Албена Димова

web | Ваше Въображение

В една от стаите на къщата горкичките измишльотини бурно се карат. Чуват се всевъзможни възклицания и упреци.

Влиза Тик-Так.

Тик-Так: Престанете! Прекалявате! Защо непрекъснато се карате?

Измишльотините: Изнервени сме!

Чак ни се плаче!

Чак ни се смее!

Тик-Так: Всички сте малки, затова ме слушайте! Моментът е крайно неподходящ.

Измишльотините: Толкова по-зле!

Толкова по-добре!

Тик-Так: Усмирете се за малко! Искам да се чува само шумът от часовника.

Измишльотините: Не е възможно.

Добре де, мълчим...

Тик-Так: Нейно Болно Въображение се влошава с всяко тиктакане.

Измишльотините: О-о-о!

Натъжаваш ни!

Разсмиваш ни!

Тик-Так: Влошава се толкова бързо, че сиянието й е намаляло до... до почти никаква видимост. Направо до невидимост. Съвсем скоро може да угасне безкрайно и окончателно.

Измишльотините: Толкова ли е зле?

Тя ще се оправи.

Тик-Так: Може и да не се оправи. Толкова е зле, че почти нищо не помни, нищо не си представя. Не прави никакви неочаквани гримаси и физиономии. Говори малко и някак прекалено разбираемо.

Измишльотините: Искаш да кажеш ясно?

Тик-Так: Съвсем просто.

Измишльотините: Искаш да кажеш свързано?

Искаш да кажеш гладко?

Тик-Так: Говори абсолютно отвратително. Като всички. Дори обижда.

Измишльотините се тюхкат и възбудено реагират.

Тик-Так: Най-тревожно от всичко е, че Нейно Капризно Сияние се е отдала на едно извънредно странно занимание.

Измишльотините: Да не си гризе ноктите?

Да не се налива с вода от хладилника?

Да не събира карти и салфетки?

Да не рисува мравки?

Да не би да плаче без причина?

Да не се скъсва от смях?

Тик-Так: Много по-лошо! Нейно Бедно Въображение Фантазията гледа телевизия... Вече 6 денонощия без прекъсване.

Измишльотините: О-о-о!

Какво нещастие!

Гледа телевизия?

Колко обидно за всички ни!

Тик-Так: Ако не измислите нещо велико, нещо задружно, Сиянието й ще се стопи и ще потънем в непроницаем мрак. Само вие можете да й помогнете! Измисляйте бързо как!

Измишльотините: Да я сложим под карантина за едра шарка.

Да спуснем черно знаме - всички да разберат.

Нито черно, нито бяло. Не се предаваме.

Да й измислим лекарство.

Да я помолим да престане.

Да измислим нещо страшно и да я уплашим.

Опасно е да я плашим. След това ще заеква.

Може и тикове да получи.

Тик-Так: Бързо, бързо. Измисляйте спешно, без да се карате. Аз ще проверя какво е последното й състояние.

Тик-Так излиза. Измишльотините остават в напрегнато мълчание и слушат тиктакането му.

Измишльотините: А-а, ето, започна да избързва!

Прескочи, прескочи едно “тик”.

Много объркващо тиктака.

Щом Тик-Так е така притеснен, значи Нейно Въображение наистина се влошава с всяко тиктакане.

Трябва бързо да се напрегнем и да измислим каквото и да е.

Ами ако състоянието й е безнадеждно?

Разбира се, че е безнадеждно. Тъкмо затова трябва страшно да се напрегнем и да измисляме.

Но Нейно Въображение вече не търпи нищо измислено. Не иска приказки, не иска сънища, не иска призраци и видения, не иска вълшебства. Нали забрани всички измислици.

Тя и нас май ни забрани.

Тогава да се преправим.

Нали веднага ще ни разпознае.

Ако добре се преправим, няма да ни разпознае веднага и ще имаме повече време да измислим как да я спасим.

Чуйте! Няма никакво време. Тик-Так вече цъка без нито една пауза. Всеки момент ще се взриви...

Това не е Тик-Так. Това е шумът от прахосмукачката на чистачката. Приближава! Сега ще се разрази.

Крийте се!

Измишльотините не успяват да се скрият... Влиза Чистота с прахосмукачка. Тя цялата е в парцали за прах, пера за паяжини, препарати и пръскалки. Едва се движи, но говори толкова бързо, че се задъхва и хълца.

Чистота: Ето къде сте били! Малки, досадни, домашни нашественици!

Измишльотините: Защо оскърбяваш чувствата на Нейно Въображение?

Чистота: А вие защо бездействате тук? Нали ви казах какво да правите?

Измишльотините: Тъкмо се опитвахме да си спомним.

О-о, не ни дърпай така! Боли ...

Чистота: Мързеливци! Като ви видя да се наговаряте и кълчотите, веднага ми се приисква да пусна прахосмукачката и да ви прибера, където ви е мястото.

Измишльотините: Не ни изхвърляй с боклука.

Не ни избърсвай с прахта.

Чистота: Стройте се тук! Каква задача ви дадох преди малко?

Измишльотините: Беше нещо скучно.

Веднага го забравихме.

Чистота: Веднага си спомнете или ви затварям в шкафа!

Измишльотините: Беше...

Какво беше?

Да вземем клечки за уши и да почистим листата на всички теменужки по первазите.

Чистота: Правилно сте забравили.

Измишльотините: Ама нали си спомнихме!

Чистота: А защо не го правите?

Измишльотините: Мразим клечките за уши!

Мразим и теменужките!

Чистота: Я какви смелчаци!

Измишльотините: Освен това си измислихме по-важна задача.

Чистота: Така ли? Да я чуя!

Измишльотините: Нейно Въображение все повече се влошава и...

Чистота: Нейно Въображение... хм, Госпожата каза да ви затворя в най-високия шкаф, защото много шумите и й пречите да гледа телевизия.

Измишльотините: Колко подло!

Колко жестоко!

Не ни затваряй, Чистота!

Ще изчистим теменужките.

И бодлите на кактусите ще подострим.

Ще изпълняваме всичко, което поискаш.

Ще те наричаме с гръцкото ти име.

Чистота: С какво име?

Измишльотините: Хигиена!

Чистота: Хм, Хигиена. Гръцко ли е наистина?

Измишльотините: Олимпийско!

Чистота: Хм, Хигиена. Не е лошо!

Измишльотините: Ще ти направим и гръцки паспорт. Да можеш да чистиш и в чужбина.

Чистота: О, не е лошо, не е лошо. В чужбина...

Измишльотините: Ще ти измислим и един богат мъж - никога да не се връщаш тук.

Чистота: Не е лошо. Направо е хубаво.

Измишльотините: То-олкова богат, че никога да не чистиш.

Чистота: Да не чистя? Ах, вие, безделници! Че какво ще правя тогава? Веднага да ви видя с клечките за уши! Малки мошеници и тарикати! Да не чистя! Какво ми измислили, за да не работят и те. Последна прошка. Последна! Само още една грешка и оставате без прошка.

Излиза.

Измишльотините: И-и, ако ни беше затворила в шкафа?

Отървахме се!

Сега какво?

Измисляйте! Бързо!

Кой каквото хване!

Не ме дърпай за ухото!

Настъпваш ме!

© Албена Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.02.2006
Албена Димова. Ваше Въображение. Варна: LiterNet, 2006