Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗАЩО ЮРДАН ТРИФОНОВ ДНЕС?

Николай Аретов

web | Юрдан Трифонов. Избрани студии

През последните десетилетия в осмислянето на миналото все по-ясно се очертава опозицията между, казано най-условно, възвеличаващия и проблематизиращия подход. В литературната история и други хуманитарни дисциплини и особено в изследвания, които стоят някъде на границата между няколко традиционни дисциплини, се заговори за "деконструкция" и "нов историзъм". Подобен подход не само достигна до българските хуманитаристи, но и се превърна в своеобразна мода, с всички произтичащи от това негативни последици.

Всъщност усъмняването в наложените представи за събития, лица, текстове и документи съвсем не е нещо ново. Според Р. Козелек "Ако проектираме темпоралните структури на историческия опит върху начините на разказване, писмено представяне и методологическа обработка на опита [...], могат да се посочат три типа: записване, дописване и пренаписване на историята."1. Проблематизирането или "пренаписването", според тази терминология, отговаря на "...някакви изменения в опита, които са равнозначни на нов опит" и то далеч не е нещо ново, а започва още с Тукидит - "класическият случай на методологически рефлектирано пренаписване на предварително дадени исторически сведения, които вече не се съгласуват с неговия собствен опит"2.

Несъмнено началото на ХХІ в. предполага съобразяването с натрупания през последните години "нов опит". Но би било най-малкото късогледо, ако волята за преосмисляне на миналото се сведе само до промените от последните десетилетия, които далеч не са само политически и технологически. Всъщност опитът непрекъснато се променя и разглеждането на миналото винаги е съпроводено с преосмислянето на по-стари представи и конструкции.

През модерната епоха в България подобно отношение към представите за миналото могат да се открият още в началото на ХХ век, ако не и по-рано. Най-често те са елемент от цялостната лична изследователска програма на големи учени като Ив. Шишманов или Йордан Иванов. Една от фигурите, които в най-голяма степен изразяват подобен подход, е Юрдан Трифонов. Емблематични са неговите студии "Спомените на П. Р. Славейков за първото му затваряне и за първата му песен против гръцките владици"3, "Преданието за изгорена старобългарска библиотека в Търново"4, "Съчиненията на П. Р. Славейков с исторически характер"5, които излизат в началото на ХХ век. Те не са останали незабелязани от по-късните изследователи, цитирани са (и са оспорвани) от по-късни автори.

С Надя Данова сме едни от хората, които сравнително често и охотно се позовават на Ю. Трифонов, в разговорите ни за отделни негови текстове и тези се роди идеята за настоящото издание. Убедеността ни в необходимостта от ново издание на трудовете на големия учен се засилва и от факта, че той самият не ги е събрал в книга, а и след смъртта му не е излизал някакъв представителен том с негови студии.

Кой всъщност е Юрдан Трифонов (1864-1949)? Той е роден в Плевен, личното му име понякога е нормализирано като Йордан. Учи в Петропавловското духовно училище край Лясковец, когато там е преподавател Климент Браницки (Васил Друмев). На него е посветен един от по-разгърнатите трудове на Ю. Трифонов. Бъдещият изследовател учителства няколко години в Търново (1885-1890), след това завършва филология и история в Софийския университет (тогава още Висше училище) през 1893 г. Професионалният му път преминава като учител по български език, философия и история в София (1894-1908, 1920-1926) в Първа мъжка гимназия и във Военното училище. Действителен член на БКД (днес БАН) е от 1906, а по-късно става секретар (1923-1931) и председател (1936-1938) на Историко-филологическия клон на БАН. Почетен доктор на Софийския университет (1939).

Автор е на сравнително малко книги, при това от различни области на познанието. Дебютира с една "Психологическа христоматия" (1897), подготвена заедно с Н. Станев. Публикува две малки книги за цар Борис-Михаил (1907, 1927) и две сравнително по-разгърнати изследвания за Иван Вазов (1920) и Васил Друмев - Митрополит Климент (1926). Най-разгърнат, най-познат и най-цитиран е последният му труд "История на град Плевен до Освободителната война" (1933). В някои библиотеки като самостоятелни издания се намират и отделни отпечатъци на студии, публикувани в Списание на БАН и др. След смъртта му съчиненията на Ю. Трифонов не са издавани. В средата на 80-те години Трифон Банков и Божидар Райков започват подготовка на амбициозно двутомно издание, което обаче не се реализира, било поради тежките издателски механизми, било поради политически причини, а и поради смъртта на двамата съставители, много сериозни изследователи на средновековната българска литература6.

Повече от скромно е и писаното за него. Няколко статии, свързани с юбилеи7 и с архива му8, отделни публикации в алманаха на БАН за дълго изчерпат списъка. В края на ХХ в. се провеждат и две научни сесии, посветени на делото на акад. Ю. Трифонов. Първата е организирана от Пловдивския университет и е посветена преди всичко на езиковедското му наследство. Тогава е подготвена и библиография на трудовете му9. Няколко години по-късно в Плевен отново се провежда конференция, която има амбицията да представи по-цялостно жизнения път, архива и на първо място научното наследство на Ю. Трифонов - езикознание, история, фолклористика, литература10.

* * *

Кои са тезите на Ю. Трифонов, които заслужават специалното внимание на днешната научна общност? Кои са акцентите в неговото дело, които бихме искали да поставим?

На първо място вероятно трябва да се постави методът на Ю. Трифонов. Когато изследва литературни (а и фолклорни) произведения, той е на първо място историк, който търси извори и изяснява факти, след това филолог, който умело тълкува езикови особености. При него отсъства теоретизирането и експлицитното разсъждаване по методологически въпроси. Това, което го прави неочаквано (пост)модерен, е желанието да открие логиката в събитията от миналото и да потърси мотивите, водили свидетелите до едно или друго твърдение. Ю. Трифонов, подобно на много изследователи от края на ХХ в., се чувства задължен да съпоставя твърденията, които открива в текстовете от миналото, да се пита за тяхната обективност. Петър Динеков посочва неговото критично отношение към източниците и "понякога твърде голямото значение", което Ю. Трифонов отдава "на чисто логическите доказателства", както и това, че "литературният изследвач играе предимно помощна роля", а историкът излиза на преден план11. Това мнение, част от вероятно най-представителното разглеждане на делото на Ю. Трифонов, е изказано в духа на тогавашното време, което не е времето на Ю. Трифонов, но не е и нашето. Статията на П. Динеков е писана близо петнадесет години след смъртта на Ю. Трифонов, а от публикуването й е изминало повече от половин век - време, което като че ли би трябвало да ни научи да бъдем по-критични към всякакви тези. Което ще рече, малко парадоксално, да се върнем към разбиранията на Ю. Трифонов.

С духа на времето, а сигурно и с желанието все пак да бъде споменат с добра дума "буржоазният учен", може да се обяснят фрази като: "Нашата марксическа наука е преодоляла методологията и общите идейни позиции на Ю. Трифонов и се е насочила към решаването на много по-сложни и по-широки задачи." Всъщност П. Динеков е подчертано добронамерен и може би не съвсем несъзнателно си противоречи, когато привежда следния цитат от студията на Ю. Трифонов за Беседата на Презвитер Козма, която, по думите на Ю. Трифонов, "не е историческо, а е поучително-изобличително произведение, затова трябва да се види дали и в нея няма преувеличения и отклонения, свойствени на този вид произведения... Още по-важно е да се види доколко вярно е предал Козма учението на богомилите."

Същото в пълна сила се отнася и до отношението към фолклора. Ю. Трифонов е сред изследователите, които се дистанцират от удобното, но наивно разбиране, че фолклорът представлява пряко отражение на историческите събития и предпочита да говори за "слаби следи от реалистично възпроизвеждане на исторически събития" и за "преобладава епическа обработка на широко разпространени международни мотиви" ("Бележки върху развитието на песните за Новака у българите и сърбите").

Не може да не се изтъкне и нещо друго. Ю. Трифонов се насочва към важни проблеми, които продължават да са актуални за българската гражданска и културна история много десетилетия, след като големият историк се е насочил към тях.

Много от тезите на Ю. Трифонов се налагат в науката, други срещат известна съпротива. По отношението на по-новата гражданска и културна история поне два проблематични възела привличат вниманието. Единият е свързан с легендата за изгорените стари български книги, другият е аналитичното осмисляне на живота и делото на П. Р. Славейков. Те са предизвиквали и продължават да предизвикват дискусии и заслужават да им бъде отделено малко внимание тук. Показателно е, че при работата над замисленото двутомно издание на Ю. Трифонов Тр. Банков и Б. Райков се отказват точно от тези статии, които през 1986 г. като че ли са изглеждали неуместни и вероятно са подлагали на риск осъществяването на начинанието12.

Вече близо век студията на Ю. Трифонов "Преданието за изгорена старобългарска библиотека в Търново" (Сп. БАН, 14, Клон историко-филологически и философско-обществен, 1917, № 8) стои в центъра на един голям дебат. Привидно фактологическа, тя засяга (без да ги назовава точно с тези думи) проблемите за манталитетите, стереотипите, образа на другия и изграждането на националната митология, на "въобразената общност" (Б. Андерсън) на нацията. Тя изследва детайлно произхода и разпространението на преданието за откриването на стара библиотека в Търново и нейното унищожаване от митрополит Иларион Критски. Мнозина от дейците на Българското възраждане участват в изковаването и налагането на този много удобен за българския национализъм сюжет. По-късно много изследователи се насочват към него, едни от тях търсят реалната му основа, други се усъмняват в нейното съществуване. Между скептиците са Ив. Шишманов, митрополит Климент, Й. Попгеоргиев, Й. Иванов. Но и едните, и другите неизменно се позовават на студията на Трифонов13.

Във вече няколко пъти цитирания юбилеен сборник за Ю. Трифонов е поместена и една странна статия. Нейната авторка - Лизабет Любенова - твърде лесно решава въпроса със споровете около достоверността на епизода с изгарянето на Търновската библиотека. Без особени аргументи Л. Любенова не само отхвърля не малко от историческите тези на Трифонов, но и предлага обобщения и инсинуации (по повод отношението на Трифонов към В. Златарски и др.), които са показателни за издръжливостта на негативизма към големия учен. Например: "Ще отбележим само, че наред с позитивните твърдения, налице е един стремеж у Юрдан Трифонов на всяка цена да отрича мнения, изказвани от авторитетни учени, както и да опровергава критики, отправени срещу него от покойни вече историци". Любенова говори и за "наличие на известни професионални комплекси, които се засилват с годините", и заключава, че "за съжаление същите нихилистични тенденции са накарали Ю. Трифонов да отрече достоверността за каквото и да било ликвидиране на книжовното богатство..."14

Вглеждането на Ю. Трифонов в житейския път и творчеството на П. Р. Славейков също поражда възражения. Сред изследователите, които не са съгласни с тезите му, са Д. Косев15, С. Баева16 и други. Но, струва ми се, те не успяват да отхвърлят основната част от аргументите на Ю. Трифонов, да предложат нови факти и документи, които да оборят тезите му. Днес читателят остава с впечатлението, че твърденията на Ю. Трифонов биват представяни като един вид покушение към класика, което трябва да бъде отхвърлено с възмущение. Струва ми се, че нещата са доста по-сложни. Покушение, разбира се няма, Ю. Трифонов цени високо Славейков, без да го идеализира, но и не приема съществуването на недосегаеми за изследователя лица и области. Това негово полемично по своята същност разбиране е напълно актуално и днес, а ролята на П. Р. Славейков (и на каноничните тълкувания на неговите текстове, на първо място на "Изворът на белоногата") в съзнателното изковаване на националната митология (включително и чрез използването на недостоверни факти) не подлежи на съмнение.

Няма нищо по-погрешно в това на изследователи като Ю. Трифонов да се приписва национален нихилизъм или някакъв друг подобен грях. Всъщност той е патриот от най-висша проба във всички възможни смисли на тази дума и делото му го доказва недвусмислено. Нещо повече, на него не са му чужди известни увлечения, които могат да се открият под повърхността на някои негови текстове. Не може да се пропусне и недвусмисления му местен патриотизъм, засвидетелстван от образцовата в своя жанр негова книга "История на град Плевен до Освободителната война" (Плевен, 1933). Но по-същественото е, че високият, просветеният патриотизъм всъщност предполага и висока взискателност към аргументите, които използва, категорично отхвърляне на примамливо звучащи хипотези, изградени върху съмнителни факти.

* * *

"Избрани студии" на Юрдан Трифонов е първият реализиран опит да се представи на читателите от ХХІ век една сравнително малка част от научното наследство на големия изследовател. То започва със сравнително малък брой текстове, към които по-късно могат да бъдат добавени и други - електронната публикация позволява подобно решение, което зависи единствено от волята на редакторите и интереса на публиката. Всеки подбор е субективен, а и зависи от странични фактори (например от откриването на текстове, от възможността те да бъдат репродуцирани адекватно). В случая акцентът е поставен върху най-дискусионните и от известна гледна точка най-актуалните студии на Ю. Трифонов, посветени на първо място на културното развитие на българите през ХVІІІ и ХІХ век. Всички текстове, включени в изданието, представляват интерес за днешните специалисти по българска гражданска и културна история, както и за фолклористи и етнографи. Насочването към по-ранните исторически периоди и към езиковедските занимания на Ю. Трифонов предполага участието на друг тип специалисти, които биха могли да се включат към този проект, а и биха могли да предложат свои сходни начинания.

Както бе дума, идеята за това издание се роди в разговорите ми с Надя Данова. Двамата започнахме да събираме библиография и самите текстове. Прегледахме и архива на Ю. Трифонов, съхраняван в БАН (НА БАН, ф. 29). Обърнахме се за съдействие към Албена Вачева и Николай Папучиев, които се заеха с трудоемката и неблагодарна задача да сканират събраните студии и да ги прехвърлят в подходящ за издаване формат. Те извършиха и значителна работа по сверяването и езиковото нормализиране на текста, продължени след това и от Н. Данова и мен. След това двамата с Н. Данова сверихме цитатите и изготвихме бележките към изданието. За студиите на Ю. Трифонов с фолклористична проблематика се обърнахме към Тодор Моллов, който беше написал обширна статия за тях (https://liternet.bg/publish/tmollov/trifonov.htm) и който подготви текста и коментара към "Български песни с исторически спомени от ХVІ век" и "Бележки върху развитието на песните за Новака у българите и сърбите". Публикуването на сборника в интернет бе осъществено от Електронно издателство LiterNet (https://liternet.bg).

Работата по нормализирането на езика и цялостната подготовка на изданието до известна степен следваше модела, изработен при работата над инициирания от Албена Вачева проект по преиздаването на съставената от М. Арнаудов поредица "Български писатели. Живот - Творчество - Идеи" (1929-1930). През 2003 г. той бе осъществен в електронен вид от LiterNet (http://www.liternet.bg/publish9/marnaudov/bpisateli/index.html), като в редколегията участваха още Георги Чобанов и Н. Аретов.

Изданието се стреми да запази максимално текста, идеите и стила на оригинала. Предприетата съвременна редакторска намеса цели само да допълни и коригира отделни детайли, да допълни информацията, съобразно тезите на по-късните научни изследвания и да улесни съвременния читател при срещата му с текстовете на Ю. Трифонов. Не са правени никакви съкращения, освен някои снимки и илюстрации, които не могат да бъдат репродуцирани в приемлив вид. В отделни случаи твърде дългите абзаци са разделени на части, особено когато включват дълги цитати. Почти навсякъде са запазени използваните от автора падежни форми (Асеня). Всички добавки към текста на Ю. Трифонов са поставени в [] и те са само в бележките и при разгръщането на някои съкращения в текста или при поясняване на съвременни географски имена; в единични случаи в [] са пояснени и остарели, редки или чужди думи. Пак със [] са означени и поясненията и съкращенията на Ю. Трифонов в използвани от него цитати.

Изданието следва съвременната правописна норма и премахва краесловните ерове (ъ, ь), ы и i в български текстове, освен когато се цитират средновековни паметници. Думи, съдържащи в себе си (я-това гласна), се изписват според съвременното произношение. Съвременната норма е следвана и при членуването (пълен и кратък член), при употребата на главните букви, при правилата за слято и полуслято писане, при редуването на пълните и кратки форми на съюзите с и в, респ. със и във. Нормализирано е изписването на думи като праздна, сърдце, нуждна, треба (в смисъл трябва) и други. Осъвременени са отделни лични и географски имена - Молдавия е заменена с възприетата днес форма Молдова, имената на султаните Сулейман - със Сюлейман, Мухамед с Мехмед. Не без колебания оставихме много други имена на исторически лица и места във формата, която Ю. Трифонов използва. Причините са, от една страна, нежеланието ни да се отдалечим от оригинала, а от друга, не напълно единната съвременна употреба на тези имена. Такъв е случаят с "трансилванския войвода Иван Заполия" ("Български песни с исторически спомени от XVI век"), по-познат днес като Ян Заполяй.

В единични случаи са осъвременени и някои използвани от Трифонов термини - акинджии е заменено с по-точната и наложена днес форма акънджии. Пунктуацията също е осъвременена, като промените са минимални - запазени са всички стилистични варианти, които не биха затруднили днешния читател; поставени са кавички, където се налага, поправени са някои употреби на запетая, точка и запетая, тире. Поправени са и редица правописни грешки. Уеднаквени са различните съкращения, като е избрана съвременната форма (с. вместо стр., сп. вместо. спис. и др.), а изписването на вековете се предава с римски цифри (напр. ХVІІІ в.). Уеднаквени към разпространените съвременни варианти са различните съкращения на "Сборник народни умотворения" (навсякъде е поправено на СбНУ), съкратените варианти за изписване на "Периодическо списание" (навсякъде поправено на ПСп), Списание на Българската академия на науките (навсякъде Сп. на БАН). Сериозни усилия бяха направени да се уеднакви цитирането по съвременния стандарт. Разредката, използвана в първото издание, тук е заменена с курсив.

Като цяло, цитатите са сверени по меродавните днешни издания. Въпросът за автентичността на възрожденските текстове и тяхното нормализиране (осъвременяване) е прекалено сложен, за да се разглежда детайлно тук. Един от тях обаче не може да се пренебрегне - различните принципи на нормализиране на текста в меродавните издания. Това неизбежно довежда до известен разнобой в предаването им тук. Най-нежеланият ефект от този разнобой е в това, че в някаква степен изкривява представата за езика на възрожденците и особено за разликите между индивидуалните идеолекти.

При работата по сверяването на цитатите се натъкнахме и на друга интересна особеност, която заслужава да бъде спомената. Тя е свързана с подбора на произведенията, включени в меродавните днешни издания (например в осемтомните съчинения на П. Р. Славейков) и разкрива известно фаворизиране на едни текстове и неглижиране на други. В още по-голяма степен това важи и за новите издания на големите изследователи от миналото (например Ив. Шишманов17). Настоящото издание е приготвено с нескритата амбиция да преодолее поне частично едно подобно несправедливо неглижиране на делото на големия изследовател от миналото Юрдан Трифонов.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Козелек, Р. Пластовете на времето. Прев. Хр. Тодоров. София: Дом на науките за човека и обществото, 2002, с. 48. [обратно]

2. Пак там, с. 65. [обратно]

3. Сп. БАН, кн. 9, 1914. [обратно]

4. Сп. БАН, 14, Клон историко-филологически и философско-обществен, 1917, № 8. [обратно]

5. Сп. БАН, 38, кл. Ист.-филол. и фил.-общ., 20, 1929. [обратно]

6. Вж. Симеонов, Цв. Трифон Банков - един от изследователите на акад. Юрдан Трифонов. - В: Научна сесия Акад. Юрдан Трифонов 1864-1949. Плевен. 1994. Научна сесия Академик Юрдан Трифонов (1864-1949), Плевен, ноември 1994 г.: Докл. и науч. съобщения / Науч. ред. и състав. Георги Данчев, Михаил Грънчаров. - Враца: [Ист. музей], 1996, с. 141-145. [обратно]

7. Вж. Чолаков, Р. Юрдан Трифонов, неуморим изследвач. - Родина, 1939, № 1. По-долу ще стане дума за статията на П. Динеков. [обратно]

8. Велева, Д. Архивни фондове и сбирки в БАН. - Изв. Архивния институт, 1957, № 1. [обратно]

9. Вж. Влашева, Ив. и Ив. Куцаров. Библиография на трудовете на Юрдан Трифонов. - Научни трудове на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", Т. 27, № 1, 1989, с. 63-72. [обратно]

10. Научна сесия Акад. Юрдан Трифонов 1864-1949. Плевен. 1994. Научна сесия Академик Юрдан Трифонов (1864-1949), Плевен, ноември 1994 г.: Докл. и науч. съобщения / Науч. ред. и състав. Георги Данчев, Михаил Грънчаров. - Враца: [Ист. музей], 1996. - 148 с. : с портр.; 21 см - (Библиотека Български северозапад; 9. Серия Научни изследвания; 4). [обратно]

11. Вж. Динеков, П. Литературно-историческите изследвания на Юрдан Трифонов. - В: Литературни въпроси. София: Народна култура, 1963, с. 330-347. [обратно]

12. По сведения на Цв. Симеонов от първоначално предложения план на първия том са отпаднали "главно трудове, отнасящи се за периода на османското владичество и за някои български възрожденци, като П. Р. Славейков". Вж. Симеонов, Цв. Цит. съч. [обратно]

13. Повече за този сюжет вж. Аретов, Н. Национална митология и национална литература. Сюжети, изграждащи българската национална идентичност в словесността от ХVІІІ и ХІХ век. София: Кралица Маб, 2006, с. 277-294. [обратно]

14. Любенова, Л. Юрдан Трифонов като историк на българската църква. - В: Научна сесия Акад. Юрдан Трифонов..., с. 52-61. С усилие сдържам желанието да попитам за правилата, които позволяват да се възразява на авторитетни учени, както и да коментирам някои от квалификациите, но не мога да не уточня, че когато излиза тази статия, Трифонов отдавна е покойник. [обратно]

15. Вж. Косев, Д. Петко Рачов Славейков. Обществена и политическа дейност. // Год. на СУ, Ист.-филол. фак., г. XLIII, 1946-1947, с. 1-185, Т. XLV, 1948-1949. [обратно]

16. Вж. Баева, С. Петко Славейков. Живот и творчество. 1827-1870. София: БАН, 1968, с. 71, 221, 229-230, 232, 235-236. В повечето случаи С. Баева не предлага конкретни контрааргументи. Вж. напр.:

"В своята статия "Спомените на П. Р. Славейков [...]" известният със своите сериозни и добре аргументирани трудове в областта на литературната история Юрдан Трифонов се опитва да докаже, че спомените на Петко Славейков за първата му песен против гръцкия владика в Търново и изпъждането му от града не отговарят на действителността. Той не само ги подлага на унищожителна критика (поради това, че били писани по-късно), отрича едва ли не достоверността на всички данни, които се съдържат в тях [...] За съжаление доводите на Ю. Трифонов са повлияли на някои изследователи [...] Вж. например Г. Константинов, Избрани произведения на П. Р. Славейков, София, 1939, с. 193; М. Арнаудов, Неофит Бозвели, София, 1930, с. 334 и др.

Пръв категорично се противопостави на Ю. Трифонов Димитър Косев в своята обстойна, научно издържана и богато документирана монография, цитирана вече много пъти от нас [...]" (с. 235). [обратно]

17. Не са преиздавани например важните студии на Ив. Шишманов, "Константин Г. Фотинов, неговият живот и неговата дейност" (СбНУ, кн. XI, 1894) и "Нови данни за историята на нашето възраждане" (Бълг. преглед, г. ІV, кн. ХІ). [обратно]

 

 

© Николай Аретов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.05.2006
Юрдан Трифонов. Избрани студии. Варна: LiterNet, 2006-2014