Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

"БАЛКАПАНЪ ХАН" - БЪЛГАРСКИЯТ МИКРОКОСМОС В КОСМОПОЛИТНИЯ ЦАРИГРАД

Хюсеин Мевсим

web

Кервансараят и ханът са едни от най-характерните архитектурни съоръжения по територията на представляващата важно звено по Великия копринен път Анатолия. Макар и да се припокриват първоначално по отношение на своите формални архитектурни белези и функционалност, с течение на времето между тях се появяват съществени различия. Докато кервансараят е грамадно и стабилно като крепост съоръжение, служещо предимно за обезпечаване на безопасността на преспиващите или почиващите в него хора и добитък, поради което оформя един цял комплекс с баня, чаршия, обор и др., то ханът, в качеството си и на по-късно развил и обособил се вариант, е по-малък и скромен, представлявайки "къща, дето застанват пътници, гости или чужденци." (Богоров). Кервансараят почти винаги се строи по протежението на търговските пътища на всеки 25-30 км, а ханът, като последица от развитието и обособяването на пазарите, започва да се "приютява" в рамките на големите населени места, да се "огражданява", като изоставя някои свои характерни отделения - обора или конюшните, и като се превръща в търговски и производствен център с кантори и складове, в който можело и да се преспива.

Първите градски търговски ханове в Отоманската империя започват да се строят в тогавашната столица Бурса и околностите й още през XV-XVI век, наследявайки в архитектурно отношение много от признаците на междуградските ханове от селджукския период. Приема се, че етимологията на думата е персийска, като съществуват и предположения, че е арамейска, преминала в турски с посредничеството на арабски. Градските ханове се подразделят на три категории. Към първата спадат тези, които разполагат с един вътрешен двор и прикрепен към него обор, представляващ отделно съоръжение. Към втората категория се включват тези ханове, чиито помещения във вътрешния двор служели и за преспиване, а оборната част е самостоятелно съоръжение със свой вътрешен двор. Третата група оформя категорията на чисто търговските ханове, в които по принцип не се преспивало. В преобладаващата си част градските ханове представляват двуетажни здания, разполагащи се в непосредствена близост до търговските райони, с традиционен вътрешен двор, почти винаги оформящ квадрат или четириъгълник, с много яки стени. "Като се залостят външните врати, изключено е чужд крак да стъпи вече вътре. Стените са дотолкова дебели, че и с топове не бихте могли да ги разбиете", си спомня пазачът на един от истанбулските търговски ханове. Зимниците им се ползват в качеството на складови помещения, ремонтни работилници и др. обслужващи отделения, а горните етажи са предназначени за търговска и производствена дейност. Отпред на всеки етаж към двора има галерия с навес, а добре защитените с железни пръчки прозорци обикновено гледат към улицата. Търговските ханове в големите градове представляват важна част от системата на вакъфите през периода на Отоманската империя, тъй като се въздигат преимуществено за обезпечаване материалната поддръжка на благотворителните учреждения.

Обект на вниманието ни в този материал е "Балкапанъ хан" в Истанбул, разположен в пространството между Новата джамия и Тахтакале, зад Египетския пазар, в непосредствена близост до брега на Златния рог, респективно до тогавашното пристанище и митницата. Тъй като не се е съхранил надписът над входа, невъзможно е да се установи с точност кога, по чия воля и от кой архитект е построен този намиращ се днес (особено след пожара от 1952-ра) в окаяно състояние хан. Едно от подробните проучвания и описания на "Балкапанъ хан" се извършва през 1971 г., когато се установяват някои негови особености, отличаващи го от традиционния отомански архитектурен стил. Това дава основание на специалистите да твърдят, че днешният хан е въздигнат през XVI век върху основите на съоръжение от византийския период. Легендата гласи, че тук се намирал метох към християнската светиня "Света София" и даже някакъв таен подземен тунел ги свързвал. Ферманът, издаден през 1598 г. от султан Мехмед III и изпратен до кадията на Истанбул, съдържа сведения, които потвърждават, че след покоряването на Константинополис (1453) султан Мехмед II Завоевателя действително предоставил намиращото се тук съоръжение в качеството на вакъф за поддръжката на превърнатия в мюсюлманска култова сграда Юстинианов храм. Стилът на градеж и използването на някои строителни материали показват, че горните части на хана претърпели съществени изменения в резултат на ремонтно-възстановителни работи от по-късно време. Неповторимостта на този хан, който е сред най-старите образци на двуетажни търговски ханове с вътрешен двор в Истанбул, се състои в това, че съчетава в себе си строителните техники на Византия и Отоманската империя. Вътрешният двор на съоръжението, построено на доста голям самостоятелен парцел (87 x 52 м) и обградено от четири страни с улици, оформя един почти правилен четириъгълник с размери 42 х 31 м. Широко популярно е предположението, че ханът дължи името си на огромните количества пчелен мед (на турски "bal"), който търговци предимно от Кавказ и Източна Анатолия са складирали в неговите зимници. Тъй като архивни единици, намерени в двореца "Топкапъ", свитетелстват за принадлежността на махалата около хана до началото на XVI век на венецианската колония, напоследък се лансира и тезата, че днешното название е съкращение на първоначалното "Бальос капанъ", по името на венецианските посланици, установяващи се да живеят или развиващи търговските си операции в него. До построяването на Египетския пазар (1664), именно в "Балкапанъ" се складирали и се раздавали на търговците на дребно продукти като кафе, захар, памук. Във вътрешния двор на хана бил установен голям кантар, на който специален служител от градската управа проверявал точността на теглилките на другите търговци в столицата. През XVII век знаменитият пътешественик Евлия Челеби свидетелства, че "Балкапанъ хан" е "грамадно като крепост съоръжение, в което развиват дейност търговци от Египет." Документирано е и силното пострадване на хана от разрушителното земетресение през 1766 г.

В удобните и доста прохладни зимници, които до днес са се съхранили в първоначалния си вид от византийско време, се складирали още бързо развалящи се продукти като "червиш, лой, масло, сирене, кашкавал, лоени свещи, пастърма и суджуци, чер хайвер, зехтин, биволски сурави кожи" (Богоров), поради което лятно време миризмата била нетърпима.

Провъзгласяването на Гюлханския хатишериф (1839), прокламиращ равни права и привилегии на всички поданици на султана, а така също улесняването на достъпа до столицата след построяването на жп линиите Черна вода-Констанца, Русе-Варна, особено Белово-Истанбул, както и развитието на морския транспорт, са едни от най-важните причини за масовото стичане на българи към града край Босфора. В качеството си на сезонни работници те започват да се занимават с най-различни занаяти и професии, като от края на 30-те и началото на 40-те г. на XIX век тяхното присъствие в районите Султанахмед (където се намирал знаменитият "Хамбар"), Галата и Топхане става все по-осезаемо, а след концентрирането им в "Балкапанъ хан" вече може да се говори за една влиятелна колония в космополитния Истанбул, на която се дължи и превръщането му във важен български културен център и средоточие на борбата за независима църква. "Балкапанъ хан", охарактеризиран като "бивш еничарски полог" (Богоров), тъй като до ликвидирането на зловещия им корпус през 1826 г. те използвали зимниците му като складове за продукти и припаси, до отслабването на контактите между империята и придунавските княжества в началото на XIX век "Балкапанъ хан" се явява център на търговци от Влашко и Молдова. Ханът бил привлекателен и предпочитан не само поради близостта си до митницата и пристанището, а и във връзка с честите унищожителни пожари в "дървения" Истанбул. Кога точно българските абаджии и гайтанджии тотално "покоряват" хана? Според сведенията, които ни предоставя Ил. Макариополски, през 1841 г., когато той се завръща от Атина, в хана все още нямало българи. А Ив. Богоров свидетелства, че през 1847 г., когато след Лайпциг се установява в хана и основава типографията си, повечето от търговците в него били българи. Бихме могли да предположим, че установяването на българските занаятчии и търговци станало много бързо и от средата на 40-те г. голяма част от общо 85-те кантори по двата етажа и 35-те дюкяна в двора се заемат от тях, като първи се установяват гайтанджите от Калофер, Клисура и Копривщица и абаджиите от Сливен. По такъв начин започва периодът, в който в "Балкапанъ хан" се е слушала почти само българска реч. Това каменно пространство, в което "цяла сбирка от живи образци" (К. Величков) представя българското етническо землище, с изключение на Македония, се превръща в една България в миниатюра, проекция на българското в Истанбул. В тази "грамадна цитадела, докле стигне някоя парица" (Богоров) и започне своя търговия, българинът води спартански живот. Богоров подразделя кариерата на балкапанските търговци на три етапа: "1) да избада хилядо игли на ден и да ся храни със сиренце и хлебец, 2) да продава аби и 3) да бъде червишар". Докато достигнат най-високото стъпало на развитието си, те почти не напускат пределите на този своеобразен "светски манастир" - хранят се там, готвят си сами, чистят, метат камарите, перат се, преспиват по няколко души в душните гълъбарници над канторите под оловния купол, в които постоянно им гостуват близки и роднини. След приключването на работния ден и настъпването на нощната тишина, когато местният пазач е залостил тежките врати, балкапанските българи се събират на групи и в зависимост от повода и случая пеят най-различни песни. "Набрани на едно място, както в едно село" (Богоров), те пренасят патриархалните си навици в сърцето на имперската столица. От една страна, продължавайки да съжителстват с традиционните си ценности като трудолюбие, съдружност, спестовност, затвореност, от друга - българските търговци и занаятчии са принудени да мерят ръст с другите народности в империята. Това е пространство, което всеки българин, независимо от целите и срока на пребиваване в столицата, задължително посещава. През този период за българина няма "по-мило и по-любопитно място" (Богоров) в Истанбул от "Балкапанъ". Всеки пристигнал в града край Босфора се чувствал задължен да види "българската черква, в празник, и "Балкапанъ хан" в делник" (Н. Начов). Тъй като става въпрос по-скоро за поклонение, отколкото посещение, това място придобива сакрално значение за българите. В "Няколко дена разходка по българските места" Богоров не описва нищо друго от Истанбул, а насочва вниманието си единствено върху "Балкапанъ хан". Другите забележителности на града никак не го вълнуват, защото пространството на хана се припокрива с представата за столицата на империята. Красноречиви са и признанията на К. Величков, възприемащ хана като едно от чудесата на Истанбул: "Аз не можех да си въобразя Цариград без Балкапан, едно от ония места, които имаха преимуществото да разтупват детинските сърца." В ценностната скала на българина ханът по нищо не отстъпва на Златния рог, "Света София", на великолепните дворци на султаните или Принцовите острови. И колко много функции едновременно изпълнява ханът - той е "свърталище", "сборище", "консулато", "хотел", "поща", "университет" за българите, място, където не само припечелват хляба си, но и се заемат с овладяването на чужди езици. (Например известният търговец Н. Тъпчилещов на 55 г. започва да изучава френски.) Тук българинът получава "политическото си кръщение" (К. Величков), намира подслон в бурни периоди (по време на Априлското въстание Ив. Вазов бяга през Истанбул и до отплаването на кораба за Одеса се крие в кантората на търговец от Калофер). Това е пространството, където българинът трябва да бъде признат и да се утвърди сред останалите етнически съставки на империята. Той може да се храни с хлебец и сиренце, скъпернически да си брои парите, но когато привечер му се предлага "Неологос", не се колебае да бръкне в джоба и да купи скъпоструващия вестник на гръцки. Материално замогнали се, балкапанските търговци и занаятчии започват да спомоществователстват издаването на различни книги, поддържат културно-просветните дружества. В близките търговски ханове като "Чорапчъ", "Бояджъ", "Зюмбюл", "Папаз", "Валиде", "Сюлейман паша"..., също има българи, но само в "Балкапанъ" те представляват "нещо по-плътно, по-сбрано и по-отрадно".

От средата на 40-те до началото на 80-те г. на XIX век "Балкапанъ хан" представлява за българите едно пространство, колкото интимно, родно, свое, толкова и публично - тук напусналият патриархалното си гнездо българин мери ръст с другите, утвърждава се в пъстротата и смесицата от народи и езици, добива и повишава самочувствието си, дотолкова, че изтъркулнал се от втория етаж на хана по стръмните стъпала и ударил силно главата си на каменния под, той се хвали със здравината й, сравнявайки я с гръцката, която би се строшила на "хилядо парчета".

 

 

© Хюсеин Мевсим
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.10.2006, № 10 (83)