Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ГЕОРГИ ЧЕНДОВ - ГРАДИТЕЛЯТ

Огнян Стамболиев

web

Има хора с такъв цялостен облик, че оценката на тяхната личност не предизвиква сериозни разногласия. У такива люде делото не се различава от словото, а словото им е винаги твърдо, честно, винаги продиктувано от съвестта. Към тази все по-рядко срещана днес категория хора принадлежеше Георги Чендов (1920-1987).

С него се запознах преди много години, още като ученик в прогимназията, когато бях буквално обсебен, омагьосан от магията на Операта. Бях респектиран от неговата солидна външност, от строгото му поведение, от проницателния му поглед, от който не убягваше както главното, така и най-дребната подробност.

Видял много неща, неговият поглед беше малко по-особен, свойствен на хората, свикнали внимателно и дълго да разглеждат всичко. Бяха очи на театрал и на художник (неслучайно по-късно той оглави Художествената галерия в Русе и направи немалко за нея). Беше роден за ръководител, за организатор или менижър на културата, както казваме сега, беше влюбен в музиката и още по-силно в операта.

Образованието му бе филологическо и му бе дало изключително широка култура, която той ежедневно обогатяваше със самообразование. Бих казал, че Чендов превъзхождаше мнозина музиковеди по отношение на музикалната си култура, на знанията си в областта на театъра, операта, пластичните изкуства. Прочетете книгата му и ще видите колко тънки наблюдения има той върху оперната литература, специално класическата, че притежава наистина верен драматургичен усет (като директор ще редактира и сам ще пише либрета, по-късно и ще режисира), ще се убедите, че това е една наистина енциклопедична, ренесансова личност.

За съжаление, неговите наследници на този пост, директор на Русенската опера, в една или в друга степен, с много малки изключения, не притежаваха нито културата, нито възможностите, нито честността и морала на Чендов.

Георги Чендов. Пауново перо. София, 2007Книгата с метафоричното заглавие „Пауново перо” е всъщност втората, и за съжаление, последна книга на този човек след „Когато Русе беше Русчук” от 1985 – истински бестселър. За „Пауново перо” знаех отдавна. Чакахме тази книга цели двайсет години!

И ето че сега пред нас е една чудесна мемоарна проза - четивна, интригуваща, написана майсторски. Без да е професионален белетрист, Чендов умее да разказва, да отдели главното, да го допълни с любопитното и да очертае както духа и пулса на времето, така и отделните герои и личности в своето повествование.

Ще се уверите когато прочетете откъсите за артистичния секретар и основател Константин Казанджиев-Фалана, за главния диригент, за партийния функционер Пенчо Кубадински, с чиято намеса бе построена сградата на операта, както и на филхармонията и още много други неща в града, за темпераментния и неуморим главен диригент Ромео Райчев (също градител на русенската оперна сцена, както Чендов), за очарователната лиричка Пенка Маринова, за прекрасните режисьори Евгени Немиров и Стефан Трифонов, за знаменития Петър Райчев, за гостуването на Дмитрий Шостакович, и още за: блестящия белкантов баритон Кирил Кръстев, за големия румънски режисьор Жан Рънзеску, балетмайстора Асен Манолов, диригентите Константин Илиев, Добрин Петков и преди всичко за прекрасните певци на Русе от първото и второто поколение: Асен Селимски, Евелина Стоицева, Анастас Анастасов, Маргарита Радулова, Добрин Маников, Иван Димов, Николай Здравков, Ана Георгиева, Михаил Петров, Мими Николова, Евгения Бабачева, Мария Бохачек, Алексей Милковски...

Списъкът е дълъг и тези хора, с огромна заслуга към Русе, към Операта, към изкуството на съвременна България, са представени вълнуващо, с техните страсти, слабости, увлечения, като им е отдадено заслуженото признание. Защото, за разлика от днешните директори-диригенти, които обичат само себе си на пулта, Чендов обичаше преди всичко певците, артистите.

Може да се каже, че той и Ромео Райчев считаха за една от главните си задачи да издирват и подготвят, и най-главното - да задържат певците тук, в Русе. Затова и след напускането на Чендов (прибързано и необмислено от страната на таговашните власти) Русенската опера разполагаше с най-силният солистичен екип. Спомням си, че когато бях драматург през 70-те години, имахме тройни и четворни състави за такива мащабни и трудни опери като „Симон Боканегра” и „Бал с маски” на Верди, „Андре Шение” на Джордано” или „Годеж в манастира” на Прокофиев, докато сега няма дори един русенски състав на „Травиата” или „Трубадур”!

Не искам да се спирам на Русенската опера по времето на Чендов – известно е, че тъкмо под неговото ръководство тя много бързо се професионализира и достигна истински върхове, оценени от цяла културна България, особено на първите три национални прегледи в столицата, а също и при гастролите й в Темишоара и на Варненско лято.

Именно тогава се цитира фразата: „И Миланската скала не е в Рим!” по повод сравнението на Русе и София. Тогава идват първите награди, възторжени критики, записи за Златния фонд на Радиото, оценката на специалистите, и най-главното - любовта на публиката, за която Операта е повод и за гордост, както сега са Мартенските дни, най-сериозният и стилен фестивал в България.

Книгата (редактирана много прецизно от музиковедката Елисавета Вълчинова-Чендова от БАН) би била полезно четиво за всеки оперен директор днес в България. При все, че условията у нас вече доста са се променили, че държавата не счита операта за „Пауново перо”, с което да се украси, и все пак, в това честно написано и изстрадано четиво откриваме много ценни истини, рецепти и съвети.

Убеден съм: ако бъде прочетена от един оперен ръководител днес, стига да е честен, да не използва поста си за лична кариера и да стои, и да работи в театъра и в града, където е назначен, сигурно ще бъде полезна. Защото е азбучна истина, че без опита и уроците на миналото в изкуството е просто невъзможно да се върви напред. А Георги Чендов, както и Илия Темков, беше сред градителите на музикален Русе, от чийто опит можем да научим твърде много.

Върху направеното от тези достойни мъже мнозина изградиха личната си кариера, без да мислят за града, за институтите, за всеотдайните и зле платени творци в тях, за обществото. Докато Георги Чендов имаше съзнанието, че е задължен да направи нещо за обществото, в случая за музикалната култура на крайдунавската ни столица, за града, в който бе влюбен, на когото посвети живота си като журналист, учител, оперен директор, директор на художествената галерия и публицист. Беше човек с мисия и я изпълни достойно, с чест.

 

 

© Огнян Стамболиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.04.2006, № 4 (89)