Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПАРАШКЕВ ХАДЖИЕВ: "ДА СЕ ОБЪРНЕМ КЪМ НАЦИОНАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО..."
Едно непубликувано интервю с големия оперен композитор

Огнян Стамболиев

web

Парашкев Хаджиев
През март 1989 г. разговарях с Парашкев Хаджиев (14 април 1912 - 28 април 1992) по молба на редакцията на литературната притурка на русенския ежедневник "Дунавска правда" "Светлоструй", но разговорът остана непубликуван. С големия наш композитор се познавах отдавна, като драматург на Русенската опера му поръчах опера по "Иван Шишман" на Камен Зидаров - това беше "Мария Десислава", а по мое либрето създаде операта си "Звезда без име", поставена през 1985 г. в Националната опера. Възхищавах се от него не само заради това, че беше нашият най-голям оперен композитор, но и заради това, че беше прям, честен и безкомпромисен.

 

 

- Уважаеми Маестро Хаджиев, след "Мнимият болен" и "Звезда без име", които имаха голям успех в София, Варна и Пловдив, написахте още две нови опери...

- Всъщност новите ми опери са три: "Ревизор", "Йоан Кукузел" и "Бабината питка".

- Бихте ли ги представили?

- На гениалната комедия на Гогол се спряхме с моя дългогодишен сътрудник - либретиста Банчо Банов. Запазихме структурата на първоизточника, като премахнахме няколко сцени и увеличихме обема на някои роли. "Ревизор" е опера-сатира, в която има моменти на буфонада и гротеска. Написана е на достъпен за широката публика език - знаете, че така пиша аз. Няма хор и балет - следователно може да се определи като камерна. Централните партии, както може да се предположи, са за бас (характерен) - на Градоначалника, а Хлестаков, разбира се, е тенор! Особеното тук е, че майката е сопран, а дъщерята - мецосопран. Осип е бас. Бобчински и Добчински са характерни тенори и звучат почти еднакво. Има и още няколко по-малки роли. Клавирът завърших през миналата година (1988), а сега довършвам оркестрацията.

- Сигурно скоро ще бъде поставена на сцена?

- Надявам се.

- Напоследък нашите оперни театри се отдръпнаха от българската опера. Те не могат да разберат, че няма национален музикален театър без национална опера.

- Така е. Учил съм и в Чехия и знам добре, че там родното се цени повече от чуждото. Така е и в Русия, и в Полша, и в Германия. И на много други места. Имахме добра традиция - да откриваме всеки нов оперен сезон с българска творба. Традиция още от основаването на Националната опера през 1922 година. Така беше и в страната. Напоследък я изоставихме...

- Оперните директори и диригенти ограничиха съвсем репертоара - все едни и същи заглавия, навсякъде само Верди, Доницети, Пучини, малко Моцарт, Бизе, Чайковски и това е май всичко.

- Да, за съжаление, е точно така. Освен това се пее вече само на италиански и това отблъсква широката публика, младите, децата.

- Мисля, че за нашите читатели ще бъде интересно да представите и другото ново заглавие, което вече завършихте - "Йоан Кукузел"?

- Заглавието е работно. Либретото написа режисьорът Васил Мирчовски, който е познат и като автор на добри пиеси (може би си спомняте сполучливата му драма за Левски, която бе показана и от Телевизионния театър?). Та той ми предложи своята интересна пиеса "Певецът с белег на окото", вече играна от някои театри в страната, за Йоан Кукузел. Знаете от собствен опит, като драматург в операта и либретист, колко трудно се намират подходящи сюжети за опера. Прехвърлих много книги, пиеси, различни текстове. Затова много се зарадвах, като я открих. Написах я бързо - за 34 дни! Още не е оркестрирана, но мисля в скоро време да я завърша, за да бъде готова за сцената.

- А кой ще я постави?

- За моя радост, към нея вече прояви интерес Българското национално радио. Реализира се първо един радиовариант, а след него се проектира и един телевизионен. Но това е опера преди всичко за сцена и затова се надявам в скоро време да бъде поставена в някой от седемте ни оперни театри.

- Как определяте "Йоан Кукузел"?

- Като романтична опера-балада. Централната роля е за тенор - не би могла да бъде за друг вид глас, нали? Има и две главни женски партии: Майката - за мецосопран и младата Елефтерия, дъщерята на византийския император - за лиричен сопран. Хорът е само мъжки, задкулисен, а оркестърът не е голям - двоен състав.

- Как представяте героя си?

"Луд Гидия" на русенска сцена с Виолета Шаханова (Зорница) и Пенка Дилова (Майката)- Като духовно извисена личност, като истински българин-родолюбец, готов на жертви в името на България и голямото изкуство. Както знаем, това е първият български композитор и професионален музикант. Именно той полага основите, базата на нашата художествена музика. Интересното при него е, че именно той успява да пренесе редица елементи от българския фолклор (светски елементи!) във византийската религиозна музика и да създаде наистина оригинални произведения, които се изпълняват до днес. Това е първият класик на българската музикална култура... Ще повторя: страшно ме развълнува неговата изключителна личност, трудната му съдба, която е толкова вълнуваща, че днес звучи като истинска легенда...

- Кажете няколко думи и за новата си детска опера. Напоследък у нас творчеството за деца мина на заден план...

- Да, така е. А децата са утрешната ни публика. И ако българската държава не го проумее, последиците няма да са приятни. "Бабината питка", по либрето също от Васил Мирчовски, е произведение за най-малките и е съвсем достъпно като музикален изказ. Може да се постави и от самодеен детски състав, и от професионален оперен или оперетен театър. Има малко балет и хор. Но музиката не е естрадизирана, както пишат някои автори за деца. Не бива малките да свикват отрано с тези интонации, те и без това ще ги преследват навсякъде. Естрадата е нещо толкова агресивно!

- Маестро Хаджиев, в Русе от три години с успех се играе Вашата най-прочута опера - "Луд Гидия", поставена по повод 75-годишнината Ви за фестивала "Мартенски музикални дни"...

- Радвам се, този спектакъл се получи. Хубава постановка, чудесни изпълнители: Виолета Шаханова (Зорница), Евгени Леков и Златан Маринов (Илия), Стефан Димитров и Наско Анастасов (Осман бей), Пенка Дилова (Майката на Зорница) - наистина силен певчески и актьорски състав. Отличен е и хорът на много талантливата и взискателна Томина Сидова. Ще се радвам ако постановката се поддържа все така. В Пловдив се игра близо 30 години - повече от "Травиата", а във Варна - повече от 20. Без прекъсване! Това винаги ме е радвало.

- Да, това е рекорд, ненадминат досега, за българска опера. "Луд Гидия" е играна на всички сцени у нас, а и на много места в Европа, дори и в далечния Брюксел...

- Българската опера заслужава повече грижи и внимание. Редно е да се грижим повече за националното творчество...

София, май 1990

 

 

© Огнян Стамболиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.10.2009, № 10 (119)