Албена Димова

web | Ваше Въображение

Измишльотините се промъкват тихо в стаята на Фантазията. Те са се преоблекли по невъобразим и комичен начин. Тик-Так им прави знаци да останат до вратата. Нейно Въображение седи в огромен фотьойл и гледа телевизия.

Тик-Так: Имате посещение, Ваше Заплеснато Въображение. Дали пък няма да благоволите да изключите за малко телевизора.

Фантазията: Нали ти обясних, че телевизорът е последен модел и не може да се изключва. Няма такова копче “изключ”. Има само “включ”. Нали ти обясних.

Тик-Так: Но Ваше Болно Въображение гледа вече 6 денонощия без прекъсване.

Фантазията: Ами това е от телевизора. Щом не може да спре, трябва да го гледам. Нали затова е направен.

Тик-Так: А дали не е възможно Ваше Непоправимо Въображение поне за малко да се откъсне от това идиотско занимание, за да види кой е дошъл?

Фантазията: В никакъв случай! Започва любимата ми реклама.

Тик-Так: Гледате я за 365-ти път, Ваше Умопомрачение!

Точно затова ми е любима. А ти, вместо да ми броиш и отмерваш, иди да купиш от тези кремвирши.

Влиза Туп-Туп с въображаем поднос.

Туп-Туп: Обядът, Ваше Гладно Въображение!

Приближава тържествено към Фантазията и пада.

Измишльотините: Пак разсипа обяда, Туп-Туп!

Колко си несръчен!

Голяма смешка си!

Заради теб Нейно Въображение по три пъти на ден остава гладна.

Разкажи й какво имаше за ядене!

Туп-Туп (смутено): Мисля, че беше таратор...

Фантазията: Не искам този измислен обяд. Не мога нищо да си представя вече. Дори проста овесена каша не си представям. Искам кремвирши и гроздова. Поне знам как изглеждат. Извикайте Чистота да изчисти просташкия таратор!

Туп -Туп: Носех и кюфтенца... Ваше...

Фантазията: Млъкни! Веднага си събирай кюфтенцата! Чистота! Чистота!

Тик-Так: Имате по-важно посещение, Ваше Нервно Въображение. Министърът на здравословното безгрижие настоява спешно да Ви прегледа.

Фантазията: Какъв министър? Никога не съм имала министри.

Тик-Так: Току-що ги произведоха. Съвсем пресни и непознати.

Фантазията (обръща се и вижда едно от съществата, което се е дегизирало с всички лекарски атрибути): Това е моето най-глупаво чувство на жалост!

Министърът: Не ме разобличавайте толкова бързо, ваше Неизчерпаемо Въображение! Изстискайте поне една капчица фантазия.

Тик-Так: Припознали сте се, Ваше Объркано Въображение! Това не е Вашето глупаво чувство. Само малко прилича.

Фантазията: Ама страшно прилича!

Министърът: Изстискайте още малко въображение и ще видите, че не съм аз.

Фантазията: Млъкни и кажи бързо какво искаш! Прекъсна ми рекламата.

Министърът: Спешно се налага да измеря благотворното ви сияние, Ваше Въображение. Както е известно, телевизорът излъчва пагубна светлина, която Ви облъчва и поврежда способността Ви да измисляте. Продължителното гледане на телевизия ви прави малка и незабележима. Ако не се откъснете от това вредно занимание, съвсем скоро ще престанем да Ви забелязваме. Безкрайно и завинаги!

Измишльотините: Можем да Ви настъпим, без да искаме.

Може да Ви изтупаме навън с покривките.

Можем и да ви изядем, без да разберем.

Фантазията: Аз не съм за ядене. Как ще ме изядете?

Измишльотините: О-о, като нищо!

Ако не виждаме сиянието Ви, ще Ви помислим за нищо и...

И като нищо ще Ви изядем.

Фантазията (към Министъра): Ти да не си дошъл да ме плашиш?

Министърът: Съвсем не! Искам да кажа не съвсем.

Фантазията: Колко засукано се изразяваш! Нали искаше да мериш... Какво беше?... А! Сериалът започва.

Министърът: Разсейвате се, Ваше Въображение. Искам да измеря сияйната Ви температура.

Фантазията: Температура? С какво ще я измериш като нямам никаква температура.

Министърът: Специално за Вас е изобретен нов уред.

Фантазията: Да не е пак нещо измислено и наужким?

Министърът: Абсолютно истински е, но не работи...

Фантазията: Щом не работи, не е истински!

Министърът: Не работи като обикновените уреди, защото се нарича приказен фантазмоболестомер.

Фантазията: О! Като водомер ли?

Министърът: Като водомер, но без вода.

Фантазията: Значи с електричество!

Министърът: Колко сте изобретателна, Ваше Въображение! Само че той работи с приказки. Донесете изобретението, моля!

Измишльотините докарват някаква невъобразима самоделка.

Фантазията (гледа изумена уреда): С какви приказки работи? С празни приказки или със сладки приказки?

Министърът: С всякакви приказки!

Фантазията: О-о, не, не! Не искам да ми мерят приказките, по-добре да изгледам тази серия. После има състезание и реклами за...

Министърът: Успокойте се! Само за малко и пак ще си гледате. Не към телевизора! Сега гледайте към тавана... Съсредоточете се и ми кажете какво знаете за "Червената шапчица"!

Фантазията: О-о! Колко болезнено неочаквано... Като инжекция... Ами-и... Сещам се за зелената си шапка, а червената? Чистота прибра всички летни шапки, но къде са... Не знам.

Министърът: Още малко се съсредоточете и гледайте в тавана. Моля Ви, не въртете така очи. Няма кой да Ви подскаже. Вдишайте... Издишайте... Червената шапчица.

Фантазията: Ами-и... Не знам... Скоро не съм я виждала. Може да са я изяли молците.

Измишльотините се смеят и плачат.

Министърът: Лошо. Увредена памет. Минус три градуса.

Фантазията: Питай друго тогава.

Министърът: Да Ви е останало в главата нещо за златната ябълка?

Фантазията: О-о, да, да! Това е сорт ябълки, които се берат само нощем от въоръжени лица на групи по трима. Може да са братя.

Измишльотините: Топло, топло!

Горещо!

Министърът: Така, така. Обнадежден съм заради братята.

Фантазията: Ако обаче не са кръвни братя, са си чистокръвни крадци.

Министърът: Минус пет градуса.

Измишльотините: Ще повреди уреда.

Колко е зле!

Много е забавно. Как се е объркала.

Министърът: И последен въпрос. Вълшебната лампа на а-а-а... на кого?

Фантазията: Как на кого?

Министърът: На кого е вълшебната лампа?

Фантазията: Моя е. Нали я купих с телевизора. И тя е последен модел. Има специално електронно устройство. За да светне, трябва да бъде улучена с чехъл или друг твърд предмет. Ужасно е трудно да я запалите, ако в стаята е тъмно. Нужни са специални тренировки със затворени очи. Ако пък я улучите и тя не светне, значи сте я счупили.

Министърът: О-о-о! Минус десет градуса!

Измишльотините: Не я питай повече!

Ще развали всички приказки!

Министърът: То и уредът май се развали. Градусите му свършиха. Така-а. Ще Ви предпиша специално лекарство.

Влиза Туп-Туп с въображаемия си поднос.

Туп-Туп: Лекарството, Ваше Съвсем Избледняло Сияние.

Фантазията: Какво е това лекарство?

Министърът: Невиждано и нечувано.

Фантазията: Такова лекарство няма. Не съм му виждала рекламата.

Туп-Туп: Още не е влязло в производство.

Фантазията: Пие ли се?

Министърът: Не, просто се взима.

Фантазията: Откъде се взима?

Туп-Туп приближава с подноса и пада.

Фантазията: О, как отвратително мирише. Добре, че го разля.

Министърът: Но то беше наужким, Ваше Въображение.

Фантазията: Тогава откъде идва миризмата?

Измишльотините: От телевизора!

Рекламират бира.

Фантазията: Телевизорът не мирише.

Измишльотините: Мирише и още как!

Сега като пуснат рекламата против хлебарки и ще Ви отровят!

Запушете си носа!

И онези неща за отпушване на тоалетни като пуснат...

И бебешките пелени.

И мръсните чорапи.

И наплесканите блузки.

И лошите новини.

И ураганите.

И убийствата.

И войните!

Такава смрад!

Министърът: Трябва Ви чист въздух и никакви лоши миризми! Предписвам да изключите телевизора.

Фантазията: Но той няма “изключ”.

Измишльотините: Нали е електронен. Може би се изключва от удар с твърд предмет.

Я да пробваме не е ли вълшебен като лампата.

Фантазията: Ще го счупите!

Измишльотините: Само да пробваме!

Замерят телевизора с каквото им попадне. Настава суматоха. Телевизорът спира.

Измишльотините: Видяхте ли?

Вълшебен е!

Спря завинаги!

Фантазията: Ами сега? Какво ще правя?

© Албена Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.02.2006
Албена Димова. Ваше Въображение. Варна: LiterNet, 2006