Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СЕМАНТИКА И СИНТАКСИС НА СЛОВОСЪЧЕТАНИЯ ОТ ДВЕ СЪЩЕСТВИТЕЛНИ В ИВРИТ И БЪЛГАРСКИ*

Мони Алмалех

web

"РОДИТЕЛНА ОТНОСБА"

Връщането към термина на Теодоров-Балан "родителната относба" се диктува от три еднакво важни причини: 1. Опиране и разработване на българската традиция; 2. Научната стойност на `родителната относба`; 3. Липсата на `родителна относба` в падежната граматика на Ч. Филмор.

През петдесетте години Ал. Теодоров-Балан събужда широка и на моменти ожесточена дискусия в българското езикознание с мнението си, че в съвременния български език има падежи/склонение. Времето показа, че становището му е предвестник на падежната граматика (Теодоров-Балан 1940; 1954: 40-60; 1957).

Според Теодоров-Балан "Граматическата категория падеж е логично понятие. Падеж се осъществява в изречение. Там го разбираме в смисъла на вътрешна относба между вършене и същина, между същина и същина. Всякой език управлява свои способи за израз на падежни относби ("смислови връзки", "синтаксови отношения"), каквито и колкото ги отличава в действителността със своето мислене. Падежът е универсално понятие." (Теодоров-Балан 1957: 32).

Граматическата категория падеж, разбирана като "логическо понятие", е извън облиците на думите. Разликата между падежната форма и падежното отношение е, че "обликът за падежа е категория морфологическа, а падежната относба е категория синтаксова".

За близостта и разликите между двата модела на падежни граматики (Филмор, Теодоров-Балан) вж. (Илиева, Алмалех 1985: 441-446).

Дефиницията на "родителната относба" гласи: "Родителна относба произлиза между две същини, от които едната става признак на другата: относбата изхожда из основната същина и си поима признак от другата ("родител") признакът принадлежи на първата ("носител"): слава на героите (сир. геройска слава, по руски: слава героев). От тоя пример се вижда, как дателна относба се превръща в родителна..." (Теодоров-Балан 1954: 48).

Родителната относба на Теодоров-Балан е "вътрешна относба между две същини" и би трябвало да съдържа различните семантико-синтактични отношения по логика (не по облик) между съществителни имена в словосъчетание. Затова той дава следната структурна схема за възможните появи на две същини в родителна относба:

"име + (на, от + име); име + име" (Теодоров-Балан 1957: 32).

Теодоров-Балан маркира с тази схема възможните предложни и безпредложни словосъчетания от две съществителни имена в съвременния български език, в които има "родителна относба".

I. НУЖДАТА ОТ СЕМАНТИЧНАТА РОЛЯ "РОДИТЕЛНАТА ОТНОСБА" ЗА СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Авторът на падежната граматика Чарлз Филмор не включва отношенията между членовете на подобни синтактични конструкции от две съществителни като отделна семантична роля, т.е. падежната му граматика не отчита отношенията между знаците-лексеми на две субстанции. Това е разбираемо, защото в английския език подобни конструкти решават своите семантични проблеми не както е в българската семантика. В безпредложните stone wall, gold watch отношенията са ярко и ясно атрибутивни, защото цялата конструкция се счита за сложна дума (компаунд). Опорната, главната дума е второто съществително. При предложните конструкции cup of tea, piece of cake семантиката на предлога е, която премахва неяснотите, възникващи в българските безпредложни чаша чай, парче кейк.

Любопитно е, че българските словосъчетания от две съществителни, свързани с прилагане от типа с несъгласувано определение, точно съответстват на английските предложни словосъчетания от две съществителни. Известно е, че предлозите също са носители на падежна рамка, в която се "вместват" различните съществителни.

II. СЛОВОСЪЧЕТАНИЯ ОТ ДВЕ СЪЩЕСТВИТЕЛНИ (НЕСЪГЛАСУВАНИ ОПРЕДЕЛЕНИЯ), НЕСЪДЪРЖАЩИ НЕЛИЧНИ ГЛАГОЛНИ ФОРМИ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Тези словосъчетания са предложни и безпредложни. Семантиката и на двете конструкции се определя най-общо по два начина 1. Извън контекст; 2. В зависимост от контекста.

II.1. Безпредложни. Важното тук е следното:

II.1.1. С несъгласувано определение, където двете съществителни имат два различни референта:

II.1.1.1. Чаша вода Някои автори съзират в `родителната относба` в примери като чаша вода, аудитория студенти `частитива` (`партитив`), напр. Теодоров-Балан (1957: 31). А. Михневич също смята словосъчетанията от този тип, най-общо, за "партитивни", но за разлика от Теодоров-Балан прозорливо маркира възможността за наличие на повече от едно семантично отношение в тях. Той говори и за `партитив-вместилище`, `събирателни партитиви`, `партитиви мярка` и др. (Михневич 1976: 34-39).

Отношението `количество-предмет` неправилно слага равенство между словосъчетания от две съществителни, от които едното е за вместилище (чаша вода), спрямо словосъчетания със структура числ. + същ. пет литра, пет чаши.

Семантичните отношения `номинален локатив` и `приблизително количествопредмет`, различени в (Алмалех, 1990; 1993) показват не само разликата между словосъчетания от типа чаша вода и словосъчетания от типа числ. + същ. Отношението `номинален локатив` различава тук значението за място от локативното отношение, когато то е обвързано със семантиката на глагола в падежната граматика на Филмор. И пак Теодоров-Балан разгръща отношенията между двете, безпредложно свързани, съществителни в отношение, имащо съответствие с глаголността: "...И в тоя родителен израз...принципът е глаголски: китка (свита от) цвете; куп (сторен от) слама; грамада (струпана от) камъни; връв (унизана с) жълтици..." (Теодоров-Балан 1957: 31). По същество това са трансформации, които показват, че тия словосъчетания са вид стягане, елипса, но от друга страна, те остават едно самостойно единство в езика. Ето защо, бидейки самостойно единство, те имат нещо типично свое отношението `номинален локатив`, което ги различава структурно и семантично както от синонимните им изреченски конструкции, така и от словосъчетанията със структура числ. + същ.

Маркирането от Теодоров-Балан на факта, че тези словосъчетания са вид елипса спрямо "глаголска везба", но не и семантично, напомня за същността на неличните глаголни форми, които Ив. Буюклиев, цитирайки М. В. Ломоносов, дефинира и коментира като съкращение, създадено "от съединението на името и глагола в едно изказване" (по Кожин 1974: 305).

II.1.1.2. Филия хляб. Наред с `приблизително количество предмет` бе различено и `формапредмет`, т.е. тук родителната "семантичната относба" съвсем не означава само и просто `партитив` (`частцяло`), както я маркира Теодоров-Балан в (1957: 31-32).

II.1.1.3. Ято птици. В този тип словосъчетания отново обичайното разбиране на родителната относба като `частцяло` е недостатъчно. Тук едното съществително е събирателно и очевидно има `голямо количество предмет + `приблизителна формапредмет`. Детайлна класификация вж. в Алмалех (1993: 38-46).

II.1.2. С Приложение. И двете съществителни са названия на един референт. За всички словосъчетания от този тип важи синтактичната синонимия между словосъчетанието и копулативна конструкция:

II.1.2.1. Доктор Петров, доктор Петрова = Докторът е Петров и Петров е доктор.

II.1.2.2. Скрити сравнения снага топола.

II.1.2.3. Леща чорба, боб чорба: словосъчетания, при които не може да се определи коя е главната част и стоят близо до сложните думи.

II.2. В Контекст

Най-важното в изследванията на Алмалех (1990: 350-357; 1991: 373-378; 1993) е доказването на следното:

В зависимост от семантиката на глагола се различават силно и слабо семантично управление. Ако семантиката на глагола се отнася и до двете съществителни имена, може да говорим за силно именно прилагане. Ако семантиката на глагола се отнася само до едното от съществителните имена, тогава синтактичната връзка между съществителните е слаба. Това означава, че в случаите на словосъчетания с приложения прилагането е винаги силно. В пример като Изпих чаша вода. прилагането е слабо, защото изпия се отнася само до лексемата вода. В пример като Нося чаша вода обаче прилагането между несъгласуваното определение и определяемото, с функция на допълнение в изречението, е силно, защото се носи и водата, и чашата.

Става ясно, че семантичното управление, взимайки предвид семантиката на съществителните и на сказуемото-глагол, позволява да бъдат различени силно и слабо именно прилагане.

При приложенията, доколкото и двете имена са две названия на един референт, прилагането е винаги силно и не се влияе от семантиката на глагола, с който се съчетава словосъчетанието.

II.3. Предложните словосъчетания от две съществителни имена (чаша с вода, ято от птици) и семантико-синтактичните явления при тях са разгледани в изследването на Стоянова, Алмалех (1990: 463-474). Използва се и съпоставителният метод: сравняват се българският и румънският език, както и предложни/непредложни структури, съдържащи едни и същи лексеми.

II.3.1. В контекст. При предложните словосъчетания контекстът не е важен за определянето на синтактичната връзка между съществителните. Това е така, защото е налице предлог, фиксиращ предложното свързване. Семантиката се оформя чрез предлога и без помощта на семантичното управление. Всичко това се доказва и показва на съпоставителна основа (български и румънски език). Остава валидно обаче условието, че може да кажем Изпих чаша с вода, но и Нося чаша с вода, където подобието с безпредложните варианти е пълно. Налице са явления, описани от понятията първичен и вторичен семантичен обект. Първичният семантичен обект е същината, засегната пряко от действието, а вторичен семантичен обект е същината, явяваща се като атрибут на другата същина, пряко засегната от действието. Затова лексемата вода в Изпих чаша © вода е първичен семантичен обект, а чаша е вторичен. В примера Нося чаша © вода обаче и двете съществителни, подобно на словосъчетанията с приложения, са първичен семантичен обект.

II.3.2. Извън контекст. Семантичната структура на предложните съответствия на безпредложните чаша вода, парче кейк чаша с вода, парче от кейк съдържат същите семантични отношения както безпредложните, но йерархията помежду тия еднакви семантични отношения е друга. Йерархията на семантичните отношения при тях е следствие от семантиката на предлога.

Тази синонимност между предложните и безпредложните словосъчетания от две съществителни не е убягнала от вниманието на Теодоров-Балан: "смисълът на относба между две същини (относба именска), съвсем различен от относба между предлог и същина (относба глаголска)..., с време е затрил глаголския признак у став на във везби, както на момата, та е настанал именски признак, равнозначен с падежния признак на руския родителен строй..." (1957: 31)

III. СЛОВОСЪЧЕТАНИЯ ОТ ДВЕ СЪЩЕСТВИТЕЛНИ, СЪДЪРЖАЩИ НЕЛИЧНИ ГЛАГОЛНИ ФОРМИ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

След изясняване на ред въпроси (семантично управление, силно и слабо именно прилагане, относителна синонимия между предложните и безпредложните варианти, първичен и вторичен семантичен обект) за словосъчетанията от две съществителни имена в българския език (и предложни, и безпредложни) става интересен проблемът за словосъчетанията от две съществителни имена, едното от които е отглаголно съществително име или причастие.

Известно е, че отглаголните съществителни, причастията и деепричастията съхраняват рекционните способности на глагола и получават обстоятелства и допълнения. Факт, отбелязан от Л. Андрейчин, Ст. Стоянов, Хр. Първев и др.:

"Отглаголните съществителни, както и други отвлечени съществителни, сродни по корен с някои глаголи, управляват същите непреки допълнения, както и изходните глаголи, напр. лутане по улиците, налитане върху неприятеля, препълване с книжа, пътуване с другар, вяра в успеха, страх от наказание, борба за свобода и пр., обаче отглаголните съществителни, образувани от преходни глаголи, обикновено не се свързват с пряко допълнение, а го заменят с притежателно определение, образувано с помощта на предлога на: изпращане на суми (срв. изпращам суми), прибиране на реколтата (срв. прибирам реколта), изпълнение на правилника (срв. изпълнявам правилника) и т.н." (Андрейчин 1978: 364); Ст. Стоянов: "Тези съществителни притежават ярко изразена глаголност и запазват съчетаемостта (рекцията) на глагола, от който са образувани, например глаголът чета е преходен и има винителна рекция, т.е. може да получи пряко (безпредложно) допълнение: чета книга, затова и отглаголното съществително четене има същата съчетаемост четене книги, пиша писма писане писма; излизам из (от) стаята излизане из (от) стаята и пр. Вместо четене книги, раздаване награди и под. се предпочитат съчетания посредством предлога на: четене на книги, раздаване на награди и пр." (Стоянов 1964: 408); "Поради отслабената си глаголност отглаголните съществителни с наставка -ние не запазват рекцията на глагола, от който са образувани, например: проследявам цел, проследяване целта, преследване на целта; употребявам нещо, употребяване (на) нещо, (да) престъпя нещо престъпление и пр. Изобщо отглаголните съществителни с наставка -ние и когато са образувани от преходни глаголи, не могат да имат пряка винителна рекция, т.е. не могат да се поясняват от преки допълнения, например: наказване виновните, наказание на виновните. " (Стоянов 1964: 409-410).

Хр. Първев също маркира посоченото от Л. Андрейчин и Ст. Стоянов: "За отглаголните съществителни с наставка -не е характерна подчертаната вече и ясно изразена действеност, процесуалност, напр. Понякога шегуването е единственият начин да се утешим при безизходност (Д. Димов) Вербалността при тях намира и естествен синтактичен израз, напр. в допълнение или определение: четене (на) книга, писане (на) статия, гледане (на) филм, и под.(...) Отглаголните съществителни с наставка -ние много по-рядко са носители на глаголност, и то в различна степен за конкретни форми. Функционират като "чисти" съществителни." (Първев 1993: 384-385).

Вижда се, че Първев не взема своето решение дали глаголността води до наличие на допълнение или то трябва да бъде схващано като определение на отглаголното съществително.

Това остава един от важните въпроси, на който трябва да се намери добър отговор или обяснение. Например в гледане на филм думата филм допълнение ли е или е определение?

Способността на неличните глаголни форми да запазват рекцията на глагола ще се нарича рекционно семантично управление.

Остава отворен въпросът, дали семантичното рекционно управление би могло да има интересни детайли-последици, или е обикновено подобие на синтактичната връзка управление.

Засега всъщност са ясни три констатации:

1. В случаите на безпредложно свързани допълнения и обстоятелства към нелична глаголна форма семантичното управление е силно. В случаите на предложно свързване между неличната глаголна форма и допълнението / обстоятелството рекционното семантично управление е слабо или предложно.

2. Наличието на отглаголно съществително и рекционно семантично управление дава възможност по-ясно да различим допълнения или обстоятелства, където традиционно могат да се видят и несъгласувани предложни или безпредложни определения.

3. В структурата причастие + същ. семантичното рекционно управление позволява и в тези словосъчетания да видим не определението, а допълнението и/или обстоятелството: ходене по водата, но и ходещият по водата, където все пак семантиката не е една и съща. Така на дневен ред остават за изследване няколко интересни въпроса:

- Безпредложните и предложните словосъчетания, съдържащи отглаголни съществителни имена, очевидно нямат семантиката на словосъчетания, съдържащи същински съществителни имена.

- При безпредложните словосъчетания глаголността и рекционното семантично управление на едното от съществителните (или на причастието) пораждат съвсем друга семантика, близка до отношенията в глаголно (а не в субстантивно) словосъчетание.

- При предложните словосъчетания лексикалната семантика на съставящите словосъчетанието има отношение към два аспекта: 1. Глаголността на една от съставящите и слабото семантично рекционно управление, доколкото има предлог. 2. "Глаголската относба", съществуваща между предлог и същина.

- В предложните словосъчетания с нелична глаголна форма водеща трябва да е глаголната семантика на едната от съставките, а не толкова семантиката на предлога, защото знаем, че семантиката на предлога в аналитичен език като българския може да е измамлива: "Дателна относба произлиза от представа за вършене, насочено към същина: относбата изхожда на вършител ("дател"), а същината поима вършенето ("получател"); слава на героите (сир. славиме героите, по руски: слава героям). Родителната относба произлиза между две същини... слава на героите (сир. геройска слава, по руски: слава героев)" (Теодоров-Балан 1954: 48). Виждаме как едно и също словосъчетание има две значения в съвременния български език, а предлогът не ни помага особено да различим тия две значения.

Дефиницията на Й. Пенчев за семантична роля е твърде предпазлива по отношение на наличието или отсъствието на изречение. Под семантична роля се разбира "ролята, която играе предметът, означен със съществително име, като участник в ситуацията, означена с глагола." (Пенчев 1984). Авторът не упоменава изречението като условие за наличие на семантичната роля. Важното условие е наличието на глагол. Това означава, че ние можем да търсим семантични роли на подчинените (от семантичното рекционно управление) на глагола части на словосъчетание в рамките на глаголната група или глаголното словосъчетание. Затова можем да мислим за семантични роли и в словосъчетания, съдържащи нелична глаголна форма, упражняваща рекционно семантично управление.

А сега нека да подложим на преценка и "тестуване" ОСИ на -не, причастието и деепричастието спрямо тази дефиниция, в смисъл, дали те могат да отговарят на условията, поставени в нея и да заемат/получават семантична роля (СР).

- ОСИ на -не. Макар и съществителни имена, те не отговарят на дефиницията по един важен пункт не означават предмет. Граматично подлежат на субстантивирана употреба.

- Причастията също не означават предмет, като част на речта не са съществителни. Все пак подлежат на субстантивиране.

- Деепричастията не означават субстанция, а процес; като част на речта са наречия и не могат да се субстантивират.

Това, което ни интересува всъщност, е дали неличните глаголни форми могат едновременно да упражняват семантичното рекционно управление, както и да играят/да заемат семантична роля? Хибридната природа на неличните глаголни форми позволява, все пак, да бъде задаван подобен въпрос.

ОСГО, включващи и ОСИ на -не. Имаме съществително име, което може да има синтактични функции, типични за съществителното, например допълнение Сготвям яденето и съответната семантична роля. В общия случай не ги приемаме като названия на субстанции, но както се вижда и това е възможно, при това за ОСИ на -не. Думи като уверение, заявление и пр. отдавна са добили конкретно-предметна семантика.

Ст. Калдиева-Захариева различава следните реализации при ОСГО:

" - предмет (тук и различните видове писмени документи, срв. напр. превръзка, удостоверение, уверение и пр.),

- лице (свръзка, дарование)

- място (завой, разлив, пресечка)." (Калдиева-Захариева 1977: 21).

Калдиева-Захариева различава и "условно-конкретни значения" при различните ОСГО:

а) `своеобразно обобщение`, което може да получи конкретни форми при определени контекстови условия, напр. желание желания, веяния, схващане, принос, възглед, довод, извод, донос и др.

б) `проява, постъпки`, напр. провинение, прегрешение и др.

в) `учебен предмет, дисциплина`, напр. пеене, четене, рисуване и др.

г) `думи, изрази, мисъл`, напр. наставление, прегрешение и др.

д) `празник, обичай`, напр. Благовещение, ладуване, коледуване и др.

е) `начин, строеж`, по който е организирано нещо, напр. походка, строеж, кройка и др.

ж) `количество, размер`, напр. глътка, стъпка и др." (Калдиева-Захариева 1977: 22)

Към условно-конкретните значения Калдиева-Захариева поставя и значение за `време` с известни уговорки. Тя посочва и "вторични значения":

1. "Резултативно обозначава и резултата от действието", напр. молба, препис, действие; По А. А.Уфимцева "...двете именни семи `процес на действието` и `резултат на действието` създават голям семантичен потенциал на отглаголното име, обозначаващо всичко, което може да бъде подложено на това действие" (Уфимцева 1968: 140); 2. "Инструментално значение способност да се обозначава и оръдието на действието повой, превръзка, хватка и т.н."; 3. "Обектно значение, когато името започва да обозначава и предмета-обект на действието закуска; 4. "...темпорално значение... могат да обозначават времето на действието изгрев, залез, разсип, жетва; 5. "локативно значение..., т.е. мястото на действието завой, разлив. "; 6. "...субектно значение... значение за лице", което е рядко, но възможно дарование, свръзка, набор. Цитираните значения са от изследването на Калдиева-Захариева (1977: 19-20). Същата авторка маркира и проблема за многозначността, както и трудностите при различаване на отделните значения: "...вторичните значения резултат, инструмент и място тясно се преплитат, представляват своеобразно семантично единство и е трудно да бъдат представени самостоятелно. Например: прикритие `място, където се прикрива нещо` и `средство, с което се прикрива нещо`; уверение `думите, доводите, с които се уверява`, и `документът, получаван като резултат от уверяването`." (Калдиева-Захариева 1977: 23).

Тук може да се изкаже следната хипотеза. Очевидно е, че Калдиева-Захариева маркира лексикални значения. Те обаче съмнително наподобяват названията на някои от семантичните роли (СР). Поради развиването на предметно значение при изброените ОСГО, приписването на посочените вторични значения е било подходящо откъм предметното им значение и откъм възможността на това предметно значение да се конкретизира при/със СР. По същество става дума за възможните ограничения от семантиката и собствената семантика на "първичното", глаголно значение на ОСГО. Разбира се при оформяне на статуквото тъкмо с тези значения има множество фактори, които са неизвестни (като брой и като сила на въздействие), защото са разположени назад във времето. Изглежда, че наред с множеството социални и интенционални фактори, тук своето място има и възможността дадена лексема да заема (с предметно значение за субстанция) дадена СР. Възможната за заемане СР става именно "вторично значение" на ОСГО.

Откривайки нови измерения на хибридната природа на неличните глаголни форми (и управляващи семантичните роли на подчинените части, и възможност самите те да заемат семантична роля в същото време), идваме до разглеждането на примери за словосъчетания, в които семантичното рекционно управление се упражнява от причастия, а не само от отглаголни съществителни имена. Нека разгледаме все пак първо словосъчетанията от две съществителни имена, където едното е или отглаголно, или е отвлечено съществително от глаголна основа (ОСГО).

III.1. Безпредложни словосъчетания ОСГО + същ. Тенденцията е да няма словосъчетания с тази структура:

III.1.1. Извън контекст

III.1.1.1. ОСИ + същ. : *четене писма, *ядене банани;

III.1.1.2. ОСГО + същ.: *строеж къща, *защита дисертация, *клек място.

Примерите показват, че при отглаголните съществителни такива употреби звучат по-приемливо, а отвлечените съществителни от глаголна основа, които са извън глаголното спрежение, съвсем не могат да образуват подобни структури.

III.1.2. В контекст

По отношение на ОСИ авторите препоръчват безпредложна употреба при натрупване на множество предлози. "Вместо четене книги, раздаване награди и под. се предпочитат съчетания посредством предлога на: четене на книги, раздаване на награди и пр. Безпредложното свързване на отглаголно съществително от преходен глагол с друго съществително след него (като негово пряко допълнение) се използува, когато трябва да се избегне повтарящ се предлог на, например: увеличаване производството на сярна киселина (вм. увеличаване на производството на сярна киселина); удовлетворяване нуждите на материалното производство (вм. удовлетворяване на нуждите на материалното производство) и пр.

Когато са членувани, отглаголните съществителни от преходни глаголи не се свързват безпредложно със съществителните имена, например: раздавам книги, раздаване книги или раздаване на книги, обаче: раздаването на книги, получаването на писма, спазването на правилата, непознаването на законите и пр." (Стоянов 1964: 408).

III.2. Предложни словосъчетания с ОСГО

Ясно е, че словосъчетанията, съдържащи съществителни имена от глаголни основи, не трябва да имат нищо общо в семантично отношение със словосъчетанията, съставени от същински съществителни имена. Словосъчетанията, съдържащи ОСГО, имат общо с явленията, наблюдавани при глаголите, поради рекционното семантично управление.

Словосъчетанията със структура ОСГО + същ. са често явление. И ОСИ, които са към спрежението на глагола, и отвлечените съществителни от глаголни основи упражняват рекционно семантично управление и регулярно получават преки и непреки допълнения, както и обстоятелства. По терминологията на Теодоров-Балан съществителните, подчинени на всички типове ОСГО, трябва да имат дателна или винителна относба.

"...винителна относба произлиза от вършене над същина (предмет); ръка ръка мие...Същината или предметът във винителна относба е поставен не спрямо друга същина ..., а спрямо вършене, изразявано от глагол. Съчетан с предлог (същински), винителният облик изразява винителни относби, които в стария български език са се изразявали други още падежни облици." (Теодоров-Балан 1954: 49).

"Дателна относба произлиза от представа за вършене, насочено към същина: относбата изхожда на вършител ("дател"), а същината поима вършенето ("получател"); слава на героите (сир. славиме героите, по руски: слава героям)." (Теодоров-Балан 1954: 48).

Системата от семантични роли (СР), която използва С. Колковска, обаче е по-богата и ще бъде представена и използвана тук по следните причини:

1. Примерите на авторката са илюстрация на рекционното семантично управление за ОСИ;

2. Семантичните роли, посочени от Колковска, ще бъдат използвани и по-нататък за описание на словосъчетания, в които има причастия.

3. Критериите, по които авторката дефинира семантичните роли, съдържат условия и наблюдения, които отговарят на поставената цел тук описанието на семантико-синтактичните отношения при рекционно семантично управление, при това в "предикатни синтагми", които обикновено са словосъчетания.

Ето и самите критерии:

"1. Носители на СР могат да бъдат не само актанти, но и валентно свободни думи и изрази.

2. Носители на СР могат да бъдат не само думи с непредикатен характер, но и предикати, а също подчинени изречения, като последната възможност се отнася само до валентно свободни изрази.

3. Типични носители на СР са компонентите на предикатните синтагми. Падежната граматика обаче е приложима и при описване на словосъчетанията с атрибутивна връзка {Първият, който използва СР за анализиране на семантико-синтактичните отношения с атрибутивен характер, е В. Богданов. Той въвежда СР композитив (напр. шоколадова (композ.) (дескр.) торта (Богданов 1977)}, доколкото те могат да се разглеждат като получени в резултат на трансформация на предикатна синтагма (напр. при изпускане на копулата).

Особеност на използвания списък от СР е отсъствието на СР агенс, която, както се каза, не се реализира в дефинициите на термините." (Колковска, 1993: 93).

Нужно е да се поясни, че онова, което е в големите скоби са бележки под линия у Колковска.

IV. СЕМАНТИЧНИ РОЛИ (СР) НА ОСИ НА -НЕ

А ето и самите семантични роли и примерите, съдържащи ОСИ:

"1) актор СХ на актанти с денотат неодушевен обект, който се приравнява с вършителя на действието на сигнификативно равнище. Присъства при предикатите на псевдоактивни естествени процеси. Напр. отделяне на слюнка от слюнчена жлеза (актор); заместване на водороден атом от аминогрупа (актор) {СР актор и потърпевш са взети от ван Велин и У. Фоли (ван Велин, Фоли 1982: 384, 387) като тук те имат по-тясно съдържание. В тази работа двете СР се използват за описание на семантичната структура на по-ниско равнище на абстракция в сравнение с оригиналната им употреба.};

2) обектив СХ на актанти с денотат-обект, чиито свойства, състояние, местоположение или параметри се променят. При това промяната не нарушава качествената определеност на обекта, тъй като в противен случай налице е превръщане, което се придружава от участник в ситуацията резултат. На по-високо равнище на семантично представяне СР обектив се раздробява на три СР:

а) пациенс отнася се за обект, който е подложен на въздействие от вършителя на действието и който се променя в резултат на това. Присъства при предикатите на преднамерени процеси, напр. охлаждане на стопилката (пац.); трошене на въглища (пац.); преработване на нефта (пац.);

б) инактив {терминът инактив е заимстван от М. Гухман, която го използва в друг смисъл (Гухман 1981: 47)} отнася се до обект, с който се извършва действие, непредизвикано от вършител и който се променя в резултат на това. Присъства при предикатите за самоизвършващи се естествени процеси. Напр. охлаждане на магмата (инактив); оттичане на подпочвена вода (инактив);

в) потърпевш отнася се за обект, който е подложен на въздействие на актора и който се променя в резултат на това. Присъства при предикатите за псевдоактивни естествени процеси. Напр. заместване на водороден атом (потърпевш) от аминогрупа; отделяне на слюнка (потърпевш) от слюнчена жлеза.

3) резултат СХ на актанти или валентно свободни думи и изрази с денотат, който възниква в резултат на процеса или като следствие от него. Този денотат може да бъде предмет продукт на процеса; свойство резултат от процеса; процес, чието възникване е следствие от главния процес. На ниско равнище на семантично представяне СР резултат се раздробява на две СР:

а) резултат I - отнася се до обекта, свойството или процеса резултати от целенасочено въздействие. Присъства при предикатите за преднамерени процеси. Напр. приготвяне на формовъчна смес (резултат I) на хартията; придаване на влажност (резултат I) на хартията; пържене на руден концентрат, в резултат на което той се хлорира (резултат I );

б) резултат II - отнася се до обект или процес, чиято поява не е предизвикана от вършител. Присъства при предикатите на самоизвършващи се естествени процеси, напр. образуване на разлом (резултат II); образуване на гликоген (резултат II).

4) каузатив СХ на валентно свободни думи (предикати) и изрази с денотат процес, който причинява, на който се дължи главният процес. На по-ниско равнище на семантично представяне СР каузатив се раздробява на две СР:

а) метод отнася се за процеса, с чиято помощ се извършва главният процес. Присъства при предикатите на преднамерени процеси. Напр. заваряване на изделия чрез стопяването (метод) им (в мястото на контакта); сушене на текстилни влакна чрез конвекция (метод );

б) причина отнася се за процеса, вследствие на който протича главният процес. Присъства при предикатите за самоизвършващи се естествени процеси. Напр. разрушаване на метал поради триене (причина); образуване на минерал в резултат на диагенеза (причина).

5) инструмент СХ на член на дефиницията с денотат обект, който спомага, служи за осъществяване на процеса, при което запазва свободното си състояние. Напр. нарязване на резба с фреза (инстр.);

6) средство СХ на член на дефиницията с денотат обект, който спомага, служи за осъществяването на процеса, при което, за разлика от инструмента, загубва свободното си състояние и се променя (намалява по количество) {за разлика от трактовката на инструмента при Ю. Апресян (1974)}. Присъства при предикатите за преднамерени процеси. Напр. дъбене на кожа с формалин (средство);

7) елементатив СХ на валентно свободни думи с денотат даденост (обикновено явление), която притежава собствена сила, енергия, с които влияе върху процеса. Напр. стопяване на метал под въздействие на кислородна струя (елем.); разрушаване на скали под въздействие на топлина (елем.);

8) източник СХ на актанти с денотат обект, от който нещо се взема, отнема. Напр. изваждане на ядка от сондаж (изт.); извличане на метали от разтвори (изт.); отцепване на водород от метаболити (изт.);

9) място СХ на актанти или валентно свободно думи с денотат място, където протича процесът. Напр. топене на агломерат в шахтова пещ (място);

10) време СХ на (актанти) и на валентно свободни думи, която се отнася до времето на протичане на един процес. Напр. отлагане на седименти през мезозоя (време);

11) дескриптив СХ на валентно свободни думи и изрази с денотат особеност, характеристика на процес или обект. Напр. дистанционно (дескр.) измерване на величина; шнекова (дескр.) сонда; изделия, които се допират челно (дескр.);

12) контраагент СХ на валентно свободни думи (евентуално предикати) с денотат обект, против който е насочен процесът; процес, чието предотвратяване е цел на главния процес. Напр. импрегниране на хартията против гниене (контраагент)." (Колковска 1993: 89-93).

От цитираното могат да се извлекат няколко извода и поуки:

• Падежната граматика е отлично средство за описание на семантико-синтактични отношения, които са образ в мисленето на реалните отношения между явленията в действителността + човешкото им осмисляне.

• Множеството модели на падежни граматика поставят ред въпроси: 1. Количеството и качеството на падежните граматики като че ли водят до практическо намаляване на най-ценното в тия системи; 2. В езикознанието "товарищи по вкусу и по цвету нету"; 3. Специално в българското езикознание са твърде показателни и поучителни следните моменти: (i) Най-добрият теоретик, със свои собствени идеи, а не внесени Теодоров-Балан се занимава с теоретически "забежки" едва след пенсионирането си (граматиката от 1940 г. ясно казва, че авторът е вече пенсионер-професор от СУ "Св. Кл.Охридски); (ii) Яростните критики, които той получава за "българското склонение", са лакмус за лингвистичната наука, където най-добрата публика са твоите колеги; (iii) Точка (ii) повдига въпроси и проблеми за морала в една наука, където личното мнение понякога има повече стойност от научната истина; политически и професионални поръчки, по които може да се критикува яростно и пр.

Все пак, доколкото "Една от задачите на синтаксиса е да открие кои семантични роли с какви синтактични позиции са съвместими" и "Това означава да се знае например съществителни с какви семантични роли могат да се явят в позицията на подлога, прякото допълнение т.н." (Лакова 1984: 320), тук ще се направи кратък преглед на това съотнасяне по СР и синтактична функция на съответните съществителни, макар че става дума за словосъчетания. Словосъчетанията обаче имат предикат в състава си ОСИ поради което ще се проследят синтактичните функции на съществителните, така както това би могло да се направи в глаголно словосъчетание (група на глагола).

V. СИНТАКТИЧНА ФУНКЦИЯ И СЕМАНТИЧНАТА РОЛЯ

Определянето на това каква синтактична функция изпълняват подчертаните думи в синтагмата с ОСИ на -не представя пример за хибридността на отглаголното съществително, т.е. има случаи, когато еднакво можем да определим функцията като непряко допълнение и/или обстоятелстено пояснение. В този смисъл казаното от Хр. Първев и Л. Андрейчин може да внася и потвърждение, и яснота.

" Причастията и деепричастията запазват всички допълнения, включително и обстоятелствени (подчертаното М.А.), както самите глаголи." (Андрейчин 1978: 364)

Андрейчин на практика дефинира думите, подчинени на причастието и на ОСИ на -не,като "определения, включително и обстоятелствени", т.е. и той маркира хибридността на неличните глаголни форми и трудността да се нарекат подчинените части определения или обстоятелства.

Същото прави и Хр. Първев: "За отглаголните съществителни с наставка -не е характерна подчертаната вече и ясно изразена действеност, процесуалност, напр. Понякога шегуването е единственият начин да се утешим при безизходност (Д. Димов) Вербалността при тях намира и естествен синтактичен израз, напр. в допълнение или определение (подчертано авт. - М.А.): четене (на) книга, писане (на) статия, гледане (на) филм, и под.(...) (Първев 1993: 384-385)

Следователно подчинените части в синтагмата с нелична глаголна форма са различими едновременно и като определения, и като непреки допълнения, съответно - и като обстоятелства.

Примерите показват главно предложни определения, т.е. непреки допълнения или обстоятелства, свързани предложно с ОСИ на -не. Казаното от Л. Андрейчин дава добро ориентиране, защо е налице предпочитание към предложното свързване:

"Отглаголните съществителни, както и други отвлечени съществителни, сродни по корен с някои глаголи, управляват същите непреки допълнения, както и изходните глаголи, напр. лутане по улиците, налитане върху неприятеля, препълване с книжа, пътуване с другар, вяра в успеха, страх от наказание, борба за свобода и пр. обаче отглаголните съществителни, образувани от преходни глаголи, обикновено не се свързват с пряко допълнение, а го заменят с притежателно определение, образувано с помощта на предлога на: изпращане на суми (срв. изпращам суми), прибиране на реколтата (срв. прибирам реколта), изпълнение на правилника (срв. изпълнявам правилника) и т.н. За да се избегне честата употреба на предлога на, допуща се при съществителни на -не да се поставя понякога и пряко допълнение: изпращане суми, прибиране реколтата (но не и изпълнение правилника, понеже тук имаме съществително на -ние, а не на -не). С тази практика не бива да се прекалява." (Андрейчин 1978: 364).

Ползвайки отново примерите на С. Колковска, нека посочим възможностите по отношение на заеманите синтактични функции на подчертаните думи, съгласно реализираното рекционно семантично управление.

1) актор отделяне на слюнка от слюнчена жлеза (актор); заместване на водороден атом от аминогрупа (актор).

Жлеза и аминогрупа могат да се схващат като непреки допълнения, но и като обстоятелства за място, отговаряйки на въпроса "От къде?; От кое място?";

2) обектив:

а) пациенс охлаждане на стопилката (пац.); трошене на въглища (пац.); преработване на нефта (пац.).

Допълнение / определение, отговарящи на въпроса "На какво?";

б) инактив охлаждане на магмата (инактив); оттичане на подпочвена вода (инактив).

Допълнение / определeние, отговарящи на въпроса "На какво?";

в) потърпевш заместване на водороден атом (потърпевш) от аминогрупа; отделяне на слюнка (потърпевш) от слюнчена жлеза.

Допълнение / определение, отговаряйки на въпроса "На какво?"; "Чие + заместване / отделяне?";

3) резултат:

а) резултат I приготвяне на формовъчна смес (резултат I) на хартията; придаване на влажност (резултат I) на хартията; пържене на руден концентрат, в резултат на което той се хлорира (резултат I).

Допълнение / определение, отговарящи на въпроса "ОСИ (приготвяне/придаване/пържене) на какво?;

б) резултат II образуване на разлом (резултат II); образуване на гликоген (резултат II).

Допълнение / определение, отговарящи на въпроса "ОСИ (образуване) на какво?";

4) каузатив:

а) метод заваряване на изделия чрез стопяването (метод) им /в мястото на контакта/; сушене на текстилни влакна чрез конвекция (метод).

Обстоятелствено пояснение за причина / начин, отговарящо на въпросите "Чрез какво"; "Как?"; "По какъв начин?";

б) причина разрушаване на метал поради триене (причина); образуване на минерал в резултат на диагенеза (причина).

Тук има следните възможности. За първото словосъчетание подчертаната дума триене е обстоятелство за причина ("Поради какво?"). За второто словосъчетание диагенеза може да бъде схващано и като непряко допълнение ("На какво?"), и като обстоятелство за причина, отговарящо на въпроса "В резултат на какво?";

5) инструмент нарязване на резба с фреза (инстр.). Непряко допълнение ("С какво?");

6) средство дъбене на кожа с формалин (средство). Непряко допълнение ("С какво?");

7) елементатив стопяване на метал под въздействие на кислородна струя (елем.); разрушаване на скали под въздействие на топлина (елем.).

Непряко допълнение / обстоятелство за причина / определение.

Най-лесно е тук да се съзира несъгласувано определение въздействие на струя, влияние на топлина. В рамките на тия две словосъчетания, взети извън семантичното действие на предлога под, т.е. вътре в тези словосъчетания думите струя и топлина се намират в СР (актор). В рамките на цялата синтагма обаче, т.е. поради действието на семантиката на предлога под, цялото словосъчетание, заедно с подчертаната дума, отговаря на дефинирания (елементатив). Този пример дава илюстрация за трудностите да се опише семантиката на сложните изречения чрез семантични роли в сложно изречение настъпват "хималайски" промени на семантичната роля на една дума, в зависимост от влиянието на съседната, по-далечно съседната, на съюзите, на предлозите... и пр.;

8) източник изваждане на ядка от сондаж (изт.); извличане на метали от разтвори (изт.); отцепване на водород от метаболити (изт.).

Примерите за СР (източник) сочат подобни явления като при предната СР. В словосъчетанието изваждане на ядка от сондаж (изт.) може да питаме: "Изваждане на какво?" на ядки непряко допълнение.; "Изваждане от къде?" от сондаж обстоятелство за място. Лексемата, намираща се в СР (източник), е в тази си роля поради рекционното семантично управление на неличната глаголна форма изваждане.

Тук може да питаме обаче спрямо словосъчетанието ядки от сондаж "Ядки от какво?" , "Какви ядки?" и със същия успех "Ядки от къде?". Третият въпрос изглежда малко изкуствен и в него личи изкушението на езиковеда. В школската практика подобен въпрос би довел учениците до объркване. В това словосъчетание думата сондаж се възприема най-масово като несъгласувано определение. Ако задълбаем в това словосъчетание, където сондаж е съществително от глаголна основа, то ядки има семантична роля (резултат), при това (резултат 1), който е обект, резултат от целенасочено действие. Лексемата ядки в словосъчетанието ядки от сондаж е определяемо и има СР (резултат 1).

В рамките на цялото словосъчетание обаче лексемата ядки има синтактична функция непряко допълнение и СР (обектив) (..."обект, чиито свойства, състояние, местоположение или параметри се променят. При това промяната не нарушава качествената определеност на обекта..."). Тук са неприложими по-високите равнища, където тази СР се раздробява на пациенс и инактив;

9) място топене на агломерат в шахтова пещ (място).

Примерът за СР (място) предлага пък уникална и нормативна възможност подчертаната дума да е в една и съща семантична роля и винаги да е схващана като обстоятелство за място: и спрямо цялото словосъчетание, където функционира рекционното семантично управление, и в "малкото" словосъчетание - англомерат в пещ. Разбира се за "малкото" словосъчетание може да питаме и "Какъв англомерат?" в пещ, т.е. определение, но семантиката на предлога и на лексемите недвусмислено сочат, че това е определение, имащо семантика на място;

10) време отлагане на седименти през мезозоя (време).

Подчертаната дума е обстоятелство за време в цялата синтагма;

11) дескриптив дистанционно (дескр.) измерване на величина; шнекова(дескр.) сонда; изделия, които се допират челно (дескр.).

В тази СР се представя случай, когато в два от примерите лексемите са съгласувани определения, а третият пример представя подчинено изречение;

12) контраагент импрегниране на хартията против гниене (контраагент)." Несъгласувано определение / непряко допълнение - "Против какво?" По изследването на Колковска (1993: 89-93).

Изводите, които могат да се направят за съотношението СР синтактична функция, са следните:

1. Установяването на синтактичната функция на съществително име, управлявано от семантичното управление, се колебае между назоваването на функцията като определение или допълнение. По-ясно е положението с обстоятелствените пояснения, наречени от Л. Андрейчин обстоятелствени допълнения (макар че той използва тези термини, пишейки за причастията и деепричастията).

2. Една и съща синтактична функция може да се съотнася с различни СР в зависимост от семантиката на лексемите в словосъчетанията.

VI. `РОДИТЕЛНА` СР И КОПУЛА

Родителната относба на Теодоров-Балан има отношение към структурата от две съществителни имена, свързана и предложно, и чрез прилагане (безпредложно). Това означава, че родителната относба има отношение и към безпредложните субстантивни словосъчетания с приложение, където и двете съществителни имена са названия на една и съща субстанция. Това означава също, че често срещаното значение за `партитив` (`част-цяло`) на тази относба тук също има специфични и конкретни измерения.

Поначало родителната относба поставя проблемата за двете съставки на словосъчетанието едната е определяемо-предмет, а другата е определение-предмет. Определението-предмет обозначава някакъв набор от качества, свойства, характеристики, с които предметът функционира в словосъчетанието от две съществителни имена.

Словосъчетанията с приложение имат синонимно-синтактичен израз в изречения, съставени от подлог, спомагателният глагол съм и второто съществително име с функция на сказуемно определение.

Структурата е `х е у` Иван е учител, където х и у са съществителни имена. Тази структура представя, не във вид на словосъчетание, относба между субстанции. Това означава, че, по дефиницията на Теодоров-Балан, би трябвало да се заинтересуваме от отношенията и в тази структура.

Известно е, че съм представя три възможни семантични отношения: 1. `намира се`, `има` Книгата е на масата; 2. `съществува` Африка е континент`; 3. `копула` Иван е учител. Библиография по въпроса и анализи виж в изследването на Стамболиева (1987). В 2. и 3. има семантичен нюанс на равенство между двете същини. Водещо обаче остава атрибутивното отношение, като се посочва едно качество, маркирано в позицията на сказуемно определение, спрямо имплицитно съдържащото се множество от качества на субстанцията, означена от подлога. Този семантичен нюанс на равенство позволява да съотнесем тия конструкции и отношението в тях към словосъчетанията от две съществителни с приложение доктор Петров, доктор Петрова, майка героиня, леща чорба. Общото между субстанциите, свързани с копула и словосъчетанията с приложение, е фактът, че и двете съществителни (приложението/определяемото и подлогът/сказуемното определение) са две названия на един денотат. Тази семантична близост намира израз във възможността да престроим (в синтактична синонимия) словосъчетанията с приложение в структури с копула: доктор Петров = Петров е доктор.; майка героиня = Майката е героиня.

Не може да извършим същото действие обаче със словосъчетанията с несъгласувано определение, както и да ги обръщаме: чаша вода, ято птици, филия хляб *Хлябът е филия.; *Филията е хляб; *Чашата е вода; *Водата е чаша; *Ятото е птици; *Птиците са ято. Вижда се, че изреченията Филията е хляб и Птиците са ято се доближават до възможни изречения със семантика на `съществува`, но те звучат доста изкуствено и се нуждаят от предлог, за да получат по-обичайно и употребимо звучене: Хлябът е на филии. Птиците са на ято. Тоест, за да получим синтактична синонимия, и то частична, е нужна употребата на предлог. В словосъчетанията, където има отношение `съдържимо-съдържащо`, едната от думите е със семантика на вместилище. Тогава дори и предлогът не може да помогне, за да получим смислени копулативни синонимни конструкции. Това означава, че семантиката на словосъчетанията с несъгласувано определение, свързани с прилагане, не могат да бъдат синонимни на копулативни изрази, съдържащи същите съществителни имена. Дори и да се използва предлог за помощ, то значението не е копулативно, то не е `съществува`.

Изглежда важен семантичен фактор е, че (за разлика от словосъчетанията с приложение) съществителните са две названия на две различни субстанции.

В крайна сметка може да мислим за `родително-копулативна` относба като вариант на родителната относба. Тази относба трябва да се отнася само до копулативни конструкции, в които двете съществителни имена са две названия на един и същи денотат.

Възможността да видим семантичен нюанс на равенство, на разгърнато приложение в копулативната СР може да бъде доведена до нестандартни измерения. Подобно на мисълта на Теодоров-Балан, че при обособяване и съответната му интонация е възможно в примерите зелен бор; зелен, бор; бор, зелен, обособената част-прилагателно да заема самостойно семантически положение (Теодоров-Балан 1940: 63-65; 1954: 192), така и тук в речева форма (не езиково), в конкретна ситуация, е възможно да се разбират следните примери като семантични приложения, влизащи в родителна относба със съществителното Иван: Иван е учител = Учителят е Иван; но и Иван е умен = Умният е Иван; Иван е първи = Първият е Иван. Идеята тук е, дали можем да търсим логическото отношение `родителна относба` в речева ситуация, която променя статуса на прилагателното и числителното до статус, съотносим с този на съществителното.

Ясно е, че нормалното отношение (системноезиковото) е атрибутивно: учител, умен, първи са качествата, приписвани на Иван. Копулативната структура придава нюанс на фактуална модалност по Адамец (1973: 4-48), т.е. има семантичен нюанс възможно обвързван с наличие на категорията определеност, макар и не изразена с определителен член. В ситуация обаче е възможно да се каже Учителят, Умният, Първият и да се подразбира Иван, което означава че ситуативно се явява и ролята `ономасиотив` по В. В. Богданов. Следователно, ако е налице подобна ситуация, в която посоченото е възможно, не може да говорим за родителна относба (отношение между две същини), а много повече за `ономасотив`.

Наличието на категорията определеност и обвързването й с родителната относба и словосъчетанията от две съществителни имена е добре описана и разгледана от М. Лакова (1997: 4-11).

Проблемът с родителната относба може да бъде сведен до разлагането й на отношения в две посоки 1. От определяемото към определението и 2. От определението към определяемото.

Лакова различава тъкмо тези две посоки и позиции, разглеждайки ги в логически план и спрямо категорията определеност/неопределеност. "Съгласно традицията категорията определеност/неопределеност се проявява преди всичко на равнището на именната фраза.(...) Наблюденията показват, че именните фрази в изречението могат да бъдат употребени по два различни начина:

1) За назоваване на свойство, качествена характеристика на предмет (...) Например в изречението Той е журналист именната фраза журналист е употребена така, че назовава свойство, отличителна характеристика на лице (обект), обозначен чрез фразата той. (...) нека наречем именните фрази, употребени като означаващи свойство, качествена характеристика адефинитни именни фрази (NPадефин). (...);

2) Другият начин, по който могат да се употребяват именни фрази в изречението, е те да се употребяват като обозначаващи обект от извънезиковата ситуация. Например в изречението Младежът е журналист. именната фраза младежът е употребена така, че обозначва обект от описвания фрагмент действителност, а не означава обект или свойство. (...)" (Лакова 1997: 14) Такива именни фрази Лакова нарича дефинитни: "Например фразата младежът (...) е дефинитна именна фраза, обозначаваща лице, обект от действителността, мислено като подмножество (в случая едноелементно) на множеството обекти, представящи екстензионала на понятието, назовано лексикално чрез съставките на именната фраза." (1997: 16).

Лакова посочва и генеричното значение като налично и възможно за копулативната конструкция. Тя подчертава възможността при това значение да се използват словоформи и в единствено, и в множествено число Орелът е птица, еднакво с Орлите са птици. Подобни фрази, "които могат да се интерпретират чрез `за всички и всякакви х е валидно свойството Р(х)`, назовано лексикално от съответната именни фрази (NPгенер)." (Лакова 1997: 15).

Възможността словосъчетанията с приложения да са синонимни на копулативни конструкции със същите съществителни имена е добре очертана от Лакова "Само адефинитните фрази могат да се употребяват като приложение към съществително определяемо, както е в изречението Композиторът симфоник е написал нова творба. (1997: 14).

Това означава, че на словосъчетанията с приложение можем да гледаме като на вид "съкращение" спрямо копулативните конструкции, така както неличните глаголни форми биват наричани от М. Ломоносов "съкращение" по Буюклиев (1991: 206).

Различаването от Лакова на адефинитни, дефинитни и именни именни фрази в копулативна конструкция, синонимна на словосъчетанията с приложение, е важна за нас, защото се поставя въпросът за наличието на категорията определеност/неопределеност в обекти с налична `родителна относба`. Проблемът за семантичното управление и отношението му към категорията определеност (тип, вид семантично управление, вземащо под внимание семантиката и таксиса в конструкции същ. + кратки притежателни местоимения) вече е разисквана в изследването на Алмалех (2000: 210-218). Във връзка със словосъчетанията същ. + кратко притежат. местоимение и категорията определеност В. Тодоров (1997) изказва по същество сходни мисли като в изследването на Алмалех (2000: 210-218), маркирайки явлението в българския и в семитските езици. Тодоров умело и точно посочва, че дори в отделни случаи, макар и изолирани, е възможно в някои езици (амхарски) тъкмо кратките притежателни местоимения да поемат функцията на морфологичен показател (частица или афикс), маркиращ категорията определеност, а не както е обичайно показателните местоимения да имат тази функция.

Но нека се върнем на проблема за словосъчетанието от две съществителни, свързани с прилагане, където едното съществително е приложение, а другото определяемо.

Различените от Лакова значения по същество са различни:

1. Генеричното значение на копулативните конструкции е значение на цялата конструкция и не може да се схваща като синонимно на словосъчетанията с приложение, т.е. това значение отпада от нашия интерес; 2. Адефинитното значение се отнася до семантиката на приложението, съответно на сказуемното определение; 3. Дефинитността се отнася до семантиката на определяемото или подлога в копулативната конструкция.

Лакова съотнася термините и категориите дефинитност, адефинитност, индефинитност, генеричност, неадефинитност спрямо определеност/неопределеност по следния начин. Под дефинитност може да разбираме определеност, наред с това "Подкатегорията неадефинитност се състои от стойностите `генеричност`, `индефинитност` и `дефинитност`, а подкатегорията "адефинитност има собствена стойност `изразяване на свойство, признак`." (Лакова 1997: 22).

Лакова употребява всички тези понятия с цел детайлизирано описание със средствата на математическата логика. За нас важното е: 1. Тя различава ясно възможността в две синтактични, синонимни конструкции (словосъчетания с приложения и копулативни конструкции) да се съзират еднакви отношения, които са част от `родителната относба`; 2. В рамките на `родителната относба` се различават позициите на приложението / сказуемното определение и на определяемото / подлога; 3. От гледна точка на поясняващата съставка е налице адефинитно значение, означаващо свойства, качества, а от гледна точка на главната съставка дефинитност, т.е. определеност; 4. Подобен, не много стандартен, подход е дълбоко приветстван от нас и има отношение към онзи вид, тип семантично управление, маркирано в изследването на Алмалех (2000: 210-218).

Очевидно е, че в посочените синонимни конструкции с родителна относба не можем да търсим рекционно семантично управление, доколкото не се наблюдава глаголна основа на някоя от съставките. Ще трябва да търсим относби не със семантичното рекционно управление, а със семантичното управление, наречено Двойноопределено управление (силно и слабо); Тройносубектно (субектно-обектно) определено управление.

Поради усложнението в терминологията тук е по-добре, засега, да говорим само за `копулативна родителна относба`, за която знаем, че: 1. Съдържа категорията определеност / дефинитност. Не е необходимо и задължително в словосъчетанията с приложение експлицирането, наличието на определителния член. В копулативната структура обаче подложната позиция на определяемото изисква и експлицира пълен определителен член; 2. В `копулативната родителна относба` се съдържа и адефинитност, т.е. назоваване на свойство, качество от страна на подчинената сътавка (приложение / сказуемно определение); 3.`Копулативната родителна относба` не изразява отношението `част-цяло`, (`партитив`), а е налице отношението `обект-свойства, качества, които му се приписват`.

Копулативната родителна относба поставя, по своята същност, проблема за възможността свойството, качеството да се маркира от друга част на речта (прилагателно, числително, местоимение), а не от съществително име. Т.е. тук можем да говорим и за речеви функции на тия части на речта, и за нормативноезикови техни функции в копулативна родителна относба. Това означава в понятието `родителна относба` да се вложи смисъл по-широк от посочения от Теодоров-Балан, доколкото все пак в термина му се имплицират отношения, имащи нещо общо с повърхнинния руски родителен падеж. Терминът `копулативна родителна относба` изглежда един добър изход от обвързването на логиката на семантичните отношения с термините от повърхнинните падежи на руския език.

VII. СЛОВОСЪЧЕТАНИЯ ОТ ДВЕ СЪЩЕСТВИТЕЛНИ ИМЕНА В ИВРИТ ("СМИХУТ" ) И `РОДИТЕЛНА ОТНОСБА`

Терминът "смихут" означава "съединен", "свързан". С това название се обозначават структурите от две съществителни, свързани безпредложно, където първото съществително има специална падежна, форма. Първото съществително приема специална форма за род и число, а синтактичната му позиция в рамките на това съединение се нарича "нисмах", т.е. "свързвано". Съществителното във втората позиция не търпи промени на обичайните форми за род и число.

Семантиката на формите-смихут обхваща множество значения.

С оглед на яснота, за да може да се разбере какво представлява "смихут", тук се дава кратка информация за регулярните окончания за род и число.

Регулярни флексии за род и число.

Мъжки род

Ед.ч. нулева флексия

Мн.ч. [им]

Женски род

Ед. ч. 1. [-а] ; 2. [-ет] ; 2.1. [-ут] ; 2.2. [-ит] (общо название флексия [от]).

Мн. ч. 1. [-от] ; 2. [от] ; 2.1. [-уйот] ; 2.2. [-йот] .

Успоредно с афиксацията при промяната на числото текат фонетични промени и в основата на лексемата, напр. къща [байт] - къща [бейт] .

Прието е да се смята, че във формата-смихут се наблюдава едно основно семантично отношение `принадлежност`, напр. книгата на ученика.

Как се реализира [байт] - къща

ед.ч.

обичайна форма

смихут форма

м.р.

нулева флексия

къща [байт]

фонетична промяна в основата; афиксация

къщата на...

[бейт]

ж.р.

[-а] ;[-ет] ; [-ут] ; [-ит]

без промяна на регулярната форма

 

мн.ч.

обичайна форма

смихут форма

м.р.

[-им]

къщи [батим]

[-ей]

къщи на...

[батей]

ж.р.

с флексия [-а]

момиче

[йалдà] -

момичета

[йеладот]

-------------------------------

Имената с флексия (най-общо казано)[-от] не приемат специални флексии за форма-смихут: магазин [ханут]

магазини [хануйот]

Променя се фонетично и основата на думата вътрешна флексия / трансфиксация

[-а] - [-т]

[йалдàт пеле] момиче чудо;

---------------------

книжарници (букв. магазини за книги) [хануйот сфарим]

 

Иврит, както е известно, е семито-хамидски език, което означава, че корените в езика, в общия случай, са триконсонантни (има неголям брой дву-и четириконсонантни корени). Словообразуването се осъществява чрез вмъкване на две или три гласни между коренните съгласни. Съществуват и афикси (префикси и постфикси), които са или съгласни, или гласни.

Глаголните флексии, маркиращи лице и за бъдеще, и за минало време са от граматикализирани форми на личните местоимения. Подобен сорт афикси са наричани от М. Москов афиксоиди, доколкото те имат функцията на афикси, но ние различаваме все още ясно семантиката и семантичната следа на личните местоимения (1982: 122).

Нужно е да се напомни, че в иврит триконсонантният корен се изменя в зависимост от огласяването (вмъкването на афикси, състоящи се от гласни звукове между и след съгласните от корена) по правилата на седем постройки ("бинияним"). Живко Бояджиев нарича тези афикси вътрешна флексия (1997: 117), а Моско Москов ги нарича трансфикси (1982: 122).

VII.1. Семантика на словосъчетанията в "смихут".

Най-популярното значение е на `принадлежност`, но наред с него "смихут" изразяват много повече семантични отношения, при това в словосъчетания, които при превод на български са и с несъгласувано определение, и с приложение.

VII.1.1. Словосъчетания, които на български са с несъгласувано определение.

VII.1.1.1. `Принадлежност`. Първото съществително е знак за притежавания обект от страна на обекта, назован от второто съществително. Това значение се смята за основното при словосъчетанията в смихут. Съставът отговаря на словосъчетания с несъгласувани определения, свързани предложно в българския език: книгата на ученика [сефер ха-талмид].

VII.1.1.2. `Предназначение`. Първото съществително е обект, чието предназначение се маркира, определя от второто съществително. Напр. книга за учене [сефер лимуд].

Тези словосъчетания също съответстват семантично в българския на предложни словосъчетания с несъгласувано определение.

VII.1.1.3. `Каузативност`: опасност от пожар [азакат еш] ([азака] опасност, тревога).

VII.1.1.4. `Количество-предмет` + `съдържимо-съдържащо` + `номинален локатив`. Тези словосъчетания на български са безпредложни, съществителните са свързани с прилагане: чаши вода [косот маим]. Нека припомним, че въпреки регулярното окончание на първото съществително име, такъв тип словосъчетания са смихут-форми по традиция.

VII.1.1.4. `Каузатив + целта му`: натиск за края; усилие за доближаване / постигане (букв. натиск край) [дехикат ха-кец]. Това е израз, често използван са идването на Месията.

VII.1.2. Словосъчетания с приложение.

При тази структура (и двете съществителни са названия на един денотат / референт) формите на "смихут" изразяват всички възможни случаи с приложение в българския език.

VII.1.2.1. Собствени имена на артефакти: Бейт "Милман", Бейт "Канада", (букв. дом "Милман") [бейт милман].

VII.1.2.2. Словосъчетания със скрито сравнение в значението: момиче чудо [йалдат пеле].

VII.1.2.3. Съчетания с изравнени семантично съставки: супа пиле [марак оф].

VII.1.2.4. Названия на географски обекти: Витлеем (букв. Дом на хляба) [бейт лехем].

VII.1.3. Прилагателно + същ.: въздушна поща (букв. поща въздух) [доар авир]; флагмански кораб (букв. кораб знаме/флаг) [оният ха-дегел] (регулярно ед. ч. кораб [ония] ); мъртва тишина (букв. тишина убийство) ([думия] ерегулярно ед. ч.)[думиат мавет].

VII.1.4. нареч. + същ., `голямо количество-предмет`: много поколения (букв. поколения поколения) [дорей дорот].

Дори от тези ограничени примери се вижда, че чрез смихут-формите в иврит се изразяват най-разнообразни семантични отношения, а не само основното за `предназначение`.

Това означава, че ако приложим към ивритския смихут `родителната относба`, ще трябва да се напомни, че става дума за семантика на словосъчетания, които в българския са: 1. предложни с несъгласувано определение; 2. безпредложни с несъгласувано определение; 3. безпредложни с приложение; 4. прилагателно + съществително; 5. наречие + съществително.

- Основните семантични отношения, типични за българските предложни словосъчетания с несъгласувани определения, са налице в "смихут" в иврит.

- Семантиката на българските безпредложни с несъгласувано определение, където едното от съществителните е название на вместилище (чаша вода) също е налице в смихут-формите в иврит.

- Семантиката на българските безпредложни с приложение също са налице основните значения в ивритската форма-смихут.

- "Смихут" в иврит обозначава и отношения, характерни за типично атрибутивните структури в българския - прилагателно + съществително.

- Смихут-формите от две съществителни могат да изразяват и типично отношение за `количество-предмет`, предавано в българския със структурата наречие + съществително.

- В някои словосъчетания е налице съотносимост с българските словосъчетания от две съществителни, в които едното е отвлечено съществително от глаголна основа (ОСГО). Налице са и ред примери с отглаголни съществителни в иврит, които участват нормативно във смихут-формите. Това означава, че "смихут" обхваща и тези случаи, които тук бяха разгледани по-подробно и се знае априори, че те съдържат глаголна семантика, която поради рекционното семантично управление ги прави семантико-синтактично синонимни на глаголните словосъчетания.

Това означава, че формата за смихут в иврит обединява в една и съща структура (безпредложна, с особена морфологична форма на първото от съществителните (особено за м.р., мн.ч.) семантиката на няколко семантико-синтактични обекта (семантично и структурно-синтактично) от българския език. Общото за тях е възможността да ги обединим в по-общото понятие `родителна относба`, която характеризира отношенията между две съществителни имена.

Възможността, различена по-горе, да мислим за семантично приложение в рамките на `копулативната родителна относба`, т.е. при приложенията, където приложението / сказуемното определение не е съществително, а друга част на речта, се потвърждава като посока от следния факт от иврит. Във формите на "смихут" е възможно в първата позиция ("нисмах"), която е със специфичния за смихут афикс в м.р., да се яви прилагателно име. Говори се за "смихут" при прилагателните имена. В тия случаи става дума за структура Същ.1 + Прилагат. + Същ. 2. Прилагателното управлява рода и числото на второто от съществителните, а самото то е съгласувано с първото съществително. Напр. [кал даат] лекомислен (букв. лек на мнение); [калат даат] лекомислена (букв. лека на мнение), ([кала] лека). Тези словосъчетания са възможни, защото става дума за съчетанията [иш кал даат] лекомислен мъж (букв. мъж с леко мнение) и [иша калат даат] лекомислена жена (букв. жена с леко мнение).

"Смихутът" действително е за/при прилагателното име, а не при/за съществителното име, към което то е определение. Нормативното наличие на прилагателно име в една форма, която е по-често срещана при съществителните, дава основание да направим паралел с казаното от Теодоров-Балан и Н. Костов (1939: 207) за явленията при обособяване на определение, наречени от мене семантично приложение (Алмалех 1993). Нормативното наличие на други части на речта в службата на сказуемно определение (синонимно на приложението), освен съществително, също дава представа за това, че тук става дума за логически универсалии. Както се вижда, иврит дава потвърждение за възможността прилагателно да е в морфологико-синтактична позиция и форма, типична за съществителното.

VII. 2. Определителен член и смихут. Ако трябва да се използва определителен член в смихут-формите (определителният член в иврит е предпоставен, при писане се изписва заедно с думата, към която стои), то членът се поставя към непроменящото се афиксално второ съществително. Например [бейт мишпат] съд, съдебна зала, сграда на съда (букв. дом на/за съда); членувано [бейт ха-мишпат] съдът, съдебната зала, сградата на съда.

От една страна, смихут не е напълно свободно словосъчетание (без да достига степените на обвързаност при идиомите и фразеологизмите), а от друга страна - то има синтактично поведение като свободно свързващите се определяемо и определение. Определителният член към смихут-формата се поставя перманентно само към второто от съществителните. Като се има предвид, че мястото на определението в иврит е задпоставено, то и появата на определителния член към второто съществително маркира положението от свободното словосъчетание. От друга страна, ако трябва да добавим определение към едното от съществителните (независимо кое), това определение се поставя след "обединението" ("смихут"), а не се допуска да застава между двете съществителни.

Правописът на смихут-формите традиционно е с чертица между двете съществителни имена. Днес обаче често в практиката чертицата се изпуска. Дори Академията за езика иврит, свързана с религиозните среди и познанието за библейски иврит, също препоръчва вече писането с "по-малко чертици".

Причината за интереса, проявен тук към "смихут", е не само наличието на богата семантика на тази структура от две, безпредложно свързани съществителни в иврит, придружени с наличие на особена, падежна по същество, флексия на първото съществително, а и възможността тези словосъчетания да се употребяват в разнообразни ситуации и контекст с цялото им семантично разнообразие.

1. Влязох в столовата. (букв. стаята за ядене).

[нихнасти ле-хадар охел] (столова = стая [хедер] + храна [охел])

2. (Аз) Живея в дом "Милман".

[ани гар бе-бейт милман]

3. Изпих четири чаши вода.

[шатити арба косот маим]

В крайна сметка смихут-формите в иврит маркират една важна особеност на логическо-лингвистичната картина на света, която се изгражда в едно езиково съзнание, познаващо само иврит. Тази картина е твърде различна от етнолингвистичните параметри на безпредложните субстантивни словосъчетания в българското езиково съзнание. Не забравяме, че макар и с особена форма на първото от съществителните, става дума за безпредложно свързани две съществителни.

Трябва да се подчертае, че тук става дума за съотношението семантика-синтаксис, защото е налице синтактична структура от две съществителни. Проблемите на лексикалната семантика и т.нар. от Р. Русинов (1996) "вътрешна мотивация / форма на думата" или "семантична мотивация" в примери като летище air-port (въздушно пристанище) са налице и за иврит. Достатъчен е един пример, за да се очертае допълнителната етнолингвистична разлика на картината на света при номинацията на лексикално равнище между българското и ивритското езиково съзнание, където се вижда, че лексеми / термини с еднакво значение имат различни "мотивиращи признаци". Електрическа крушка на иврит се образува от корена на свещ, светлина, свещник чрез афиксация, по типичните за семитски език начини. Няма нито дума за електричество, нито дума за формата на предмета (крушка), заимствана от природен обект светлина [ор], свещ [нер], електрическа крушка [менора].

Справка за "смихут" вж. Соломоник (1998) и Леви, Секбах (1995).

Крайният извод от прегледа на смихут-семантиката е, че `родителната относба` в иврит включва много повече семантични отношения, отколкото съответната синтактична структура от две съществителни имена в българския. Това води до две по-важни заключения: 1. Лингвистичната картина на света у носителите на иврит езиково съзнание е различна от носителите на българско езиково съзнание. 2. `Родителната относба` на Теодоров-Балан е една добра идея, която в годините получава конкретизация и развитие.

 

ОЩЕ ЕДИН ВИД СЕМАНТИЧНО УПРАВЛЕНИЕ: РЕКЦИОННО СЕМАНТИЧНО УПРАВЛЕНИЕ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК И В ИВРИТ

I. ПРОБЛЕМАТИКА ПРИ НЕЛИЧНИТЕ ГЛАГОЛНИ ФОРМИ

Досега семантичното управление включваше описание и анализ на семантико-синтактични явления и обекти, които, поради сложността на своята природа, предизвикват множество различни мнения сред езиковедите. Става дума за словосъчетанията от две съществителни, свързани с прилагане в българския език (Алмалех 1990: 350-357, 1991: 373-378, 1993), за кореспондиращите им словосъчетания с предлог в българския и румънския език (Стоянова, Алмалех 1990), за удвоеното допълнение в български (Алмалех под печат).

За тези езикови обекти семантичното управление бе дефинирано като дискретно явление, което важи за описание и обяснение на връзката `семантика синтаксис` само за посочените езикови обекти, а не за целия език.

Тук ще се занимаем с едно явление, което също е двойствено по своята природа синтактичното поведение на нелични глаголни форми отглаголни съществителни имена, причастия и деепричастия.

Семантичното управление изглежда добър инструмент за обяснение на явленията при хибридни форми, каквито са неличните глаголни форми.

В случая ще се проследят прояви на неличните глаголни форми в два неродствени езика български и иврит.

Основните проблеми около семантико-синтактичното поведение на разглежданите тук нелични глаголни форми произтичат от хибридността им. Те могат да получават обстоятелствени пояснения и допълнения също както личните глаголни форми. От друга страна, отвлечените съществителни от глагол (ОСГ) и причастията могат да се членуват. Основен проблем е и възможността някои нелични глаголни форми да могат да приемат / имат семантична роля и едновременно с това да я изискват, т.е. една и съща лексема да има глаголност, изискваща СР, и едновременно с това същата лексема да е в някаква СР. Тези основни проблеми ще бъдат разгледани в хода на изложението. За близостта и разликите между двата модела на падежни граматики виж Илиева, Алмалех (1985: 441-446), Теодоров-Балан (1940, 1945), Филмор (1977, 1986).

Известно е, че отглаголните съществителни, причастията и деепричастията съхраняват рекционните способности на глагола и получават обстоятелства и допълнения. Факт, отбелязан от Л. Андрейчин: "Отглаголните съществителни, както и други отвлечени съществителни, сродни по корен с някои глаголи, управляват същите непреки допълнения, както и изходните глаголи, напр. лутане по улиците, налитане върху неприятеля, препълване с книжа, пътуване с другар, вяра в успеха, страх от наказание, борба за свобода и пр. обаче отглаголните съществителни, образувани от преходни глаголи, обикновено не се свързват с пряко допълнение, а го заменят с притежателно определение, образувано с помощта на предлога на: изпращане на суми (срв. изпращам суми), прибиране на реколтата (срв. прибирам реколта), изпълнение на правилника (срв. изпълнявам правилника) и т.н." (Андрейчин 1978: 364).

Това е особеност, отбелязана и от Ст. Стоянов: "Тези съществителни притежават ярко изразена глаголност и запазват съчетаемостта (рекцията) на глагола, от който са образувани, например глаголът чета е преходен и има винителна рекция, т.е. може да получи пряко (безпредложно) допълнение: чета книга, затова и отглаголното съществително четене има същата съчетаемост четене книги, пиша писма / писане писма; излизам из (от) стаята / излизане из (от) стаята и пр. Вместо четене книги, раздаване награди и под. се предпочитат съчетания посредством предлога на: четене на книги, раздаване на награди и пр." ; "Поради отслабената си глаголност отглаголните съществителни с наставка -ние не запазват рекцията на глагола, от който са образувани, например: проследявам цел, проследяване целта, преследване на целта; употребявам нещо, употребяване (на) нещо, (да) престъпя нещо - престъпление и пр. (...)

Изобщо отглаголните съществителни с наставка -ние и когато са образувани от преходни глаголи, не могат да имат пряка винителна рекция, т.е. не могат да се поясняват от преки допълнения, например: наказване виновните, наказание на виновните." (Стоянов 1964: 408-410).

Христо Първев също маркира посоченото от Андрейчин и Стоянов: "За отглаголните съществителни с наставка -не е характерна подчертаната вече и ясно изразена действеност, процесуалност, напр. Понякога шегуването е единственият начин да се утешим при безизходност (Д. Димов). Вербалността при тях намира и естествен синтактичен израз, напр. в допълнение или определение: четене (на) книга, писане (на) статия, гледане (на) филм, и под. (...)

Отглаголните съществителни с наставка -ние много по-рядко са носители на глаголност, и то в различна степен за конкретни форми. Функционират като "чисти" съществителни." (Първев 1993: 384-385).

Вижда се, че Първев не взема решение дали глаголността води до наличие на допълнение или то трябва да бъде схващано като определение на отглаголното съществително.

Това остава един от важните въпроси, на който трябва да се намери добър отговор или обяснение. Например в гледане на филм думата филм допълнение ли е или е определение?

"Причастията и деепричастията запазват всички допълнения, включително и обстоятелствени (подч. авт., М.А.), както самите глаголи." (Андрейчин 1978: 364).

Андрейчин на практика дефинира подчинените на причастието и на ОСИ на -не като "определения, включително и обстоятелствени", т.е. и той маркира хибридността на неличните глаголни форми и трудността да се нарекат подчинените части определения или обстоятелства.

Същото прави и Хр. Първев: "За отглаголните съществителни с наставка -не е характерна подчертаната вече и ясно изразена действеност, процесуалност, напр.: Понякога шегуването е единственият начин да се утешим при безизходност (Д. Димов). Вербалността при тях намира и естествен синтактичен израз, напр. в допълнение или определение (подч. авт., М.А.): четене (на) книга, писане (на) статия, гледане (на) филм и под." (1993: 384-385).

Следователно подчинените части в синтагмата с нелична глаголна форма са различими едновременно и като определения, и като непреки допълнения, съответно, като обстоятелства.

Способността на неличните глаголни форми да запазват рекцията на глагола ще се нарича рекционносемантично управление.

Теодоров-Балан маркира поведението на причастията от подчиненото изречение като глаголи, които се съгласуват с формата на глагола от главното изречение:

"... г) Глаголска везба през причастия, действителни и тръпни, като глаголски имена. Причастието от подредно изречение се съгласува по време с вършенето в надредно изречение, а по род и число с името на вършителя, към което се отнася; изречението стои спрямо надредното така, както да е везано през относителното местоиме който и пр., то е късо: войниците се върнаха, тръпнещи ( = които тръпнеха ) за отмора; примрели ( = които бяха примрели ) от тежък поход, изтощени от летни зной, те нападаха въз голата земя, проснати като трупи. (Теодоров-Балан 1940: 468). Това е една особеност, маркирана и от Хр. Първев (1983).

Важно е да се подчертае, че проблематиката на хибридността на неличните глаголни форми не е само синхронно явление за българския език. То е налице и в диахронен план и не само за българския.

Хибридността на причастията, включително и "глаголската везба", е налице и в старобългарския език, и в старогръцкия: "Тази особеност на причастията намира отражение и в синтактичната употреба: те могат да изпълняват атрибутивна функция (да определят дадено име, обикновено съществително), но могат да образуват и предикативен център и синтагма, с функция близка до глаголната. Могат да бъдат употребени и самостоятелно (да бъдат субстантивирани), срв. (Лк 20.45 Асем) (причастие в приименна употреба, съответства на гръцко членувано причастие).

(Лк 9.2 Асем) (причастието образува втори предикативен център, подчинен на сказуемото в главната синтагма - ). В гръцкия текст му съответства нечленувано причастие: .

(Лк. 21.1, Асем) (субстантивирано причастие, съответстващо на гръцко членувано причастие)." (Буюклиев, 1991: 207).

Членуваните форми на причастията в гръцкия език, съответстващи на атрибутивната и субстантивираната употреба на причастията в старобългарския, от една страна, и липсата на определителен член в гръцкия при глаголната "везба" (употреба) на причастието (и в старобългарския, и в старогръцкия), от друга страна, ще бъде използвано по-нататък за маркиране на степента на глаголност при синтактичното поведение на причастията. Ще се види обаче, че наличието на определителен член към причастие не пречи на неличната глаголна форма да упражнява рекционното семантично управление, макар че субстантивира (повишава степента на субстантивираност). Силната и/или слабата степен на субстантивираност на причастната форма често зависи от контекста, от употребата, т.е. от семантико-синтактичните фактори, а не от чисто морфологичното бележене на определеността.

Членуваното причастие е очевиден морфологично-синтактичен маркер за загуба на глаголност. Въпросът за наличието на определителен член е свързан и с доста несигурната територия на синтактичните функции на тези думи в изречение допълнение или определение е налице, т.е. атрибутивно, или предикативно отношение има? Ще трябва да се провери, дали членуваното причастие може да получи допълнение или то получава само определение, напр. Ходещият по мъките. Изглежда определителният член променя положението в полза на определението като синтактична функция за думата мъките...?

Примерите показват главно предложни определения, т.е. непреки допълнения или обстоятелства, свързани предложно с ОСИ на -не.

 

СЕМАНТИЧНО РЕКЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ ПРИ НЕЛИЧНИТЕ ГЛАГОЛНИ ФОРМИ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

I. СЛОВОСЪЧЕТАНИЯ, СЪДЪРЖАЩИ СТРАДАТЕЛНИ ПРИЧАСТИЯ

Това, което знаем дотук, е, че причастията получават "обстоятелствени определения".

Страдателните причастия и някои отвлечени съществителни от глаголни основи представляват обект на особено внимание по следните причини: 1. Те притежават и актуализират, по силата на лексикалната си семантика, рекционното семантично управление; 2. Поради същата лексикална семантика, подобно на вторичните значения на някои отвлечени съществителни от глаголни основи в съвременния български език, те представят едновременно както действието, така и резултата му или други "вторични значения". Това означава, че те могат да приемат да бъдат в семантична роля независимо че не са съществителни. Страдателният залог им дава семантика, съотносима със семантичните роли резултат от действие, обект на действие, инструмент на действие и пр.; 3. Възможността за съпоставката между явления от един индоевропейски език българския със сходни явления от един семито-хамидски език и намиране на езикови универсалии.

Примерите убит от бой, пиян до смърт, пиян до козирката дават илюстрация за нестандартното положение и семантика на тия причастия. Например, страдателно причастие убит от един типичен каузативен глагол (убия) в това словосъчетание представя нелична, страдателна форма, която в зависимост от предлога и другата лексема превръща думата убит в резултат, в каузирано.

I.1. Семантични роли (СР) и синтактични функции на страдателните причастия

Нека разгледаме примерите: 1. Пребит с тояга; 2. Пребит вчера; 3. Пребит до смърт; 4. Пребит от бой; 5. Пиян от любов.

В примери 1. и 4. лексикалната семантика на думата пребит (наред със способността да упражнява семантично управление, т.е. да има обстоятелство и/или допълнение, получаващо семантични роли, зависими от пребит) съдържа значение `състояние-резултат`, дължащо се на страдателния залог. Това означава, че поради залога лексемата пребит може да заема семантичната роля (резултат), с подроля (резултат 1) + (каузатив).

СР (каузатив), поради лексикалната семантика (от глагола пребия), указва и на действието (бия много / жестоко) довело до резултата, но и на самия резултат (пребит). Ето защо се наблюдават едновременно и двете подроли (каузатив-метод) и (каузатив-причина).

В същото време, в пример 1. лексемата пребит упражнява като предикат рекционното семантично управление и заедно с лексикалната семантика на предлога с и поставят лексемата тояга в СР (инструмент); (инструмент-средство).

СР са посочените и описаните от Сия Колковска (Колковска 1999).

Пример 5. Пиян от любов дава илюстрация за следните възможности и отношения: Лексемата пиян е в СР (резултат) с възможните й подвидове (резултат-следствие) любов. Лексемата любов отговаря на дефиницията за (каузатив) с двете му разновидности (каузатив 1) и (каузатив 2), защото състоянието пиян може да бъде резултат и от съзнателни действия, и от естествени процеси. Не бива да се забравя, че лексемата любов може да бъде отнесена към съществителните имена, които могат да причиняват нещо върху нещо.

От гледна точка на рекционното семантично управление от любов се възприема и като непряко допълнение, и като обстоятелство за причина. В същото време любов, както и бой от пример 4., могат да функционират като предикати, упражняващи рекционно семантично управление върху лексемите, към които са допълнение. Това означава, че тук има случай, когато традиционното определяемо може да бъде разбирано като член/участник на/в предикативни отношения, в които то е каузираното, а любов (или бой) е каузиращото.

Абсолютно аналогични отношения се наблюдават в пример 4., където няма преносно значение: пребит има СР (резултат), бидейки възможно да различим и (резултат 1), и (резултат 2) а лексемата бой (каузатив) (каузатив-причина) и (каузатив-метод). Бой е съществително име от глаголна основа, което има предикативна семантика.

В Пребит от бой - от бой се схваща и като непряко допълнение, и като обстоятелство за причина.

Пример 2. Пребит вчера дава илюстрация за следните възможности: пребит е и (резултат 1), и (резултат 2), а вчера е (време).

Вследствие на рекционното семантично управление лексемата вчера е обстоятелство за време.

Пример 3. Пребит до смърт илюстрира следните семантико-синтактични отношения: лексемата пребит не заема някоя от семантичните роли, защото се актуализира само способността й за рекционно семантично управление, т.е. тук тази лексема функционира само като предикат. Лексемата смърт също не заема някоя от семантичните роли, ползвани и описани от С. Колковска. Съчетанието до смърт отговаря на въпроса "До каква степен?". Цялото словосъчетание (ситуационно възможно за възприемане и като изречение) представя отношения, съпоставими с превъзходната степен. Като синтактична функция до смърт се възприема като обстоятелство за степен, както и като непряко допълнение.

I.2. Минали свършени и минали несвършени страдателни причастия

Идеята за различаване на минало свършено и минало несвършено страдателно причастие е на Хр. Първев (Първев 1970: 130) и е поддържана от К. Щайнке (1988: 271). Основание за различаване е граматичната категория вид, а не време. Идеята е логически издържана и тук ще се разгледат особености на семантиката на миналите несвършени страдателни причастия, доколкото в предната подточка в четири от петте примера се представят миналите свършени причастия.

I.2.1. Минали несвършени деятелни причастия.

Миналите несвършени причастия притежават словообразувателната и семантична следа, оставаща у тях вследствие на афиксацията, с която се постига промяната на вида на глагола с префикси и суфикси: бия бит; пея пят; купя купен. пребивам пребиван; изпявам изпяван; изкупувам изкупуван.

Би било показателно и полезно да се ползват същите примери от предишната точка, но с промяна на вида на причастието:

1. Бит с тояга; 2. Бит вчера; 3. Бит до смърт; *4. Бит от бой.

Семантиката на миналото несвършено страдателно причастие в посочените примери е такава, че поставя ударение върху действието. Това предполага преобладаване на глаголността и на действието на рекционното семантично управление. В тези примери изглежда, че страдателните форми не могат да имат семантични роли, както това бе при миналото свършено страдателно причастие. Лексемите тояга, бой, смърт имат същите семантични роли, които те имат при миналото свършено страдателно причастие.

Същото е положението и при вторично афиксираните словоформи, при които семантиката се отличава със значение за многократно действие. При неафиксираните форми семантиката е по-скоро за генеричност.

1. Пребиван с тояга; *2. Пребиван вчера; 3. Пребиван до смърт; 4. Пребиван от бой.

Опитът да бъде ограничено и фиксирано действието при наличието на афиксална форма води до неправилни синтагми (схващани като изречение или словосъчетание) като *пребиван вчера. При неафиксираните форми фиксирането на времето на извършване на действието не води до неправилно съчетание бит вчера, макар че е необходимо ползване на семантика със съм бит е вчера която да фиксира и времето, и действието. Затова изглежда има две причини: 1. При формите без афикси неправилна употреба се получава при наличие на съществително от глаголна основа бой, което изглежда изисква семантична роля от лексемата, с която се съчетава, докато в думата бит ударението е на действието, а не на състоянието-резултат. 2. Всички несвършени страдателни причастия обаче звучат много по-естествено, ако са употребени със съм, което означава, че речево тяхната употреба, подобно на миналите несвършени деятелни причастия, се наблюдава главно в сложни глаголни форми от преизказно наклонение. Миналите свършени страдателни причастия (пребит, разфасован и пр.) не показват такава склонност. Те, подобно на миналите свършени деятелни причастия, се употребяват нормативно самостоятелно.

I.2. СР и сегашни страдателни причастия

Причастните форми на , както е известно, са с ограничена употреба, схващат се като книжовни и имат силно изразена атрибутивна функция и значение. Независимо от това при тях също е налице рекционното семантично управление. От словосъчетанията конвертируема валута, защитима дисертация, любима книга се вижда, че лексемите валута, дисертация, книга заемат семантичната роля (актор), което не се наблюдава при другите причастия. Синтактичната функция на тия лексеми недвусмислено се възприема като определяемо, към което причастната форма е определение.

Заместимостта на това причастие с форми на минало страдателно причастие и на сегашно деятелно причастие е описана в литературата от (Георгиева 1968) и (Първев 1993). Наред с това в научния стил е възможна повишена употреба, като е възможна типично рекционно-семантична семантика, напр. Заместимостта на това причастие в изречения е често явление. Синтактични функции: на това причастие допълнение-определение; в изречения обстоятелство за място; често явление сказуемно определение. И всичко това към подложната функция на субстантивираното и членувано причастие заместимостта.

I.3. Минали деятелни причастия и СР

I.3.1. Минало свършено причастие. Примерите с изходния глагол бия се запазват и тук. Те пак са синтагми, даващи илюстрация за изречение и/или словосъчетание едновременно:

1. Пребил с тояга; 2. Пребил вчера; 3. Пребил до смърт; 4. Пребил от бой.

Семантичното рекционно управление е налице. Налице са и СР на лексемите тояга, вчера, смърт. Те са същите, както при страдателните причастия.

I.3.2. Минало несвършено причастие.

1. Биел с тояга; 2. Биел вчера; 3. Биел до смърт; *4. Биел от бой.

1. Пребивал с тояга; 2. пребивал вчера; 3. пребивал до смърт; 4. пребивал от бой.

Както е известно, миналото несвършено деятелно причастие има употреба само в преизказно наклонение. Независимо от тази важна подробност, рекционното семантично управление продължава да действа и лексемите тояга, вчера, смърт имат същите СР както при другите причастия. Тези три лексеми имат и синтактични функции, съобразно семантичното рекционно управление, съответно обстоятелство за начин, обстоятелство за време, обстоятелство за степен. В същото време, те могат да се дефинират и като несъгласувани определения.

II. ОСГО и възможност като при страдателните причастия една лексема да има семантична роля и същевременно да изисква тази СР. По повод на ОСГО Калдиева-Захариева посочва и "вторични значения", напр. Резултативно - "обозначава и резултата от действието" молба, препис, действие; По А. А. Уфимцева "...двете именни семи "процес на действието" и "резултат на действието" създават голям семантичен потенциал на отглаголното име, обозначаващо всичко, което може да бъде подложено на това действие." (Уфимцева 1968: 140), (Калдиева-Захариева 1977: 19-20). Иначе ОСГО нормативно приемат допълнения и обстоятелства, както се видя от цитатите по-горе.

III. Словосъчетания и изречения, съдържащи деепричастие. Основната характеристика на деепричастието е `действие, извършвано заедно с друго действие, независимо от това, кога се извършва основното действие преди, след или по време на говоренето`. Наред с това деепричастието, също като другите нелични глаголни форми, проявява способността си да се свързва с други думи в словосъчетания чрез рекционното семантично управление: ходейки бързо, дъвчейки кифла, хвърляйки хартията на пода, пишейки с новия молив.

IV. Изводи. От прегледа на семантико-синтактичните явления, свързани с рекционното семантично управление при причастията, ОСГО и деепричастията може да се заключи следното:

1. Неличните глаголни форми се свързват семантично с допълненията / определения и обстоятелствата към тях чрез рекционно семантично управление.

2. При причастията, подобно на ОСГО, е възможно една лексема хибридно да обозначава и глаголност, и едновременно да заема семантична роля.

3. При различните причастия, образувани от един глагол, се запазва семантичната роля на подчинените съществителни, което е израз на рекционното семантично управление.

4. СР на съществителното не зависи от синтактичната му функция в синтагмата, където е заедно с нелична глаголна форма. Семантичната му роля се командва рекционно семантично от неличната глаголна форма.

 

СЕМАНТИЧНО РЕКЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ В ИВРИТ

Информация и данни за иврит са ползвани от: Соломоник (1998), Подолски, Прокофиев, Увал (1993), Тармон, Увал (1991), Леви (1955), Зилберман (1990, 1997), Фейнголд, Машер (1991), Кон (1978), Леви, Секбах (1995), Дейвидсон (1888).

За да може да бъде разбрано явлението, назовано с термина рекционно семантично управление, за езика иврит трябва да се посочат за българския читател някои от най-важните особености на този класически език.

I. ПРИЧАСТИЯТА В ИВРИТ

Езиковата система в иврит предлага нормативна употреба на причастие като сказуемо, но само в сегашно време.

В иврит има само три времена - минало, сегашно и бъдеще. Друг е въпросът, че формите на тези три времена могат да поемат в контекст семантиката на онези времена, които познаваме от български език.

В сегашно време глаголната форма няма морфологичен показател за лице. Тя е нелична. Ако трябва калкирано да се преведе сегашното време от иврит на български, ще трябва да се казва Аз ходещ, Аз пиещ, вм. (Аз) ходя, (Аз) пия и пр. и при някои глаголи в сегашно време се използват префикси, но това не променя тяхната природа на нелични глаголни форми, а префиксите са само маркер за различен тип словоизменение.

В минало време глаголите получават флексия, която маркира граматичната категория лице. Формите за бъдеще време имат и флексия, и префикс.

За образуване на формите за бъдеще време се ползват флексии и префикси за отбелязване на граматичната категория лице.

Глаголните флексии, маркиращи лице и за бъдеще, и за минало време са от граматикализирани форми на личните местоимения. Подобен сорт афикси са наричани от М. Москов афиксоиди, доколкото те имат функцията на афикси, но ние различаваме ясно семантиката и семантичната следа на личните местоимения. (Москов 1982: 122).

Иврит е семито-хамидски език, което означава, че корените в езика, в общия случай, са триконсонантни (има и дву-и четириконсонантни корени). Словообразуването се провежда чрез вмъкване на две или три гласни помежду коренните съгласни. Ж. Бояджиев нарича тези афикси вътрешна флексия (1996: 117), а М. Москов ги нарича трансфикси (1982: 122).

Съществуват префикси и постфикси, които са или съгласни звукове, или гласни.

Например коренът КТВ () е общ за следните думи:

[лиХТоВ] да пиша, ;

[КоТеВ] за м.р. аз пиша, ти пишеш, той пише ;

[КоТеВет] за ж.р. аз пиша, ти пишеш, тя пише ;

[КаТаВти] аз писах, аз написах ;

[КаТаВа] кореспонденция ;

[КаТаВан] писар, човек на перото ;

[КТаВ йад] ръкопис ;

[КТоВим] Писанията (библейските) ;

[миХТаВ] писмо и пр.

(редуването на фонеми к-х, п-ф, б-в е типично за иврит)

Глаголите в иврит се огласяват с афикси според правилата на седем постройки [бинийаним]. Всяка постройка има повече от едно значение, но едно от тях е основно.

От казаното за иврит става ясно, че в този класически език, формата за сегашно време представя нормативно функциониране на семантичното рекционно управление, за да може да се реализира синтактичната структура на изречението.

ІІ. БИНЯНИМ (ПОСТРОЙКИ) ПРИ ГЛАГОЛА В ИВРИТ

В консонантния корен могат да се вмъкват не всички гласни въобще, а това се извършва по доста строги правила. Съществуват седем (7) типа съчетания от гласни, чрез които се извършва словообразуването. Тия съчетания се наричат бинияним, което означава на български постройки.

За основа на названията на седемте постройки се взимат различните форми, според седемте постройки, на глагола работя [поèл], чиято основна форма е миналата основа - [пàал].

Получените форми са и термини за постройките (бинияним). Миналата основа съдържа корена в чист вид плюс типичните за дадена постройка гласни-афикси. Коренът на поел се състои от три букви п/ф (), л () и айн (). От названията на постройките се вижда, че айн е буква, озвучавана от различни гласни. Азбуката на иврит има 22 букви и нито една от тях не е знак за гласен звук. Вокалите се изписват с диакритични знаци до, под, над буквите. Възможно е да пишем и без поставяне на диакритичните знаци. Тогава буквите алеф и айн , в огромното мнозинство случаи, ни ориентират, че където са те, там има гласен звук. И двете букви са знак за задноезични консонанти.

Имената на постройките са ПААЛ , ХИФИЛ -, ХУФАЛ -, НИФАЛ -, ПИЕЛ -, ПУАЛ - и ХИТПАЕЛ -.

II.1. Основни семантични характеристики на постройките

Всяка една постройка, освен словообразувателните си правила, всъщност има пряко отношение към граматичната категория залог, която е важна в това изследване. Любопитна подробност е, че са много малко корените, които могат да се променят и по седемте постройки. Тук трябва да се посочат няколко технически особености:

1. Типични фонетични редувания са п-ф, к-х, б-в;

2. Съгласните от корените ще продължат да се маркират с главни букви в сродните думи;

3. Калкираните значения ще се посочват със съкращението к. преди думата. След това се дава "нормализиран" превод, който след калкираната форма е в малки скоби. В средни скоби фонетичният облик на думата с български букви и без подробности по транскрибция.

Всяка една постройка има основно (но не единствено) значение. Те са:

ПААЛ деятелност, "просто" действие, а другите деятелни бинияним съдържат модалност.

ПИЕЛ деятелност;

ХИФИЛ деятелност, ако е за корени, нямащи ПААЛ-форми. При корени, имащи ПААЛ-форми, ХИФИЛ означава каузативност.

ХУФАЛ страдателност. "Ползва се" за словообразуване само при корени, нямащи ПААЛ-форми.

НИФАЛ страдателност. "Ползва се" само от корени, имащи ПААЛ-форми.

ПУАЛ страдателност. "Ползва се" само от корени, имащи ПИЕЛ-форми.

ХИТПАЕЛ възвратност. "Ползва се" от корени, словоизменящи се и по ПААЛ, и по ПИЕЛ.

Седемте постройки важат само за образуването на глаголи. При имената има други правила, които са по-многобройни и могат да се нарекат формули.

Съществуват още две постройки, които са с по-ограничена употреба. Това са ПАУЛ - и ПАОЛ - . ПАУЛ - придава страдателно-залогово значение на лексемите, а ПАОЛ - е вариант на ПААЛ-форма. Тези две постройки се използват само за корени, имащи ПААЛ-форми.

Следователно корените с ПААЛ-форми могат да имат две различни постройки, по които се получават страдателни значения основната НИФАЛ и допълнителната ПАУЛ.

Основните отношения между постройките по линия на залога може да се представят така:

деятелност-ПААЛ γ ХИФИЛ (каузативност);

деятелност-ПААЛ γ ХУФАЛ (страдателност);

деятелност-ПААЛ γ ПАУЛ (деятелност) γ НИФАЛ (страдателност);

деятелност-ПИЕЛ γ ПУАЛ страдателност;

възвратност-ХИТПАЕЛ от ПААЛ (деятелност) и от ПИЕЛ (деятелност).

Има някои корени, които имат форми и в ПААЛ, и в ПИЕЛ:

ПААЛ: [НаШаК] - - к. целунал (целунах);

ПИЕЛ: [НиШеК] - - к. разцелувал (разцелувах).

В тези случаи разликата би могла да се преведе на български като свършен (ПААЛ) и несвършен (ПИЕЛ) вид на глагола.

Формата на глаголите се дава в 3л. ед.ч., м.р., мин. вр., което е миналата глаголна основа в иврит. Това е важна словоформа, доколкото съдържа точна и пълна информация. В нея е указано както консонантите от/на корена, така и кои са гласните, т.е. коя постройка е склонитбено актуализираната. Прието е тя да се дава като основна форма на глагола.

От названията на постройките е видно, че съгласните остават същите, а постройките трябва да се придържат, (доколкото позволяват фонетичните условия при съчетаемостта) към точно определени гласни, влизащи в корена на определени места.

Често пъти в ПИЕЛ значението остава за деятелност, но се схваща като преходен глагол, което значение липсва в ПААЛ:

ПААЛ: [СаМаХ] - - к. той бил щастлив, радостен; (беше щастлив), (беше радостен);

ПИЕЛ: [СиМеХ] - - к. той ощастливил, зарадвал; (той ощастливи), (той зарадва) някого.

ПААЛ: [ЛаМаД] - - к. учил, изучавал (учи); (изучава);

ПИЕЛ: [ЛиМеД] - - к. преподавал (преподава) някому.

Важно е да се знае, че повечето (но не всички) от деветте (седем основни + две допълнителни) постройки имат форми за трите времена в иврит сегашно, минало и бъдеще.

Формите за сегашно време на различните постройки имат свои особености, поради ползването или неползването на различни представки, т.е. една форма може да бъде различена от коя постройка е по своя морфологичен облик. Например формите от двете основни "деятелни" постройки ясно се различават в ПААЛ нямат представка м- (), а в ПИЕЛ имат представка м- ().

В крайна сметка построяването на формата на даден глагол се получава по следния начин: "арматурата" от три консонанта на корена приема "бетона" на гласните-афикси от постройките (бинияним). Към това се добавят възможните окончания и/или представки, характерни за трите времена. В сегашно, минало и бъдеще време определящи са особеностите, наслагвани от бинияним, с възможните фонетични промени на звуковете от корена, характерни за иврит.

ІІІ. НЯКОИ ПРИМЕРИ ЗА СЛОВООБРАЗУВАНЕ И ЗВУЧЕНЕ НА ГЛАГОЛИ ПО ПОСТРОЙКИТЕ

ІІІ.1. Словообразувателни модели и възможности, имащи отношение към (корени в) ПААЛ:

1. ПААЛ Х НИФАЛ `деятелност-страдателност`:

ПААЛ: [МаСаР] к.той предал (той предаде) НИФАЛ: [ниМСаР] к. той предаден (той (е) предаден).

2. ПААЛ ПАУЛ = `деятелност-страдателност`:

ПААЛ: [СаГаР] к. той затворил (той затвори)

ПАУЛ: [СаГуР] к. затворен.

Формите от страдателната постройка са ПАУЛ са нелични. Словоизменението протича по правилата за сегашно време. Формите-ПАУЛ не притежават склонение по другите две времена. Те нямат спрежение по лице и са чисти отглаголни прилагателни имена. Практически това означава, че те нямат спрежение и употреба в минало и бъдеще време. [СаГуР] затворен, [СГуРа] затворена, [СГуРим] затворени, м.р., [СГуРот] затворени ж.р. При превод това са минали страдателни причастия. Формите по ПАУЛ означават състояние, което трябва да се отличава от значението `резултат от действие`, което е налице при другите пасивни форми. За `резултат от действие` служат страдателните форми, образувани чрез ПУАЛ (за корените с форма-ПИЕЛ) и НИФАЛ (за корените с форми-ПААЛ).

3. ПААЛ ПАОЛ = `деятелност-деятелност`:

[ЙаХоЛ] к. той можещ (той може); [ЙаХоЛ] к. той можел (той можа). ПАОЛ представлява подпостройка в рамките на ПААЛ по чисто фонетични причини. Характерното за тази подпостройка е, че в сег. вр. и мин. вр. след втората съгласна има `о`, вместо `а`).

4. ПААЛ ХИФИЛ (`деятелност-каузативност`):

ПААЛ: [БА] к. дошъл (той дойде) ХХИФИЛ: [(х)иВИ] к. довел (той доведе). Същият глагол може да означава и идвам: ПААЛ к. той дойде ХХИФИЛ к. дошъл (той дошъл). Виждаме, че тази постройка може да поеме българската преизказност, разбира се само в дадени контексти.

5. ХИФИЛ ХУФАЛ (`деятелност-страдателност`), в случай че няма ПААЛ-форма на даден корен:

ХИФИЛ: [хиЛБиШ] к. той облякъл (той облече)

ХУФАЛ: [хуЛБаШ] к. той облечен (той бе облечен).

ІІІ.2. Словооразувателни модели и възможности от ПИЕЛ:

ПИЕЛ ПУАЛ `деятелност-страдателност`:

ПИЕЛ: [ТиКеН] к. поправил (поправих) ПУАЛ: [ТуКаН] поправен (к. бил (е) поправен).

Тази страдателна постройка има спрежение и по трите времена в иврит и се схваща като глагол. ПАУЛ, валиден за ПААЛ-постройка, няма форми за минало и бъдеще време и при превод, и в иврит, се схваща като глаголно прилагателно.

ІІІ.3. ХИТПАЕЛ от ПААЛ и от ПИЕЛ:

1. ХИТПАЕЛ от ПААЛ = `възвратност-деятелност`:

[хитЛаБеШ] к. обличал се ((той) облича се, облече се) от ПААЛ-формата [ЛаВаШ] к. облякъл, облекъл (облече, обличаше);

2. ХИТПАЕЛ от ПИЕЛ `възвратност-деятелност`:

[хитХаЗеК] к. закрепнал се, укрепил се, подсилил се, засилил се (той) укрепи се, закрепи се, подсили се) от ПИЕЛ-формата [ХиЗеК] .

От направеното изложение се вижда, че и за съвременния български език, и за иврит терминът РЕКЦИОННО СЕМАНТИЧНО УПРАВЛЕНИЕ изглежда достатъчно добър, за да обозначи способността на неличните глаголни форми да имат рекцията на изходния глагол, т.е. да получават допълнения (преки и непреки) и обстоятелства. Вижда се също така, че за модерния (както е и в библейския) иврит нормативното положение за глаголните форми в сег. вр. е да бъдат причастия, които, изпълнявайки функциите на пълноличните глаголни форми, нормативно получават допълнения и/или обстоятелства. Това означава, че терминът рекционно семантично управление има своята обяснителна и описателна сила и за иврит.

ІV. СТРАДАТЕЛНИТЕ ГЛАГОЛНИ ФОРМИ В ИВРИТ

От особен интерес за нас са страдателните форми. Те пряко ни интересуват, доколкото: 1. Съвпадат по значение с български език и 2.

Страдателнопричастни форми, в които има лексикална семантика обединяваща и действието, и резултата от него, подобно на български език. Тия случаи са постройките ПУАЛ (), ПАУЛ (), ХУФАЛ() и НИФАЛ (); 3. За разлика от българския повечето от страдателните форми в иврит са лични глаголни форми, когато са в минало и/или бъдеще време.

При тези постройки положението е следното:

Формите в ПУАЛ () представят лични глаголни форми, когато става дума за минало и бъдеще време. На български тия думи са минали страдателни причастия, завършващи на или . В тези случаи, за да се съхрани в български тяхната глаголна принадлежност, на тия словоформи при превод се посочва в скоби пред страдателното причастие (бил, е). При буквален превод (калкиране) или в обикновена употреба на български език (бил, е) не се използва. В различните речници на иврит обаче огромното мнозинство от форми по тази постройка се посочват като прилагателни имена и в иврит. Например поправен [тукан]; подреден, уреден [месудар]; подписан [мухтам]; готов, приготвен [мухан]; позволен, възможен, разрешен [мутар] .

Най-любопитното за носител на български език е, че формите от тази постройка се различават по време лексемите, с представка -м са образувани по принципите за сегашно време, а онези без -м са по правилата за образуване на форми за минало време. Нека повторим, в речниците и в речта, това са прилагателни имена. Много рядко се употребяват активно като глаголи, като по изключение. Такава е формата [мухшав] компютъризиран, макар че и тя се схваща повече като отглаголно прилагателно.

Думите, образувани по правилата на ХУФАЛ , показват същата способност да се образуват по "формулата" както за сегашно, така и за минало време, но в повечето случаи се възприемат като чисти отглаголни прилагателни: [хулбаш] облечен; [музман] поканен - [хузманти] бях поканен. Лексемите, започващи с префикса -м, са в сегашно време, но подобни страдателни форми трудно могат да се съпоставят с езикови единици в българския, където трябва да има форми и за сегашно, и за минало, и за бъдеще време, за да стане съпоставимо. Такива склонитбени особености са просто непреводими на български език, което маркира етнолингвистични параметри при съставяне на картината на света у носителите на ивритско езиково съзнание.

Думите от постройката ПАУЛ (), която е подвид на ПААЛ () и в иврит имат значение само на глаголни прилагателни имена страдателни причастия и се менят само по род и число и то само в сегашно време. В речниците те се посочват единствено като прилагателни имена: [сагур] затворено; [патуах] отворено.

В голямото си мнозинство формите в НИФАЛ () представят страдателни форми на глаголи, имащи форми по ПААЛ (деятелен залог). Например [нихтав] написан; [неевад] изгубен, загубен; [неехав] обичан и др. Както и в две от горепосочените постройки, тук се извършва склонитба по лице в минало и бъдеще време, което е непреведимо на български.

Успоредно с това, често НИФАЛ-формите имат възвратно значение или за взаимно действие. Всички значения по НИФАЛ, включително и пасивните, в речниците и граматиките се посочват като глаголи. Наред с регулярната употреба на формите за всичките лица и времена, формите за НИФАЛ много често се използват в копулативната конструкция Той е обичан; Той е загубен, Той е написан и пр. Подобна употреба дава възможност да се съотнесат семантично със словосъчетанията с приложения, където са налице две названия на един предмет.

Наличните страдателни форми с минало, сегашно и бъдеще време, било то "спрягани" като лични или не, в граматиките и речниците, в своята калкирана и литературна преводна форма на български език, са също страдателни причастия. Естествено, в българския това са минали страдателни причастия, доколкото е известна тенденцията миналите да заместват сегашните (на ) в български. По този въпрос виж Първев (1970: 123-130), Георгиева (1968), Щайнке (1988: 268-282).

По същество в иврит при постройките ХУФАЛ и ПУАЛ става дума за наличието и на сегашни страдателни причастия (започващи с префикса ), и на минали страдателни причастия. Докато формите по ПАУЛ (като допълнителна постройка към ПААЛ) и в иврит се изменят само по род и число, с перманентно страдателно значение. В ПАУЛ не се говори за време.

Цялата информация за страдателните постройки в глаголната система на иврит цели да се демонстрира нормативното използване на рекционното семантично управление в иврит. То е налице и при ПАУЛ-формите, напр. в ежедневно срещаното [сагур ми штемесре ад шешесре] (затворено от дванадест до шестнадесет). Заедно с уникалния факт на употребата на причастни форми за сегашното време на деятелните по семантика постройки, такъв пример дава представа и за системата на езика, и за лингвистичната картина в езиковото съзнание на иврит-говорещите.

 

ОБЩИ ИЗВОДИ

Рекционно семантично управление

На базата на анализа трябва да разширим дефиницията за рекционно семантично управление и тя да включва следните пунктове:

1. Способността на неличните глаголни форми да получават обстоятелствени пояснения и допълнения.

2. Съществителните, подчинени / управлявани семантично на/от неличната глаголна форма, имат възможността и способността да приемат СР.

3. Семантичното рекционно управление е обяснение, защо в иврит причастна / нелична глаголна форма може да изпълнява нормативно семантико-синтактичните функции на сказуемото.

В съпоставителен план

1. Словообразувателната система на иврит предлага непреводими форми на страдателни форми (за бъдеще и минало време), имащи спрежение по лице и по време.

2. Посоченото за иврит дава представа за различната картина на света в езиковото съзнание на говорещите и знаещите иврит спрямо лингвистично-понятийната картина на света у носителите на български език като майчин.

3. ОСИ, ОСГО и най-вече страдателните причастия са уникален случай, при който в една лексема се съдържа и СР, и действието / състоянието, което я изисква. Всичко това не се вмества в стандартната досега дефиниция на съществителни имена, които досега бяха дефинирани само като влизащи в дадена СР, а страдателните причастия като отглаголни прилагателни.

4. Проблематиката на неличните глаголни форми (членуване, но и рекционно семантично управление) е налице и в диахронен план и не само за българския език.

 

 

Списък на съкращенията

М.А. - Мони Алмалех

ОСГО - отвлечени съществителни от глаголни основи

ОСИ - отглаголно съществително име

СР - семантична роля

* - неправилно изречение/пример

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Адамец 1973: Адамец, П. О семантико-синтаксических функциях и деадективных существительных. // ФН, 1973, № 4.

Алмалех 1990: Алмалех, М. Семантични отношения в словосъчетания от две съществителни, свързани с прилагане (несъгласувани определения). // Български език, 1990, № 4.

Алмалех 1991: Алмалех, М. Семантични особености на словосъчетанията от две съществителни, свързани безпредложно. // Български език, 1991, № 4.

Алмалех 1993: Алмалех, М. Семантика и синтаксис. Библиотека "Дебюти", София, 1993.

Алмалех 2000: Алмалех, М. Някои семантични и синтактични явления при удвояване на допълнението в съвременния български книжовен език. // Едно поколение български езиковеди. София: УИП "Св. Климент Охридски", 2000.

Андрейчин 1978: Андрейчин, Л. Основна българска граматика. София: Наука и изкуство, 1978.

Богданов 1977: Богданов, В. В. Семантико-синтаксическая организация предложения.Ленинград, 1977.

Бояджиев 1997: Бояджиев, Ж. Увод в езикознанието. Пловдив: Хр. Г. Данов, 1997.

Буюклиев и кол. 1991: Буюклиев, И., Георгиев, В., Давидов, А., Добрев, И., Дограмаджиева, Е., Дуриданов, И., Златанова, Р., Иванчев, С., Илчев, П., Минчева, А., Мирчeва. Д. Граматика на старобългарския език. София: Издателство на БАН, 1991.

Ван Велин, Фоли 1982: Ван Велин, Р., Фоли, Ч. Референциально-ролевая грамматика. // Новое в лингвистике. Т. 11. Москва: Прогресс, 1982.

Георгиева 1968: Георгиева, Е. За някои граматико-синтактични промени на миналите страдателни причастия в съвременния български книжовен език. // Известия на Института за български език, № XVI. София, 1968.

Гухман 1981: Гухман, М. М. Историческая типология и проблема диахронических констант. Москва, 1981.

Дейвидсон 1888: Davidson, Cl. An Introductory Hebrew Grammar with Progressive Exercises in Reading and Writing. D.B., Professor of Hebrew, etc., In the New College - Edinburgh. Edinburgh: T&T, 1888, 197 p.

Зилберман 1990: Zilberman, Sh. The up-to-date English-Hebrew / Hebrew-English Dictionary. 77 entries. Published by Zilberman. Jerusalem, 1990, 949 p. (284 + 665).

Зилберман 1997: Zilberman, Sh. The Compact up-to-date English-Hebrew / Hebrew-English Dictionary. 55 entries. Published by Zilberman. Jerusalem, 1997, 624 p. (304 + 320).

Илиева, Алмалех 1985: Илиева, К. Алмалех, М. За адекватността на езиковите модели. // Български език, 1985, № 5.

Йосеф и кол. 1992: Йосеф, Г., Газов-Гинзберг, А., Дримиан, Э. Маркон, Д. Современний словарь русско-ивритский иврит-русский. Израильский фонд культуры и просвещения в диаспоре, Матах Центр разработки методов обучения. 1992.

Калдиева-Захариева 1977: Калдиева-Захариева, С. Отвлечени съществителни от глаголни основи в съвременния български книжовен език. Автореферат на дисертация за присъждане на научната степен "Кандидат на филологическите науки". София: Институт за български език БАН, 1977.

Кожин 1974: Кожин, А. Н. Хрестоматия по истории русского литературного языка.Москва. 1974.

Колковска 1993: Колковска, С. Термини за процеси в съвременния български книжовен език.Дисертация за получаване на научната степен "кандидат на филологическите науки". София: Институт за български език БАН, 1993.

Кон 1975: Cohn, M. Nouveau Dictionaire Hebreu-Fraçnais. LIBRARIE LAROUSSE, Paris. Achiasaf Publishing House, Tel-Aviv, 1975.

Костов 1939: Костов, Н. Българска граматика. София: Книгоиздателство "Казанлъшка долина", 1939.

Лакова 1984: Лакова, М. Местоименните въпросителни изречения и теорията за семантичните роли. // Български език, 1984, № 4.

Лакова 1997: Лакова, М. Категорията еадефинитност / адефинитност, или категорията определеност / неопределеност. // Български език, 1997, № 1.

Леви 1952: Леви, С. Еврейско-български речник. Тел-Авив: Собствено издание, 1952.

Леви, Секбах 1995: Levy, Y., Seckbach, F. Ed. Y. Levy. Oxford EnglishHebrew, EnglishEnglish Dictionаry. Kernerman Lonnie Kahn, Keter Enterprises, Jerusalem, 1995.

Михневич 1976: Михневич, А. Именные количественные словосочетания в беларусском языке на фоне болгарског. // Бюлетин за съпоставително изследване на български език с други езици, 1976, № 5.

Москов 1982: Москов, М. Езикознание. София: Наука и изкуство, 1982.

Пенчев 1984: Пенчев, Й. Строеж на българското изречение. Наука и изкуство, София, 1984.

Подольский, Прокофьев, Уваль 1992: Подольский, Б., Прокофьев, Д., Уваль, Э. Словарь современного иврита. Руско-ивритский.Издательство "Рольник", Тель-Авив: Издательство Хакибуц хамеухад, 1992.

Пометкова 1999: Пометкова, Я. "Синтактична синонимия на подчинени изречения и конструкции с отглаголно съществително име на -не в съвременния български език". Дисертация за присъждане на научната и образователната степен "доктор". София: Институт за български език БАН, 1999.

Първев 1970: Първев, Х. Съвременният български книжовен език и проблемата за сегашно страдателно причастие. // Известия на Института за български език, 1970, № 19.

Първев 1993: Първев, Х. Нелични глаголни форми. // Граматика на съвременния български език. Т. 2. София: Издателство на Българската академия на науките, 1993.

Русинов 1996: Русинов, Р., Георгиев, Ст. Лексикология на българския книжовен език. Велико Търново: Абагар, 1996.

Соломоник 1998: Соломоник, А. Практическая грамматика иврита. Фондация за съхранение на културата "Ейехудид", 1998.

Стамболиева 1987: Стамболиева, М. To be и съм в системата на английски и български език. Автореферат на дисертация за присъждане на научното звание "Кандидат на филологическите науки". София: СУ "Климент Охридски", 1987.

Стоянов 1964: Стоянов, С. Граматика на българския книжовен език. Наука и изкуство, София, 1964.

Стоянова, Алмалех 1990: Stoianova, D., Almalech, M. Analiza semantico-sintactica a unui grup sintagme nominale alcatuite din doua substantive in limbile Bulgar si Romana. // Studii si Cercetari Lingvistice. Editura Academiei Republicii Romania, Bucuresti, 1990, anul XLI, № 5-6, рр. 463-474.

Тармон, Увал 1991: A. Tarmon, Uval, E. Hebrew Verb Tables.Tamir Publishers, Jerusalem, Ed.1971, 1978. A new extended edition for beginner and advanced student, 1991, 234 p.

Теодоров-Балан 1940: Теодоров-Балан, А. Нова българска граматика. София: Книгопечатница Т. Ф.Чипев, 1940.

Теодоров-Балан 1954: Теодоров-Балан, А. Българско склонение. // Български език, 1954, №1.

Теодоров-Балан 1957: Теодоров-Балан, А. Склонение и спрежение в българската граматика. // Езиковедски изследвания в чест на акад. Ст. Младенов, София: Издателство на БАН, 1957.

Тодоров 1997: Тодоров, В. За детерминиращата функция на кратките притежателни местоимения в българския език като общоезиково явление (в съпоставка със семитските езици). // Български език, 1997, № 3.

Уфимцева 1968: Уфимцева. А. А.Слово в лексико-семантической системе языка. Москва, 1968.

Фейнголд, Машер 1991: Feingold, E., Masher, H. Handbook of Hebrew Verbs. Jerusalem: S. Zack & Co Publishing House, 1991, 455 p.

Филмор 1968: Fillmore, Ch. The Case for Case. // Universals in Linguistic Theory, ed. by E. Bach, R.T. Harms, New York. 1968 (Руски превод в: Новое в зарубежной лингвистике. Т. Х. Москва: Прогресс, 369-495).

Филмор 1977: Fillmore, Ch. The Case for Case Reopened. // Syntax and Semantics, Vol. 8 (Ed. by P.Cole and J.M.Sadock), New YorkSan FranciscoLondon, pp. 59-81. (Руски превод в: Новое в зарубежной лингвистике. Т. Х. Москва: Прогресс, 496-530).

Щайнке 1988: Щайнке, К. Позиция на причастията в граматиката на съвременния български книжовен език. // В помощ на преподаването на български език на чуждестранни студенти, София: Университетско издателство "Климент Охридски", 1988.

 

 


* Студията "Семантика и синтаксис на словосъчетания от две съществителни в иврит и български"е част от колективния проект "Семантични роли и синтактични отношения: начини на тяхното съотнасяне" на Секцията за общо и приложно езикознание към Института за български език - БАН. Проектът бе разработван в периода 1998-2000 г., а негов ръководител бе ст.н.с. ІІ ст. д-р Максим Стаменов. Рецензенти на научния сборник, който се получи в резултат на работата, бяха и Сборникът бе обсъден от Научния съвет на Института за български език, който го прие за завършен проект и го препоръча за печат. Научният сборник обаче така и не видя бял свят. Членове на авторския колектив са проф. д.ф.н. Стефана Димитрова, ст.н.с. І ст. д.б.н. Васил Райнов, ст.н.с. ІІ ст. д.ф.н. Мони Алмалех, ст.н.с. ІІ ст. д-р Максим Стаменов, ст.н.с. ІІ ст. д-р Ангел Пачев, ст.н.с. ІІ ст. д-р Светлана Питкевич, н.с. І ст. д-р Снежина Карагьозова и н.с. ІІ ст. Венета Факалиева. [обратно]

 

 

© Мони Алмалех
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.03.2006, № 3 (76)