Захариев, Ана Каблешкова, директорът д-р Димитър Катерински, Недялка Паралингова, Иван Симеонов, Кира Александрова (сестра на революционера Тодор Александров) и Никола Фурнаджиев; зад фотографията е отбелязана годината 1933, но имайки предвид, че учителката Недялка Паралингова встъпва в длъжност през декември 1935 г., допускам, че снимката е от 1936 година (ТД ДА - Пазарджик, ф. 1036, оп. 2, а.е. 96, л. 1).

 

Учители в учителската стая

Учители в учителската стая. Седналите на отрупаната с различни книжа маса с лъскава покривка са: Кирил Захариев (навел се и пише в една тетрадка), Кира Александрова (държи черна писалка в ръката си) и Никола Фурнаджиев (облегнал се върху масата с десен лакът, с димяща цигара между пръстите); прав в средата, в лек десен профил позира директорът Катерински с цигара в уста и свита в юмрук лява ръка на масата; вдясно от него е Недялка Паралингова, а вляво - (вероятно) някоя от местните учителки. Окаченият вляво от двукрилата врата на учителската стая на стената часовник, който в момента се намира в кабинета на Църковното настоятелство в Шишли и продължава безотказно да отмерва времето, показва 14.15 часа; под него се вижда стенна закачалка, на която са окачени две бомбета; зад фотографията е отбелязана годината 1933, но допускам, че снимката е от 1936 година (ТД ДА - Пазарджик, ф. 1036, оп. 2, а.е. 96, л. 3).

 

Свидетелство за завършен прогимназиален курс

 

Свидетелство за завършен прогимназиален курс 1934-35 г.

Свидетелство за завършен прогимназиален курс (трети клас по тогавашната или седми клас по сегашната система) през учебната 1934/35 г. на Русинка Кузова Атанасова (родена на 21 август 1921 година), показала при примерно поведение общ успех много добър. То е попълнено със синьо мастило от Никола Фурнаджиев на турски и български език на 30 юни 1935 г.; личат подписите (с червено мастило) на директора Катерински и учителите Н. Фурнаджиев и Ив. Симеонов, които съставят изпитната комисия. Прави впечатление, че тримата се подписват под турската част на свидетелството с латински букви; точно в средата, в долната част са залепени две гербови марки от по 25 и 1 грош, върху които е сложен кръговият печат на училището - в центъра на кръга е отбелязана 1897 (годината на откриването му), в първия кръг - Българско основно училище, а във външния - Beyoğlu Bulgar Mektebi, İstanbul. От свидетелството може да се проследят изучаваните учебни предмети, някои от които са на турски език; срещу учебния предмет има три графи за оценки - съответно за първото и второто тримесечие (срок) и графа за аналитична оценка. Ученичката Русинка е първородната дъщеря на прислужника в училището Кузо (Козма) Копанов. (Изказвам сърдечна благодарност на Христо Копано за предоставеното свидетелство на леля си, починала през 2001 г.).

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Според друг източник султанското ираде е получено на 24 април 1894 г. (Tuğlacı 1984: 186). [обратно]

2. Според автора сградата е закупена през 1896 г., което помоему е спорно, както е неточен и отбелязаният факт, че до 1932 г. училището било само трикласно, без отделения. [обратно]

3. В свои фрагментарни спомени възпитаниците на училището Верка Самарджиева и Георги Костандов посочват, че сградата е четириетажна. Предполагам, че разминаването се дължи на т.нар. сервизен първи етаж, в който се помещава ученическата (и учителската) трапезария. [обратно]

4. ЦДА, ф. 246, оп. 2, а.е. 52, л. 30. [обратно]

5. ЦДА, ф. 321, оп. 1, а.е. 3120, л. 18. [обратно]

6. ЦДА, ф. 246К, оп. 2, а.е. 52, л. 36. Например учебната 1935/36 г. се открива на 23 септември. "Усилията ни да започнем на 15 септември се разбиха в тукашните условия", четем в годишния рапорт (ЦДА, ф. 246К, оп. 2, а.е. 65, л. 89). [обратно]

7. Например в един от годишните отчети е приведена следната статистика: 90% от учениците се записват от 10 до 30 септември, 8% - от 1 до 10 октомври, 2% - след тази дата (ЦДА, ф. 246К, оп. 2, а.е. 52, л. 36). [обратно]

8. На 29 май 1935 г. турската просветна власт съобщава, че учениците от II и III клас освен по турски език ще полагат изпити по история, география и родинознание (ЦДА, ф. 246К, оп. 2, а.е. 52, л. 38). На 26 юни с.г. на заседание на учителския съвет се отчитат слабите резултати; констатира се, че това се дължи и на по-строгите изпити по турските предмети във II и III клас; набелязват се някои мерки за намаляване на броя на учениците, останали на поправителен изпит (ЦДА, ф. 246К, оп. 2, а.е. 52, л. 38). [обратно]

9. ЦДА, ф. 246К, оп. 2, а.е. 65, л. 89. [обратно]

10. ЦДА, ф. 246К, оп. 3, а.е. 586, л. 12. [обратно]

11. ЦДА, ф. 346К, оп. 2, а.е. 52, л. 36. [обратно]

12. ЦДА, ф. 246К, оп. 2, а.е. 65, л. 90. [обратно]

13. ЦДА, ф. 166К, оп. 1, а.е. 284, л. 118. [обратно]

14. ЦДА, ф. 246К, оп. 3, а.е. 586, л. 12-13. [обратно]

15. ЦДА, ф. 246К, оп. 2, а.е. 52, л. 36. [обратно]

16. ЦДА, ф. 246К, оп. 3, а.е. 556, л. 280. [обратно]

17. ЦДА, ф. 246К, оп. 2, а.е. 65, л. 90. [обратно]

18. ЦДА, ф. 246К, оп. 2, а.е. 52, л. 36. [обратно]

19. ЦДА, ф. 246К, оп. 2, а.е. 65, л. 90. [обратно]

20. Например на 7 април 1935 г. Екзархийското наместничество съобщава, че поради ремонт на църквата "Св. Димитър" на гробището във Ферикьой архиерейската литургия ще се отслужи в храма "Св. Стефан", както и в екзархийския параклис "Св. Иван Рилски" (ЦДА, ф. 246К, оп. 2, а.е. 52, л. 50). [обратно]

21. Например в 1937 г. празникът се отбелязва в Екзархийското наместничество с малко утро (ЦДА, ф. 166К, оп. 1, а.е. 284, л. 119). [обратно]

22. Например на 29 януари 1936 г. в екзархийския параклис в Шишли се отслужва благодарствен молебен по случай рождения ден на Негово Величество Царя на българите (ЦДА, ф. 246К, оп. 2, а.е. 65, л. 126), а на 15 май 1936 г. се отслужва благодарствен молебен по случай имения ден на Негово Величество Царя на българите (ЦДА, ф. 246К, оп. 2, а.е. 65, л. 127). [обратно]

23. ЦДА, ф. 246К, оп. 2, а.е. 52, л. 39-40). [обратно]

24. На 14 май 1934 г. се посещават музеите (ЦДА, ф. 246К, оп. 3, а.е. 556, л. 275); на 18 май 1936 г. IV отделение, I и II клас посещават музеите (ЦДА, ф. 246К, оп. 2, а.е. 65, л. 94). [обратно]

25. Например на 26 май 1936 г. учениците от I клас са заведени от учителя си в Роберт колеж, за да разгледат зоологическата сбирка (ЦДА, ф. 246К, оп. 2, а.е. 65, л. 94). [обратно]

26. Например на 28 ноември 1937 г. с I и II клас се провежда екскурзия до квартал "Бакъркьой" и цариградските стени (ЦДА, ф. 246К, оп. 3, а.е. 586, л. 18). [обратно]

27. Например на 21 март 1935 г. учениците и учителите гледат филма "Тарзан" - "твърде полезен за учениците за познанията им за природата: хора, фауна, флора" (ЦДА, ф. 246К, оп. 2, а.е. 52, л. 39). [обратно]

28. Например на 6 ноември 1937 г. всички ученици се водят на театралната постановка "Лафонтен баба", "из живота и нравите на животните" (ЦДА, ф. 246К, оп. 3, а.е. 586, л. 17). [обратно]

29. Например на 14 април 1935 г. се провежда родителско-учителска среща, забава с учениците от класовете и сказка от директора Катерински (ЦДА, ф. 246К, оп. 2, а.е. 52, л. 39). [обратно]

30. ЦДА, ф. 246К, оп. 3, а.е. 556, л. 282. [обратно]

31. ЦДА, ф. 246К, оп. 2, а.е. 65, л. 13 и л. 96. [обратно]

32. ЦДА, ф. 246К, оп. 2, а.е. 52, л. 68. [обратно]

33. ЦДА, ф. 246К, оп. 2, а.е. 52, л. 69-70. [обратно]

34. ЦДА, ф. 246К, оп. 2, а.е. 52, л. 39. [обратно]

35. ЦДА, ф. 246К, оп. 2, а.е. 52, л. 39. [обратно]

36. ЦДА, ф. 246К, оп. 2, а.е. 52, л. 40. [обратно]

37. В момента въпросното, произведено в 1905 г., пиано се съхранява в кабинета на Църковното настоятелство в Шишли. [обратно]

38. ЦДА, ф. 246К, оп. 3, а.е. 521, л. 8. [обратно]

39. ЦДА, ф. 246К, оп. 2, а.е. 52, л. 35. [обратно]

40. ЦДА, ф. 246К, оп. 2, а.е. 65, л. 91. [обратно]

41. "Това прави извънредно тежка задачата на българските учители да наредят що-годе сносна седмична програма на преподаване" (ЦДА, ф. 246К, оп. 2, а.е. 52, л. 33). [обратно]

42. "Не може да се даде в частните училища забава, утро, представление и др.под., докато изпратените материали в превод и оригинал не се одобрят от министерството в Анкара и не се получи съобщение, че се разрешава" (ЦДА, ф. 246К, оп. 2, а.е. 65, л. 96). [обратно]

43. ЦДА, ф. 246К, оп. 2, а.е. 65, л. 90. [обратно]

44. ЦДА, ф. 246К, оп. 2, а.е. 52, л. 37. [обратно]

45. ЦДА, ф. 246К, оп. 3, а.е. 556, л. 282. [обратно]

46. ЦДА, ф. 246К, оп. 3, а.е. 586, л. 22. [обратно]

47. ЦДА, ф. 246К, оп. 3, а.е. 586, л. 30. [обратно]

48. ЦДА, ф. 246К, оп. 3, а.е. 556, л. 277. [обратно]

49. Така например на 23 февруари 1936 г. Катерински докладва, че поради снежната буря учениците масово отсъстват, от 130 деца са дошли само 26 и занятията се отменят (ЦДА, ф. 246К, оп. 2, а.е. 65, л. 9). [обратно]

50. Родителите изпращат децата си "през морета с параходи, с железници и трамваи, да изгубят по 2-4 часа на ден в българското училище, предпочитайки своя роден език", пише в доклада си учителката Кира Александрова (ЦДА, ф. 246К, оп. 3, а.е. 586, л. 28-29). [обратно]

51. "Вън от училището на нашите деца липсва среда, дето да слушат чист книжовен език. На улицата слушат чужди езици, в дома - местен диалект" (ЦДА, ф. 246К, оп. 3, а.е. 556, л. 278). [обратно]

52. "Българските семейства, отрудени и заети с прехраната, не намират време да се занимават в децата си. Децата в такива семейства нямат условия вкъщи да подготвят добре уроците и домашните си" (ЦДА, ф. 246К, оп. 3, а.е. 556, л. 283). [обратно]

53. "Доста родители често откъсват децата си от тяхната ученическа работа, за да им помагат в зеленчуковите градини или в разнасянето на мляко по махалите" (ЦДА, ф. 246К, оп. 2, а.е. 52, л. 38). [обратно]

54. ЦДА, ф. 246К, оп. 2, а.е. 52, л. 36. [обратно]

55. "И днес българската колония в Цариград има здраво самочувствие и добра работа. Те са повечето македонци: хлебари, млекари, гостилничари, емигранти и др. И днес твърдят, че Стамбул е техен, защото те го хранят", пише той в "На гости в Истанбул" (Константинов 1939а). [обратно]

56. ЦДА, ф. 246К, оп. 2, а.е. 52, л. 30. [обратно]

57. Българското женско благотворително дружество "Радост" е основано през 1909 г. за подпомагане на бедните ученици в българските училища в османската столица с храни, дрехи и др. Средствата се набавят от членски внос, помощи, лотарии, литературно-музикални забави, вечеринки и др. Дружеството, чийто патронен празник е Връбница, нееднократно прекратява и възстановява дейността си (ЦДА, ф. 1087К, оп. 1, а.е. 60). [обратно]

58. ЦДА, ф. 246К, оп. 2, а.е. 65, л. 96. [обратно]

59. ЦДА, ф. 246К, оп. 3, а.е. 556, л. 282. [обратно]

60. "В действителност няма такава близка връзка между определението примерно поведение и образцовия училищен ред. Вярно е, че сериозни и опасни прояви на престъпност нямат", признава в отчета си директорът (ЦДА, ф. 246К, оп. 2, а.е. 52, л. 39). [обратно]

61. Според Георги Костандов училището остава без ученици от учебната 1971/72 г. (Kostandov 2011: 100), а Христо Копано смята, че последният випуск е от учебната 1968/69 г. [обратно]

62. Въпросът намира ново разрешение след посещенията на високо равнище, разменени между турски и български държавници през 1998 и 1999 г., като турското правителство отпуска терен, равностоен по площ на този на училището, в близост да бившата българска болница (Петрова 2000: 106). [обратно]

63. На 22 май 1934 г. митрополит Борис пише до директора, че "някои учители се движат из града, а вероятно се явяват и на занятие в училището, с облекло, което не подхожда за един учител на служба в странство; приканваме Ви да припомните да се съобразяват с общоприетото понятие за приличие, ако желаят да не бъдат под бележка" (ЦДА, ф. 246К, оп. 3, а.е. 556, л. 346). [обратно]

64. ЦДА, ф. 246К, оп. 2, а.е. 52, л. 33. [обратно]

65. Например на 27 март 1934 г. Екзархийското наместничество умолява Царската легация да изпрати до МВРИ шифрована телеграма: "Персоналът бедства. Молим изпратете за празниците декемврийската заплата" (ЦДА, ф. 246К, оп. 3, а.е. 556, л. 82). [обратно]

66. ЦДА, ф. 246К, оп. 2, а.е. 52, л. 73. [обратно]

67. Положението предизвиква недоволството на учителите, чийто изразител става директорът Катерински. Придружен от някои свои колеги, в екзархийската канцелария "в една много непристойна форма той отправя оскърбления против присъстващи и неприсъстващи държавни служители" (ЦДА, ф. 246К, оп. 2, а.е. 52, л. 74). [обратно]

68. ЦДА, ф. 246К, оп.2, а.е. 52, л. 75. [обратно]

69. "Положението е отчаяно; има учители, които просто гладуват, от нигде нямат кредит, даже фурнаджиите престанаха да им дават на кредит хляб; има служащи и учители, които ядат сух хляб и лягат и стават без всякакво отопление. Мизерията е много голяма, перото не се подава да я опише", пише например на 10 декември 1934 г. Българската митрополия в Одрин до Екзархийското наместничество (ЦДА, ф. 321К, оп. 3, а.е. 435, л. 24). [обратно]

70. Роден в с. Минда, Еленско, на 34 г., женен; завършил Учителски институт в Русе; с 11-годишен общ педагогически стаж, от който 2 в това училище (ЦДА, ф. 246К, оп. 3, а.е. 812). [обратно]

71. Родена в Щип, на 37 г., омъжена; завършила гимназия в Солун; с 15-годишен общ педагогически стаж, от който 11 в това училище; сестра на известния революционер Тодор Александров (ЦДА, ф. 246К, оп. 3, а.е. 682). [обратно]

72. Роден в с. Ичера, Котелско, женен, с две деца; завършил Педагогическо училище в Казанлък; с 36-годишен общ педагогически стаж, от който 11 в това училище (ЦДА, ф. 246к, оп. 3, а.е. 691). Междувпрочем Димо Бойчев сътрудничи с дописки в различни български вестници. Например във в. "Знаме", орган на Демократическата партия, срещаме дописките "Българската колония в Цариград" (Бойчев 1932а), "Българите в Цариград" (Бойчев 1932б) и др. [обратно]

73. Родена в Шумен, на 33 г., неомъжена; завършила гимназия в София; от 1 г. в това училище (ЦДА, ф. 246К, оп. 3, а.е. 741). [обратно]

74. Роден в с. Трекляно, Самоковско, на 27 г.; завършил Педагогическото училище в Самоков; с 6-годишен общ педагогически стаж, от 1 г. в това училище (ЦДА, ф. 246К, оп. 3, а.е. 730). [обратно]

75. Родена в Ресен, на 40 г., вдовица, с две деца; завършила средно образование в Одрин; с 13-годишен общ педагогически стаж, от който 11 в това училище; преподава в отделенията. [обратно]

76. Роден в Русе, на 29 г., неженен; завършил средно образование в родния си град; със 7-годишен общ педагогически стаж, от 1 г. в това училище. [обратно]

77. Родена в София, без педагогически стаж (ЦДА, ф. 246К, оп. 3, а.е. 793). [обратно]

78. През учебната 1934/35 г. те са: Адиле Мадран, Фериха Тунджа, Рагъб Тьоре, Джевдед бей, Салим Сирет, Муаззес ханъм, Шади бей, Ибрахим Елмалъ, Решад Кайнар, Дюрдане Алкая, Хамди Али, Белкъс Кипер, Осман Думан, Кемал Толун, които преподават от 4 до 12 часа седмично (ЦДА, ф. 246К, оп. 2, а.е. 52, л. 44). [обратно]

79. Пандо [Пантелей] Сеферов (1891-1977) - български художник и иконописец; роден в с. Блатица, Костурско; през 20-те г. на миналия век се установява в Цариград (Иванова 2009: 219-220). [обратно]

80. ЦДА, ф. 246К, оп. 2, а.е. 52, л. 34. [обратно]

81. В интерес на истината, в щателно проверените турски вестници не попаднах на такава новина. [обратно]

82. ЦДА, ф. 166к, оп. 1, а.е. 270, л. 250-252. [обратно]

83. ЦДА, ф. 166к, оп. 1, а.е. 270, л. 248. [обратно]

84. ЦДА, ф. 166к, оп. 1, а.е. 270, л. 249. [обратно]

85. ЦДА, ф. 246К, оп. 3, а.е. 746 - служебно досие на Димитър Катерински, и ЦДА, ф. 1Б, оп. 6, а.е. 439, л. 1-7. [обратно]

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Архивите 2009: Архивите говорят. Том 56: Официалната и тайната българо-турска дипломация (1903-1925). Документален сборник. София: Държавна агенция "Архиви", 2009.

Бойчев 1932а: Бойчев, Димо. Българската колония в Цариград. // Знаме, бр. 97, 3 май 1932.

Бойчев 1932б: Бойчев, Димо. Българите в Цариград. // Знаме, бр. 120, 1 юни 1932.

Бонев 1934: Бонев, Боне. В страната на Кемал паша. Кюстендил, 1934.

Бръзицов 1932: Бръзицов, Христо. Писма от Цариград. // Литературен глас, бр. 181, 1932.

Бръзицов 1965: Бръзицов, Христо. Някога в Цариград. София, 1965.

Бръзицов 1971: Бръзицов, Христо. Спомени на едно момче. София, 1971.

Галчев 2008: Галчев, Илия. Българската просвета в Източна Тракия и Цариград след 1913 година. София, 2008.

Иванова 2009: Иванова, Благовеста. Българските художници в Цариград през втората половина на XIX до 20-те години на XX век. // Общите граници на разбирателството. България и Турция: партньори в XXI век. София, 2009.

Константинов 1939а: Константинов, Георги. На гости в Истанбул. // Днес, бр. 1010, 10 юни 1939.

Константинов 1939б: Константинов, Георги. Цариград и нашата културна история. // Днес (София), бр. 1027, 1 юли 1939.

Кръстев 1933: Кръстев, Йордан. От Цариград до Ангора. // Искърски фар (гара Мездра), бр. 160, 1933.

Мевсим 2012: Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив, 2012.

Мевсим 2018: Мевсим, Хюсеин. Спомените на Христо Димитров Бръзицов за Българското трикласно училище "Йосиф I" в Цариград. // Известия на Държавните архиви (София), 2018, бр. 115/116, с. 553-581.

Михайлова-Мръвкарова 2017: Михайлова-Мръвкарова, Мария. Българските училища в Цариград - между историята и спомените. // Чуждоезиково обучение, 2017, № 2.

Петрова 2000: Петрова, Дарина. Цариградските българи. София, 2000.

Стоянова 2010: Стоянова, Ваня. Духовният елит на българската общност в Турция между двете световни войни. // Political, Social, Economic and Cultural Elites in the Central- and East-European States in Modernity and Post-Modernity. Sofia-Budapest, 2010.

Фурнаджиев 1983: Фурнаджиев, Никола. Събрани съчинения в два тома. Том 2. София, 1983.

Фурнаджиева 1976: Фурнаджиева, Надежда. Асен Разцветников, Ангел Каралийчев и Никола Фурнаджиев: В спомените на съвременниците си. София, 1976.

Цветков 1932: Цветков, Андрей. Нова Турция, пътни бележки и впечатления. // Искърски фар (гара Мездра), бр. 141, 1932.

 

Dünden 1994: Dünden Bugüne İstanbul Ansiklopedisi. Cilt 2. İstanbul, 1994.

Kostandov 2011: Kostandov, Georgi. İstanbullu Bulgarlar ve Eski İstanbul. İstanbul, 2011.

Özel 1964: Özel Okullar Rehberi. Ankara, 1964.

Tuğlacı 1984: Tuğlacı, Pars. Bulgaristan ve Türk-Bulgar İlişkileri. İstanbul, 1984.

 

 

© Хюсеин Мевсим
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.10.2020, № 10 (251)

Други публикации:
Годишник на Историческия факултет на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", 2018, с. 589-611.