ИЗ "КАНДИДАТ-ПРЕЗИДЕНТА"
II. Денят на Скорпиона

Леа Коен

web

2.

Събраните в "Piazza dell’oro" през тази студена декемврийска вечер предпазливо се разглеждаха едни други. Въпреки привидно задушевната атмосфера и доброто вино, което Италианците отвориха специално за тях, разговорът не вървеше. Не че не се познаваха, бяха се срещали неведнъж и преди, но времената се бяха внезапно толкова променили, че никой вече нямаше доверие дори на старите си другари. Бяха получили покана за странната вечеря по начин, който не даваше да се разбере кой точно ги бе събрал няколко дни преди Коледа. Поканата бе написана на обикновена хартия и сложена в най-обикновен плик без марка и без клеймо. Всеки я намери в пощенската си кутия седмица преди обявената дата. Текстът беше кратък:

"Времето е в нас и ние сме в него, казал е Спасителят. Имаме ли власт над времето? Имаме ли изобщо власт? Нека поразсъждаваме заедно. Двама са повече от един, ние сме повече от двама. Нека се преброим. Животът е математика, а политиката е нашият живот."

Следваха мястото и часът на срещата.

Всички поглеждаха крадешком и с очакване към Лисицата, който с безспорния си авторитет и интелигентност би трябвало най-добре да знае защо са тук. Лисицата поглаждаше с ръка посребрената си коса, извади очилата от джоба на сакото си и докато бършеше чистите стъкла, изчисляваше на ум. Бяха го поканили да председателства въпросната сбирка с малка бележка без обръщение, която намери в плика си с поканата. Не бяха намерили за необходимо да му съобщят имената на участниците. Техният подбор го караше да мисли, че идеята се отклонява до известна степен от неговите очаквания за въпросното събрание, обявено като политическо. Не хранеше съмнения относно лоялността на Генерала, Конкурента, Русата. Но също така не можеше да се каже, че ги ценеше особено. За него те бяха декоративни личности, с които не си струваше да прави политика. А и политика не се правеше с лоялност. Никой не знаеше това по-добре от Лисицата. Лоялността беше добре дошла, особено у другите, но не беше достатъчна. Бяха необходими и качества. Като например у Бъстър Кийтън, както наричаха заместника му, седнал точно срещу него, заслужил си този прякор заради непроницаемия си вид. Беше умен, но относително предан. Двама от присъстващите, Емигранта и Математика познаваше най-слабо и не можеше да се каже, че имаше голямо доверие в тях. Не обичаше особено хората на Държавна сигурност, но не можеше да се възпротиви да участват - имаха нужда от компетентни хора навсякъде. Изненада се обаче, че намери сред компанията Вълка, както наричаха специалния съветник по реформите на Първия и двамата Японци, известни с твърде ловките си и не особено почтени действия в областта на икономиката. Известни му бяха коварството на единия и алчността на другите двама. Неведнъж си бяха имали неприятности заради тях. Последният път бе, когато откриха, че в години на най-дълбока криза си бяха изплащали петцифрени доларови заплати и че бяха решили да си построят игрище за голф. Лисицата се бе толкова възмутил от тази наглост, че бе лично съчинил телеграмата с подписа на Първия, в която им забраняваше тази волност.

"Уважаеми другари - гласеше въпросната телеграма. - Научих с голямо задоволство, че сте решили да възродите старобългарската игра голф. Зарадвах се също, че сте намерили 50 декара плодородна земя за тази цел. Колкото до 5-те милиона, които това ваше начинание ще ни струва, те са нищо пред големия ентусиазъм, който ще обхване търговските ни партньори пред перспективата да премерят сили с вас в този български спорт. Желая ви приятни мигове с вашите секретарки на новото игрище за голф. Ваш (подпис не се чете)"¹.

Лисицата се бе смял с глас, когато му разправиха за суматохата, която телеграмата бе предизвикала. Не го беше грижа, че Японците веднага бяха разпознали язвителния му стил и дълго не можаха да му простят скандала, който се беше разразил, след като не само насроченият вече пищен коктейл, но и самият проект за игрището бе анулиран.

Защо го бяха извикали и кой стоеше зад това? И преди се бе случвало да получава необичайни задачи по необичаен начин. Но тогава нарежданията бяха идвали отвън. Сега едва ли бе така, иначе Лисицата щеше пръв да го узнае. Не можеше да допусне другите да знаят повече от него, затова реши да не дава израз на неведението си и да вземе инициативата в свои ръце при първия удобен случай. Огледа присъстващите изпитателно и спря очи върху Математика отсреща на масата. Имаше нещо студено в неговия поглед - неподвижен, съсредоточен и вторачен в събеседника.

"Този човек знае точно какво иска и как да го получи" - помисли Лисицата, който рядко се лъжеше за хората, с които имаше работа. Без да свежда очи, Математика изпревари мислите му и каза към присъстващите:

- Предлагам, ако сте съгласни, да дадем думата за обзор на събитията на най-опитния между нас.

Нямаше нужда да уточнява кого имаше предвид, всички погледи се обърнаха към Лисицата.

- Намираме се в необичайна ситуация - започна Лисицата. - Времето за изчакване измина. Не може да се каже, че упражняваме контрол върху събитията, много неща се оказаха непредсказуеми, в други ни изпревариха. Трудно е да се правят прогнози, но е необходимо да се анализират реалните шансове да правим политика.

- Защо мислиш - засече го язвително Японеца, - че политиката интересува всички ни? "Реалностите", както ги наричаш, са може би другаде.

"Не ми е простил още" - помисли Лисицата, преди да отговори:

- Защото всичко започва сега от политиката: влиянието, контролът и това, което най-много интересува теб - парите. Сега те трябва да се спечелят, защото вече няма да се раздават както преди, дори и на вас - обърна се той към всички присъстващи.

- Целите на политиката остават за нас същите - обобщи Лисицата, - но схемата ще е вече различна.

- А има ли вече схема? - полюбопитства Емигранта.

"И какво е твоето място в нея, нали така?", допълни мислено Лисицата въпроса му, преди да отговори гласно:

- Схемата трябва да се формулира.

- Формулата е: "Забогатяване чрез демокрация"!

Всички като по даден знак извърнаха глави към Математика, който произнесе фразата. Звучеше арогантно, но убедително и никой не посмя да възрази, дори от приличие. Той повтори с безизразен глас още веднъж казаното:

- Мисля, че се изразих ясно: забогатяване чрез демокрация, това е схемата днес. Демокрация е също всеки да използва забогатяването по начин, който му се харесва. Едни, за да упражняват власт.

Математика направи жест с ръка към Лисицата.

- А други, за да играят голф.

Японците смутено се спогледаха, не беше ясно откъде този напълно непознат знаеше за игрището.

- До забогатяването обаче има дълъг път - продължи Математика. - Той минава през демокрацията, с всички възможности, които тя предлага. С други думи, всички вие ще бъдете принудени да й съдействате, каквото и да ви струва това и независимо от това, дали демокрацията ви се харесва или не.

Конкурента се нацупи на края на масата и се наведе към ухото на Русата, но Математика, който неочаквано бе иззел инициативата, го смъмри иронично:

- Дори вие, екселенц, ще трябва да се научите на демокрация. Ако успеете да научите нещо ново, разбира се.

Лисицата се намеси:

- Демокрацията има различни лица и различни имена. Трябва да припознаем нашето или, ако е необходимо, да го измислим.

Конкурента наостри слух и се изправи на стола си, разговорът заемаше интересна за него насока. Лисицата забеляза размърдването и прикривайки с усилие презрението, което изпитваше към манекена от "Пикадили", любезно поясни:

- Мисля, че за известно време ще трябва да отложим вашата президентска кариера, Ваше превъзходителство.

Конкурента не вярваше на ушите си, но Лисицата продължи напълно спокойно:

- Наше лице временно трябва да бъде Кандидат-президента на опозицията. Само чрез него можем да се легитимираме като политически субекти, дори да останем негови противници. В играта на демокрация противниците не се избиват, а взаимно се толерират. Ето кое ни е необходимо сега. Нов излаз на политическата сцена, иначе оставаме зад кулисите.

Около масата се разнесе глух ропот. Лисицата обиколи с поглед лицата на присъстващите и един безпощаден детектор отчиташе резултатите в главата му: "Не става, безнадежден, глупак, годен за запаса, суетна гъска..."

Погледът му спря на Бъстър Кийтън, който кимна приятелски с глава, после се премести върху Математика. Забеляза лека усмивка на задоволство в непроницаемия му поглед.

"Този е перфектен", отбеляза Лисицата, без да знае дали да се радва или да се тревожи от този факт.

Преди Конкурента да скочи възмутен от стола си, Математика рязко се изправи и заговори с почти заповеднически глас. Бе слушал достатъчно опитите на Лисицата да се прероди в демократ.

- Политиката е математика, ако някои още не са разбрали това. Последните събития прехвърлиха огромни маси от избиратели в лагера на Кандидат-президента. Ако изборите са утре, той ще спечели срещу всеки друг с огромно мнозинство. Това ще бъде огромна победа и огромно поражение.

- Едното предполага неминуемо другото - измърмори Бъстър Кийтън.

- Ето там е грешката - очите на Математика святкаха от възбуда. - Не винаги победата означава и поражение. Приканвам ви да смятате по-успешно. Както знаете, съществува формулата "win-win"².

- Любопитно е как ще я приложите в този случай? - заинтересува се Лисицата.

- С вариантна математика - съставяме ново условие и получаваме същия резултат, но стойностите се променят вътре в задачата.

- И каква е новата задача? - намеси се Русата с нескрита ирония.

Бяха я игнорирали твърде дълго в разговора, време бе да напомни за себе си. А и мястото й до Конкурента не се оказа най-подходящото. Първоначално бе решила, че той е най-перспективната личност между събраните, а в рамките само на два часа се превърна пред очите й в най-обикновен "looser"³.

- Има два начина Кандидат-президента да стане действителен президент - общи избори и избор от парламента - продължи Математика, без да обръща внимание на въпроса й.

Лисицата почувства приятна топлина в тялото си, умееше да оцени ума и интелигентността у другите. Математика очевидно превъзхождаше всички събрани тук, може би дори самия него. Разбра много добре идеята и допълни:

- Не звучи лошо: консенсусно решение на парламента, което вече не е особено голяма победа, а политически компромис, от който всички печелят.

- Точно така, потвърди Математика. - Понятието политическа загуба се изключва, а това е вече победа. Чрез този акт на политическата сцена се отваря място за нови актьори.

- Това е полупобеда - уточни Лисицата.

Замисли се и добави:

- Която може да стане истинска. Например след година, когато ще се обявят всеобщи избори.

Математика изчисли наум:

"Една година плюс времето за подготовка на следващи избори - това са почти 15 месеца. Достатъчно време да се извърши останалото."

- Вкарваме Кандидат-президента в замразителя и той излиза оттам силно охладен за следващите избори. Всъщност ще си остане само Кандидат. Нали това е идеята Ви? - обърна се Лисицата към Математика.

Математика кимна утвърдително.

Лисицата си пое дъх с вътрешно облекчение. Нещата не изглеждаха толкова безнадеждни, както преди месец. Огледа още веднъж присъстващите. Щеше да има нужда от всички тях. Затова реши да бъде благороден и великодушен дори към Конкурента, въпреки неизлечимата му суетност и желание да стане президент. Обърна се любезно към него, без да се стеснява от лъжата в думите си:

- Това ще направи Вашата победа още по-убедителна след година. Но ще трябва да поработим за нея още от сега. Като начало предлагам да се срещаме поне веднъж в седмицата тук. Ако се наложи, ще сменим мястото.

"Ако се наложи, ще сменим не само мястото, но и хората", помисли Математика. Нямаше никакво намерение да остави някой да провали блестящия му план.

Поговориха още малко за незначителни неща, после се разотидоха един по един, както бяха дошли.

Русата се приближи до Конкурента и мило запита:

- Ще ме закараш ли с твоята кола? Отдавна не съм се возила на държавен "Мерцедес".

Конкурента се съгласи, а тя си рече:

"Може да не е чак толкова загубен. А и имаме толкова общи неща - например английският. Някога беше много привлекателен мъж, не е загубил още напълно чара си."

Хвана го свойски под ръка, Лисицата ги проследи с поглед и си каза:

"Хубава двойка са отдалеч. Само да не бяха толкова суетни и глупави."

Беше останал последен, ако не се смяташе Математика, който чакаше, спокойно облегнат на стола си.

- Мисля, че има какво да си кажем още с Вас - обърна се към него Лисицата.

Математика кимна с глава в знак на съгласие и двамата се отдалечиха към дъното на салона, където се разположиха удобно около малка масичка. Сведоха глави един към друг в доверителен разговор. Големият италианец дискретно намали осветлението и отново затвори зад себе си плъзгащата се врата. Не искаше никой да безпокои двамата мъже. Ставаше дума за важен разговор между важни хора. Може би най-важните в държавата.

БЕЛЕЖКИ

1. Телеграма с подобно съдържание действително е била изпратена. [обратно]

2. Печели - печели (англ.). [обратно]

3. Губещ (англ.). [обратно]

© Леа Коен
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.02.2007, № 2 (87)

Други публикации:
Леа Коен. Кандидат-президента. София: ИК "Сиела", 2007.