Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПИН КОД
web
Тя пристъпва.
Плавно.
Гальовно.
Под прикритието на
улични светлосенки
и невидими улични музиканти.
Покрита с облаци неутралност.
Виждам я -
бяла.
Ослепително бяла.
Продължително плавна.
Продължително гальовна.
Непрестанна.
Спира се.
Влиза в сладкарницата
и си купува мляко с ориз.
Вкусва.
Това е нейният личен time out.
Бих отсякъл: ПИН код.
Вкусвам.
Виждам я -
млечна,
кротка,
лекоатлетична,
многосрична.
Достатъчно
я виждам.
Разводнявам се.
По кожата ми вече никнат
оризови полета...
© Петър Петров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.11.2010, № 11 (132)
Други публикации:
Петър Петров. Лукчета. София, 2010.
|