Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МАЛОАЗИАТСКИЯТ ГРАД БУРСА В ЦАРИГРАДСКАТА ПЕРИОДИКА

Хюсеин Мевсим

web

Въпреки че българската възрожденска, в частност цариградска, периодика е едно от най-добре изследваните полета във възрожденистиката - съществуват множество монографии и статии, които всестранно и задълбочено разкриват и анализират феномена "българска възрожденска периодика", според нас сравнително неосветлен продължава да остава кръгът от проблеми, визиращ цариградските вестници и списания като неоценим извор за, най-обобщено казано, политическата и културната история на Османската империя. Без никакво съмнение, излизащата в продължение на почти четвърт век периодика на български език в имперската столица представлява безспорен интерес за османистиката, понеже от нея се черпят знания, сведения, гледища..., каквито няма как да открием в други източници. Именно в тази област са насочени в частност и нашите скромни усилия, като ни предстои да извървим още много дълъг път.

В настоящия текст се опитахме да изведем и анализираме всички новини и сведения по страниците на "Цариградски вестник", "Източно време" и др., издавани през средата и втората половина на XIX в. в Истанбул, за малоазиатския град Бурса - първата столица на Османската империя, разположен в подножието на древния Втори Олимп (днес Улудаг) в обширно и плодородно поле, в непосредствена близост до Мраморно море, известен с минералните си извори и важен център на копринената индустрия.

Нека да уточним, че в сравнение с Истанбул и Одрин, Бурса остава малко встрани от вниманието на възрожденската периодика и въобще българската литература. За този град няма да намерим онзи солиден корпус от свидетелства, впечатления, описания и показания на български, каквито съществуват например за Истанбул, но все пак, макар и спорадично, Бурса има своето присъствие в българската книжнина (Мевсим 2009а).

Бурса и районът попадат по страниците на възрожденската периодика по най-различни поводи и случаи. Така например градът е обект на внимание на излизащото в Измир първо българско списание "Любословие" във връзка с пътуването на тогавашния падишах Абдулмеджид през 1844 г. в областта на Мраморно море, което включва посещението на Измит, Бурса, Чанаккале и о. Митилини ("Странствуване Величество Его Султан Абдул Меджид хан", кн. 4, 1844). В този текст, който се приема за "първата политическа информация в българско периодично издание" (Боршуков 1976: 42), няма подробна информация за града, от него узнаваме, че сюзеренът е бил посрещнат от местните управители, настанил се в един специално построен дворец и посетил гробниците на прадедите си, които се явяват основатели на династията, както и останалите забележителности на града (Мевсим 2008: 31).

Съвсем основателно най-много материали за Бурса откриваме в "Цариградски вестник", тъй като има продължителен живот, а и периодът на неговото издаване съвпада с природно бедствие, което преобръща живота в града. За системност и прегледност ще се опитаме да обединим материалите за Бурса в цариградската периодика в няколко теми:

1) материали, информиращи за природни бедствия като земетресения и стихии, пожари и наводнения;

2) материали, информиращи за социално-икономическото състояние на града и населението;

3) материали, информиращи за посещение на висши държавни сановници за прилагане на законите и реформите;

4) материали, информиращи за инциденти от обществен и битов характер и др.

През февруари и април 1855 г. районът на Мраморно море, особено Бурса и близката й околност, е разтърсен от страшно земетресение, което причинява големи човешки жертви и материални щети. Дълго време в народната памет бедствието битува като "малкият потоп". Ето как например след почти четвърт век Никола Начов (1859-1940) предава чутото за природното бедствие в "пътните си впечатления и бележки" "До Бруса и назад", които излизат под псевдонима Нанчо Донкин: "В Бруса често стават земетресения. Най-голямото станало в 1855 г. на 16 февруари, часът по 10 през деня (по турски) и се повторило на 31 март часът по 2 вечерта. Тогаз Бурса била много пострадала. Много хора стояли някое време извън града под шатри. Тогаз в Цариград бил се разнесъл слух, че Бруса била потънала в земята" (Донкин 1934: 74).

"Цариградски вестник", единственото тогава периодично издание на български в имперската столица, в няколко броя предлага подробна информация и сведения за бедствието. Това са материали, изпратени като писма по "скороходец". Обикновено те са с кратко редакционно въведение и обяснение, след което се предава писмото на "кореспондента". Ето един пример от брой 214 от 26 февруари 1855 г.: "На 16, в истият час, когато в Цариград силно едно землетресение уплаши жителите, Бруса цяла се бе разтресла върху основите си и видя много от жителите си да останат затрупани под голяма част от съборени домове. Ето какво пишат от този град за това жалостиво приключение." От текста, поместен десет дни след бедствието, а това не би следвало да се приема за закъснял отзив предвид тогавашните технически възможности за печатане на вестник и периодичността на изданието, узнаваме, че земетръсът е продължил една минута, жертвите и разрушенията още не се знаят, но те са много големи. От 125-те джамии в града нито една не е останала здрава, минаретата са паднали, хановете и къщите също много са пострадали. "Пиша ви с голяма бързост и с голяма печал, после по-големи подробности ще ви изпратя.", така завършва информаторът, след чието писмо редакцията предава нови сведения, до които се е добрала сама или посредством други източници: "Една копринена фабрика се съборила и притиснала 60 жени, които тамо работели. Загинали са 300 души, говори се, че топлите бани са загубили водата."

Вече в брой 216 от 12 март 1855 г. се съобщава, че умрелите се покачват на 900 души, 4 джамии са съвсем съборени, 20 джамии са със силно пострадали куполи, поради което не може да се влезе в тях, нито има надежда да бъдат поправени. Ето как се предава картината на разрушенията: "Всички каменни ханища са равно със земята, ония, които не са паднали, не са способни за пребиваване. 50 дома цели се събориха. Хаджи Анастасова някоя копринена фабрика потъна в земята наедно с 40 души от фамилията му, между които 18 души бяха работници. Половината кале прихълми се и потъна. Земята около градът е нацепена и цепките 2-3 крака са дълбоки. Малка една огненодишна гора се отвори близ мястото Каплъкая, която през деня блюва гъст дим, а през нощта хваща да свети. Всичките жители вън по полето под шатри стоят. На 28.02. силен вятър се вдигна, свали всите шатри и колиби и хората принудени бяха да пренощуват всред един дъжд като из ведро наливан и съдружен от град."

В брой 220 от 9 април 1855 г. се предава писмото, получено чрез един скороходец, от което се разбира, че градът е пострадал от ново земетресение, причинило друга унищожителна стихия. След краткия редакционен коментар: "Пожарът дойде да приложи ужасните свои разорения. Жителите могат да се надяват само на султанската милост.", е приложено писмото, което е с дата 30 март: "Бедний наш град в разорение се намира, господине! Пожарът довършва злините на земетресението." Картината е почти апокалиптична: "Почти никое каменно здание здраво не остана. Огромни землени стени откъртиха се от земята и насипаха еврейската махала. Трите моста, които съединяват двете страни на града, паднаха и сега от едната на другата не се минува. А дървените къщи са пометени от пожара. Злощастний град! До тръгването на пощата трусовете продължават. Жителите се намират в едно неизказано смаяние."

В брой 221 от 16 април 1855 г. в "Разни новини" след кратката редакционна бележка: "Злощастията в Бурса от землетресението не са за казуване.", се предава състоянието на града и жителите, както и предприетите от правителството мерки: "След като остават без къщи, без имане, без дрехи, вече няма и какво да ядат. Градът не съществува веке, село Тепеджик загуби се съвсем. Топлите води се умножиха, но вода за пиене няма, защото олуците вси се разориха." Съборена е гръцката църква, а така също и арменската. Правителството праща параходи, за да бъдат пренесени пострадалите в Истанбул. Организират се помощи, четат се молитви в джамиите и църквите. В края на вестникарския материал изключително живо, почти художествено се разказва за "чудото" с една самоотвержена туркиня от Каябашъ, която спасява децата си от труса, но впоследствие разбира, че едното е останало под развалините и след двудневни непосилни усилия успява да го спаси.

Брой 238 от 20 август 1855 г. информира за нови сътресения, в резултат на които падат полуразрушените здания.

Струва ни се, че с поредицата материали, в които живо и съчувствено информира читателите си за земетресението в Бурса от 1855 г. и описва последствията и предприетите от официалната власт мерки за предотвратяването им, "Цариградски вестник", респективно българската журналистика, за първи път отразява мащабно природно бедствие. (Тук изключваме вестите за пожари в "дървения" Истанбул, които през XIX в. едва ли не са всекидневно явление.) И няма да бъде пресилено да изтъкнем, че в лицето на "Цариградски вестник" българската журналистика блестящо издържа този изпит.

Отново "Цариградски вестник" съобщава за страшен пожар в селището Гемлик на Мраморно море (брой 292 от 1 септември 1856 г). От 500 къщи незасегнати остават едва 20. "Коприна, пашкули, маслини и пр. все на пепел стана.", така изданието оценява злините от стихията, която започва от къщата на една жена, която решила да пере. По-нататък се информира за мерките, които валията Намък паша предприема за "прибежище на жителите". За холера в Бурса пък ни информира в. "Право" (брой 22 от 26 юли 1871 г.).

В "Цариградски вестник" се натъкваме и на сведения за състоянието на търговията и въобще икономическите условия в Бурса. В брой 373 от 5 април 1858 г. се съобщава за застоя в търговията, никой не търси коприната, която представлява основния поминък на голяма част от населението. "Никой никого не верува.", така вестникът характеризира състоянието на търговските дела, това е диагнозата, която поставя. Поскъпването на месото е "злощастие", а касапите действат самоволно, продавайки стоката си, както им е угодно. В друг брой на вестника се съобщава, че коприната не се продава, защото търговците държели стоката си в складовете и чакали покачването на цените.

Установяваме, че икономическото състояние не се променя особено и след почти 15 г. В. "Източно време" (бр. 8 от 2 март 1874 г.) пише за общия застой в града, който се намира в "жалостно и в същото време смешно състояние." Строителството на жп линията Мудания - Бурса е спряло поради недостиг на средства и пари, "инженерите имат всеки в ръка по едно хавале [платежно поръчение] и се разхождат по улиците без пари." Предприемачите са още по-зле, същото е състоянието и на работниците. Материалните затруднения довеждат и до нравствен упадък: "Безполезно е да ви говоря за нашите меджлиси, нищо не се върши в тях, но напротив в тях се развива голяма ревност за приемането на бакшиш." Състоянието на търговските съдилища е също плачевно, защото не могат да предприемат нищо срещу длъжниците. И на този фон в съда става едно произшествие, което най-добре обобщава положението - двама чиновници си обявяват дуел заради... едно хубаво момче. "О времена, о нрави!", заключава вестникът.

Същият вестник в брой 16 от 27 април 1874 г. след като изразява надежда, че новият валия на Бурса "ще бъде по-деятелен от другия", описва положението на народа: "Мъчно е да ви опиша точно сиромашията, която владее в града ни." По-нататък информира за поскъпването на житото и за опасението от глад. Причината е обяснена по следния начин: "Това плачевно състояние излиза от общото непредвиждане и най-много от оставането на храните в ръцете на хитри спекуланти. Твърде малко пари се намират в пиацата и твърде малко търговска деятелност." Съобщава как новият валия Хамди паша присъства на молебена за дъжд, организиран от висшите духовници, и вечерта действително заваляло. Както се вижда, вестникът не само съобщава, но и прави опит за анализ на ситуацията. Като последица от плачевното икономическо положение, градът се намира в "съвсем мръсно състояние, едно голямо число улици са пълни с мръсотии и това докарва една истинска опасност за общото здраве." В тази нерадостна картина като лъч надежда проблясват прочутите минерални бани, които започват да привличат клиенти. Това е надеждата за съживяване на града и анонимният кореспондент предава данни за химическия анализ на водите на двата извора Кюкюртлю и Йени каплъджа по отношение на температура, "гъстина" и минерално съдържание.

"Цариградски вестник" (брой 350 от 12 октомври 1857 г.) ни информира за посещението на члена на Държавния съвет Субхи бей в Бурса във връзка с реформите на Танзимата, който "захваща веществено в действие да се полага." Той е посрещнат от гражданството и "сред глубоко едно мълчание" прочита султанския ферман, който се приветства с 21 топовни изстрела. Радостта на бурсенци е неописуема и вечерта всички домове се осветени с кандила. На следващия ден започва регистрирането на имотите, назначени са чиновници и оформени съответните служби. Съставя се градски съвет, в който влизат "30 - отомани, 4 - християни, 4 - арменци и 1 евреин, все лични граждани." Субхи бей, "за много похвали достоен", заповядва да се дадат имена на улиците и те да се запишат с големи букви. Освен това нарежда улиците да се чистят всеки ден. След като се правят и други нововъведения в бюрокрацията като водене на преписки, заедно със Сюлейман паша той отива в близките селища Йенишехир и Инегьол, където да приложи танзиматските мерки.

Бурса е в центъра на вниманието на българските вестници, излизащи в имперската столица и във връзка с различни инциденти и случки. Така например в гореспоменатия брой 373 на "Цариградски вестник" се съобщава за обичая на местните мюсюлмани на Великден да палят рогозки и да прескачат пламъка. Но същата година "обичаят излезе от пътя си и работи неблагоприятни бидоха". Пред вратите на християнските дюкяни в чаршията са намерени умрели кучета и волски глави, което се случва за първи път и може да се обясни с общия икономически застой в града.

"Източно време" подробно се спира върху инцидента с армено-католическата църква в Бурса. В броя от 27 септември 1874 г. информира как 50 заптиета, предвождани от някои членове на градския съвет, влизат в армено-католическата митрополия и въпреки плачовете и протестите на мъже, жени и деца, изгонват владиката и двамата свещеници. Мярката е предприета във връзка с жалбата на "разколни попове", които са дошли преди месец и нямат повече от 8 или 10 последователи. Според вестника те насила присвояват църква и митрополия, принадлежащи на 600 души. Армено-католиците в града остават в едно "най-дълбоко вълнение или по-добре в най-голямо отчаяние", надявайки се на правосъдието на Високата порта, за да си възвърнат църквата.

За стълкновение в околностите на Бурса, в което е убит един фабрикант от контрабандисти на тютюн, се съобщава в брой 33 на "Източно време".

Разбира се, с това не се изчерпва присъствието на Бурса във възрожденската периодика (Мевсим 2009б: 123). На кратки съобщения и вести се натъкваме и във вестниците "България" и "Турция", докато от "Съветник" (г. II, брой 3 от 6 април 1858 г.) узнаваме за живота на българските абаджии в града, за тяхната сплотеност в чаршията, как редовно четат в. "Съветник" и се срещат с преместения от Кютахия в Бурса заточеник Иларион Макариополски.

В заключение, българската възрожденска периодика представлява ценен извор за изследователите на политическата и културната история на Османската империя. Малоазийският град Бурса попада по страниците на цариградската периодика във връзка със земетресението от 1855 г. Във вестниците намираме интересни данни и сведения за състоянието на икономиката и търговията в града, а така също за най-различни инциденти и случки от обществен и битов характер.

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Боршуков 1976: Боршуков, Г. История на българската журналистика. София: Наука и изкуство, 1976.

Донкин 1934: Донкин, Н. До Бруса и назад. София: Факел, 1934.

Мевсим 2008: Mevsim, H. Abdülmecid Han Hazretlerinin Gezisi, Bursa’da Yaşam, 30-32. Bursa, 2008.

Мевсим 2009а: Mevsim, H. Bulgar Gözüyle Bursa. İstanbul: Kitap Yayınevi, 2009.

Мевсим 2009б: Mevsim, H. 19. Yüzyıl İstanbul Bulgar Basınında Bursa Haberleri. // Bursa Defteri, № 35/36, 117-123, Bursa, 2009.

 

 

© Хюсеин Мевсим
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.04.2012, № 4 (149)

Други публикации:
Пловдивски университет "Паисий Хилендарски". Филологически факултет. Научни трудове. Литературознание, том 48, кн. 1, сб. Б, с. 54-60, 2010, Пловдив.