АВТОБИОГРАФИЯ

Росица Пиронска

web | Арктични цветя

Разказът на тази осемдесет и осем годишна полусляпа жена беше тъжен, но тя през цялото време се смееше. Най-вече, когато разправяше как са минали нелегално границата на връщане. Една майка се спънала, изпуснала детето си и то ревнало. Запушили му устата, притаили се из драките. Трийсетина души. Турският граничен патрул бил подире им. "Ама да вярваш на ходжа ли". Излъгал ги през 29-та, 1929, да тръгнат с него. Продали всичко на Американците и тръгнали. Американците били двама братя българи, току-що върнали се от Аржентина. Извадили късмет, че нямало билети за Титаник. От своите близо до стоте лета това, да я бяха убили на границата, когато е била едва на осем, й се виждаше странно, за нас - забавно. "Да ни бяха опукале там, кучка ти отнела." Или писаното си е писано. Писано ти е да се върнеш и да станеш ратай на собствения си имот, и това да ти е достатъчно. "Ама па там горяхме лайна и слама през зимата. Баири голи. Мъчно ни е за тука. То за какво, за едни гробове. Не можахме да изтраем", смееше се баба Адила.

През 36-та някой пак заминали и не се върнали.

© Росица Пиронска
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2008
Росица Пиронска. Арктични цветя. Варна: LiterNet, 2008