"ГЛАС ОТ ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ" ОТ МИРОСЛАВА КОРТЕНСКА

Леа Коен

web

Книгата на Мирослава Кортенска "Глас от общественото мнение" (издателство "Ентусиаст", юли 2011) не е просто сбор от актуални статии, критика и интервюта. Между впрочем първата публицистична книга на авторката. Възприемам я като един цялостен текст, въпреки че тя е фрагментарна и е писана в продължителен период от време. По същността си може да бъде определена като портрет на българската интелигенция от последните две десетилетия. Не на интелигенцията изобщо. А на онази, неконформистка група, която се посвети пламенно на новите идеали за демокрация след 1989 г., но впоследствие постепенно позаглъхна, стана дискретна, създаде измамна илюзия у противниците си, че е ефимерна и скоро ще изчезне, което, за щастие, не се случи. Книгата на Кортенска е живо доказателство.

Тя не само изповядва, но и формулира сумарно идеалите и съответно разочарованията на част от българските интелектуалци, които все още отказват да се примирят с условията на неподписания, но очевидно валиден договор за съучастие в единодушно наложени от всички партии лицемерни "демократични" практики, в името на които не бяха извършени съществени промени, но които се сподиряха от подобаващи медийни зрелища и шум. Един от тях е идеалът за Европа. За Мира Кортенска тази Европа е изключително важна парадигма, задължителна за мисленето на съвременния интелектуалец, защото олицетворява обратното на "културата на упадъка". Това не е Европа на партийни политически лозунги и изборни стратегии. Когато Кортенска пише за Европа, тя не се интересува от борбите за усвояване на "еврофондове" или от техниката за присламчване към добре платени "проекти". Перото й подчертава преди всичко моралния императив в това понятие, като съумява същевременно (за да направи посланието си земно и разбираемо) да свърже високото, философското, с практичното и земното. Тя илюстрира битуващото неразбиране на европейските ценности, като се спира например на погрешната рецепция на инсталацията "Ентропия" от Давид Черни и излива своя гняв срещу неоценяването на един артефакт.

За Мира Кортенска културното пространство не е абстракция, а сцена със свои сюжети и действащи лица. Затова, когато третира проблеми на културата, тя винаги назовава персонажите с истинските им имена, без да се притеснява от техните реални или въображаеми авторитети и власт. Така Кортенска не се страхува да влезе в полемика с кмета на Пловдив Славчо Атанасов, с министъра на културата Вежди Рашидов, с директора на НДК... При това тя застава винаги от страната не на тъй наречения въображаем "елит", към който принадлежи не само по ценз, но и по формат, а на публиката, на масата, на онези, които всъщност формират "обществено мнение", присъждайки им роля, каквато често институциите и властимащите им отказват...

Същевременно Кортенска истински страда от несъвършенствата на нашата интелигенция, от нейната неспособност за извисяване над равнището на личните й интереси. Затова може да си позволи да каже: "Интелигенцията ни остава затворена в домораслия ни пейзаж, без никакъв излаз и перспектива!"

Не само културното пространство, но и институциите не са анонимни за перото на Кортенска. Вярна на желанието си за конкретика, тя ги назовава точно и посвещава свои критични есета на БАН с неговата затлачена атмосфера, на Нов български университет, където според нея са събрани "гнилите души на българската интелигенция", на НДК, определен от нея като "най-голямата черна каса на прехода". Тя прави убийствен анализ на някои от софийските театри - нарича театър "Сълза и смях" "най-комерсиалния и лошокачествен театър, белег на културата на упадъка", а опитите за съживяване на фестивала "Златен Орфей" определя като "претоплен вчерашен обяд".

Иска се изключителен кураж от един автор, за да назове поименно виновниците или причинителите на най-страшното зло: моралният упадък. Така Кортенска отправя укори към Богдан Богданов, към Христо Друмев, към Вежди Рашидов (възкликвайки при избирането му "Имаме си министър-мултак"!), към Александър Йосифов (наречен от нея "открит мерзавец"), към Явор Димитров (определен на "феодал")...

Мира Кортенска има особена "слабост" към семейство Живкови... По повод на едно телевизионно интервю на журналистката Валерия Велева, Кортенска излива свободно гнева си от неприличната сервилност на водещата и саркастично се обръща към Жени Живкова с думите: "И така, г-жо Дизайнер, облечете се в актуалните цветове на последното си ревю, а не - в алено червено... Демоде е!"

Нетърпимо, критично е перото на Кортенска, когато говори за медийните манипулатори, за "създаването на организирана престъпна група в медиите", при това с благословията на СЕМ. Тя страда от разгула, завладял екрана, който функционира по законите на чалгата; от възникването на развратни жанрове, които са обхванали постепенно целия ни живот. В статията си "БНТ - начин на злоупотреба" авторката бичува всички онези най-грозни страни на телевизионната журналистика, форми на слугинаж, без да щади някои от най-изявените имена. Тя не крие отвращението си от такива телевизионни чудовища като Слави Трифонов, както и Иван и Андрей, които за пари правят всичко.

В същото време книгата е пламенна защита на културата, това е удивителното в нея! Въпреки драматичната констатация - "живеем в условията на една криминализирана демокрация, в която публични личности са знойни певачки в луксозни кръчми", Кортенска остава оптимист, който брани ценностите. Иска ми се да вярвам в нейния оптимизъм, колкото и трудно да изглежда това.

© Леа Коен
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.01.2012, № 1 (146)