Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СИРЕНЦЕТО И МИШКАТА

Виктор Ерофеев

web

В сърцевината на съветската литература зее черна дупка. Тази черна дупка е увенчана с Нобелова награда. Тази черна дупка се пази от строги стражи. Световната литература, също като историята на СССР, е богата на тайни, но точно тази е тайната на тайните. Много бих искал Михаил Александрович Шолохов да е имал божествен произход и въпреки тогавашната си млада възраст, липсата на образование и житейски опит, въпреки безсилната си неубедителна усмивка да се окаже истинският автор на "Тихият Дон". Е, това вече ще е чудо! Само наште!

Писателите, които не са от "наште", които са пунктуални интелигенти, разните там кафковци и томасмановци, разбъркват скромната си дарбица с търпение и изучаване на какви ли не схоластики, а нашият лети над всичко това като степен орел и не се бои от нищо. Или: пристъпва казакът към тристакилограмовата бъчва, прикляка, пъшка лекичко и я вдига високо над главата си. Стои и се подсмихва. И всички го гледат като треснати.

Наскоро препрочетох "Тихият Дон" - без предубеждение, безпристрастно, с огромна наслада. Това наистина е гениална книга. По-точно - първите две книги от четирите. Отдавна знам, че Солженицин се съмнява в авторството. Чел съм и "Стремето на "Тихият Дон" на покойната Медведева-Томашевская, която също твърди, че авторът не е Шолохов. Знам това, но когато почнах да чета, го забравих. Пред мен се разгръщаше удивителният свят на един прекрасен писател, който боравеше свободно със словото. Свободното слово му даваше възможността да преодолее зависимостта от тогавашната всепоглъщаща мода на "сребърния век", от собствената му ерудиция, от идеологическите концепции. Това е зрелият поглед на мъж с освободен, наблюдателен ум, поглед отгоре, но не високомерен, поглед любящ и остроумен по отношение на донското казачество. Авторът не може да не е дворянин - разглежда Гришка Мелехов под лупа като странно и чудато същество. И разбира от еротика, от женското безсрамие, от голата разкрачена Аксиния, с която вероятно е имал връзка. Възможно е да е бил споменатият богат помешчишки син, който подлъгва любовницата на Григорий и когото после Григорий пребива зверски, но неговият лирически герой е само сянка в сравнение с автора. Авторът познава и войната, и отчаянието, познава генералите, които описва, поименно. Бил е в революционния Петербург - лично. Явно е "зациклил" на тема смърт: описва човешката смърт с бунинска щателност, с бунинския ужас от смъртта, но при това е изнежен извращенец: труповете на мъже и жени го привличат; екзекуциите и разстрелите предизвикват у него нездрава мъжка възбуда. "Сребърният век" все пак си му личи. Той познава и цени народните псувни, романът е пълен с псувни, но много повече от тях той обича казашкия сленг. И на неговата база създава свой език - неповторим и мобилен.

А по-нататък с нашия автор се случва литературно чудо. Той - половин век преди постмодернизма - става баща на постмодернизма. Започва съзнателно да руши собствения си текст. Текстът се превръща в голяма буца сирене, в която се е заселила мишка. Сивото същество започва да гризе сиренето и да си отлага екскрементите в него. Отначало мишката е умерена ядачка на текста и се изхожда също умерено: вкарва в гениалния текст само отделни неграмотни и нещо повече, некадърни като съдържание фрази. После обаче става нагла: започва да оклеветява героите на книгата и активно да агитира за болшевизма съгласно казионните за съветската литература от втората половина на 1920-те години правила. Към края на втори том сиренето свършва - остават само трохички плюс мишката и мишовините.

Всичко това се вижда с просто око. Но сляпото литературознание мълчи - то не вижда. Как се е добрала мишката до сиренето, кой го е дал, кое ГПУ - не знам. Но мишката да представя сиренето като свое произведение през целия си миши живот - това си е истинско проклятие. Да те мъчи съвестта, да живееш с пожизнен позор? Гол пред целия свят казак? Бива ли? Или - майната му?

Старият Бабаевски, авторът на соцреалистическия роман "Кавалерът на Златната звезда", веднъж ми каза, че Шолохов не обичал да говори за литература. За жени, за пиене - това да, но не и за литература. Не се учудвам.

Мишките винаги ще защитават другите мишки. Нали затова са мишки.

 

 

© Виктор Ерофеев
© Иван Тотоманов, превод от руски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.10.2015, № 10 (191)

Други публикации:
Виктор Ерофеев. Мъжете - тирани, мъжете - под чехъл. Есета. София: Факел експрес, 2015.