Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КЪМ МУЗАТА
web | Вечер. Броеница
Вгледа се в мене - случайно ли? Не -
с поглед и ясен, и ярък.
Пръстена златен от пръста ми сне -
пролетен първи подарък.
Музо! Щастливи са всички край мен,
чакат ги радости нови...
Нека да легна под камък студен,
само не искам окови.
На маргаритката нежния цвят
късам и тръпно гадая.
Мъка любовна на божия свят
всеки веднъж ще познае.
Свещ до зори ми светука едвам,
мойто сърце не тъгува,
ала не искам, не искам да знам
кой със коя се целува.
Сутрин в стъклата да беше поне
взорът ми ясен и ярък...
Тихо отвръщам: "Тя ми отне
божи подарък."
1911
© Ана Ахматова
© Иван Николов, превод от руски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Ана Ахматова. Вечер. Броеница. Съст. Зорница Йорданова. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Ана Ахматова. Избрана лирика. София: Народна култура, 1974.
|