Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

Експериментална поезия:
ПОЕЗИНКИ-PATCH-WORK

web | web | web | web | web

1.

богата съм

вятърът ме разпилява
с всяка избеляла снимка

изтънявам с поредния повей
на роклята си

богата съм

2.

Когато моят любим поиска,
колибритата заспиват на рамото му.
Ръката му е тежка,
а под нея се диша леко.
А когато той е далече,
съчинявам по нощите стихотворения
с други самотни вещици
и така има поне две жени,
от които не ревнувам
в момента.

3.

тъй като нищо не ми принадлежи
дори ти се плъзгаш
като гола милувка
а аз
в плешивата тишина
те връщам на
останалите самотни вещици

4.

сутрин парата препълва ваната
чинийката е пълна със кафе

и аз преливам

прогизнала и хубава като Венеция

5.

прогизнала и хубава
усмивката ти чертае светове
а закуската ни е поредното пътешествие
което поемаме рано сутрин
по пантофи
в хола
с все още неразбудени пижами

6.

легнахме си снощи
прегърнати и топли,
не помня аз какво сънувах,
но ти ми каза сутринта -
сънят ми означавал,
че ме обичаш

7.

че ме обичаш
ми казват пантофите ти
спъващи ме всяка сутрин
в съня ми

8.

времето е чифт пaнтофи
и една муха на стената. неподвижна.
все още нямам сили да я размажа

9.

Пепеляшка и Принцът
живяха дълго и щастливо
и се намразиха
в един и същи ден.
Разделиха си
по половин царство,
по половин небе
(на единия изгрева, на другия залеза)
и по една пантофка
от стъкло.

10.

в тази минута две думи
пропълзяха до дъното на деня
затвориха очите му
пуснаха завесите
и хукнаха обратно всяка в шапката си

нощта развя косите си

11.

Последните две минути на деня
напълниха шепите ми
с време за теб...

А минаха слоновете после...

12.

а минаха две минути после
с разпуснати коси
и разхвърляни мисли

изтриха слоновете
думите междуредията
теб

в шепите ми остана нищото

13.

Гледах как се отдалечаваш,
а раменете ти
проблясваха като светулчици
под лунната светлина...

Две минути не ми стигнаха
да кажа думите, които да те спрат...

Слонът, слоницата и малкото слонче
вече нямаше къде да отидат...

Бог беше сътворил
малък светa за тях...

14.

две минути отдалечаване
две минути спомени във вените
две минути

останалото е вятър в шапките

15.

Духаше вятър... Отвсякъде духаше
и вкарваше право в очите ми
камшиците на дъжда.

Сложих тогава
над очите си длан и се огледах...

Видях отдалечаващите се слонове,
мълчаливата джунгла, мократа рокля,
залепена като пиявица в тялoто ти,
змийчетата на косата около шията...

И се усмихнах щастливо,
че не всичко е вятър,
че не всичко е вятър...

16.

времето
внимателно стъпва със слонски ходила
върху танцуващите ти крака
върху нервните ти пръсти с пилешки костици вътре
обичната ти усмивка потъва в лицето ти
в лицето ми
времето стъпва върху нас
със слонската си тежест
и ни вбива в земата

17.

времето заби две минути
в очите ти
нощта проскърца
тишината засвири

сънят одраска петите ми

18.

Слепи са очите ми,
от мъртви минути,
от солта на сълзите,
които не изплаках...

Защото мъжете не плачели.

Ахилесови са петите ми,
през тях влиза
свършека на времето
и това дъждовно утро...

Пълно е сърцето ми
с тези,
които биха се влюбили в мен
или разлюбили,
с червената рокля
на момичето в бурята,
с белите слонове
и познавачите на тяхната мъдрост...

19.

в това дъждовно утро
две минути се разхождат по петите ми
и чертаят пътища към теб

20.

Всички пътища към мен,
големите, яростни слонове
изровиха като бойно поле...

Имаш две минути само
да се отдръпнеш от пътя им
или... да дойдеш при мен.

21.

пътят е неравно поле
което две минути изглаждат в погледа ми
стадото слонове отдавна е укротено под шапката
във вените ми пролазват стъпките ти

заваля

22.

Водопад,
Очи,
Въпросителни
като Мълнии
на Челото...

Цялото Лице видях,
докато стоеше
без шапка
и изчезваше
като ехо в безвремието...

23.

и изчезваше като ехо в безвремието
и късаше безпаметни мигове от дървото без корени
и носеше шапка
с три въпросителни и синьо мълчание на върха й

като ехо
в безвремието
за две минути
изчезна

24.

Уморих се, ти казвам, уморих се,
с изплезен език да я гоня
от Време във Време,
та чак до сърцето
на самото Безвремие...

Ей там, на скалата
до брега ще се скрия...

И когато от пяната излиза...

25.

тя излиза от пяната
чиста
прозрачна като акварел,
където започва водата
и свършваш ти

26.

пия безвремие от шепите ти
и не ми е все едно, че утре
няма да те има

27.

водораслите,
дълбоко вкоренени във водата;
и ние с тебе,
вкоренени
във времето.
къде ни носи?


28.

вкоренени във времето
две минути ни носят
износват
отнасят

вкоренени във времето

29.

пръстта се склопява -

накрая си лягаме в тъмното
и пощенски червеи само ни носят писмата

през корен от цвете
кротко допиваме своята глътка от слънцето

30.

кротко допиваме своята глътка от слънцето
пръстта се склопява
ноктите растат навън
очите пронизват тревата без корен
ръцете дълбаят мълчания
лежим в своите два метра въздух
един до друг с изопнати хълбоци
изути мисли
изсънувани сънища
лежим и потъваме кротко навътре
без корени

31.

когато по пода на мислите ти
животът разхвърли
всичката пръст и тъга

отвори очите си
и се усмихни...

32.

когато животът с пръстта си
ме повие в пелените си
очите ми ще бъдат слепи
косите ми прокъсани

само целувката на червея ще ме усмихва

34.

а аз ще му завиждам
защото ти пак ще си красива...

35.

защото навън беше нощ
пръст
и камък
защото не спях
защото не сресах косите си
се усмихнах и влязох в теб

36.

кученцата отидоха на лов.
крушите окапаха под дърветата
в близки села, където никога няма да идем.
празните къщи изпитват копнеж
по момичета с пренаселено въображение,
по мъже, които вечер
мият краката си с кофа вода върху цимента.
точно тези двамата ние няма да бъдем.
хайде да си легнем,
загаси лампата
и ела да си представим всичко.

37.

точно тези двамата
ние няма да бъдем
ще приседнем тихо на прага
ще протегнем крака
вятърът ще разрошва мислите ни
ще боде с нокът ходилата ни
но ние няма да станем
няма да тръгнем
няма да рисуваме пътища
къщи
врати
ще си седим кротко на прага
и бавно ще умираме
без корени


38.

малките черни мухи около лампата
пукането на листата
сенките на лозниците край кладенеца
пердета на квадратчета
варосани стени
мишките драскат с нокти по тавана
стана ми хладно на гърба
целувам те и заспивам
хубаво

39.

целувам те и не заспивам
мишките разкъсват сюжетите на живота ни
малките черни мухи
пронизват клепачите ти
сянката на лозницата глухо удря мислите ми
там-там
там
там
не те целувам
не те познавам
не заспивам

40.

пусти опустели
приказките, със които се омайвахме
празниците, със които се залъгвахме
щастието, със което се дрогирахме
пусти опустели
и дано ги има.

41.

опустя слънцето
опустяха думите
и очите ти опустяха
сухите цветя в дланите ти пуснаха корени
ноктите ти спряха да рисуват стъпките ми
опустя денят
и нощта опустя

няма ме!
42.

когато моментът отмине
предметите се завръщат в стаята
роклята ми ляга на пода,
подът е хладен като гръб на делфин,
подозирам, че твоите дрехи
пазят леглото ни
като верни дънкови кучета,
грапавините по тавана оформят силуети на животни
поне това ми се мярва
в мига преди да заспя

43.

каква вълнуваща симбиоза -
времето забързано отмерва живота ми,
аз лениво архивирам минути под ноктите си

44.

Получено писмо.
Рохко яйце, сол, лъжичка.
Не съм решила да се радвам ли.
Става ми студено от изненадите.
Като жълтък в прегръдката на белтъка
искам да знам къде съм.
Какво ли си ми писал този път?
Ще ям, ще чета,
и после ще разбера
дали обичам сутрини.

45.

Възглавницата ми е само една -
още по-хубаво за твоите нощи.
И не се крий зад думите,
че рамото те боли -
ще се уморя от повтаряне:
аз обичам точно тези сутрини.

46.

възгланицата ми е само една
и ръката ми е само една
а сутринта ми е последната
единствена
и ненагледна

да се събудя ли?

47.

Добър ден.
Поглеждам те
и ми се мярва представа
как възглавницата пада от леглото,
без да забележим.

Махам перушинка от рамото ти.

48.

махам през прозореца
трамваят е прашен
като мисълта ми за теб
сомнамбулствам с поредната спирка
не слизам
не се качвам
изтривам те от прозореца
като пухчето на върха на обувката ми

49.

праха от върха на обувката ми
донесох във къщи
тази нощ бях на годеж
тази нощ и аз дори съм щастлива
и искам да заспя
и не знам какво ще сънувам
и няма значение дори
дали аз съм щастлива
дали ще продължавам
да пуша цигари
да се взирам във утре
да искам да ме оплодят
мислите
стиховете
чувствата
печалното вчера
утрешното неизвестно
и няма значение дори
дали ще ме любиш тази вечер
щом си тук
щом съм тук
щом сме тук
лека нощ
лека но...
но...

50.

и искам да заспя
и обвървявам сънища по върха на обувката си
и ти звъня в три часа през нощта
и долавям ехото на мълчанието ти
оранжевата ти пижама
сините пантофи

в три часа през нощта

без значение дали ще ме любиш
щом си тук
съм тук
сме някъде

51.

Омаловажавам липсите -
не е толкова важно
и никак не боли.
Дали?

искам да страдам напоително
искам да плача на воля
цветовете са си мои,
и оранжевото,
и черното.

Не е без значение какво ми причиняваш.

52.

Добро утро казвам
а вече е станало обед
а вече е станало късно
да не ме боли
да нямам сълзи
да не съм оранжева
напук на черното
което бях
която бях

дали ме чака слънцето
и харесва ли ме още

53.

Август презря.
Време е да се замисля
за коледни подаръци.
Да си върна
вкуса към свещите и виното.
Да се запася
със сънища и по-топли усмивки.
Добро утро, есен.
Вземам те
за добро и зло,
в болест и здраве,
вечер и сутрин.

54.

Боиш ли се?
Аз съм кротка.
Вземи цветовете
и дано да можеш -
променяй.

Пейзаж да стана.
Онзи, който всеки ден
очите ти отваря...
За добро и зло,
макар и есенна,
окапала,
в болест
и утрешно здраве...

55.

добро утро, есен,
вземи ме най-после
без едната ми обувка
без шапката
която мария ще ми купи за коледа
без пръстена
шала
и якето
и без грима
който така и не се научих да слагам по лицето си

вземи ме, скъпа ми есен,
вземи ме най-после
за зло и добро
в болест и здраве
наужким и истински

56.

Какво ще ми купиш за Коледа
шапка и шал
за по-малко студено
грим за усмивки
наужким и истински
или пръстенът
който вече
няма да е украшение
няма да е украшение

57.

на малкия ти пръст наместо пръстен...

обичам подаръците ти
обграждам се с предмети,
които ми говорят за теб.

крада ти дрехите -
сега разбра ли вече

искам те близо
и по-малко студено

58.

искам те в близък план
разфокусиран като снежинките по коледа
стоплен като шала в джоба ми
и мой като пълнолудието в шепите ми

всяка есен и по коледа
те искам

59.

откритията
са печалният завършек
на моите търсения
оставям други да те открият
за да те намеря...

60.

постепенно
великодушието ми се износи.
ще забраня
на всякакви мъже
да казват, че са ме открили.
на всякакви глупаци да се гордеят,
че са ми учители.

омразните неща
не са част от пейзажа.

и не е задължително всеки ден да ги рисувам.

храня се с целувки.
пия кафе с приятели.

другото е поправимо.

61.

Днес или утре
ще допиша листите си
ще изпия чашата си
ще стана весела
забравила онова
което непременно
трябва...

62.

проправям си път
през планини от вчера
подхлъзвам се на мъх
прескачам дънери
отчайвам се
не спирам да вървя
понякога
единствената светлинка
е от монитора,
пред който пиша.

63.

само светлината от монитора
ми помага да те виждам
каквато те обичам...

64.

Каквато се обичам
съм.
Понякога.
Някъде.
Някак.

Как беше?

65.

не зная всичко
мислих
че ти го знаеш


66.

Не зная всичко
Мислех
че съм узнала нужното
ако смъртта е нужна
за да искаш да живееш

67.

зная всичко и нищо
познаването и непознаването
живеенето и умирането

зная да мълча!

68.

Вися
необяснима почти
като Едемската градина
която няма начин
да не съм сънувала
без да знам
че сънувам точно нея

69.

вися
и чувам вървежа на минутите
прокарващи път от моето безвремие
към твоето

висим

70.

минутите
маршируващи мравки
събират вързопчета топлина
за зимата
зимата


71.

и за нас
отразени в ехото
на две разтопяващи се снежинки

72.

ние сме ехото
на снежинките
и аз те чувам
когато падат
на дланта ми...

73.

Топя се в хубаво стихотворение
и виждам как го пишеш

Послепис:
изпращам ти слънцето

74.

после-послепис:
вземи черната жилетка
старите обувки
износените пътища
цветния молив
хвани трамвая без номер
от случайната спирка на днешния ден
и ела
да се нарисуваме

75.

Казвам довиждане
на гроздето
което не съм отгледала аз
и на кучето на съседите
и на детето на другите съседи
и идвам
Да се отглеждаме
да завиждаме на хората
които не отглеждат само себе си

76.

богата съм

вятърът ме разпилява
с всяка избеляла снимка

изтънявам с поредния повей
на роклята си

богата съм

 


п.п. Текстът е четен на 29.09.2006 г. в Стара Загора по повод Нощта на галериите и музеите.

 

 

© Мария Донева, Ваня Клечерова, Юлияна Радулова, Данка Калчева, Свилен Бинев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.03.2007, № 3 (88)