Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КРАСОТАТА ЩЕ СПАСИ...

Огнян Стамболиев

web

Ще продължи ли “опростачваненето” на нацията?

“Красотата ще спаси света”, казваше великият Достоевски. Разбира се, не самата красота, а човекът, способен да възприеме прекрасното като истинското съдържание на живота.

За съжаление ние, българите, започваме да се отдалечаваме, както от красотата, така и от истинското съдържание на живота. Пошлото и грозното най-безцеремонно изместиха красивото, оказаха се по-силни, по-устойчиви, защото са по-агресивни. А и изгубихме доста от съпротивителните си сили. Мнозина от нас се оплакват, че животът им е станал сив, скучен, духовно беден, но не се замислят достатъчно сериозно за причините. Свързват това единствено с кризата. Разбира се, че тя е изпитание за всички.

Материалната бедност води и до духовна

И все пак: може би духовното не е имало достатъчно корени у нас, за да оцелее при тази буря? След като сега мислим само за материалното и казваме: “не ни е до култура, след като нямаме пари!”... Да си спомним за страшната блокада на Ленинград и за първите концертни зали; за обсадената от Хитлер Москва и за претъпканите театри. Тук ще добавя и личен спомен - за гладния и потънал в полумрак Букурещ на Чаушеску от края на 80-те и километричните опашки пред театралните каси. Така че върху темата: ”бедност, криза, духовност” все пак може да се поспори...

Започва процес на “опростачване на българската нация” (израз на актьора Йосиф Сърчаджиев). Бих добавил: особено на младите, което е страшно! Защото много от тях не знаят кой е Пушкин, Бетовен или Владигеров... Без съмнение, причините са много комплексни. Не на последно място ”Семейство и Училище” (имаше подобно списание в соцепохата, когато тези две думи означаваха все пак нещо)...

Държавата днес има огромна вина

През тези изгубени дванайсет години тя обърна гръб на културата и духовността, изтика творците и интелигенцията ”натясно в ъгъла” (имаше такъв роман на Съмърсет Моъм), започна да руши и разгражда създаваното през десетилетия с ума, таланта и енергията на поколения творци, а и с немалко средства. Реформата “Костов-Москова” съсипа театрите, оперите, симфоничните оркестри, фестивалите - най-стойностното в българската култура. И това е престъпление, което историята ще накаже. Но има и други причини. Тук не бива да се отмине и негативната роля на някои медии, която съвсем не е малка. Вместо да подкрепят българската култура и духовност, те по-скоро са склонни да ги подценяват. Редица издания имат “културни” притурки. Но какво има в тях? Съвсем малко български теми и публикации на творци (главно от столицата, страната е “провинция” или “извън столицата”!), а основното е реклама - платена или не - масова култура: екшън, поп, рок, джаз, жълти или розови романчета, плюс нашенска долнопробна чалга.

Представят се клюки, сензации, интриги...

...скандали и, ако липсват такива - просто се фабрикуват. Фактите и явленията се показват изкривено, съкратено, осакатено - опошляват се дори ако става дума за високо изкуство. Преди време исках да представя в един от партийните вестници един голям български театрал, истински жрец на Мелпомена, сега много успешен директор на един от най-отдалечените от София, неликвидиран още от “реформата”, театър. Шефката на културния отдел отсече: “Но той не е Куркински, Морфов или Стоянка Мутафова, че да пишем за него!” Какво можех да й отговоря? Не бих могъл да пиша за “явлението Куркински”, за некрофилските ексцесии на Иван Станев или за псевдоноваторските “спектакли на” по Шекспир на Лилия Абаджиева. “Но хората искат сега това?”, ми каза друг редактор... Съмнявам се. Или тези медии искат всеки божи ден да ни натрапват грозното, циничното като нещо ново и модерно, дошло от културна Европа. Сякаш сме аборигени от Австралия и нямаме критерии кое е истински съвременно и кое не. Защо пошлото и низкото, което сега мнозина издигат в култ, трябва да измества красивото и нормалното? Някога Чехов възкликна: “Не Гогол трябва да слиза до народа, а народът трябва да се издигне до Гогол!” А какво става у нас? Навсякъде чалга, американизация, естрадизация. Погледнене втората ни програма, която измести културния Ефир 2. Само американски филми - дори на националните ни празници, американски шлагери, футбол, ралита, реклами през пет-десет минути, кеч (!) и едно пошло шоу. И почти никаква култура. Досега bTV (дори абревиатурата не е на български!) не е излъчила един български филм или пиеса, опера или концерт, дори една кратка творба от нашите класици Владигеров, Любомир Пипков или Парашкев Хаджиев. Да не говорим за големите ни музикални фестивали и конкурси. Преди време Букурещ 2 предаде директно всичките 22 концерта от фестивала “Енеску”, а за bTV, изглежда, че културата е нещо неприлично. Интересно е защо трябваше да се даде лиценз на тази чужда компания, да излъчва подобна антибългарска и антикултурна програма? През 2000 година се навършиха 150 години от рощдението на Вазов, но в bTV нямаше място за него, докато телевизиите в Букурещ, Варшава и Москва, излъчваха всеки ден, без изключение през 1998, 1999 и 2001 година предавания за Пушкин, Шопен и Еминеску.

2001 г.

 

 

© Огнян Стамболиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.02.2006, № 2 (75)