|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
Ваше Въображение ПЪРВА СЦЕНА Албена Димова
Тик-Так: Нейно Великолепно Сияние Фантазията се настани тук, в тази най-обикновена къща, мно-о-го години преди тя да бъде построена. Хареса си тъкмо нея, защото къщата беше все още само измислена, което означаваше, че би могла да се намира на всяко място в града, дори то да е най-трудното за намиране. Нейно Безкрайно Въображение обзаведе стаите си с най-чудновати мебели и предмети. Те също бяха измислени и сменяха формите и местата си винаги, когато Фантазията променяше настроението си. Сутрин Нейно Просънено Въображение се събуждаше в нежно-синята мекота на ефирните си завивки. Стените прозираха, а безплътните перденца дишаха с ритъма на прохладния ветрец и пропускаха птичите песни на пресекулки. С изгрева на деня стените се обливаха в жълто, картините сами се прерисуваха, цветята се сливаха с пъстрите килими, масите се отрупваха с апетитни плодове, цялата къща се насищаше с живот и радостна глъчка. Така Нейно Сияние приемаше своите очарователни посетители - децата. Разказваше им най-невъзможните приказки, преподаваше им най-увлекателните уроци, гощаваше ги с невъобразими лакомства, описваше им най-вълнуващите приключения, обличаше ги в невиждани дрехи и всички заедно и поотделно измисляха, измисляха... и после пак измисляха и се смееха, и измисляха... докато заспят. Тогава къщата потъваше в призрачно лилаво, тишината се разстилаше като топла мъгла, а последните отблясъци на слънчевия залез довършваха фантастичните пейзажи на най-прекрасните сънища. Малката къща се прочу навсякъде, но тъй като не се намираше на постоянна улица с номер и вход, в нея можеше да се попадне само случайно, ненадейно или внезапно. Това беше най-търсената къща в града, докато случайно, ненадейно и внезапно Фантазията не се разболя. Един ден, без да иска, Нейно Въображение научи, че по света всичко вече се случва съвсем наистина, че не е останало абсолютно нищо за измисляне. Дълбоко съкрушена, тя разбра още, че е станала безполезна, защото на децата им забраниха да посещават измислени къщи и престанаха да им дават джобни пари за собствени измислици. Купуваха им всички невероятни неща наготово, но джобни за фантасмагории не даваха. Настана фантасмагоричен глад за измишльотини. Децата се принудиха да гледат телевизия, да играят с компютри, да заспиват със слушалки. Здравословното състояние на Нейно Въображение особено се влоши, когато градските власти съвсем сериозно я помолиха да построи къщата си наистина и на постоянно място с улица, номер и вход. Като разбра за този нов градоустройствен план, Фантазията на Нейно Въображение така обедня, че тя отдаде свободните си стаи под наем и с парите си купи съвсем истински мебели. А те бяха така непоколебимо истински, че не само не се променяха от настроението й, но и при най-катастрофално земетресение не помръдваха от местата си. Къщата стана обикновена като всички истински къщи. Нейно Болно Въображение се затвори вкъщи и се отказа да измисля каквото и да било. С нея останаха само най-верните й чувства, които тя наричаше "горкичките измишльотини", една свръхамбициозна чистачка - доброволка на име Чистота и аз, Тик-Так - шумът, който издава часовникът.
© Албена Димова |