Ваше Въображение

ЧЕТВЪРТА СЦЕНА

Албена Димова

web | Ваше Въображение

Влиза Чистота.

Чистота: Разхвърляте, а?! Ах, вие, безделници и унищожители!

Измишльотините: Не разхвърляме, а подреждаме.

Чистота: Така ли? А това?... Кой счупи телевизора?

Измишльотините (сочат се): Ето кой!

Той!

И той хвърляше!

Чистота: Кой хвърляше най-много?

Измишльотините: Всички хвърляхме по най-много.

Чистота: А кой хвърли пръв?

Измишльотините: Всички бяхме първи.

Чистота: Веднага да поправите телевизора или ще ви затворя в хладилника.

Измишльотините: Не ни затваряй в хладилника.

Не сме гладни.

Не ни е горещо.

Чистота: След малко ще се върна с прахосмукачката и... никаква прошка. Как сте разстроили госпожата. Ще ви науча след малко.

Чистота излиза.

Фантазията (Плаче.): Какво ще правя сега? Съвсем няма какво да правя без телевизор.

Тик-Так: Не плачете, Ваше Въображение, ще си намокрите сиянието.

Измишльотините: Да донесем ли всички сешоари и вентилатори?

Да подсушим ли Нейно Въображение?

Фантазията: Кой ще ми поправи телевизора?

Измишльотините: Министърът на лошите съобщения, Ваше Подмокрено Въображение.

Фантазията: Кой? На какво?

Тик-Так: Министърът на лошите предчувствия и лошите съобщения. Той е специалист по всички лоши неща.

Едно от съществата се е преправило на министър, целият в жици и светещи бутони.

Министърът: М-м, да! Много лошо! Толкова лошо, че няма оправяне.

Фантазията: О-о! И какво ще стане сега?

Министърът: М-м, да! По-лошо ще стане, но по-хубаво - не!

Фантазията: Не искам министър да ми поправя телевизора. Извикайте техник!

Министърът: Имаме само лоши техници, Ваше Огорчено Въображение. Освен това, телевизорът е счупен много лошо. Искам да кажа, че няма оправяне.

Фантазията: О, колко лошо!

Министърът: Нали Ви казах, че имам най-лоши предчувствия по този въпрос.

Фантазията: Ох, става ми все по-лошо!

Министърът: И това вече Ви го казах. По-лошо ще става.

Фантазията: Изгонете го този министър. Не знае ли друга дума, освен "лошо"?!

Министърът: Знам още една, но тя е по-лоша.

Тик-Так: Стига, стига! Пак прекали. И вие там, извикайте министъра на музикалното чувство. Бързо! Да изпее нещо.

Фантазията: Да, така ще е по-добре! Нека изпее нещо.

Измишльотините: Не можем да го извикаме.

Той оглуша.

Фантазията: Глух министър на музикалното чувство? Не съм чувала за такова нещо.

Измишльотините: И той не чува, Ваше Въображение.

Искаше да си развие слуха с една отверка, обаче я превъртя и сега нищо не чува.

Крещим му с все сила да върти на обратната страна, но нали вече не чува.

Как да го извикаме като не чува?

Министърът: Ами да-а, нали Ви казах. По-лошо ще става.

Влиза друга Измишльотина, преоблечена като Министър на околната грозота. Яде слънчоглед и плюе по земята.

Министърът: Лоши новини, Ваше Огорчено Въображение.

Фантазията: Този да не е онзи - глухият?

Тик-Так: Не! Това е Министърът на околната грозота.

Фантазията: Заприлича ми на едно мое красиво чувство.

Измишльотините: Как видяхте красиво чувство в това недоразумение?

Не е чувство! Не е!

Това е най-грозният министър.

Фантазията: Защо е погрознял толкова?

Тик-Так: Защото излиза навън. По цели дни се шляе.

Фантазията: Че какво толкова има навън?

Министърът: Голямо погрозняване се разрази, Ваше Въображение. Всички същества погрозняха.

Фантазията: Сериозно ли?

Министърът: Съвсем сериозно. Всички станаха свръхсериозни и погрозняха.

Фантазията: Като теб ли?

Министърът: По-грозни са. Като изпечени водорасли.

Фантазията: Защо са погрознели толкова. Защото ядат слънчогледови семки ли?

Министърът: Защото ходят замислени и тъжни. Нали знаете колко е грозно никога да не се усмихваш.

Измишльотините: Това е най-грозната грозотия!

Веднага ти се появяват бръчки.

И пъпки.

И бели коси.

И рога и копита.

Фантазията: О-о! Да не е някаква болест?

Министърът: Епидемия.

Фантазията: Значи е заразно?

Министърът: Много! Предава се с поглед. Само някой да те погледне сериозно - веднага се смразяваш и погрозняваш.

Фантазията: Ужас!

Министърът: Я, да ви видя отблизо! Ами, да! И Вие сте прихванали. Носът, лявото око и дясната Ви буза здравата са погрознели.

Фантазията: Гледай ме отдалече, грозник такъв!

Министърът: То и отдалеч си е опасно. Погрозняването се движи с 600 км/ч. Всички пътища са затрупани.

Фантазията: С какво?

Министърът: С люспи от слънчоглед и огризки от златни ябълки.

Фантазията: И-и? И няма дупки?

Министърът: Грозните дупки се преместиха в атмосферата.

Фантазията: Но там нали имаше някакви петна? По слънцето ли, къде бяха?

Министърът: Грозните петна сега са в реките и моретата, а водата се премести в селата и градовете.

Фантазията: А планините?

Министърът: Планините оплешивяха и се сбръчкаха като хората. Върховете им се прегърбиха, станаха ниски и се напълниха с буболечки.

Фантазията: А децата? И те ли са грозни?

Министърът: Те не са грозни, защото се свършиха.

Фантазията: Как така?

Министърът: Спряха ги от производство. Не ги правят. Така де, за какво са им на сериозните хора деца? Да не искате да вземат да се кикотят, хилят или нещо подобно?

Фантазията (Силно обезпокоена.): Какво говори той? Не ти вярвам! Дайте ми червената шапчица! Ще изляза да проверя.

Измишльотините: В никакъв случай, Ваше Въображение.

Опасно е да Ви поглеждат сериозни и грозни същества.

Ще си заразите другото око и другата буза.

Грозотията ще Ви отнесе, щом се движи с 600 км/ч.

Фантазията: Не му вярвам. Измисля си.

Измишльотините: Не си измисля. Ние проверихме.

Всичко навън е възрастен до възрастен, сериозен до сериозен.

Вкиснат до вкиснат.

Водорасло до водорасло.

Фантазията: Че откъде толкова вода?

Измишльотините: От наводненията.

Фантазията: Не ви вярвам. Ще изляза да проверя.

Измишльотините: Не! Не!

Влиза Министърът на чуждите работи.

Министърът: Не можете да излезете, Ваше Въображение. Вече сме във война.

Фантазията: Война? Че кой ни е обявил война?

Министърът: Скуката, Ваше Сияние.

Фантазията: А, да... И на мен в един момент ми се стори скучно. А ти кой си?

Министърът: Министърът на всички най-чужди работи.

Фантазията: Какви са тези чужди работи? Не се меся в чужди работи.

Министърът: Да, но чуждите работи не питат, преди да се намесят в нашите. Вече сме нападнати от две страни.

Кои са тези две страни?

Министърът: От едната страна е околната грозота. Стигнала е до нашата къща.

Фантазията: Значи сме обсадени?

Министърът: Съвсем сигурно е. Погледнете колко са ни мръсни прозорците.

Фантазията: Извикайте Чистота. Веднага. А коя е другата страна?

Министърът (Поверително): От другата страна е страната на Скуката. Иска да ни присъедини.

Фантазията: Какво иска? Да ни присади?

Министърът: Може и така да се каже. Иска да ни присади в нещо голямо, общо и скучно.

Фантазията: Значи не иска да се бием?

Министърът: Точно така. Иска без бой.

Фантазията: Ако това скучно нещо е голямо и общо, дали пък там няма да се намери някой, който да ми поправи телевизора.

Министърът: Ще се намери, Ваше Предателско Въображение, но и Вас самата ще Ви поправят!

Фантазията: Какво ще ми поправят?

Министърът (Изважда и чете свитък.): Ето, тук са написани условията:

“Ако Нейно Пленено Въображение се присъедини към Нас доброволно, веднага ще й бъде поправен телевизорът. Но в замяна на това, тя ще трябва 12 години да посещава най-модерното скучно училище. В него Нейна Безпросветност ще бъде подложена на най-интензивно обучение по неразбираеми езици, още по-засилен курс по земно притегляне, свръхсериозни опити с всички възможни химични и физични реакции, специални тренировки по кокоша слепота, падане с препятствия, преяждане и още 169 непоносими дисциплини".

Измишльотините: Не се предавайте, Ваше Въображение!

Ще се бием!

Изстискайте последните си съпротивителни сили!

Ще ги отупаме!

Фантазията: Не викайте така! Става ми все по-лошо. Не искам да се бия с никого.

Измишльотините: Само не се предавайте!

Мамят Ви, Ваше Наивно Въображение.

За 12 години ще станете скучна като всички.

Даже ще ги надминете.

Никой няма да Ви забелязва.

Няма да усещате нищо.

Няма да чувствате нищо.

Няма да мечтаете за нищо на света.

Фантазията (Все по-изтощена.): Тъкмо ще си почина.

Измишльотините: Ще станете най-скучната фантазия.

А ние ще умрем от скучна смърт.

И от глад.

Фантазията: И аз огладнях. Защо ли вече не ми носят за ядене? Толкова ли съм болна?

Влиза Туп-Туп с подноса.

Туп-Туп: Вечерята, Ваше Незабелижимо Въображение! (Веднага пада.)

Фантазията: О-о, пак ли я изпусна? Какво имаше за вечеря?

Туп-Туп: Май нищо този път.

Фантазията: Не си измислил нищо за ядене?!

Туп-Туп: Не можах да измисля, Ваша Непрогледност. Нали сме обсадени. Нямаме вече никакви продукти.

Фантазията: Нищо ли не остана?

Туп-Туп: Абсолютно нищо за измисляне.

Фантазията: Тогава защо падна?

Туп-Туп: Не Ви виждам Ваша Невидимост. Сиянието Ви така е намаляло, че се чудех къде точно сте и ха насам, ха натам - този път паднах съвсем наистина.

Става все по-тъмно.

Измишльотините (Разтревожени.): Къде сте, Ваше Въображение?

И ние не Ви виждаме.

Стопи се.

Изчезна.

Какво ще правим сега в този мрак?

Не знаем къде сме.

И не знаем кога сме.

Наистина. И Тик-Так е спрял да тиктака.

Да му бяхме навили будилника, че да се събуди по някое време.

Измишльотините се разделят на групи и търсят Фантазията.

© Албена Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.02.2006
Албена Димова. Ваше Въображение. Варна: LiterNet, 2006