Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

РАДКА ШИДЕРСКА: ПОДЗЕМНАТА ГОРА

Рейнол Перес Васкес

web

България е страна с повече от 1300-годишна история, половината от която е изстрадала господството на две могъщи империи: византийската и отоманската. Тези векове на робство несъмнено са повлияли върху развитието на литературата, но не са успели да заличат езика, развит в една по-висока степен в сравнение с останалите славянски езици.

Недостатъчното разпространение на българската литература е феномен, който не включва само пределите на Латинска Америка (с изключение на Куба), но и самата Западна Европа; в този смисъл страни с по-малко население, като Албания и Хърватия, са имали по-голям шанс.

След 1990 г., свободна от каноните на соцреализма, българската поезия, привързана по-скоро към съдържанието, отколкото към формата, трябваше да започне първо от необходимостта да търси експресивни форми. През този период се появяват безброй нови имена на поети, сред които изпъкват тези на Мирела Иванова и Кристин Димитрова. Името на Радка Шидерска принадлежи към това поколение.

Шидерска публикува първата си стихосбирка "Оставен знак" през 1997 г. Малко повече от двадесет стихотворения разкриват символите, които обитават нейната поетична вселена, в която имат място съзерцанието, спомените и разтърсващите чувства. Поетесата притежава умението на поетите от Изтока и чрез прибягване до някои от техните символи и метафори тя постига ефект, който не се състои само в усвояването на стихотворението.

Срещата с Мексико (декември 1999 г.) позволява на тази българска авторка да опознае една друга култура, която от гледна точка на нейната далечна страна й предвещава истинско събитие. Заслепена от заобикалящия я свят, тя е провокирана да пише разнообразни по съдържание стихотворения, които след повече от три години ще обединят онази част, която носи заглавие "По една река към Мексико", с другата, носеща заглавието на самата книга: "По палмов мост".

Престоят на поетесата в "американския рай", наречен Калифорния, и нейното откритие - самотата и отчуждението, които са залегнали дълбоко в основите на "колосалното" благополучие, се смесват в слисания й и отчаян поглед и това е намерило място в тази част от книгата, наречена "Под небето на Калифорния".

И последно: книгата "По палмов мост" събира воплите на изгнаничеството, болката от загубата на скъпите фамилни пространства, както и острата и режеща носталгия заради скърбящата Родина.

Поетичната вселена на Радка е сякаш една подземна гора, от която бликат дървета и реки, появяват се птици и ветрове; това е едно митично пространство, където се крият океани, морета и пустини, блуждаят облаци и небеса - спуска се привечер, нощите се разпадат... В онази гора съвместно съществуват паралелни светове, в които присъстват настоящето и миналото. Непримирима е паметта понякога - готова за бягство - сънят и безсънието почиват на една и съща възглавница.

В езика на Радка Шидерска няма изкуствени провокации. Книгата е богата на стихове, които оформят представата за тъгата по един изгубен свят - царството на една принцеса с опустошена душа, която страда по своя изгубен принц, по своя мъртъв дракон.

Малките фабули, с една умерена наративна доза, не навреждат на кълновете на истинската поезия.

Без екстравагантна натрупаност, без фалшива хвалебствена техника авторката ни отваря вратите към един свят, който ни е познат, защото поезията е територия, близка до самите нас, защото нейните пространства са органични и в същото време препотвърждават богатството на онази философска гледна точка, характерна за големите източноевропейски поети.

Да преведеш всичко това, което в простотата на езика на един далечен народ понякога е непреводимо, беше едно голямо предизвикателство. Да направиш възможно музиката на думите на един славянски народ, който ни изглежда така далечен, да зазвучи, да приближиш до разума и сърцето изповедите на един дух, който се е култивирал в средата на чужда култура, и в същото време способен да осъществи връзка с нашите представи за нещата от живота.

Ако езикът на Сервантес наброява значителни имена, като това на Кеведо и Пас, езикът на Христо Ботев на свой ред притежава чудото да ни открие духа на една нация, ограничена през вековете на инвазия, възможностите на една граматика с уникална комплицираност и профила на един народ, който през вековете е обитавал този първичен рай - Балканите.

"По палмов мост" е стихосбирка, която изследва с учудени очи мексиканската и североамериканската култура, без да забравя и своята. С всичките неудобства, които включва в себе си преводът, тази книга ни доближава към една малко позната литература и ни предоставя нагледен пример относно предубежденията за естетиката на съвременната българска поезия.

Накрая, стихотворенията на Радка Шидерска могат да се обобщят метонимно, като гласове на хиляди българи, разпръснати по света, извадени от вцепенението от голямата утопия на XX век - социализма.

 

 

© Рейнол Перес Васкес
© Виолета Бончева, превод от испански
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.05.2005, № 5 (66)