Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПЕТНИСТИЯТ ДЕЛФИН

Брус Холанд Роджърс

web

От първите дни на детството си момчето мечтаеше за плаване, плаване през водата, носен от водата, плаване през въздуха, носен от въздуха, плаване в космоса, носен от космоса. Той споделяше своите мечти със сестра си. Тя беше с една година по-голяма, но беше склонна да го следва. С пера в ръцете, те скочиха от покрива заедно, като се учеха да летят.

- Ще се нараните - каза по-големият им брат.

Те не се нараниха, но и не полетяха.

Момчето мечтаеше за галактики и медузи. Обичаше да лежи по гръб в нощната трева и да се ослушва за музиката на звездите. Понякога сестра му лежеше по гръб до него. Никога не чуха друго, освен звуците на земната нощ: щурците, вятъра в дърветата, шумовете от кухните в къщите. Все пак той казваше, че е сигурен за музиката. Някой ден ще я чуе.

Когато по-големият брат порасна, той се остави на живота да го подеме. Ожени се, стана баща и работеше много.

Когато сестрата порасна, тя се остави на живота да я подеме. Ожени се, роди деца и беше тяхна майка.

Когато момчето порасна, всъщност имаше съмнения, че той въобще e пораснал. Ходи на училище известно време. Работи известно време. Имаше любовници известно време. Вече беше мъж, но не стана съпруг или баща. Най-вече пътуваше по света. Той каза на сестра си, че още има тези мечти за плаване, още мечтае за галактики и медузи, които блестят с еднакъв блясък на бижута.

Живя известно време в Непал, Мексико и Италия. Имаше приятели в Сан Франциско и Ки Уест, в Болдър и Медисън.

- Защо не направи нещо с живота си? - недоволстваше по-големият брат.

- Той прави - казваше сестрата.

- Какво? - казваше братът. - Какво прави с живота си?

Но сестрата нямаше думи.

Мъжът, който мечтаеше за плаване, се научи да медитира. Ядеше гъби, които го научиха как да отделя душата си от тялото като рибарска примамка на сребърен конец. Той посети сестра си и семейството й. Разсмя племенниците и племенничките си с разкази за майка им върху покрива на баба им, с пера в ръцете, почти полетяла.

- Не им казвай това! - каза сестрата.

- Не искаш ли децата ти да се научат да летят?

Мъжът посети и семейството на по-големия си брат. След това по-големият брат се обади на сестрата.

- Какво ще прави той на стари години? Да не мисли, че ние ще го издържаме?

- Ти ще откажеш ли? - каза сестрата.

- Не е там работата.

Мъжът пътуваше. Живя известно време в Тайланд, Австралия, Еквадор и Испания. Отседна при приятели в Ню Орлианс, Таос и Бостън. Изпращаше картички на сестра си. Гълташе хапчета, които го научиха как да вижда по-далече от най-силните телескопи. Слагаше на езика си капки, които му позволяваха да чуе песните на делфините в океанските дълбини.

Обади й се късно една нощ от град, недалече оттам, където живееше тя. Каза:

- Ти лежеше в тревата с мен, като слушаше нощното небе.

Тя каза:

- Спомням си.

Той каза:

- Помогни ми. Нужна ми е твоята помощ.

- Какво има?

- Нищо няма - каза той. - Не мога да карам кола с тези ръце.

Тя дойде на мястото, което той назова. Кожата на ръцете му беше сива и на петна. Пръстите му се бяха сраснали. Той каза:

- Трябва да побързаме.

Тя кара много мили тази нощ, към снижаващата се луна, чак до морето. Той не отговаряше на нейните въпроси, а само си спомняше тяхното детство, как тя беше приела неговите мечти като свои собствени.

Краката му изглеждаха съединени в коленете. Тя му помогна да излезе от колата и той се облегна тежко на нея, докато пресякоха широкия плаж. Близо до ръба на водата, той падна напред и започна да се изтласква малко по малко. Гръбната перка разкъса ризата му, докато порастваше. Сестра му почувства отчаяния му копнеж за водата и го изтегли напред за единия плавник. Дъхът му излизаше от ноздрите. Сигурно пясъкът убива на корема му, си помисли сестра му, но скоро той беше достатъчно далече, една вълна го издигна и той беше свободен.

Свободен, си помисли сестра му, като гледаше вълните.

Новият му живот беше започнал толкова внезапно, че тя дори не можа да каже сбогом.

Видя дъгата на перката му на лунната светлина. Виждаше как тялото му се извива. Изпляска веднъж с опашка и изчезна.

Сестра му стоя тихо дълго време, после имитира начина, по който той се движеше. От раменете надолу по гърба й премина вълна.

Тя не можеше да го последва. Въпреки това, стоеше там, гледаше как луната залязва над вълните и се упражняваше.

Сестрата се обади на по-големия брат. Каза:

- Той си отиде.

По-големият брат заплака и каза:

- Какво можеше да се очаква с този живот, който живееше?

По-късно каза на децата си, че чичо им е умрял. Много, много по-късно, когато децата почти бяха пораснали, той ги предупреди внимателно да изберат какъв живот ще живеят.

Сестрата каза на своите деца, че чичо им е станал делфин. Много, много по-късно, когато децата почти бяха пораснали, им каза, че вече чичо им може би е небесно тяло. Тя ги извеждаше през летните нощи. Лягаше на гръб във влажната трева и децата й лежаха до нея. Заедно те слушаха звездите.

 

 

© Брус Холанд Роджърс
© Емилия Делибашева, превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.01.2008, № 1 (98)

Преводът е направен по: Bruce Holland Rogers. The Keyhole Opera (Опера през ключалката). Уилсънвил (САЩ), 2005.