Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИЛИЯ ТЕМКОВ - СЪЗИДАТЕЛЯТ
Пет години от смъртта на големия български диригент

Огнян Стамболиев

web

През 1949 г. Илия Темков (28.02.1923-07.12.2002) завършва теоретичния отдел на Музикалната академия в София. По време на следването си работи като музикален ръководител, щатен композитор в Радио София (1944-1948) и музиколог на Софийската филхармония (1945-1951). През този период пише много детски и хорови песни и музика към радиопиеси.

Темков поставя началото на първите музикално-образователни концерти в България и на музикалната лектория у нас. През 1940 г. основава и ръководи в продължение на две години хора при Софийската филхармония. От 1951 до 1956 г. е диригент на Симфоничния оркестър на Пловдив, след което заминава на специализация в Дрезден при прочутия Хайнц Бонгарц (1957-1959), изнася редица концерти в Дрезден, Лайпциг, Хале, Ваймар и Берлин. През 1959 е щатен диригент на Радио Берлин и прави над сто записа на класическа и съвременна немска и българска музика. Успоредно с това специализира в Хумболтовия университет история на немската музика. През 1960 се завръща в България и е назначен за главен диригент на Държавния симфоничен оркестър на Русе...

През февруари 2003 щяхме да отбележим 80-годишнината от рождението му, aко смъртта не го бе покосила в началото на декември 2002. И въпреки болестта, която накрая го прикова към леглото, Темков си остана все същият - оптимист, изпълнен с планове и идеи, благороден, добър и отзивчив, отворен към хората и света, фанатично предан на Нейно Величество Музиката. Всъщност тя беше неговият живот. Служи й вярно половин век като диригент, композитор, музиковед, оперативен критик и публицист, издател, лектор, музикален директор. И във всяка от тези свои ипостази се прояви като градител, съзидател, пионер и истински българин-патриот. Заслугите на този щедър и благороден мъж за музикален Русе и за музикална България са наистина големи.

Всичко, което направи този съвременен възрожденец, бе "на ползу роду", а не за личната му кариера. След него през Русе минаха немалко диригенти - добри и по-малко добри - и всеки от тях се възползва от стореното от този неуморен мъж, но за съжаление, нито един не продължи истински делото му.

Ако не беше Темков, едва ли щяхме да се радваме на фестивал като „Мартенски музикални дни” (и сега водещ и превъзхождащ както по-новите „Софийски седмици”, така и старото „Варненско лято”). Създаде го през 1961 в сътрудничество с Берлинското радио, а през следващите години го наложи като най-сериозния форум на българската симфонична култура.

Темков покани и редица първокласни чуждестранни оркестри, солисти и диригенти. По негова идея в Русе прозвучаха за първи път у нас голям брой мащабни симфонични и кантатно-ораториални творби от наши и световни автори. Пак Темков замисли и реализира и други мащабни музикални събития. Сред тях бе и първият у нас конкурс за млади изпълнители-инструменталисти под егидата на Русенската филхармония. На този конкурс се даде път на редица млади дарования, като Минчо Минчев например. Той даде диригентската палка и на младия и изключително надарен за музика Емил Табаков, а преди това го назначи за оркестрант-контрабасист, след като Емил бе изключен заради отсъствия от Музикалната гимназия...

Илия Темков положи основите и на втория русенски фестивал „Зимни музикални вечери”, станал модел за подобни прояви в столицата и в редица градове на страната - Стара Загора, Пловдив, Пазарджик, Плевен, Бургас. В „Зимните вечери” (за съжаление, те вече поизгубиха блясъка си и сега са един малък механичен сбор от концерти) години наред звучеше подбрана музика от различни епохи, стилове, автори и национални школи.

Темков остави следа и в музикалната критика и публицистика. Написа огромен брой статии, отзиви, рецензии за печата в цялата страна, през 80-те години издаваше първия и засега единствен музикален вестник у нас „Музикален живот”, известно време беше и главен редактор на „Музикални хоризонти”.

Много направи Темков и за Русенската филхармония - като директор и главен диригент. Поел мащабните идеи на Саша Попов (работил за кратко време и в родния Русе, след прогонването му от столицата), той разшири и обогати репертоара й, организира ефективно творческия процес, увеличи състава, привлече към него като филхармоничен хор „Дунавски звуци”, организира първия камерен оркестър и първите камерни ансамбли, осъществи радиозаписи, сред които и първата грамофонна плоча с музика на Моцарт и Шуберт, изведе Филхармонията на първите й задгранични турнета: Букурещ, Лайпциг, Дрезден, Берлин и Виена.

Но най-голямата заслуга на Илия Темков бе образователната му дейност. Благодарение на нея в Русе се създаде и възпита истинска публика, способна да слуша и възприема голямата художествена музика. Той даде старта на първите „часове по музика”, превърнали се в традиция (днес, уви, занемарена!), за децата от първи до единадесети клас, както и на популярните, и така обичани от младежката и възрастната публика неделни матинета в зала „Филхармония” на Дома на културата. И днес срещам мои съграждани, които с чувство на вълнение и благодарност си спомнят за този човек, за неговите вдъхновени лектории, пробудили у тях любовта към истинските стойности в музиката и изкуството, към света на Прекрасното. Затова в Русе години наред имаше повече и по-качествена публика от повечето градове у нас, защото Илия Темков знаеше, че без да се изгражда и възпитава тази публика, няма бъдеще за нашата музикална култура.

Това, което направи Темков бе наистина удивително - спомням си, че публиката пълнеше залите дори на концертите със съвременна българска музика! Но за съжаление, диригентите след него не само че не продължиха делото му, но в една или в друга степен се постараха да редуцират броя на тази публика и да използват поста си за личната си кариера - продължаваме да наблюдаваме най-красноречиви примери в това отношение.

За разлика от тях Илия Темков бе съзидател, да го запомним с добро!

 

 

© Огнян Стамболиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.10.2007, № 10 (95)