БРАТЧЕТО

Брус Холанд Роджърс

web

Питър си беше пожелавал Братче три Коледи подред. Любимите му телевизионни реклами бяха тези, които показват колко забавно ще бъде да учи Братчето на всички неща, които той самият вече може да прави. Но всяка година Мама казваше, че Питър не е готов за Братче. До тази година.

Тази година, когато Питър изтича в хола, сред всички увити подаръци седеше Братчето, което си бърбореше на бебешки, усмихваше се щастливо и потупваше един пакет с пълната си ръчичка. Питър толкова се развълнува, че изтича и силно прегърна Братчето през врата. Ето така той откри копчето. Ръката на Питър се натъкна на нещо студено на врата на Братчето и внезапно Братчето престана да си бърбори и дори да седи. Изведнъж Братчето се отпусна на пода, безжизнено като обикновена кукла.

- Питър! - каза Мама.

- Не го направих нарочно!

Мама вдигна Братчето, сложи го да седне в скута си и натисна черното копче отзад на врата му. Лицето на Братчето се съживи и се набръчка, като че ли щеше да заплаче, но Мама го подруса на коляното си и му каза, че е много добро момче. В крайна сметка той не заплака.

- Братчето не е като другите ти играчки, Питър - каза Мама. - Трябва да бъдеш извънредно внимателен с него, все едно е истинско бебе.

Тя сложи Братчето на пода и той се заклатушка с бебешки стъпки към Питър.

- Защо не му дадеш да ти помогне да отворите другите подаръци?

Питър направи точно това. Той показа на Братчето как да разкъсва хартията и да отваря кутиите. Сред другите играчки имаше пожарна, говорещи книги, каручка и много, много дървени кубчета. Пожарната беше вторият най-хубав подарък. Тя имаше светлини, сирена и маркучи, от които струеше зелен газ, точно като истинска. Нямаше толкова подаръци, колкото миналата година, обясни Мама, защото Братчето беше скъпо. Това нямаше значение. Братчето беше най-прекрасният подарък!

Поне така мислеше Питър в началото. Отначало всичко, което правеше Братчето, беше забавно и чудесно. Питър сложи всичката скъсана хартия в каручката, а Братчето я извади и я хвърли на пода. Питър започна да чете една говореща книга, а Братчето дойде и започна да прелиства страниците твърде бързо, за да не може да се чете книгата.

После, когато Мама отиде в кухнята да приготви закуска, Питър се опита да покаже на Братчето как да построи много висока кула с кубчетата. Братчето не прояви интерес към построяването на една наистина висока кула. Всеки път, когато Питър сложеше едно върху друго няколко кубчета, Братчето перваше кулата с ръка и се смееше. Първият и вторият път Питър също се разсмя. Но после каза:

- Този път гледай. Ще я направя наистина голяма.

Но Братчето не искаше да гледа. Кулата беше висока само няколко кубчета, когато той я събори.

- Не! - каза Питър и сграбчи ръката на Братчето. - Недей!

Братчето сбърчи лице. Беше готово да заплаче.

Питър погледна към кухнята и го пусна.

- Не плачи - каза той. - Виж, ще построя друга! Гледай ме как я строя!

Братчето гледаше. После събори кулата.

На Питър му дойде идея.

Когато Мама влезе отново в хола, Питър беше построил кула, по-висока от него, най-хубавата кула, която някога беше правил.

- Виж! - каза той.

Но Мама дори не погледна кулата. Тя само вдигна Братчето, сложи го в скута си и натисна копчето, за да го включи.

- Питър!

Веднага, щом се включи, Братчето започна да пищи. Лицето му почервеня.

- Не беше нарочно!

- Питър, казах ти! Той не е като другите ти играчки. Когато го изключиш, той не може да се движи, но пак вижда и чува. Той пак чувства. И това го плаши.

- Той ми буташе кубчетата.

- Малките деца правят такива неща - каза Мама. - Ето това е да имаш малко братче.

Братчето крещеше.

- Той е мой - каза Питър съвсем тихичко, за да не го чуе Мама.

Но когато Братчето се успокои, Мама го сложи отново на пода и Питър му позволи да пристъпи несигурно и да събори кулата.

Мама каза на Питър да събере хартията от опаковките и се върна в кухнята. Питър вече беше събрал хартията един път и тя не му беше благодарила. Дори не беше забелязала.

Питър ядосано свиваше хартията на топчета и ги хвърляше едно по едно в каручката, докато почти се напълни. Точно тогава Братчето счупи пожарната. Питър се обърна точно навреме, за да види как той вдига пожарната над главата си и я пуска долу.

- Не - извика Питър.

Предното стъкло се разби и разпръсна, когато пожарната се удари в пода. Счупена. Питър не бе успял да си поиграе с нея дори веднъж, а най-хубавият му коледен подарък вече беше счупен.

По-късно, когато Мама влезе в хола, тя не благодари на Питър, че е събрал всичката опаковъчна хартия. Вместо това, тя вдигна Братчето и отново го включи. Той трепереше и пищеше още по-силно.

- Господи! От колко време е изключен? - попита Мама строго.

- Аз не го харесвам!

- Питър, това го плаши! Чуй го само!

- Мразя го! Върни го обратно!

- Не трябва да го изключваш пак. Никога!

- Той е мой! - извика Питър. Той е мой и мога да правя с него каквото си искам! Той ми счупи пожарната!

- Той е бебе!

- Той е глупав! Мразя го! Върни го!

- Ти ще се научиш да бъдеш мил с него.

- Ако не го върнеш, ще го изключа. Ще го изключа и ще го скрия някъде, където не можеш да го намериш!

- Питър! - каза Мама, и тя беше ядосана.

Беше по-ядосана, отколкото я беше виждал някога. Тя сложи Братчето долу и пристъпи към Питър. Щеше да го накаже. На Питър му беше все едно. Той също беше ядосан.

- Ще го направя! - изкрещя той. - Ще го изключа и ще го скрия някъде на тъмно!

- Няма да направиш нищо такова! - каза Мама.

Тя го сграбчи за ръката и го завъртя. Щеше да последва бой.

Но не последва. Вместо това, той усети как нейните пръсти търсеха нещо на врата му.

© Брус Холанд Роджърс
© Емилия Делибашева, превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.02.2007, № 2 (87)