Георги Димитров Баласчев е роден на 10.04.1869 г. в Охрид. Виден изследовател-историк. Завършва Солунската мъжка гимназия (1888-1889). Учителства в София и Цариград. Специализира във Виена. През 1902-1903 г. е уредник на Народния археологически музей, а през 1919-1921 г. - на Народния етнографски музей в София. Активно сътрудничи на редица периодични издания като “Български преглед”, “Преглед”, СбНУК със статии в областта на археологията, културната и политическата история. Взема активно участие в издаването на сп. “Лоза”, редактор на сп. “Минало” (1909-1919). Пише под псевдоним Езерски. Автор е на изследванията: “Биографически и книжовни чертици на Григор С. Пърличев и Венчаната му поема през 1860 г. на поетическия конкурс в Атина” (1897), “Климент епископ Словенски и Службата му по стар словенски превод с една част гръцки паралелен тект” (1898), “Новонайденият надпис от времето на цар Симеона” (1898), “Няколко кратки летописни бележки по състоянието на западните македонци за първата четиридесет и пет годишна епоха на настоящия век” (1890), “Бележки върху веществената култура на старобългарското ханство и основаването му в Европа” (1902), “Българите през последните годишнини на десетия век” (Ч. І - 1927, Ч. ІІ - 1930), “Старотракийски светилища и божества в Мезек, Глава Панега, Мадара, Царичина и другаде и тяхното значение” (1932) и др. Умира в София на 06.10.1936 г.

ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА

Рецензии
 ["Българска литература. Кратко ръководство за средни и специални училища. Написано от А. Теодоров"]

© Електронно издателство
LiterNet, 2005