Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПЕВИЦА ОТ ЕВРОПЕЙСКИ МАЩАБ
75 години от рождението на Мария Бохачек

Огнян Стамболиев

web

Мария Бохачек (1931-1999), дългогодишната недостижима прима на Варненската опера, а преди това и на Русенската опера, беше певица от европейска величина. Днес изпълнители от нейния мащаб не остават у нас, още по-малко в провинцията. А преди 1989 г. театрите ни се радваха на изпълнители от ранга на Кирил Кръстев, Николай Здравков, Пенка Коева, Валя Александрова, Пенка Маринова, Стефка Евстатиева, Пенка Дилова, Тодор Бонев, Тодор Костов, Стефан Циганчев и още редица други от Русе, Варна, Пловдив и Стара Загора, способни да украсят с необикновената си певческа дарба и най-големите световни сцени. Но трябва да подчертаем, че тогава у нас имаше и условия за развитието на това изкуство, и сериозно отношение на държавата и обществеността към него. Не съществуваше и разрушителната реформа „ОФД”, натрапена ни от правителството на Костов, и която, за съжаление, все още не е ревизирана от културното ни министерство!

Мария Бохачек (Лиза) и Тодор Костов (Герман) в „Дама Пика”от Чайковски на варненска сцена

Мария Бохачек е родена под артистичния знак на Везните през 1931 г. в дунавското пристанищно градче Оряхово и е от чешки произход. През 1953 г. завършва с отличие Държавната музикална академия в София, в класа на чешката възпитаничка Людмила Прокопова и веднага е приета за редовна артистка в Русенската опера, където пее до 1961 година.

Дебютира в ролята на Неда от „Палячо” на Леонкавало, поставена от режисьора Христо Попов и опитния, надарен за опера диригент Любен Пинтев. По това време вече утвърдена прима в театъра е младата лиричка Пенка Маринова, но трупата се нуждае и от хубав драматичен сопранов глас, защото репертоарът непрекъснато се разширява и обогатява с нови класически и съвременни заглавия. Русенските меломани приемат дебютантката изключително сърдечно. Първото й излизане на сцена почти съвпада с това на младия и изключително талантлив лиричен тенор Николай Здравков, представил се много успешно в „Тоска”. Скоро двамата ще пеят заедно в тази опера и тя ще остане за дълго в репертоара им у нас и по световните сцени.

Следващата голяма партия на Мария Бохачек е на Сантуца от „Селска чест” на Маскани. В нея рядко красивият й, тембрист спинтов, с определено драматични оттенъци, сопран звучи пълноценно и пределно изразително във всеки пасаж от неголямата, но достатъчно трудна партия. Темпераменната й игра тук се обуславя, както пише композиторът Димитър Сагаев: "...от едно много силно вътрешно чувство - сила, страст, омраза, страдание!"

За осемте години в Русе младата Мария Бохачек подготвя и изнася 10 големи централни роли, в които почти няма съпернички - освен споменатите вече, още и: Аида, Джоконда, Леонора („Трубадур”), Мария (”Мазепа”), Татяна, Мини (”Момичето от Златния Запад”). Ето какво пише за последната от тях - по повод участието й в Прегледа на оперните театри у нас през 1959 г в София проф. Константин Карапетров: „ Измежду солистите-певци на първо място трябва да бъде посочена Мария Бохачек, чиито ценни гласови данни, изявявящи се при почти безпогрешна гласова постановка, блесна в ролята на Мини от „Момичето от Запад” на Пучини с цялото си богатство. Абсолютната вокална сигурност, включително и пределните височини, голямата музикалност и прочувствено изпълнение позволиха на Бохачек да създаде верен и убедителен образ на Мини”.

През следващата година Мария Бохачек е изпратена от Министерството на културата на едногодишна специализация в Италия при прочутия вокален педагог Луиджи Ричи, при когото е учил и великият Борис Христов. По това време тя свърза живота си с младия и много даровит тенор от Варна Тодор Костов. Двамата усъвършенстват вокалното си майсторство при проф. Ричи и се завръщат в родината. Мария Бохачек напуска Русе и заминава за Варна. Повече от две десетилетия съпружеската двойка Бохачек - Костов са абсолютните господари на сцената в крайморския град.

Мария повтаря част от русенските си роли и прибавя към тях повече от двайсетина нови - главно от класическия репертоар: Верди, Белини, Пучини, Джордано, Бизе, Чайковски, Бородин, Рихард Щраус, Панчо Владигеров.

Мария Бохачек е първата българска Норма през 1972, първата Ариадна от „Ариадна от Наксос” на Рихард Щраус (1975) - и за двете си превъплъщения бе особено високо оценена от критиката и публиката. Силни са изявите й в: „Княз Игор”, „Манон Леско”, „Андре Шение”, „Аида”, „Дама Пика”, „Цар Калоян”, „Бас с маски”, „Отело”, „Бохеми”, „Набуко”, „Силата на съдбата”. Голям беше броят на спектаклите й в тези опери. По 40-50 и дори по 100 представления за всяка от тези свръхтрудни сопранови роли. Само в „Трубадур” тя излезе повече от 160 пъти! И винаги безупречна в певческо, музикално и сценично отношение. Една истинска белкантова певица, за която не съществуваха тайни в пеенето, със солидна школа, без никакви проблеми, способна да изрази с богатия си и рядко красив сопран и най-деликатните душевни състояния на своите героини. Способна дори само с помощта на гласа си да прехвърли още в първите минути след появата си на сцената мост към публиката, да я грабне, трогне и развълнува.

С повечето от коронните си партии, особено с „Тоска”, „Аида”, „Отело”, „Трубадур”, „Селска чест” тя гостува с голям успех на редица сцени в Европа, обикновено със съпруга си Тодор Костов, който също се утвърждава като вокалист от голям мащаб. И двамата имат възможност да работят на по-голяма сцена, но остават верни на Варна - за добро или за зло. Всъщност, такава е съдбата, както подчертах по-горе, на няколко поколения надарени наши певци от провинцията.

Мария Бохачек беше явление от европейски мащаб, с висока стойност за българското оперно изкуство в силните му десетилетия от втората половина на миналия век, когато в България имаше истински професионален ансамблов оперен театър. И може да се съжалява, че „Балкантон” не удостои Мария Бохачек със самостоятелна рецитална плоча, че красивият й сопран почти не звучи по Националното ни радио, за което почти няма други певици освен Гена Димитрова и Кабаиванска, че за тази изключителна белкантова певица, дала живота и таланта си за оперна България, почти не се пише и говори. Но ние, българите, сме така устроени, да славим само онези от нас, които са в чужбина...

 

 

© Огнян Стамболиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.12.2006, № 12 (85)

Други публикации:
Музикални хоризонти, 2006, № 8.