Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПРЯКОРИТЕ - СИТУАЦИИ НА ВЪЗНИКВАНЕ

Галина Манолова

web

Прякорът като обект на ономастиката е изследван първоначално от езиковедска гледна точка. В България изследвания за прякорите се появяват през 30-те години на ХХ век на страниците на списание "Родна реч" (Младенов 1933-1934: 100-101; Стайнов 1933; Васев 1935; Стамболиев 1938: 164-166; Краев 1939: 127-128). В тях прякорите се разглеждат най-вече като диалектно явление, спорадично се регистрира тяхната семантика, без обаче да се посочва контекстът на битуването и ролята им във взаимоотношенията на хората в рамките на селищния колектив. В този аспект Ст. Васев прави опит да опише произхода на някои прякори, като отбелязва, че не малко от тях са дадени от завист. Същевременно той споменава: "трудно е да се обясни произходът на някои прякори, както е трудно да се знае смисълът на всяка дума" (Васев 1935: 157-158). За разлика от повечето изследователи по това време М. Стамболиев (1938) дава характеристика на самия прякор: "Често прякорът представлява подиграване или осмиване на някой недостатък у съгражданина в частния му живот".

Ако първите изследвачи проучват прякорите предимно като диалектно явление, то по-нататък учените се насочват и към въпроси, свързани с произхода на прякорите. Ст. Стоянов (1980) обръща специално внимание на факта, че възникването на прякорите е жив, постоянен процес, който съпътства говорната практика и отношенията между хората. Р. Русинов (1975: 232-239) и Н. Ковачев (1987) отбелязват особено важна характеристика на прякорите и прозвищата за разлика от фамилното име - те се явяват своего рода "езикови детерминатори", по които един род се разграничава от друг. Друга съществена особеност посочва Вл. Мурдаров (1984: 221-231) - назоваването с прякори или прозвища се извършва обикновено в обособена среда, социална група, определена речева ситуация. Изследователят подчертава, че като разновидност в класа на антропонимите те не представляват статично явление и са възможни най-различни начини на създаването им.

Различни пътища на възникване на прякорите посочват П. Вълков (1994: 281-297), М. Виденов (1996: 35-42) - преди всичко според физическите и моралните белези на човека, но и често се свързват с професията или мястото, откъдето той произхожда.

Прякорите са разглеждани не само от учените езиковеди, но и от етнографи и фолклористи. К. Божинов прави опит да анализира ситуациите на възникване. Специално внимание се отделя на реакциите както на отправителите, така и на получателите на прякора. Изследователят изтъква, че прякорите отразяват отношенията на хората и народната философия (Божинов 1988: 87-95).

Изследванията на Радост Иванова (1997: 32-45) показват, че единствените прякори, придобили широка известност в публичното пространство на съвременното българско общество са прякорите на лица от престъпния свят. И тук прякорът продължава да изпълнява основната си роля от миналото - като "обществена санкция за личността". Така става обяснимо защо бандитите са известни чрез прякорите си и тяхната индивидуалност е публично разгласена по един традиционен начин.

Показателни за това, че в традиционното село прякорът е живо название за родове и личност, са изследванията на Славка Гребенарова. Откроени са различните пътища на възникването на прякорите - от името на занаята, който е практикувал основоположникът на рода, от определена физическа или нравствена особеност на човека (Гребенарова 1999: 321-348).

Е. Кръстева (1993: 113-121; 1999; 2000: 48), разглеждайки проблема в контекста на приносите от страна на българските и чуждите учени, прави съпоставка на прякора с личното име. Авторката посочва, че прякорът е носител на същинската човешка индивидуалност, тъй като акцентира върху личните качества и особености на човека. Позовавайки се на П. Поротников (1969: 30), изследователката обособява три вида прякори - семейно-родствени, индивидуални и колективно-териториални. Авторката разделя прякорите според съдържанието на групи - отразяващи физически и морални качества на индивида. Е. Кръстева цели да покаже какво всъщност се явява прякорът за човека, описвайки различните му функции. Авторката е права, че прякорите в България изгубват своята всеобхватност, но теренните проучвания сочат, че подобна тенденция не се наблюдава в българските райони в Молдова, където преобладава селско население.

Задълбочени проучвания на прякорите са направени от руските учени. Например Е. Данилина (1979: 281-297) отбелязва, че за разлика от личното име, което човекът има по рождение, възникването на прякорите не е регламентирано. Освен това, ако личните имена се дават без отчитане на свойствата на носителите, то прякорите възникват само въз основа на тези свойства.

Така в посочените публикации след 60-те години на ХХ век, прякорът се представя не само като езикова единица, а предимно като елемент на културния живот на човека. Проучването на прякорите дава ценна информация за всекидневната култура и взаимоотношенията в селището.

Целта на настоящето изложение е да се изведе една примерна типология на ситуациите на възникване на прякорите у българите в Бесарабия. Като източник на информация се използват прякорите от с. Кайраклия - Тараклийски уезд (област), Република Молдова. Село Кайраклия ("кайрак" от татарски ез. - камък) е основано по време на вътрешната миграция на българите в Бесарабия през 1861 г. Първоначално селището е било, както го наричат, Кайраклия № 1, близо до гр. Измаил - Украйна. Когато руските власти предложили на колонистите по-изгодни условия - повече земя и права върху нея, те поетапно се преселват в сегашното селище. Тези предимства са били давани, тъй като землището на днешното село Кайраклия тогава е било безлюдно и безводно, както сочат документи от архива на Етнографския музей в с. Кайраклия.

Селото е разположено в южната част на Буджакската степ. Землището му е с площ от 4 185 декара. Населението на селото надхвърля 2 300 души. Националният състав е твърде разнообразен, както е и в цяла Бесарабия. Официално селото е регистрирано като българско, но наред с българите живеят и други български преселници - гагаузи, а също руснаци, молдовци, украинци, цигани (няколко семейства), една литовка, турчин, казачка и др.

Когато отидеш в с. Кайраклия, по-лесно е да намериш човека по прякора, отколкото по фамилното му име. Както казват самите хора, "сичките имат прякури, пу куиту са знайми". Многообразието от истории на възникване на прякорите показва всеобхватността на този вид име. От разгледаните истории се оформя впечатлението, че с прякор се белязват хората, които се отличават по някоя вътрешна или външна черта от другите членове на селищния колектив. Именно това отличие служи в повечето случаи като мотив за създаване на прякори. Започвайки от физическите белези на човека, те се прехвърлят на вътрешните му качества, без да изпускат дори начина му на живот, неговото поведение и взаимоотношенията му с другите. Разказите за възникването на прякорите, които битуват в село Кайраклия, представят една галерия от характеристики, които съселяните са си дали един на друг. Най-често се срещат такива типове прякори, при които номинацията е станала въз основа на характерен белег на личността. Предназначението на прякора е да порицае, да осмее отделния човек, поради различието му от другите, макар и това да се дължи на негова положителна черта.

За изследователя интерес представлява не само да регистрира наличието на самия прякор, а и документирането на неговата история. След прегледа и анализа на различните истории на прякорите в с. Кайраклия се открояват следните особености. Човекът не винаги знае защо му е прикачен съответният прякор. Според проучванията, с изключение на "донесените" (прякори, за произхода на които нито съселяните, нито получателите знаят нещо), прякорите в селото имат история на възникване. Тази история, ако не е известна на носителя на прякора, е известна на останалите представители на колектива. Интересен е фактът, че при събирането на теренните материали хората в повечето случаи бяха словоохотливи относно прякорите, които не ги засягаха лично, и съвършено се променяха при разказването на историята на своя прякор. Обикновено се отричаше наличието му.

Прегледът на историите за възникването на прякори по физически черти показва, че те са най-много. Това се обяснява с факта, че физическият белег лесно се забелязва и не може да се скрие или да се промени.

В с. Кайраклия прякорите, които отбелязват телесните качества, засягат човека "от главата до краката" - типичните случаи с прякори се отнасят до отличителни черти на главата, очите, в ръста, теглото и пр. Така човек с голяма глава, получава съответно прякор "Глава". Не само големината и формата на самата глава пораждат прякори. Доста възникват въз основа на характерни особености на съставните части на главата. Например, големите и дълги уши на един човек стават мотив за възникването на неговия прякор "Магари". Дебелите устни са причина за появата на прякора "Чеомби", свързан с името на африканско племе с големи устни. Родът, чийто членове имат такива устни, е белязан с този прякор. Впечатлява многобройността на прякорите, които засягат очите на човека, вероятно защото в очите, както казват, се вижда душата на човека. Човек, на когото двете очи са различни по цвят, получава прякор "Чакър". Момче, което има твърде големи очи, наричат "Бухал";по същата причина на друг измислят прякора - "Пукал"(с изпъкнали очи). Човек, който не вижда с едно око, го бележат "Кирюха" (от рус. ез. - слепец). Съселяните наричат с прякор "Клепчу" (от клепач) момче, което твърде често мига. Гласът на човека е също забележителна черта. Наличието на съответни особености и в това отношение става повод за прякори. Например човек, който има висок, силен глас е наречен "Горлопан"(от рус. - гръмогласен). Обратно - човек, който е ням, получава прякора "Нямото"; човек с тънък глас - прякора "Пискун".

Освен главата, особености в корпуса на човека също стават повод за даване прякори. Дебелите хора, които страдат от излишни килограми, чрез прякорите биват безпощадно осмивани. Много дебелият носи прякор "Тумбари" (тумбест), а друг - "Пуф" (от пухкав, дебел). Един пък, който бил много слаб, в пълно противоречие с външния си вид, получава прякора "Сальник" (от сланина).

Много от регистрираните истории на възникване обхващат прякори, които засягат случаи на заемане от киното, спорта, литературата. Имената на известни личности, персонажи от филми или литературни произведения по някакъв признак по аналогия се пренасят върху хората и се превръщат в прякори. Съвременните прякори в с. Кайраклия са предимно от този тип. Доста са възникнали от приликата с някои известни личности. Приликата на един от селяните по външен вид на покойния китайски президент Мао Дзе Дун предизвиква въникването на прякора "Малзедун" .Същият мотив се проследява в историите на възникване на прякорите "Индира Ганди" (индийски политик), "Пушкин" (руски поет), "Боярский" (известен актьор в Русия), "Чапай" (популярен червеноармейски командир). От имената на герои на широко известния съветски игрален филм "Седемнадесет мига от пролетта" в село Кайраклия възникват прякорите "Борман", "Гебельс", "Шульц", които се базират на приликата на хората с актьорите от филма.

Не са малко и прякорите, които произлизат от уподобяването на човека с различни животни. Прякорът "Юрдек" (малка патица) белязва човека според това, че се движел "като юрдек". Едно момче го наричат с прякора "Катяра" (от руски - коте), защото умеело да се хвърля "като котка". Друг човек носи прякора "Паткан" (плъх) според това, че ядял подобно на това животно. В Кайраклия има и прякори, произхождащи от аналогии с растения. Момче с много светла коса, като цветовете на акация, наричат "Рошка".

Много често прякорът, означаващ физически белег, всъщност изразява вътрешно, нравствено качество на човека. Смята се, че високият или ниският човешки ръст определя особени черти в характера. Според информаторите високите хора са по-доброжелателни, а пък ниските са по-злобни, защото на едните е дадено повече, а другите, обратно, са ощетени. Високо момиче го бележат с прякор "Страус" (от рус. - птицата щраус), а ниско момче - с прякора "Питик", като се има предвид, че е "високо като питата". Малкият ръст се свързва също с такива прякори като: "Карлик" (от рус. - джудже), "Малый" (от рус. - малчо) и др.

В историите на възникване на прякорите, които засягат нравствените характеристики на човека, се вижда, че в повечето случаи се белязва отрицателното. Показателен за този тип е прякорът "Юда". За хората тази дума се свързва с лошия нрав на носителите на този прякор. Оценката на съселяните към белязаните с прякора се свежда до точно определен смисъл: "умразни, лошави, халис юди". Един от съселяните разказва следната случка: "Тий на пазаря пурдавали патладжан, пипер, в Чадъра. Душле две гагаузки и питали бай Д.: "Кач пипер бе, дядо?" - "Кър беш карбона", "Въй, де фана, дяду", казали тий. А пък друг чуляк ут селту казал, той седял рядум: "Пипер вар, патладжан вар и юда вар". Юдата позеленял, скочал на лабут". От интервюто ясно се вижда, че реакцията на получателите отговаря на значението на прякора. Този прякор се предава и до днес от поколение на поколение, като в него се влага чертата - "лошави, умразни". Фактът, че носителите на прякора изключително емоционално реагират на назоваването им, е в действителност показател за тяхната отличителна черта в характера. Според другите членове на колектива прякорът "Юда" изразява адекватно същността на носителите му. Ето мнението на една от информаторките: "Тий шта нахукат, и шта наругаят, тъй чи не щеш да жувейш." С лошия характер на човека се свързва и прякора "Кучи". Както обясняват съселяните: "Той, куту са скара, лай куту кучи, ща накъса с хурати".

От разгледаните истории на прякорите е показателно, че дори позитивните характеристики на човека се представят от другите съселяни като отрицателни. Действително възникването на прякори може да се предизвика и от позитивна човешка черта като например трудолюбието. Прякорът "Марафинка" (мравка) характеризира трудолюбието на човека, сравнено с това на мравките. Положително се оценява и прякорът "Кориша"(от рус. - приятел) - двама братя-близнаци от селището винаги били заедно и много задружни, което и станало причина за възникване на прякора им.

Историите на прякорите показват, че възникването на прякора се дължи на някакво събитие, факт, морална или физическа черта на човека. Например мъжът, който в очите на другите се изтъквал като многознаещ, получава прякора "Прокурор". Същият мотив се проследява и при прякора "Мозък" - посочва "много умен човек".

Много често укоряване и осмиване носи прякорът, който посочва скъперничеството. Например прякорът "Икономия" е белег, че този човек през целия си живот икономисва; чрез "Копейкин"(от рус. - стотинка) се белязва скъперничеството на човек, според когото и една стотинка е богатство. Съвременният прякор "Скрудж", име на герой от американски детски филм на Уолт Дисни, получава човек скъперник.

Лакомията е черта, която поражда доста прякори. Прякорът "Кекс" възниква според това, че човекът обичал да яде кекс.

Друга нравствена черта на носител, отразена в прякорите, е мошеничеството. На човек, който работел като продавач и много лъжел, му е даден прякор "Чахутян". Както често казват информаторите: "Той като чахутити лъжеше", където "чахутян" е омонимичен белег, тъй като евреите са считани за символ на мошеничеството. От погледа на колектива не е избягнала и такава черта като безделничеството. Прякорите, означаващи този порок, имат интересно звучене. "Дарадайка" е прякор на ковач, който не си вършел добросъвестно работата: "Дарум бие".

Прякорът "Спирю" съселяните интерпретират като "Само спи и не работи".

Интересен е произходът на прякора "Пайнар".Според проверката тази дума не се среща в нито един речник, но този прякор белязва човек, който обичал да краде. Прякорът "Мъна" (от рум. - "ръка") е белег на човек, който пипа навсякъде, където не трябва.

Глупостта е черта, която също е изобличена в колектива посредством прикачване на прякор. Например "Оджи" показва, че човекът бил много глупав. Хората направо измисляли поговорка "Халис си оджи", което означава "тъп, глупав". Прякорът "Сарма" се интерпретира по същия начин - както казват информаторите "Прост куту сарма". Общоизвестно е, че чукчите като народност са наивни до глупост. В тази връзка "Чукча" е прякор на човек, който е дошъл от друго село. На него дори му измислят и друга форма - "Умният чукча", която още повече засилва значението. Глупостта като човешки недъг посочва и прякорът "Баран" (от рус. - овен). Прякорът "Картуна" е белег за това, че човекът има мозък колкото "суха празна картунка".

Друг вид прякори произлизлизат от професията на човека. Професията е вид дейност, в която човекът изразява своята сила, дух, същност. Прякорите, които произхождат от вида професия са общо взето унифицирани според най-разпространените в миналото занаяти и обикновено се повтарят в почти всяко село. Въпреки това те също имат своята индивидуалност, тъй като представителите на един занаят в селото са не повече от един-двама. Такъв е прякорът "Бардук", който е възникнал от това, че получателят правел "барди" за тъкане на килими. Прякорът "Мелникуйти" възникнал според това, че прадядото на носителите имал мелница; "Кош" - защото назоваваният правел кошове; "Геврек" - човек, който правел гевреци; с прякора "Мисирка" - който развъждал пуйки и др. "Герман" назовават човека, в чиято къща редовно са правили "обреда Герман за дъжд".

Много често прякорите възникват във връзка с някаква случка от живота на носителя им. Самата случка предполага, че повече хора участват в създаването на прякора. Тези прякори възникват спонтанно и обикновено се създават от очевидци; възприемат се и се предават най-бързо, тъй като колкото повече хора участват в случката, толкова по-широко е разпространението на току-що дадения прякор. Прякорите, свързани със случка, която все още се помни и разказва, имат най-продължително съществуване и рядко подлежат на промяна, защото представят един реален фрагмент от живота на белязания човек. Интересна е случката за възникването на прякора "Цар" - на човек, който според някои хора наистина намерил машина за печатане на пари, а според други - само послъгва, че е намерил такава машина. Случката словоохотливо се разказва от съселяните поради забавната и уникална по своя характер ситуация. Този прякор се пренася след години и на неговите наследници, които обаче не възприемат своя прякор като обиден. Подобни, излизащи извън рамките на обикновеното ежедневие, случки са повод за възникването и на други прякори. Смешна и запомняща се е и случката във връзка с прякора "Катър". По времето, когато е създаден прякорът, не е имало много такива животни. Веднъж един циганин, който имал катър, попитал малките момчета как се нарича това животно. Едно от тях веднага отговорило, като назовало съответната дума "катър" и оттогава другите му прикачили прякора "Катър".

Според теренните проучвания се оказва, че много често невярното произнасяне на думи или изрази поражда създаването на доста прякори. На пръв поглед тези прякори нямат смисъл и оттам може да се създаде впечатлението, че не представляват прякор, тъй като не бележат определена човешка черта или постъпка. Неверното произнасяне на думата "ряпа" като "тяпа" е станало мотив за възникване на прякора "Тяпа". По същият начин възникнали прякорът "Теку" - човекът, вместо да каже думата "меко" - казвал "теку" и пр. Човекът, който носи прякора "Цънцъл", винаги невярно изговарял определена псувня, вместо да каже: "Тус сънджене мъти" (от рум.) той изричал: "Тус цънцеле мъти" и оттам думата цънцъл става прякор. Прякорът "Ехо" възниква от честото повтаряне на израза - "Ехо, какъв съм герой!". На човека, който винаги се изразявал "Църи меня, Боже!" ("Пази ме, Боже!") прикачили прякор "Църи".Интересен е произходът на прякора "Къш". Мъжът с този прякор се отличавал от другите по това, че правел всичко много бавно. Веднъж като работел, петелът направо му "кълвял" ръцете, а той само му викнал "Къш!", без да го прогони, и така "Къш" е станал негов прякор.

Интересни са прякорите, възникнали от имена на животни. Много често собственикът на домашното животно получава като прякор неговото име. Такива са прякорите "Микиш", "Балан" от имена на коне.

Интерес представляват и прякорите, които са създадени според необичайния подпис на човека. Прякорът "Къпъзъ" (КПЗ) е възникнал поради това, че получателят се подписвал с инициалите си. Същият мотив става повод за прякорите "Капаха" (КПХ), прякорът "ВЪЦ" възниква поради нечетливо написани инициали (УВГ).

В село Кайраклия има и прякори, произлизащи от фамилни имена. Във връзка със селищната история и историите на различните родове се откроява следната картина. По време на преселването в Буджака хората са донесли със себе си не само фамилиите си, а и прякорите, които тук са подложени на промяна. Тенденцията на руските власти да променят фамилиите на хората по време на строгото описване на преселниците по имената, родило нови прякори и фамилии. Такъв е случаят с фамилията Желязкови, които сега са Чебанови, защото по време на официалното описване на фамилиите те са били овчари и ги наричали "чобани". Затова руските власти ги записали Чебанови, каквито те са и до ден-днешен, а Желязкови сега се явява прякор, останал от миналото на рода. Интерес представлява и произходът на прякора "Дякул", прикачен на род, известен с фамилията "Овчар". Представител на този род разказа следното: "Наща фамилия Дяк, ами дяду бил овчерян, имал многу вце, затуй руските ги записали Овчар". Както виждаме, предишната фамилия Дякул се е превърнала в прякор на рода и сега всички в селото знаят, че "Дякул" се отнася за рода Овчар.

Интересни са прякорите, които се измислят от жителите на едно населено място по адрес на друго. Такъв е прякорът "Палия", който обозначава скъперничеството на жителите на град Тараклия (районен център на българите в Република Молдова). Този прякор не е познат за самите жители на града, а самата дума "Палия" няма ясна етимология. Друг такъв прякор е "Чатак" (турски термин), който обозначава хората от съседното гагаузко село Копчак. Тези прякори са едни от най-обидните, защото засягат етническия произход на хората. Същевременно те притежават двойственото свойство да могат да функционират като прякори и специфичен вид етноними.

Теренните проучвания показват, че с прякори се белязват предимно мъже. Проучванията и на други автори говорят, че в традиционното патриархално селище прякори имат най-вече мъжете, те са истинските самостоятелни личности и затова имат нужда от по-висока степен на индивидуализация (Божинов 1988; Кръстева 2000). С това може да се обясни и липсата на женски прякори, особено в миналото. В с. Кайраклия възникват прякори, прикачени на жени, едва през 1980-90 г. Такива са "Ялуа" (бездетна жена), "Каче" (дебела като каца), "Мечка" (тромава като мечка). Малкият брой на женските прякори се дължи на присъщата патриархална етика спрямо жената, потвърждение на което е и фактът, че прякори получават главно омъжените жени в селището. Трябва да се отбележи, че женските прякори за разлика от мъжките имат много по-стеснен кръг на битуване в селищната общност.

Интересен е фактът, че в Кайраклия личният прякор, който после се превръща в прякор на един род, изгубва основната функция да порицава и изобличава. От направените изследвания се вижда, че родовите прякори в Кайраклия се превръщат в прозвища. За разлика от тях личните прякори, които тук надделяват, съхраняват общото предназначение на прякора. Ако прякорите в България обикновено се членуват, както сочат изследователите, в Бесарабия е обратно. Този факт се основава на влиянието, което оказва руският върху българския език, оттам е и мнозинството прякори от руски език. Такива са прякорите "Копейкин", "Кориша", "Кирюха" и др., които са създадени под влиянието на руския език. Може да се смята, че отразяват етап от развитието на междуетническото езиково общуване, а оттам и на езиковото оформяне на прякорите.

Прякорите представляват важен елемент от социокултурния механизъм, функциониращ в рамките на селищния колектив, посредством който се регулират човешките взаимоотношения. Прякорът белязва всичко отличително, което засяга човека, неговите качества и поведение, начин на живот, телесните и нравствени характеристики, начина, по който се труди, говори и т.н. Всичко това е мотив за възникване на прякори. Като осмиват и даже строго осъждат човешките негативни качества и постъпки, от една страна, но и същевременно изтъкват и положителното у човека, прякорите играят съществена роля не само за отделния човек, но най-вече за своеобразното хармонизиране на вътрешноселищните контакти. Директното изказване и назоваване на определена характеристика посредством прякора, особено ако тя е негативна, би означавало да се пренебрегне и отхвърли белязаният от страна на колектива. Но това е само видимата роля на прякорите. Присъстствието им в селото облекчава по-непосредственото общуване в рамките на селищната общност. Този факт получава най-ярка илюстрация в израза "Сичките имат прякури".

В заключение на проучването се извежда следната примерна класификация на възникване на прякорите:

1. Прякори, които възникват според физическите белези на получателя. Те са свързани с видимите черти на човека, именно в този тип самата дума показва признака на възникването на прякора. Тук влизат и прякори, свързани с прилика на носителя с известни личности и герои от областта на киното, спорта, литературата.

2. Прякори, които възникват във връзка с нравствените особености на човека.

3. Прякори, които възникват от уникална случка с участието на носителя на прякора. Смисълът на прякора се разбира от контекста на наблюдаваната или разказаната случка.

4. Прякори, възникващи във връзка с професията - като официален белег.

Изведената типология се придружава с малък речник на прякорите.

 

РЕЧНИК

Прякори по физически особености

Бухал - момче с големи очи

Горлопан (гръмогласен) - човек с висок, силен глас

Глава - хора с големи глави

Кирюха - сляп с едното око

Клепчу - момче, което често мига

Каче - закръглено момиче

Мечка - по конструкция на жената, приличаща на мечка

Магари - човек с дълги уши

Нямото - човек, който не може да говори

Папуас - мургав човек

Пискун - момче с тънък глас

Пуф - дебело, пухкаво момче

Пукал - човек с "опулени" очи

Ряпа - човек с голям корем

Чеомби - хора с дебели устни, подобни на тези у африканско племе с това име

Чакър - човек с различни по цвят очи

Шупар (прасе) - хора с дебели вратове

Ялуа - бездетна жена

Прякори, свързани с известни личности и герои от киното, спорта, политиката

Борман - човек, който прилича на героя от сериала "Седемнадесет мига от пролетта"

Боярски - човек, който прилича на известния руски актьор Михаил Боярский

Гебельс - човек, който прилича на генерала от сериала "17 мига от пролетта"

Индира Ганди - момиче, което прилича на известната индийка - политик и държавник

Малдзедун - човек, който прилича на секретаря на Комунистическата партия на Китай

Пушкин - човек, който прилича на руския поет Александър С. Пушкин

Прякори по нравствени особености на човека

Дарадайка - човек, който не си върши добре работата

Иуда - човек с лош характер

Икономия - "стиснат" човек

Паток - момиче с лош нрав

Скрудж - име на герой от анимационен филм

Кучи - зъл човек

Копейкин (от стотинка) - за този човек една стотинка е богатство

Мъна (от рум. - ръка) - крадец

Чахутян - човек, който много лъже и мами

Чукча - много глупав човек

Прякори, свързани с професия

Бардук - човек, който прави "бърди" за тъкачен стан

Геврек - човек, който прави гевреци

Кош - човек, който прави кошове

Мелник - притежател на мелница

Мисирка - човек, който развъжда пуйки

Прякори, свързани с някаква случка

Бинзола - човек, който веднъж напсувал "бинзола мъти"

Буба - този човек бъркал думата хубава с "бубова"

Бузняк - дядо Иван, като свирел на "гармошка", казвал "бъз, бъз"

Гибел - този човек повтарял често "гибел сни"

Дуган (от тур. - сокол) - човек, който имал навика да краде яйца от гнездата на соколите

Каун (пъпеш) - веднъж този човек отишъл да краде и нещо го стреснало, затова пожълтял като пъпеш

Катър - веднъж един циганин, който имал катър, попитал малките момчета как се нарича това животно. Едно от тях веднага отговорило, като назовало съответната дума "катър"

Натра - момче, паднало веднъж в средата на стана (натрата) за тъкане на килими

Немец - този човек често употребявал израза "сичкуту немецку"

Пиеда - човек, който вместо пиявици казвал "пиедки"

Топал (от тур.- куц) - човек, който куцал, поради което гагаузите го нарекли "топал"

Тяпа - човек, който вместо ряпа казвал "тяпа"

Прякори на териториално-съседски общности

Палия - жителите на град Тараклия, известни с прословутото си скъперничество

Чатак - название на хората от съседното гагаузко село Копчак

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Божинов 1988: Божинов, К.Прякорите като фолклорно явление. // Български фолклор, 1988, № 3.

Васев 1935: Васев, Ст. Копривщенски прякори и родови имена на -ек. // Родна реч, 1935, № 3-4.

Виденов 1996: Виденов, М. Към антропонимните проблеми на някои нови имена (социо-лингвистичен опит за анализ) // Ономанистично и етнолингвистично пространство на езика. Т. 1. Велико Търново, 1996.

Вълков 1994: Вълков, П. Прозвища в разговорната реч. // Състояние и проблеми на българската ономастика. Велико Търново, 1994.

Гребенарова 1999: Гребенарова, Сл. Семейство и род. // Ловешки край. София, 1999.

Данилина 1979: Данилина, Е. Прозвища в современном русском языке. // Восточно-славянская ономастика. Исследования и материалы. Москва, 1979.

Иванова 1997: Иванова, Р. Юнаци, борци, бодигардове, мутри... или героят от вестниците. // Българска етнология, № 1-2, 1997.

Ковачев 1987: Ковачев, Н. Българска ономастика. София, 1987.

Краев 1939: Краев, Г.Да погледнем към Средногорието. // Родна реч, № 13, 1939.

Кръстева 1993: Кръстева, Е. Име и личност в българската традиционна култура. // Българска етнография, № 5-6, 1993.

Кръстева 1999: Кръстева, Е.Личното име в българската традиция. София, 1999.

Кръстева 2000: Кръстева, Е. Прякорите в минало и днес - начин на употреба. Българска етнография, 2000, № 3.

Младенов 1934: Младенов, Ст. Към имената и прякорите на -ек в Копривщица. // Родна реч, № 2, 1934.

Мурдаров 1984: Мурдаров, В. Прозвища от собствени имена в битово-разговорния стил. // Български език, № 3, 1984.

Поротников 1969: Поротников, Г. Я. Фамилия и прозвище. // Ономастика, 1969.

Русинов 1975: Русинов, Р. Отношение между прозвищни и фамилни имена в българския език през Възраждането. // Ономастика, № 1-2, 1975.

Стамболиев 1938: Стамболиев, М. Прякори от гр. Орхание (Ботевград). // Родна реч, № 4, 1938.

Стоянов 1980: Стоянов, Ст. Граматика на българския книжовен език. София, 1980.

 

 

© Галина Манолова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.10.2005, № 10 (71)

Други публикации:
Българска етнология, 2001, № 3.