Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СЕМИОТИКА НА ЦВЕТА

Мони Алмалех

web

Според класическата делитба на Чарлз Пърс семиотиката се дели на семантика, прагматика и синтаксис. Тук ще се занимая повече със семантика и прагматика, защото синтаксисът на езика на цветовете се свежда до различни дву-, три- и четирицветия, които са зависими от контекста на ритуала, романа или рекламата.

Каква е стандартната семантика на думите за цвят? - Очевидно техният стандартен денотат са т.нар. фокални или фокусни цветове, т.е. определени дължини на светлинните вълни.

Къде откриваме семантика на цветовете като светлинни вълни и на думите (термините) за цвят? За да се отговори на този въпрос, е нужно да насочим вниманието си към двете форми на цветовия език - невербализиран и вербализиран.

Невербализиран език на цветовете се наблюдава, когато сме лишени от медиаторската роля на естествения език, на думите за цвят, т.е. когато цветът се възприема чрез зрителното възприятие. Тогава става дума за областта на фолклора, рекламите и високообразните медитации на мистиците, които са изпълнени с образи и цветово присъствие, което не е обикновено, стандартно, цветово присъствие, а високо символно или знаково.

Вербализиран език на цветовете е налице, когато на думите за цвят в естествения език се приписват значения за нецвят.

За да се илюстрира разликата, е много полезен семиотичният триъгълник на Фреге.

Съществуват различни варианти за тълкуване на триъгълника на Г. Фреге. Тук е посочено мнението Ю. Степанов, следвано и от проф. М. Москов в неговата многогодишна преподавателска работа.

Б

А В

А - денотат - това е предметът от действителността в своя материален вид извън съзнанието на човека; представата или възприятието (имащи идеален вид) като отражение на предмета от действителността в съзнанието на човека;

Б - думата в нейния звуков или писмен вид (субстанцията на знака - звук или графема);

В - референт - понятието за предмета.

Във версията на Чарлз Пърс в семиотичния тригълник е включен човешкият фактор - интерпретанта. Този фактор отваря полето на прагматиката като дял на семиотиката, защото се занимава с живата комуникация между различните интерпетанти.

- Триъгълникът на Фреге и Невербализираният език на цветовете. В този случай субстанцията на знака (върхът Б) е различните дължини на светлинните вълни, т.е. визуално възприеманият цвят. Денотат (А) и референт (В) са значенията, изброени у Алмалех (1996; 1997; 2006а; 2007а). Например за бялото - `физическа и душевна чистота`, `неизцапаност`, `обединение`, където белият цвят се използва с тези значения и по време на сватба, и по време на погребение повече от 3000 години.

- Триъгълникът на Фреге и Вербализираният език на цветовете (термини за цвят). В този случай субстанцията на знака на върха Б е заета от звуковата или графичната форма на лексема от естествения език. Обичайната семантика - референт (В) и денотат (А) - са фокалните цветове, които ние възприемаме зрително. Нестандартната семантика са думите-асоциации или отговорите на стандартизираните думи-стимули, сред които са и базисните термини за цвят. Отговорите думи-асоциации се третират като значения за нецвят. В текста на романите контекстът, разположен контактно или дистантно спрямо даден термин за цвят, маркира ситуационно зависимите значения за нецвят на базисните термини за цвят.

Центърът на нормата за словесни асоциации за цвят показва, че всеки един българин владее подсъзнателно и неосъзнато езика на цветовете, т.е. приписва едни и същи значения за нецвят на термините за цвят.

 

I. СЕМАНТИКА НА ЦВЕТОВЕТЕ В НЕВЕРБАЛИЗИРАНИЯ ЕЗИК НА ЦВЕТОВЕТЕ

I.1. Общи думи

У Алмалех (1996; 1997; 2006а; 2007а) основен обект на разглеждане са два традиционни ритуала на преход - сватбата и погребението, т.е. невербализирания език на цветовете.

Във фолклорната сватба на различни народи в различни епохи и в рамките на различни религии сватбеното було в традиционната сватба е винаги огненочервено. Този факт е стимул и провокация за търсене на научното му обяснение. Какво пречи булото да е зелено, синьо, черно, жълто или стандартното днес за трите монотеистични религии - бяло? От същия характер е и фактът на универсалното, в продължение на векове, четирицветно сватбено съобщение - бялo, зеленo, червенo, златнo. Данните за сватба и погребение са почерпени от множество източници:

За България - Михайлова (1980), Иванова (1984), Генчев (1993), Велева (1993), Вакарелски (1990), Маринов (1993), Венедиков (1995), Маразов (1994) и др.

За мюсюлманите извън България - Гранкуст (1965), Дейвис (1986).

За Рим, Древна и Християнска Гърция - Трегиари (1985), Тиегиари (1991), Дана (1919), Алексиу (1974), Еванс, Абрахамс (1964), Левковиц, Маурен (1982), Джъст (1989), Гарланд (1990), Гарланд (1985), Йоаноу (1984), Фридл (1982), Данфорт (1982) и др.

За украинците - Волков (1890).

За руснаци и други славянски народи - Аверинцев (1973), Богатирьов (1971), Садовников (1980), Караджич (1969), Георгевич (1917), Милославлич (1919), Бошич (1992), Кемп (1935), Лодж (1941), Троянович (1905) и др.

За румънци - Клигман (1981; 1985).

За множество други народи - Гарнет (1890), Хътчинсън (1897), Дурхам (1979) и др.

Очевидно причините за наличните универсалии са дълбоки и комплексни.

Друг фрапиращ факт, чакащ своето обяснение, е, че белият цвят, използван в течение на вековете и по време на погребение, и по време на сватба, е с едни и същи значения - `чистота` (физическа и морална), `неизцапаност`.

Тук ще приложим таблица на архетипните, универсални значения на цветовете по време на ритуалите и в религиозно-мистичното познание (юдаизъм и ислям).

I.2. Универсални значения на цветовете в невербализирания език на цветовете

ФОЛКЛОР И ТАЙНО РЕЛИГИОЗНО-МИСТИЧНО ПОЗНАНИЕ

ЦВЯТ

ислям - `дава асоциация с огъня`

червен

ислям -`топлина`

червен

бълг. сватбено знаме -`агресия`

червен

еврейска кабала -`абсолютно червеното е като горящ огън`

червен

Древна Гърция и Рим -`символ на огъня`

червен

дрехи на покойника - Спарта

червен

ритуали у ндембу - кръв `нечиста/менструална`; `нечиста кръв при убийство` и `чиста/артериална`

червен

българска сватба -`ниското в женското начало`, `земното`, `непознатото`, `опасното`

червен

българска сватба -`кръвта на женската девственост`

червен

ритуали у ндембу -`женското начало`

червен

`студ` - ислям

зелен

`вода` - ислям

зелен

`надежда` - ислям

зелен

`плодовитост` - Балкански фолклор, ислям

зелен

`свежест на природата`, `свежест` - сватбено значение, приписвано на младоженците - Румъния, България, Гърция

зелен

`жизненост на мъжа` - калушари, сватба

зелен

`растителната обвивка на Земята` - еврейска кабала

зелен

`чистота` (`ритуална чистота`) - сватба и погребение на Балканите, Древен Рим и Гърция, Египет, у евреите и мюсюлманите, у ндембу

бял

`неизцапаност` - ислям

бял

`непорочност`- сватба (днес за трите монотеистични религии) и погребение (Древна Гърция, Рим, Египет, евреите)

бял

бяло було - ХХ в. сватба при трите монотеистични религии - `чистота`

бял

`чистата светлина` - ислям

бял

`цвят на Бога` - ислям

бял

`цвят на вечността` - ислям, юдаизъм

бял

`чистота` - ислямско погребение и древните политеистични погребения

бял

`смърт` - "Стара Европа", т.е. Балканите 6000-3500 г. пр.н.е.

бял

славянски `бял траур` - дреха на покойника и на опечалените в Древна Гърция предплутархово време, Древен Египет

бял

`траур` - трите монотеистични религии днес, Древна Гърция в следплутархови времена, Древен Рим

черен

`защита на живите от силите на смъртта` - Балканите ХІХ-ХХ в.

черен

`смърт` - трите монотеистични религии днес

черен

 

I.3. Обяснение на универсалните, архетипни значения във фолклора и в тайното религиозно-мистично познание

Фрапиращият факт на еднакви значения на цветовете между народи с различна религия, в различни епохи, в продължение на повече от 2000 години може да се открие в т.нар. прототипи или предмети-еталони на фокалните цветове. Е. Рош (1976) е автор на тезата, че в различните естествени езици и в различните примитивни култури индивидите добиват предства и понятие за фокалните цветове чрез индивидуалния си зрително-възприятиен опит от едни и същи прототипи, които са природни субстанции. За червено прототип са огънят и кръвта, за жълто - слънцето, за зелено - растенията, за синьо - небето и морето, за бяло - светлината, снегът и/или млякото, за черно - въглищата, мракът, нощта. Дж. Лейкъф (1987) доразвива Теорията за прототипите на Е. Рош.

Що се отнася до различните термини за цвят и тяхното стандартно значение, Берлин и Кей (1969) смятат, че различните естествени езици имат, все пак, една и съща денотация на основните термини за цвят. У. Чейф (1974) и много други автори посочват разликите в стандартното значение на термините за цвят, изследвайки еднакво преводимите термини за цвят от различни езици.

Една причина за универсалните значения за нецвят на термините за цвят и на визуално възприеманите цветове е, че възприятието за цвят се намира в стари филогенетични зони на мозъка.

Представата и понятието за цвят получава развитие чрез семантизацията на най-типичните качества на предметите-еталони (прототипите). Няма огън, който да не е червено-жълт и топъл, кръвта - винаги е червена и топла. Растенията са естествен символ на рециклиращите сили на природата, затова значения като свежест, вечност, спокойствие се появяват и във фолклора, и в религиозно-мистичното познание.

Допълнителна и нетотално универсална, но универсално фолклорна, семантизация на червеното е апотропейното (предпразно-репродуциращото) сватбено значение. Самото предпразно-репродуциращо значение е от каузативен тип - червеното, като хроматичен представител на култивирания огън, предпазва булката, за да може тя да възпроизведе успешно рода с основната си функция на майка и съсъд на бъдещия плод.

Това обяснение на универсалните значения на цветовете всъщност важи и за невербализирания, и за вербализирания език на цветовете.

I.4. Цвят и пол

Интересен е и въпросът за съотношението `цвят-пол` във фолклора. Голяма грешка би било да се обвърже константно женският пол с червения цвят. Универсална е особеността един цвят да не се обвързва само с едния от половете. Ситуацията е, която решава дали червеното е знак за мъжкия пол или за женския пол. От друга страна, универсална е опозицията в синтактичната цялост `Червено-Бяло`, която маркира опозицията на половете. "Цветовият символизъм не е обвързан константно с половете, бялото и червеното могат да бъдат ситуационно определяни и да представят опозицията между половете." (Търнър 1971).

Твърде интересен пример, доказващ универсалността на червенобялата синтактинична цялост в езика на цветовете е "обръщането на стойностите" при българското сватбено знаме.

Върху дрехите на мъжа и жената е налице обичайното значение: бялото е "символ на високите качества на мъжкото начало" - `познатото`, `безопасното`, `небесното` и т.н., а червеното символизира "ниските качества на женското начало" - `тайнственото`, `непознатато`, `опасното`, `земните характеристики на жената`, `земното` и пр. (Иванова 1992).

Горе на знамето, стойностите се обръщат и бялото символизира "високите качества на женското начало" - `подчиненост на авторитета на мъжа`, `плодовитост`, `майчинство`, а червеното - "ниските качества на мъжкото начало" - `агресивност`, `проливане кръвта на жената`, `проливане на кръв` (Иванова 1992).

Самото "обръщане на стойностите" е норма във фолклорния език на цветовете. Това означава, че имаме граматика при "нeстандартните значения за нецвят" на цветовете. Този норма е общият код и може да обслужва прагматичния принцип на кооперацията.

I.4.1. Универсалност на червенобялото синтактично единство. Установявайки, по повод на темата Цвят-Пол, червенобялата граматична възможност за синтактична цялост, или бихме могли да кажем - свободно словосъчетание от езика на цветовете - ние можем да се убедим, че в същия вид и в същата семантична опозиция, тя съществува и днес, при това не във фолклорната област. Стандартно граматично наличие на знаково натоварена опозиция `бял-червен` се наблюдава при националните знамена.

В своето изследване С. Вайтман (1973) дефинира следното: "Нещо повече, в официалното си значение Бяло и голямата честота, с която то се появява, внушава, че може би то най-добре би било разбрано във връзката му с Червено, с което то се асоциира в един от всеки два флага. Както видяхме, една нация използва Червеното, за да изтръгне насила от хората готовност за война и за екстремални жертви и симултанно използва Бялото, за да им вдъхне увереност и да ги успокои, че тази постоянна готовност е нужна поради ненаситността и агресивността на другите нации, а не на собствената ненаситност и агресивност. Така хората са накарани да вярват, че тяхната собствена нация дълбоко обича мира и е приятелски настроена, че тя не желае нищо друго освен добри и хармонични отношения със съседните нации. А ако тия съседи се почувстват по същия начин..." (Вайтман, 1973: 354).

Става ясно, че целостта `Бяло-Червено` е универсален граматичен и семиотичен признак на езика на цветовете. Тя представя синтактично организирана семантична цялост, където двете противоположни категории се обозначават от двата цвята и винаги са в отношение на опозиция. Тази опозиция винаги е "ситуационно специфицирана" или контекстно зависима в изискванията на Йелмслев за "конотативна семиотика".

I.4.2. Междуцветова синонимия и цвят и пол. Цветовете на знамето на калушарите дава пример за синонимия между зелен, бял и червен цвят. Празникът Калушари/Русалии е практикуван в България и Румъния. Гейл Клигман, докторантка на Мирча Елиаде, информира щателно в своята докторска дисертация (Клигман 1981) за калушарите, наричани още русалии. Празникът се провежда в края на пролетта и началото на лятото като противопоставяне на вредните магически сили на събудените русалки. Калушарите са само мъже, които от обикновени селяни се превръщат за десетина дни в магове на мъжката лечителна сила. Те построяват знаме, на което има: зелени стръкове билки, където стръковете са равни на броя на калушарите; бял плат, обвиващ зелените стръкове; червен конец, закрепящ това единство. Червеният конец е един и има дължина, равна на сборувания ръст на всички калушари.

Зеленото и червеното са очевидни иконични знаци на мъжката жизнена и лечителна сила, а бялото функционира с универсалното си значение `обединение`. Цялото единство от трите цвята и предметите, които са негови носители, обозначава мъжкото здравословно начало, противопоставено на вредното магическо действие на русалките и самодивите, които са активни в този годишен период.

1.4.3. Многозначност и синтактична антонимия. В същото време (макар и не историческо) в юдейския мистицизъм има разбиране, че една от първосътворените същини от светлина, десетата сефира Царство (Малкут), може да бъде представена като единство от зелен, бял и червен цвят. Тази символика се обвързва с ябълковата градина и ябълката, а така също с женското начало, разбирано като активно (Шолем 1979). Това означава, че едно синтактично единство, от едни и същи три цвята, може да означава две протовиположности. Ясно е, че тук има място припомнянето, че румънският фолклор и юдейският мистицизъм са два различни "семиотични свята", както би казал Вайтман. От друга страна, по линия на обозначаването на основни същини като `мъжко начало` и `женско начало` ние сме длъжни да търсим и синонимии, и антонимии дори те да са в различни семиотични светове.

I.5. Червеното и връзката му с кръвта и огъня

Фолклорните употреби на червеното в рамките дори на един празник маркират изведимост на значенията на червения цвят от двата предмета-еталона - огън и кръв. Например на Първи март се изнасят червени черги и халища на оградите, чердаците и пр. Обяснението, което дават информантите, е "защото от червеното всичко живо бега" (Миков 1985). Този отговор визира стратегията на първомартенския обичай - да предпазва от лошите сили и животни, събуждащи се в началото на пролетта наред с позитивните природни сили и обекти. Като негативни се смятат змиите, бълхите, мечките и пр. Очевидно семантизацията в обичая насочва към култивирания огън, съзнателно използван от човека, за да прогонва и унищожава опасните животни. В обичая се поставя изискване-табу - мартениците да се правят само от ритуално чисти жени - девойки и възрастни жени, които нямат менструален месечен цикъл, т.е. от техните тела не изтича всеки месец "нечиста кръв".

Могат да се дадат още много примери за символно използване на култивирания огън по време на сватба, свързани с огнището, въглените като защитен елемент и др.

I.6. Цветовият език - общ код

Примерите за универсални изреченски значения, модално-пожелателни - `свежест`, `вечен живот`, `плодовитост` на зеления цвят по време на сватба, са безкрайни. Наблюдават се сред различни етноси и в различни епохи и маркират приписването на младоженците на тези качества на природата. Значението на зеленото `вечност` кореспондира с такива сватбени значения и е налице в ислямската доктрина за цветовете.

В румънската фолклорна поема "Миорица" е налице доказателство за един период, когато езикът на цветовете е бил съзнателно познание на Балканите. Овчар отправя съобщение до майка си, в което я лъже, че се жени, вместо да каже истината - че е убит от завистници. Усещайки, че описанието на сватбата въщност е описание на сватба-погребение, от която по норма липсва червеният цвят, овчарят замества първото съобщение с друго, в което сватбата е представена с един цвят - този на съвременната сватба - бял. Данните за поемата "Миорица" се цитират по книгата на Мирча Елиаде "Залмоксис" (Елиаде 1972).

Фактите позволяват да се твърди, че цветовият език изпълнява изискванията на прагматиката за наличие на: общ код, който тук е все още съзнателен, а не в подсъзнанието на индивидите; комуникация, която тече на този общ код; познанието на общия цветови код от адресанта и адресата води до смяна на съобщението, поради опасения, че ще бъде уловена лъжата, фиксирана в първоначалното съобщение; можем да говорим за Балканско реализиране на принципа на кооперацията, където има обща културна база.

I.7. Невербализиран език на цветовете в мистичното познание

Добре е да се даде пример за доктрината на исляма, тъй като това е последната от монотеистичните религии и в този смисъл тя представя някои основни положения от предишните две, както и някои типични елементи, характерни само за нея. Общото е в изграждането на символни, синонимни вериги, където цветът има редица значения за нецвят, а самият цвят е издигнат до статуса на многозначен знак-символ, с който се предават множество съобщения и значения. Следващият цитат е важен и откъм мъдростта на вековете, и поради съответствието на несектантската идея в исляма за неотделимостта на един обект от цялото, съотносима към съвременната научна идея на Йелмслев за "конотативната семиотика":

"Седемте цвята

Традиционно в палитрата за халф ранг или седемте цвята доминира цялостната концепция за цвета. Бял, черен, както и цветът на сандалово дърво се разбират като първата група от три цвята, допълнени от червено, жълто, зелено и синьо, разбирани като група от четири цвята. Заедно те са съставящите на супергрупата от седем цвята. Това числово разбиране е решаващо за разбирането на традиционната цветова система. Обекти или понятия, които са взети в изолация, отделно от цялото, се смятат за едно неприемливо различие според ислямското виждане. Всеки феномен се разглежда като част от голямото тотално, към което за интелектуална помощ и яснота се добавят числовата или геометрична характеристика. Така цялото, тоталното, е сложно, значително по-голямо и по-значимо от която и да е от неговите части (подч. авт., М.А.).

Системата от три цвята

Три като число и като триъгълник отразява основното понятие за единството на дух, душа и тяло, които са състояние за всяко създание. Представено алтернативно, като три движения на духа, тройката предизвиква актове на сливане, издигане и хоризонтална експанзия, които респективно представят пасивното, активното и неутралното качество.

Бялото обединява всички цветове, то е чисто и неизцапано. В неговото непроявено състояние то е цветът на Чистата Светлина преди Едното да стане Многото; светлината, символизирана от белия цвят, предхожда Слънцето и символизира Обединението.

Доколкото чрез белия се проявяват всички цветове, то черният остава скрит, "скрит в неговата изключителна блестящност".

Черният е една блестяща светлина в тъмен ден, доколкото само чрез светещия черен някой може да открие скритите страни на Божественото. Това разбиране минава през чернотата на зеницата на човешкото око, когато се казва, че тя, като център на окото, символично е булото на двете - вътрешната и външната визия. Черният цвят е унищожаването на нещото, предреквизит за реинтеграция (разделяне). То е палтото/покривалото на Ка’ба(х) (кубичната сграда в Мека, винаги покрита с черно покривало - бел. авт., М.А.), мистерията на Съществуването, нощта на Неговото Величие и цвят на Бога.

Цветът сандаловото дърво е цвят на земята, невалидност на цвета (аз ранг кхал). То е неутралната база, върху която природата (системата от четири цвята) и противоположните цветове, бял и черен, съществуват. Символично цветът сандалово дърво е човекът в микроскала, а в макроскала - Земята, -изъм за артиста, неутралният план за геометрика, подът за архитекта.

Система от четири цвята

Четири като число (в аритметиката и алгебрата - бел. авт., М.А.) и като квадрат в геометрията отразява понятийната конфигурация на Универсалната душа, проявена като активни качества в природата (топло, студено, мокро, сухо) и като пасивни качества на материята (огън, вода, въздух и земя); Квадрантите на деня, четирите фази на Луната, четирите сезона, както и четирите деления на човешкия живот. Всичките изброени са вторични отражения на тази система.

Във видимото основните цветове са червено, жълто, зелено и синьо. Тези четири цвята кореспондират с четирите качества на универсалната природа и четирите елемента на материята. Природата, която е активният елемент сред материята, дава инициативата за тласък на съзидателен процес и детерминира ритмите на вътрешните (Батим) и външните (Захир) аспекти на всяко съществуващо нещо. Чрез системата от четири цвята човекът осъществява чувствителни възприятийни контакти с посланията на различни аспекти на присъщата на природата енергия, която е в неспирно търсене на едно състояние на спокойствие, аналогично на първоначалното състояние на ред.

Червеното дава асоциация с огъня, представяйки двойката от природни качества - топлина и сухота. То изразява живия дух - активен, разширяващ се и неразтворим. Циклично то е сутринта, пролетта и детството. Допълнителният цвят на червеното е зеленото, който показва противоположните качества - студа и влагата. Зеленото характеризира водата, високата душа, качествата пасивност, свиване и разтворимост. Циклично то е вечерта, есента и зрелоста. Жълтото е въздух, а качествата му - горещина и мокрота. Неговите качества са замислени като активност, разширяване и разтворимост. То отговаря на лятото, следобеда и младостта. Негов допълнителен цвят е синьото, което представя земята, с качества студ и сухота; Низката душа; пасивност, свиване и неразтворимост са неговите качества. Символично то представя края на циклите - нощта, зимата и старостта. Погледнати като движение през четирите квадранта на кръга, спускащите се и издигащите се движения на тия цветове, заедно образуват пълен кръг; краят на един цикъл сигнализира за началото на следващия.

На зеленото в исляма се гледа като върховния от четирите, защото той включва другите три в себе си. Жълтото и синьото, обединени в една балансирана смес, дават зелено, чийто послеобраз е червеното. Зеленото е надежда, плодовитост, вечност, с нейните две присъщи й измерения - минало (синьо) и бъдеще (жълто), а неговата противоположност - червеното, символизира противоположността на вечността - настоящето." (Арделан, Бахтияр 1973: 40-51).

Забележително в този цитат е не само изграждането на символни вериги, обединени от невидимото, божественото, духовното (т.е. интензионалното), а и в становището, че субстанциите са наречени "пасивни качества на материята", а качествата им - "активни качества на материята", заедно с това навлиза като синоним и категорията Време: "Четири като число и като квадрат в геометрията отразява ... квадрантите на деня, четирите фази на Луната, четирите сезона, както и четирите деления на човешкия живот - всичките изброени са вторични отражения на тази система."

Най-забележителното е, че според тази доктрина ние опознаваме четирите елемента, наречени "пасивни качества на материята" именно чрез типичните им качества или двойки от качества, наречени "активни качества на материята". Категорията Време, алгебричните числа и геометричните форми също са посочени в синонимната верига. Темата за възникването на Времето е част от темата за Сътворението на света и заема важно място в медитациите на монотеистичните коментари на трите религии. И всичко това е равнено по цвета, защото първото нещо, което Бог е сътворил е светлината, т.е. цветът! Виж по този въпрос за разнообразните мнения в юдаизма (Шолем, 1974; 1979).

Излиза, че езикът на цветовете, схващан като нестандартни значения, е обект на интелектуален, културен и религиозен и, в крайна сметка, семиотичен интерес далеч назад във вековете в юдейския и ислямския мистицизъм. Нещо повече, към формулировката, че това са нестандартни значения трябва да добавим вековната им устойчивост и де-факто стандартност и дори стандартизираност в културологичен и семиотичен аспект. Следователно трябва да поставим в кавички термина "нестандартни".

Добър завършек на това запознанство с езика на цветовете във фолклорната сватба и погребение и в тайното мистично-религиозно познание е един цитат от Плутарх, поднесен от Е. Гуденъф (1964). Този цитат сочи сериозният интерес към езика на цветовете далеч назад във вековете.

"Въпрос: Защо жените, когато са в траур, обличат бели дрехи и бели забрадки?

Отговор: а) Защото, както казва Маги, вземи страна срещу смъртта и тъмнината чрез това действие и присъедини себе си към светлината и блясъка: б) Или те смятат, че ако тялото на починалия е в бели дрехи, то и на оплакващите го също трябва да бъде в бяло? Те укрепват тялото си по този начин, защото те не могат да украсят душата по същия начин, по който те желаят да отпътува светла и чиста, подобно на тия, които са победоносни след велика и комплексна борба. в) Или е израз на пестелива простота, подхождаща повече на такива случаи, докато боядисаните дрехи са или скъпи, или обикновена суета? И можем да кажем за черните, точно както и за червените дрехи: "Тия са мошенически цветове!" Естествената черна вълна е наистина боядисана, но не чрез изкуство, а от природата, бидейки смес с превъзходство на нечисти, боклукливи неща. Затова само естественото бяло е чисто и несмесено и нито е изцапано, нито е възможно да се имитира от боя. Затова то подхожда така добре за умрелия при погребението. За умрелия то става просто, несмесено, чисто - накратко, освободено от омацващите бои на плътта. В Аргос, Сократ записва, че те слагат бели дрехи, изпрани във вода, когато са в траур. (Гуденъф 1964: 166; Плутарх по Гуденъф; Платон по Гуденъф).

Мнението на Е. Гуденъф за ролята и статуса на цвета спрямо формата и стила на дрехата в древността заслужава особено внимание: "От официалните източници се предполага, че цветът бил много по-важен, отколкото рутинната форма на дрехата за един рутинен случай." (Гуденъф 1964: 176).

 

II. СЕМАНТИКА НА ЦВЕТОВЕТЕ ВЪВ ВЕРБАЛИЗИРАНИЯ ЕЗИК НА ЦВЕТОВЕТЕ. ЗНАЧЕНИЯ ЗА НЕЦВЯТ НА ТЕРМИНИТЕ ЗА ЦВЯТ ("НЕСТАНДАРТНИ")

II.1. Въвеждащи думи

Голямото предизвикателство тепърва започва, когато си поставим задачата да проверим и докажем дали при медиаторската роля на естествения език се съхраняват някои от установените универсални значения на цветовете от фолклора. Очевидно е, че естественият език служи като "преводач" на всички онези значения, налични във фолклора и във високообразните медитации на монотеистичните мистици. А добре знаем, че при всеки превод, дори и при най-съвършения, самата система на другия език не е в състояние да препредаде всички семантични връзки от базисния език.

Пълните данни, резултати и изводите за вербализирания език на цветовете виж у Алмалех (1997-1998; 1999; 2001а; 2007б).

II.2. Методика

Методиката на установяването на значенията за нецвят на термините за цвят е добре известна в психологията и психиатрията - това е тестът за свободни словесни асоциации на Кент-Розанов. Тестът на Кент-Розанов е публикуван през 1910 година ([Кент, Розанов 1910) след множество клинични изпитания. Тестът съдържа сто стандартизирани думи-стимули, които се поднасят на анкетираните лица със стандартизирана инструкция. Получените отговори са думи-асоциации, които са база за множество изводи и анализи. За нас тези отговори представят "нестандартните" значения на термините за цвят за нецвят.

Ето някои основни понятия и резултати:

Основни термини за цвят. Това са думите в български език, които са основните езикови средства за назоваване на цвят - бял, черен, червен, зелен, син, жълт, кафяв, розов, бежов. Тези прилагателни имена имат форми за женски и серден род и за множествено число. Към основните термини за цвят спадат и производни глаголни форми (пълнозначни и нелични); червенее, позеленявам; червенеейки, зеленеейки; позеленял, изчервен, червенеещ.

Нормата за словесни асоциации за цвят представя набор от думи-асоциации на термините за цвят в български език. Нормата бе получена като бяха съпоставени резултатите от първото изследване на нормата за словесни асоциации у българи, сред които са и думите-асоциации на термините за цвят. Това първо изследване е на Енчо Герганов и колектив и е публикувано през 1984 г. (Герганов и кол. 1984). Публикацията сочи състоянието на словесните асоциации в периода на изследването - 1978-1982 година. През 1995 година след консултация с проф. Герганов тестът бе повторен и така се формира информацията за нормата за словесни асоциации за цвят у българи.

Нормата за словесни асоциации за цвят представлява вербализацията на цветовия език извън контекст, т.е. лексикалното равнище на вербализирания език на цветовете.

В съпоставителното изследване на нормата бяха различени:

Център, ядро и периферия на нормата.

Център на нормата представляват всички думи-асоциации, които напълно се припокриват по форма. Към центъра се отнасят и всички производни думи, имащи същия корен. Например чисто, чиста. В центъра попаднаха названията на предметите-еталони и техните най-типични качества, както и някои семантизации. Например за зелено - трева, дърво, храст, маруля, краставица, листо, морава, ливади, растителност, свежест, почивка, отмора, надежда. Предметите-еталони при всички цветове са в центъра на нормата. Статистически думите-асоциации от центъра са и с най-висока фреквентност.

Ядрото на нормата представляват всички думи-асоциации, които нямат един и същи корен, но са названия на сходни денотати. Такива са например омраза, злоба.Освен тях в ядрото влизат семантизациите на предметите-еталони, които не се повтарят в двата експеримента, както и неповтарящите се най-характерни качества на предметите-еталони.

Периферията се състои от всички думи-асоциации, които нямат общ корен и са названия на различни неблизки денотати. Например за червен цвят - война, заплата. В периферията останаха и всички названия на конкуренти за предмет-еталон на един цвят, напр. вишна, домат, ягода, ябълка за червено.

Нормата за словесни асоциации представлява вербализация на цветовия език извън контекст или лексикалното равнище на цветовия език. Текстово и синтактично равнище на вербализирания език на цветовете (или в контекст) е различимо при функционирането на термините за цвят в романите на Е. Станев и Д. Талев.

Многозначността се проявява по различни начини в нормата:

вътрецветова антонимия: Един и същи цвят може да бъде асоциран с противоположни същини и явления - за жълт - приятен-неприятен, за зелен - умора-почивка, отмора и пр., т.е има вътрецветова антонимия.

междуцветова антонимия: Два различни цвята (термини за цвят) нормативно могат да се асоциират с противоположни същини и явления - живот (зелен); смърт (черен); сладост (жълт) - кисело (зелен), повяхнал (жълт) - незрял (зелен), свежест (зелен), уморен (тъмен) - бодрост (зелен, жълт).

междуцветова синонимия или еднофокусност на два цвята или * еднофокусна синонимия между два и повече цвята: Два различни цвята (термини за цвят) нормативно могат да се асоцират с едно и също значение - неприятности - за жълт и за черен, смърт - за черен и за червен и пр.

Еднофокусното дву-, трицветие (многоцветие) представя отношение на синонимия в рамките на вербализирания цветови език. Реализира се и в нормата, и в текста.

Семантема. Всяка дума-асоциация може да бъде схващана като семантема. Понятието семантема тук (в морфологията семантемата е морфема или две морфеми, т.е. най-малките езикови единици, имащи семантика) осмисля отговорите (думите-асоциации) като система от единици от нестандартни значения на един термин за цвят.

Речников състав. Всички онези значения, придавани по асоциативен път на термините за цвят и различни от основното лексикално значение на термините като признака `цвят`, могат да бъдат наречени * речников състав на един цвят. С други думи, наборът от семантеми на един термин за цвят е речниковият състав от значения за нецвят на един термин за цвят.

Подсъзнателно действие на цветовия език. При така поставената проблематика трябва изрично да се посочи, че цветовият език функционира не на равнището на съзнанието, а в подсъзнанието. В нашия случай ще трябва да се говори за езиково съзнание и подсъзнание. Този въпрос вече е изследван в публикация за българската норма на словесни асоциации на цвят (Алмалех, 2001а).

II.3. Лексикалното равнище на вербализирания език на цветовете - още данни и оценка на нормата

Намирам, че експертната оценка проф. Енчо Герганов за лексикалното равнище на вербализирания език на цветовете, т.е. за нормата, представлява най-доброто за въвеждането в проблематиката на читатели, които са далеч от нея в своите занимания и интереси, както и с оглед нанейната релевантност:

"Мони Алмалех е планирал и провел свободния асоциативен експеримент в съответствие с установените в психологията и психолингвистиката изисквания. Той се е постарал да следва колкото може по-точно стандартните параметри на експеримента, чрез който преди повече от 15 години бяха получени първите асоциативни норми на българския език. Така данните на неговия експеримент стават съпоставими с асоциациите в "Български норми на словесни асоциации" (1984). Това е особено важно, тъй като една от задачите на Алмалех е да установи кои от асоциациите на думите за цветове са устойчиви и кои са ситуативно обусловени. В експеримента са участвали 100 носители на български език. Като думи-стимули са били подадени тридесет стимула от експеримента през 1980 г., сред които са предимно думи за цветове или думи-стимули, предизвикващи "цветови" асоциации. На изследваните лица е дадена инструкцията да запишат първите три думи, които им дойдат на ум, след като прочетат думата-стимул. С изключение на тази модификация (първите три асоциации) останалата част на инструкцията е същата, както в експеримента от 1980 г. Стандартизираната инструкция е една от предпоставките за сравнимост на резултатите.

Авторът е представил пълните асоциативни полета на тридесетте думи-стимули, като е подредил асоциациите по намаляване на честотата на тяхната поява, а при равни честоти - по азбучен ред. Словесните асоциации са разгледани в два аспекта - семантичнокогнитивна типология на думите-асоциации, според някои от общоприетите принципи за класификация на словесните асоциации и в съпоставителен план с българските асоциативни норми от 1980 г.

Семантичнокогнитивната типология на асоциациите за цветове е обогатена с въвеждането на класификационни критерии с по-специфичен характер от гледище на семантизацията на лексиката за цветове.

Като резултат от съпоставителния анализ с нормите от 1980 г. са обособени устойчивите асоциации за всяка дума-стимул. Интересно е, че има висока степен на повторяемост на доминантни и субдоминантни асоциации, както и на асоциациите с по-високи честоти в двата асоциативни експеримента, проведени в интервал от 15 години. Наред с наличието на асоциативна устойчивост се наблюдават и тенденции към по-голямо асоциативно разнообразие в асоциативния експеримент на Мони Алмалех в сравнение с данните от 1980 г. Анализът на асоциативните полета е задълбочен, изчерпателен и аргументиран. Той е направен повече в парадигмата на класическата семантика и семиотика, отколкото по схемите на когнитивната психология или в парадигмата на психоанализата. (...)

Мони Алмалех се спира по-подробно на проблемите за смисловото съдържание и семантичните граници на думите за цветове. Във връзка с това той разглежда както експериментите на Берлин и Кей за изследване на денотативното значение на термини за цветове в различни езици и схемата, която предлагат за семантично описание на тези термини, така и по-съвременната трактовка на схемата от Вежбицка.

Авторът обосновава възможността асоциациите да се разглеждат и като семантеми на думите-стимули. Той показва, че чрез анализа на асоциациите в едно семантично асоциативно поле може да се очертаят границите на семантемата на съответната лексикална единица.

Теоретичната страна на изследването се обогатява и с това, че в концептуалната му рамка са включени основни постановки от теорията на Елеонор Рош за прототипите. Чрез анализ на цветовъзприятието на изследвани лица от различни езиковокултурни общности Рош разкри някои важни страни на когнитивната категоризация и съпътстващата я семантизация на думи за цветове. Тя доказа експериментално наличието на ядрени елементи в множеството от обекти, влизащи в една категория, които имат по-особен статут в сравнение с периферните. Централните елементи са прототипите или т.нар. предмети-еталони. Те оформят представа за фокалните цветове, които са именувани с основните термини за цветове в един език. В дефинирания на базата на двата експеримента център на нормата за словесни асоциации се наблюдават именно названия на прототипите и техните най-типични качества." (Герганов 2002).

II.4. Универсални значения в нормата

Големият въпрос - "Запазват ли се някои от универсалните фолклорни и религиозно-мистични значения на цветовете от невербализирания език на цветовете във вербализирания?" - получава утвърдителен отговор.

Фиксирането на нормата дава възможност да се прилагат значенията за нецвят на всеки термин за цвят и към други области. С. Вайтман дава списък на значенията на цветовете, подадени му от всяка една държава (Вайтман 1973). Още повече универсалиите се доказват и от Нормата, и от приписването от контекста на романите на Е. Станев и Д. Талев на значения за нецвят на термините за основните фокални цветове.

II.4.1. Червеното на националните знамена и словесните асоциации за червено

Твърде впечатляващо е, че цветовият символизъм на националните знамена (Вайтман 1973) следва както прототипните категории на фокалните цветове, така и нормативните асоциации. Нормативните асоциации, сами по себе си, представят една семантизация и културизация на прототипите за фокалните цветове. Цветовият символизъм на знамената следва същия път и същата семантизация - всички значения, посочени от Вайтман през 1973 г. могат да бъдат намерени в списъка на асоциациите. Списъкът на Вайтман на значенията при знамената съдържа 51 държави от политическото статукво в началото на 70-те години (Вайтман 1973: 349-350). Следните думи са ключови думи за декодиране на значенията на националните знамена:

кръв - Австрия, Чили, Колумбия, Куба, Конго Киншаса, Домениканската република, Еквадор, Гвинея, Либия, Малави, Малдивските острови, Мали, Португалия, Руанда, Испания, Того.

Абсолютно доминантен признак е, че кръвта "е пролята за свобода", "пролята от патриоти" или "пролята от борци за независимост / свобода". Кръвта се обвързва със:

храброст/смелост - България, Бирма, Колумбия, Ирак, Лесото, Мали, Мексико, Филипините. Доминантен признак е, че храбростта / смелостта е на "военните сили", т.е. имплицитно това е признак, проявен в битки за свобода/независимост.

война - Афганистан (разбира се, срещу агресори)

огън - Чад, Домениканската република

слънце - Гамбия, Южна Корея, Тринидад и Тобаго

революция (от комунистически тип) - СССР, Китай, Северен Виетнам, Йемен. Не е трудно да се види в комунистическата революция пролятата кръв на хората, но също и "бляскав" идеал. Значението `революция` кореспондира с достатъчно често подавания в посткомунистическите държави отговор-асоциация на думата-стимул червен - `комунизъм`.

Единственото "флагово" значение, което не се наблюдава в Нормата е `почва/пръст/земя` (soil), идващо от Дахомей. Тази символизъм обаче кореспондира както с фолклорното значение `ниското`, земното`, така и със старозаветната семантична линия `пръст/земя - първия човек - Адам - грях` (вж. Алмалех (2001б; 2006а; 2006б; 2007а), но може да кореспондира и с `продуктивна сила`. Може да звучи достатъчно ексцентрично, но никакви по-нататъшни пояснения на това значение не са постъпили от Дахомей.

Не е изненада, че всички изброени думи са част от нормативните отговори на думата-стимул червен в българската норма за словесни асоциации. Навярно някой може да се запита "Как анкетираните лица от 1996 година, в една частна трудова борса за специализирани офис-кадри знаят за цветовия символизъм и езика на цветовете, наблюдаван в целия свят?" Отговорът е - "поради универсалиите".

Нормативните асоциации на червен са:

Цифрата в скоби сочи‚ че думата е посочена само в единия тест - за (Герганов и кол. 1984) - /80/, а за (Алмалех 2001а; 2007б) - /96/. В курсив са прототипите, техните типични качества и семантизациите им.

Център

вино, кръв, кърваво, огън, огнено, огнен (80), топло, топлина, топла (96), горещо, горя (96), гори (80), силно (80), сила (96), ярко, яркост, Слънце, залез, светло, светлина, любов, любовно (96), красиво (80), красота (96), радост, опасно (80), опасност (96), грешка, нерви, знаме, плат, платно (80), око (80), очи (96), череша, череши (80), ябълка, ягода, домат, доматче (80), роза, лале, мак (96), макове (80), карамфил, море, синьо, жълто, зелено, черно, черен (80), розово, бяло, бял (80), цвят, цвете, цветя (80), ЦСКА, бик, тореадор, корида, сърце, светофар, сигнал, рокля, червило, петолъчка, зора, кола, комунист (80), комунизъм (96).

Ядро

блестящо (80), натрапчиво (96), предизвикателно (96), много (80), малко (96), дразнещо (80), дразнител (80), приятен (80), приятно (80), яркост (96), динамика (96), тревога (96), увереност (96), сигурност (96), слабо (80), силно (80), сила (96), мощ (96), хубав (80), хубава (80), възбуда (80), истина (80), лошо (80), мираж (80), смущение (80), храброст (80), олицетворение (80), война (80), умря (80), смърт (96), трагедия (96), весел (80), весело (80), злоба /80/, омразен (80), омразно (80), прекрасно (80), гняв (96), яд (96), ярост (96), свежо (80), трепти (80), вълнение /96/, страст /96/, страстно (96), агресия (96), грубост (96), болка (96), емоция (96), емоционалност (96), значимо (98), позитивно (96), забранено (80),

Периферия

(80) - чорбари, чорбари свине, чорбари тъпи, бяга, имам, лице, руска, свиня, теле, пламък, и черно, ален, алено, поло, партия, пипер, яке, връзка, грозде, кадифе, кафяво, небе, пола, копче, мастило, мензис, петно, свитло, фанелка, яйце, автомобил, БКП, БКП и КПСС, бледо, блуза, боядисано, бузи, букла, бяга, виолетово, вишни, влак, зарево, знаме на труда, е знамето, жар, жълт, жълта, зърно, и бяло, лице, кактус, колело, кон, лак, лампа, лилаво, на цвят, нос, отражение, палто, пуловер, син, Стендал, сукман, топка, туршия, фагот, фар, цветя, циганин, циганско, циклама, червеникав, червени обувки, "Червено и черно", "Червено море", чехъл, чорапче, чорап, чорба, чушка, звезда, черен, оранжево, светлина, билет, лице, Марлборо, мираж, на цвят, нос, панделка, пантофи, поле, поля, предмет, сажди, сако, сандали, одеало, плат, химикал, питие, площад, флаг, аптечно, багра, брат, вода, връзка, връзка-пионер, добиче, екип, елече, Жигули, защо, златно, изгрев, комсомол, корал, кочина, красно, крушка, Левски-Спартак, лепило, лозе, лош цвят във футбола, маймуна, Манго, мелнишко, месо, мляко, молив, моливче, морков, мотор, мохер, мушкато, не и бяло, нещо, пенюар, петно, пионерка, писалка, покрив, покривка, пола, поправка, природа, ружа, тебешир, тъмно, умря, устни, флагче, фланела, фон, хинин, художник, червен, шал, шалче, шапка, яке.

(96) - БСП, дреха, дъга, БМВ, кока-кола, комунизъм, заплата, където, криза, пурпур, рак, Кармен, направление, политика, образ, палитра, крава, интерференция, залез, внимание, картина, пожар, порив, почва, пристрастия (политически), сироп, лятно, монархия, карамфил, вулкан, динамика, костюм, СССР, червен, яркост, пламък, гъба, мощ, нажежено.

II.4.2. Реклами и лексикалното равнище на езика на цветовете

Нормата позволява да се третират значенията за нецвят на цветовете не само от областта на националните знамена, но и в рекламите. Това става чрез на контекста, т.е. данните от лексикалното равнище на вербализирания език на цветовете помагат за дешифрирането на съвременни области на невербализирания език на цветовете. Това е възможно поради високата степен на логическо-денотативна стройност на естествения език и на универсалните елементи в езика на цветовете.

Затова отговори като `импулс`, `забранено`, `агресия`, `груб`, емоция`, `страст`, `тревога`, `опасност`, `провокиращ`, `сила` могат да бъдат третирани като значения за нецвят на червения цвят на рекламите, т.е. интерпретация. Всяко от тези значения за нецвят представя декодиране и коментар, който удовлетворява цялостното изказване и съобщение в конкретна реклама.

II.5. Език на цветовете и тест на Люшер

В монографията "Цвят и слово" (Алмалех, 2001a) е приложен и цветовият тест на Люшер, един метод добре познат на психолози и психиатри, но този път не върху живи хора, а върху цветовите характеристики на героите от романите. Тук отново бих си позволил да цитирам мнението на Енчо Герганов:

"Алмалех (...) прави цветова характеристика на литературните герои с помощта на теста на Люшер. Доколкото ми е известно този подход досега не е прилаган в семиотиката на цветовете и прагматичните им аспекти, когато се прави характеристика на литературни герои, което засилва степента на оригиналност на замисъла на Алмалех. Анализът, според тази модификация на теста е много продуктивен, съдържателен и обогатява класическите процедури за семантизация на лексикалните единици и за изследване на прагматичното им значение." (Е. Герганов2002).

II.6. Изводи за вербализирания език на цветовете

Така наречените нестандартни значения на цветовете са нестандартни само като новост в методологическо и доказателствено отношение. Нещо повече - те са регулярни, стандартни и дори сред набора от значения се наблюдават универсалии.

Регулярността на значенията за нецвят може да се различи в следните планове: 1. Устойчивостта на посочване на думи-асоциации са НОРМАТА. 2. Центърът на нормата от вербализирания език на цветовете има някои значения, които съвпадат с определен набор от значения от невербализирания език на цветовете. Така са универсалиите в езика на цветовете. 3. Нормата е лексикалното равнище на езика на цветовете. 4. Някои от значенията за нецвят на термините за цвят от нормата се приписват на термините ца цвят от контекста на романите, т.е. те са общи и за лексикалното, и за текстовото равнище на езика на цветовете. 5. Универсалност в течение на векове, при различни народи с различни религии, на значения и при визуалните цветове, и при термините за цвят.

 

III. СИНТАКТИЧНО, ТЕКСТОВО И ПРАГМАТИЧНО РАВНИЩЕ НА ВЕРБАЛИЗИРАНИЯ ЕЗИК НА ЦВЕТОВЕТЕ

Наблюдаването на вербализирания език на цветовете в романите на Е. Станев и Д. Талев ще се схваща като функционирането му в текст. Приписването от контекста на романите на термините за цвят на значения за нецвят се дефинира като текстово равнище на вербализирания език на цветовете. Една от тезите, които се доказват при Алмалех (2001а), е, че тоталният сбор от термини за цвят в романите на двамата писатели образува знакова система, която на подсъзнателно равнище (чрез лексикалното равнище от значения на термините за цвят за нецвят) дублира информацията, представена в текста. Действието на тази, дублираща информацията, знакова система е подсъзнателно. Тестът за свободни словесни асоциации доказа, че българинът на подсъзнателно равнище владее универсалните и неуниверсалните значения на езика на цветовете. Отговорите (думите-асоциации) както и характеристиките на центъра, ядрото и периферията на нормата за словесни асоциации на цвят у българи е убедително доказателство. От своя страна, това доказателство постановява, че цветовият език е общ код за комуникация, макар и на равнище езиково подсъзнание в наши дни. Общият интензионален код, функциониращ в рамките на етнически дооформен принцип на кооперацията, позволява наличие на съобщения с интенционални елементи.

Тази теза е доказана както от разглеждане на конкретни семантизации на термините за цвят в текст, така и от резултатите от тестуването с цветовия тест на Люшер на цветовите характеристики на персонажите.

В такъв случай таблицата за универсални, архетипни, значения на цветовете за нестандартни значения за нецвят добиват следния вид.

ФОЛКЛОР И ТАЙНО РЕЛИГИОЗНО-МИСТИЧНО ПОЗНАНИЕ

ЦВЯТ

ВЕРБАЛИЗАЦИИ - ИЗВЪН И В КОНТЕКСТ

ислям - `дава асоциация с огъня`

червен

`агресия`, `огън`, `пламък`

ислям -`топлина`

червен

`топлина`

бълг. сватбено знаме -`агресия`

червен

агресия`

еврейска кабала -`абсолютно червеното е като горящ огън`

червен

`огън`,`пламък`,`горя`

Древна Гърция и Рим -`символ на огъня`

червен

`огън`, `пламък`,`горя`

дрехи на покойника - Спарта

червен

`смърт`, `огън`,

`пламък`, `горя`

ритуали у ндембу - кръв `нечиста/менструална; при убийство ` и `чиста/артериална`

червен

`кръв`

българска сватба -`кръвта на женската девственост`

червен

`кръв`

българска сватба -`ниското в женското начало`, `земното`, `непознатото`, `опасното`

червен

`кръв`

ритуали у ндембу -`женското начало`

червен

`женското начало - контекстуална вербализация при Е. Станев

`студ` - ислям

зелен

`студено`,`прохлада`

ислям - `вода`

зелен

`вода`

ислям - `надежда`

зелен

`надежди`

` Балкански фолклор, ислям - `плодовитост

зелен

`природа`, `растеж`

`свежест на природата`, `свежест` - сватбено значение, приписвано на младоженците - Румъния, България, Гърция

зелен

`свежест`, `свежо`, `растителност`, `природа`, `растеж`

`жизненост на мъжа` - калушари, сватба

зелен

`живи`, `живот`, `жизеност`

`растителната обвивка на Земята` - еврейска кабала

зелен

`планета`, `растителност`

чистота/`ритуална чистота`/ - сватба и погребение на Балканите, Древен Рим и Гърция, Египет, у евреите и мюсюлманите, у ндембу

бял

`чист`, `чисто`, `чистота`, чиста`, `изчистен`, `непорочност`

`неизцапаност` - ислям

бял

`непорочност`, `чистота`, `изчистен`,

`непорочност`- сватба (днес за трите монотеистични религии) и погребение (Древна Гърция, Рим, Египет, евреите)

бял

`непорочност`, `девственост`, `чистота`

бяло було - ХХ в. сватба и при трите монотеистични религии

бял

`сватба`,`було`, `булка`

`чистата светлина` -ислям

бял

` светлина`, `светъл`

`цвят на Бога`- ислям

бял

`Бог`, `ангел`, `съвършен`,

`ослепителен`

`цвят на вечността` - ислям, юдаизъм

бял

`вечност`

ислямско погребение и древните погребения

бял

`смърт`, `непорочност`, `вечност`,`съвършен`

`смърт` - "Стара Европа", 6000-3500 г. пр.н.е.

бял

`Бог`, `ангел`,

Славянски `бял траур` - дреха на покойника и на опечалените в Древна Гърция предплутархово време, Древен Египет

 

бял

`Бог`, `ангел`, `чист`, `вечност`,

`смърт`, `съвършен`, `непорочност`

`траур` - трите монотеистични религии днес, Древна Гърция в следплутархови времена, Древен Рим

черен

`траур`, `сълзи`, смърт`, `гроб`, `скръб`, `погребение`, `нещастие`

`защита на живите от силите на смъртта` - Балканите 19-20 век

черен

`невидим`,`тайна`, `нощ`, `погребение`,`мъка`, `мрак`

`смърт` - трите монотеистични религии днес

черен

`смърт`, `гроб`, `погребение`, `мъка`, `сълзи`, `нещастие`, `скръб`

 

IV. ОСНОВНИ ИЗВОДИ

  • Така наречените "нестандартни" значения на цветовете са стандартни, доколкото разкриват системни, стандартни и дори универсални значения на цветовете и на термините за цвят.

  • Познанието за този тип значения е скрито в подсъзнанието, но това не означава, че те не са знание на човешкитe индивиди от различни етноси, имаща различна религия и различна степен на развитие на обществото и техниката. "Нестандартните", но стандартизирани, значения на цветовете се различават ясно в нормата за словесни асоциации у българи, в балканския фолклорен цветови език и в значенията, наблюдавани в рекламите.

  • Универсалии от граматиката и структурата на езика на цветовете: контекстно/ситуационно зависимата синтактична цялост `бял-червен`, в която всеки цвят означава противоположни същини и качествата им; цветови изречения и текст - четирицветието на традиционното сватбено съобщение, четирицветия, трицветия и двуцветия в художествената литература; особеният статус на категорията `време` във фолклорния език на цветовете; вътрецветова антонимия; междуцветова антонимия, наблюдавана не само между черен и бял цвят, а и между хроматични цветове; междуцветова синонимия.

  • Нормативните и универсалните значения на визуалните цветове и на термините за цвят позволява да говорим за ред положения, изпълняващи изискванията на прагматиката за наличие на език: общ код, намиращ се основно в подсъзнанието на индивидите; възможност за комуникация на този общ код;

  • Днес в рекламите се реализира не само общият цветови код, но се правят опити за отправяне на едни и същи съобщения в различни региони на света, т.е. налице са ясно различими елементи на глобален език - едни и същи реклами в Япония, Израел, България, Европейския съюз, САЩ и пр. Базата на този глобален език са универсалните "нестандартни" значения на цветовете, както и закони на пазарната икономика.

  • Обяснението на универсалиите във вербализирания и невербализирания език на цветовете се крие в културизирането и семантизирането на прототипите за цвят по Рош.

  • Съхраняването на някои значения от невербализирания във вербализирания език на цветовете сочи особено голяма устойчивост на този език във всичките му знакови, комуникативни и психологически аспекти.

 

V. ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Казаното налага размишления за универсалиите и за равнищата на комуникация чрез цветовия език.

V.1. Универсалиите

"Усилията да се дефинират универсалиите на съдържанието в езика дават основание да се заключи, че универсалиите се постигат от един главен експериментален и когнитивен процес вътре в индивида, който процес се представя и провокира всеки път, когато индивидът използва или чува една релевантна дума." (Лафал 1969: 162).

"Един такъв модерен опит е концептуалната схема за френски език, предложена от Халинг и Вартбург (Халинг, Вартбург 1963). Тези автори вярват, че значението на думата се състои от няколко компонента, един от които е логическа универсалия или генерално понятие. В добавка, има второстепенни значения (които те изключват от своя анализ), обвързващи и свързващи субективните асоциации, отенъците на чувствата и нетрайните връзки. Те смятат, че докато значението на думата може да се мени в зависимост от частни обстоятелства, то логическите универсалии са трайни понятийни представяния, имплицирани в думата и те не се променят." (Лафал, 1969: 162). Халинг и Вартбург смятат, че при класифицирането на думите важи следната теза: "надарени средностатистически индивиди наблюдават света с преднаучен, наивен реализъм. Групирането на думите, извършено от тях, отразява концептуалните когнитивни групирания, които се постигат интуитивно и които се явяват при такива наивни групирания. Въпреки това, техните схеми са силно/високо логични и добре организирани в йерархична структура." (Лафал, 1969: 162).

Последният цитат се нуждае от коментар по отношение на "надарени средностатистически индивиди". Имайки предвид цветовия символизъм и теорията за прототипите на Е. Рош, не е нужно да се ползват услугите на особено надарени индивиди, за да може всеки индивид на земното кълбо да изработи сам понятие и представа за цвят, полвайки прототипите за цвят.

Трябва да се подчертае, че значението на цветовете в езика на цветовете "може да се мени в зависимост от обстоятелствата", но "логическите универсалии (трябва да прибавим и неврофизиологичните, и психологичните), които са "трайни понятийни представяния", "не се менят", защото са базирани на прототипа за един цвят.

Затова думите-асоциации, които са отговори на дума-стимул термин за цвят, организират "концептуално когнитивно групиране, което се явява интуитивно".

Можем да видим също, че на равнището на децата "В случая с отговорите, много от децата дават бял като отговор на черен, т.е. на детското ранище "цветовите отговори" са доминирани от даване на думата-стимул на контрастивния тип асоциация черен като отговор на бял и обратното." (Лафал, 1969: 161-171), (Питчер, Прелинджър 1963), (Палермо, Дженкинс 1965; 1966), (Карол, Килдегард, Картън 1962). Ситуацията с възрастните е друга: "Отговорите, които са антоними (контрастивния/противоположния тип асоциация - бел. авт., М.А.) имат тенденция да бъдат давани на много малко на брой думи-стимули." (Карол, Килдегард, Картън 1962). "Възрастните представят като лингвистичноасоциативни отговори, включително и цветовите, една широко развита асоциативна система, имаща категориален статус, базиран на семантизацията на прототипите на цветовете." (Карол, Килдегард, Картън 1962).

V.2. Комуникация

Равнищата на комуникация чрез езика на цветовете днес са подсъзнанието и неосъзнатото. В този смисъл много подходящо е да си припомни казаното от индийския философ Кумарсуами: "Символизмът е област от мисленето с представи. Това е едно изкуство, загубено за цивилизования човек през последните триста години" (Кумарсуами 1935: 83, 169).

Важно е да се подчертае загубата на познанието за значенията на цветовите символи, която става преди около четиристотин години. Дж. Сирло също я отбелязва: "Тази загуба - както антрополозите и психолозите доказаха - се отнася до съзнателното, но не и за подсъзнателното. Подсъзнателното, навярно, за да компенсира, сега е претоварено със символичен материал" (Сирло 1982: xxix). Сирло прави това важно уточнение, коментирайки казаното от индийския философ.

В българската литература има един автор, който осъзнава ролята на подсъзнателното и неосъзнатото за процеса на рекламиране. Това е Хр. Кафтанджиев (1998), който маркира феномени като Ида (id), Егото, Суперегото и цензурата в зависимост от фройдизма, ползвайки дефинициите на тези понятия от Х. Маркузе (1993: 228). Кафтанджиев отбелязва, че "Рекламата е комуникация, която в голямата част от случаите е основана на апелите за удоволствието. Тоест идът е нейната основна мишена. Поради тази причина именно начините, по които рекламистите преодоляват цензурата, са едни от най-важните за успеха или неуспеха на съответната реклама." (Кафтанджиев 1998: 55). Този автор разглежда подсъзнателното и психоаналитичната символика в една конкретика, която не се отнася до езика на цветовете. Идентификацията на косуматора с обекта на своето възхищение също е маркирана от Кафтанджиев (1998: 57). В този смисъл жените консуматорки се ползват от подсъзнателния механизъм на Идентификацията, но в наши дни и при социалната ситуация в България тези процеси имат по-скоро нервиращ и комичен ефект дори у консуматорките.

По линия на езика на цветовете нещата далеч не могат да се обяснят с посочените понятия, защото става дума за език, който в по-стари времена е бил използван за комуникация на равнище съзнание. Kазаното от В. Търнър и Дж. Уилрайт показва древното място на цветовия символ в човешката психика и комуникация, както и древността на принципа на "конотативна семиотика".

"Дори без да се приема гледната точка на Юнг за архитиповете, съвсем независимо от него, може да се приеме, че символите у Ндембу въздействат твърде силно на подсъзнателните пластове на психиката. Важно е обаче да се различава самото значение на символа от подсъзнателното в психиката. При второто субектът е в състояние не само да донесе до съзнателното и да направи списък на ситуационно проявените значения на ритуалния символ, но и да различи много от ситуационно непроявените значения на символа." (Търнър 1979: 175).

Дж. Уилрайт отбелязва, че "Юнг отнася към несъзнателното, по един синонимен начин, Бог" (Уилрайт 1987: 408). Такава една теза за синонимност на неосъзнатото и Бог в контекста на посветените, които осъзнават тази синонимия и постановяват реда и значенията на символите и ритуалите, е теза, която е важна като обяснително събитие.

В крайна сметка принципът на лъжата е твърде силно застъпен в рекламата, защото древни знакови системи, ползвани днес подсъзнателно, се вкарват в употреба с цел да се купува. Стара фолклорна практика е да се повтаря, потретва и подесетва едно и също съдържание чрез различни знаци-символи и по този начин да се изгражда нещо като многопластова броня около булката. Повтарянето на едно и също съдържание сe peaлизира чрез различни знакови системи. Рекламата ползва и този "граматично-стилистичен" похват. Удоволствието или идът е важно нещо, но то е поднесено с граматиката, семантиката и прагматични особености, копирани от фолклорни, мистични и психологически прототипи, а не просто от трансформирани гениталии.

Така "нестандартното", когато се разкрие с помощта на интердисциплинарността, дешифрира значенията за нецвят на цветовете като норма и дори универсалии, които и днес имат участие в живота на хората.

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Аверинцев 1973: Аверинцев, А. Золото в системе символов ранновизантийской культуры. // Византия, южные славянe и Древняя Русь, Западная Европа. Москва, 1973.

Алексиу 1974: Alexiou, M. The Ritual Lament in Greek Tradition. Cambridge: Cambridge University Press, 1974.

Алмалех 1996: Almalech, М. Balkan Folk Colour Language. Sofia: Snt. "Kliment Ohridski" University Press, 1996.

Алмалех 1997: Алмалех, М. Цветовете в Балканския фолклор. Езикът на цветовете. София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 1997.

Алмалех 1997-1998: Алмалех, М. Норма на българските словесниасоциации на термини за цвят. // Български език, № 2, 1997-1998,с. 71-88.

Алмалех 1999: Almalech, М. Bulgarian Norm of Word Associations for Color Terms. // Proceedings of the 5-th International Congress of the International Society of Applied Psycholinguistics. Ed. M. de G.Pinto, J. Veloso, B. Maia. Porto: Faculdade de Letras da Universidade do Porto, 1999, pp. 103-105.

Алмалех 2001а: Алмалех, М. Цвят и слово: Психолингвистични и прагматични аспекти. София: Академично издателство "Проф. Марин Дринов", 2001, 138 с.

Алмалех 2001б: Алмалех, М. Сакрално четирицветие в Петокнижието. Език и национален манталитет. // Съпоставително езикознание, 2001, № 2, 64-111.

Алмалех 2006а: Алмалех, М. Корени. Семиотика на цвета. София: Велес, 2006.

Алмалех 2006б: Алмалех, М. Цветът в Петокнижието. София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2006.

Алмалех 2007а: Алмалех, М. Езикът на цветовете. Цветовете в балканския фолклор; Библейско чревено; Рекламата - цвят и символи. София: Аскони-издат, 2007.

Алмалех 2007б: Алмалех, М. Слово и цвят: психолингвистични и прагматични аспекти. // Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски", Факултет Славянски филологии. Т. 91. София, 2006, с. 79-146.

Арделан, Бахтияр 1973: Ardelan, N., BakhtIar, L. The Science of Unity.The Sufi Tradition in Persian Architecture. Chicago and London: The University of Chicago Press, 1973, 199 p.

Барфелд 1997: Barfeld, T. (ed.). The Dictionary of Anthropology. Blackwell Publishers, Oxford: Malden, 1997, 626 p.

Берлин, Кей 1969: Berlin, B., Key, P. Basic Color Terms: Their Universality and Evolution. Berkeley, Los Angeles, University of California Press, 1969.

Богатирьов 1971: Bogatyrev, P. The Functions of Folk Costume in Moravian Slovakia. Mouton. Paris: The Hague, 1971.

Бошич 1992: Boshich, M. Jenitbeni obitcai Sokaca Hrvata u Bochkoi. Izdajac Vojvodinski muzej u Novom Sadu, 1972.

Вайтман 1973: Weitman, S. National Flags: A Sociological Overview. // Semiotica. Mouton & Co. N.V. Publishers, The Hague, vol. 4, 1973, 328-367 p.

Вакарелски 1990: Вакарелски, Хр. Български погребални обичаи. София: Издателство на БАН, 1990.

Велева 1993: Велева, М. Традиционни фолклорни обичаи. // Софийски край. София: Издателство на БАН, 1993.

Венедиков 1995: Венедиков, Ив. Златният стожер. Стара Загора: Издателство "Идея" към Частен колеж "Тракия", 1995.

Вежбицка 1990: Wierzbicka, A. The Meaning of Color Terms: Semantics, Cultures and Cognition. // Cognitive Linguistics, vol. 1-1, 1990, pp. 99-150.

Волков 1890: Волков, Ф. Сватбени обичаи на славянските народи. // Сборник за народни умотворения, наука и книжовност. Т. 4. София, 1890.

Гарланд 1985: Garland, R. The Greek Way of Death. London: Duckworth, 1985.

Гарланд 1990: Garland, R. The Greek Way of Life. From Conception to the Old Age. London: Duckworth, 1990.

Гарнет 1890/1891: Garnett, L. The Women of Turkey and Their Folklore. David Nutt, vol. 1/vol. 2, London, 1890/1891.

Генчев 1993: Генчев, С. Семейни обичаи и обреди. // Софийски край. София: Издателство на БАН, 1993.

Герганов 1984: Герганов, Е. Български норми за словесни асоциации. Под общата редакция на Е. Герганов. София: Наука и изкуство, 1984.

Герганов 2002: Герганов, Е. Рецензия на трудовете на М. Алмалех, предназначена за ВАК. София, 2002.

Георгевич 1917: Georgevich, T. Serbian Habits and Customs. // Folklore, vol. 28, The Folklore society, London, 1917.

Гранкуст 1965: Granquist, H. Muslim Death and Burial. // Cemmentationes Humanarum Litterarum, Tomus XXXIV No 1-2, Helsinki, Helsingfors.

Греймас 1966: Greimas, J. Semantique structurale. Paris: Librairie Larousse, 1966.

Гуденъф 1964: Goodenough, E. Jewish Symbols in the Greco-Roman Period. Vol. 9, Bollinden series XXXVII, Pantheon Books, published by Bolingen Foundation, New York, Toronto, 1964.

Гуденъф 1956: Goodenough, W. Componential analysis and the study of meaning. // Language, 32, 1956, 195-216 p.

Дана 1919: Dana, M. The Ritual Significance of Yellow Among Romans, Ph. D. Dissertation Thesis, University of Pensylvania, Philadelphia, PA, 1919.

Данфорт 1982: Danforth, E. The Death Rituals in Rural Greece. Princeton, New Jersey: Princeton University Press, 1982.

Дейвис 1986: Davis, F. The Ottoman Lady. Greenwood Press, New York, Westport, Connecticut, 1986.

Джъст 1989: Just, R. Women in Athenian Law and Life. London and New York: Routledge, 1989.

Дурхам 1979: Durham, M. Some Tribal Origins, Laws and Customs of the Balkans. Reprint from 1928 ed. London: Allen & Unwin, 1979.

Дърбин 1972: Durbin, M. Basic Terms - Off-colour? // Semiotica. Mouton & Co., New York Publishers, The Hague, Vol., 6, 1972, 256-278 p.

Еванс, Абрахамс 1964: Evans, M., Abrachams, E. Ancient Greek Dress. Argonaut Inc. Chicago: Publishers, 1964.

Елиаде 1972: Eliade, M. Zalmoxis. Chicago: University of Chicago Press, 1972.

Иванова 1984: Иванова, Р. Българската фолклорна сватба. София: Издателство на БАН, 1984.

Иванова 1992: Ivanova, R. Weiss - Grün - Rot. // Znalogkog. vol. 4. IFISS. An International Yearbook of Slavistics. Bochum, 1992.

Йоаноу 1984: Ioannou, T. The Greek Folk Costume "Melissa". Athens: Publishing House, 1984.

Караджич 1969: Karadgich, V. Crna Gora I Boka Kotorska. Beograd: Nolit, 1969.

Карол, Килдегард, Каркон 1962: Carroll, J., Kjeldegaard, P., Carton, A. Nubmer of Opposites Versus Nubmer of Priparis As a Response Measure in Free-Association Tests. // Journal of Verbal Learning and Verbal Behavior, vol. 1, 1962, pp. 22-30.

Кафтанджиев 1998: Кафтанджиев, Хр. Образът на жените в рекламата или как да унищожим мъжете. София: Princeps, 1998.

Кемп 1935: Kemp, P. Healing Ritual Studies in the technicue and Tradition of the Southern Slavs. London: Faber and Faber Ltd., 1935.

Кент, Розанов 1910: Kent, H., Rosanoff, A. A Study of Association in Insanity. // American Journal of Insanity, vol. 67, No 1, pp. 37-96, Part II, vol. 67, No 2, 1910, pp. 317-390.

Клигман 1981: Kligman, G. Calush. The University of Chicago Press, Chicago, London, 1981.

Клигман 1985: Kligman, G. The Wedding of the Dead. University of California Press, Berkeley, Los Angeles, London, 1985.

Конклин 1967: Conklin, H. Lexicographical Treatment of Folk Taxonomies. // Problems of Lexicography. Ed. By F. Householder & Sol Saporta, Bloomington, Indiana University Press, 1967, pp. 119-141.

Конклин 1973: Conklin, H. Color Categorization. (Review article of Berlin and Kay, Basic Volor Terms). // American Anthropologist, 75, 1973, pp. 931-942.

Краули 1927: Crawley, R. The Mystic Rose: A Study of Primitive Marriage and Primitive Thought in its Bearing on Marriage. New York: Bini and Liveright Publishers, 1927.

Кумарсуами 1935: Coomaraswamy. Elements of Budhist Iconography, Cambridge, Mass (по Сирло 1982: XXIX), 1935.

Лафал 1969: Laffal, J. Contextual Similarities as a Basis for Inference. // The Analysis of Communicational Context. John Wiley & Sons Inc. New York, London, Sydney, Toronto, 1969, pp. 159-178.

Левковиц, Маурен 1982: Lefkowitz, M., Mauren, B. Women`s Life in Greece and Roma. Duckworth, London, 1982.

Лейкъф 1978: Lakoff, G. Women, Fire, and Dangerous Things; What Categories Reveal about Mind. Chicago and London: The University of Chicago Press, 1978.

Лодж 1941: Lodge, O. Peasant Life in Yugoslavia, London, 1941.

Люшер 1983: Lusher, M. The Lusher Color Test. London - Sydney, 1983.

Люшер, Скот 1985: Lusher, M., Scott, M. I. The Lusher Color Test. Washington, 1985.

Маразов 1994: Маразов, Ив. Митология на златото. София: Издателска къща "Хр. Ботев", 1994, 334 с.

Маринов 1993: Маринов, Д. Народни вярвания, религия, народни обичаи. Препечатка на изданието от 1914 г. София: Издателство на БАН, 1993 .

Маркузе 1993: Маркузе, Х. Ерос и цивилизация. София: Христо Ботев, 1993.

Миков 1985: Миков, Л. Първомартенска обредност. София: Издателство на БАН, 1985.

Милославлеч 1919: Miloslavlevich, S. Grada za Srpske Narodne Obсchae. // Obichae Srupskog Naroda, Beograd, 1919.

Михайлова 1981: Михайлова, Г. Костюмът в българската обредност. // Обреди и обреден фолклор. София: Издателство на БАН, 1981.

Миятович 1910: Miatovich, S.Obichae Srpskog Naroda. Beograd, 1910.

Палермо, Дженкинс 1965: Palermo, S., Jenkins, J. Sex differences in word associations. // Journal of General Psychology, vol. 72, 1965, pp.77-84.

Палермо, Дженкинс 1966: Palermo, S., Jenkins, J. Oral Word Associations Norms for Children in Grades One Trough Four. // Research Bulletin № 60, Department of psychology, Pennsylvania State University, University Park, Pa, 1966.

Питчер, Прелинджър, 1963: Pitcher, E., Prelinger, E. Children Tell Stories. New York: International Universities Press, 1963.

Платон по Гуденъф: Platо. Laws, XII, 956а. Cicero later heartily approved this passage: De legibus, II, xvii, 45.

Плутарх по Гуденъф 1964: Plutarch. The Roman Questions, XXVI, as tr. By H. J. Ross, 1924, 131. По Гуденъф, 1964.

Рош и кол. 1976: Rosch, E., Mervis, C., Gray, W., Johnson, D., Boyes-Braem, P. Basic Objects in Natural Categories. // Cognitive Psychology, No 8, 1976, рр. 382-439.

Садовников 1980: Садовников, Д. Загадки русского народа. Москва, 1980.

Сегал 1974: Segal, D. Aspects of Structuralism in Soviet Phylology. Papers on Poetics and Semiotics, Department of Poetics and Comparative Literature. Tel-Aviv University; Pre-publication paper, to be published. // Thomas A. Sebeok (ed.). Structuralism Around the World. Mouton, Ithaca, London, 1975.

Сирло 1982: Cirlot, J. Dictionary of Symbols. Philosophical Library, New York, 1962, reprinted 1967, 1971, 1974, 1976, 1978.

Сосюр 1959: Saussure, F. de Course in general linguistics. (Course linguistique gеnеrale, Paris, 1916), New York: American Geographical Society, 1959.

Топоров 1989: Топоров, В. Дерево жизни. // Мифы народов мира. Москва, 1989.

Трегиари 1985: Treggiari, S. Roman Marriage. Oxford: Clarendon Press, 1985.

Трегиари 1991: Treggiari, S. Divorce Roman Style. Cambera: Clarendon Press, 1991.

Троянович 1905: Troijanovich, S. Manners and Customs. // Servia and Servians. William Heinimann, London, 1905.

Търнър 1971: Turner, V. Aspects of Ndembu Ritual of Religion. // Anthropological Approaches to the Study of Religion. Travistock Publishers, 1971.

Филипович 1958: FilIpovich, M. Vicarious Paternity Among the Serbs and Chroats. // Southeastern Journal of Anthropology, Vol. 14, Albuquerque, New Mexico, 1958.

Фреге 1966: Frege, G. On Sense and Reference. // P. Geach and M. Black (eds.). Translation from the Philosophical Wrightings of Gottlob Frege. Oxford, Blackwell, 1966.

Фридл 1982: Freidl, E. Vasilika. A village in Modern Greece. Holt, Reinhart, Art. Winston, New York, 1982.

Хелинг, Варгбург 1963: Hallig, R., Wartburg, W. Von Begriffssystem als Grundlage fur die Lexicographie. Versuch eines Ordnungsschemas. Berlin, Akademie-verlag, 1963 (2nd ed.).

Хътчинсън 1897: Hutchinson. H. Marriage Customs of Many Lands. Seeley and Co., London, 1897.

Чейф 1971: Chafe, W. Meaning and Structure of Language. Chicago and London: The University of Chicago Press, 1971.

Шапиро, Марков 1998: Shapiro, G., Markoff, J. Revolutionary Demands. Stanford: Stanford University Press, 1998.

Шолем 1974: Sholem, G. Kabbalah. Keter Publishing House, Jerusalem, Ltd. Published for the Western Hemisphere by Quadrangle, New York Times Book Co., 1974, 492 p.

Шолем 1979: Sholem, G. Colours and Their Symbolism in Jewish Tradition and Mysticism. Hebrew University of Jerusalem, N BM 526 S36 in the Har ha-Cofim Library, 1979.

 

 

ЕКСЦЕРПИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Станев 1979: Станев, Емилиян. Иван Кондарев. Роман в два тома. София: Издателство на Отечествения фронт, 1979.

Станев 1982: Станев, Емилиян. Легенда за Сибин, Преславският княз. // Събрани съчинения. Т. 3. София: Български писател, 1982.

Талев 1966: Талев, Димитър. Железният светилник. София: Български писател, 1966.

 

 

© Мони Алмалех
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.02.2008, № 2 (99)