* * *

web

Ти която знаеш къде са животът и смъртта
Ти пред чието лице цялата земя е скромност
Отведи живота ми по вечния път на въздуха
Отведи и смъртта там където не се умира

Само заради любовта ще оставя този нож
Сънят прорязва като твоята най-тъжна усмивка
Сладостта е по-нещастна от свирепост и зло
С доброта непобедима са разкъсани гърдите ми

Ти която знаеш какво са животът и смъртта

Ти чиято усмивка е на дъното на сърцето и земята
Сломява се присъдата в решителния момент
Една чаша вода, утеха повече няма
Влачен съм между звездите от една невъзможна игра

Ти която си над моя живот и над смъртта
Наричам те своя съдба а ти си толкова крехка
Със слабостта своя управляваш с играта
Която сърцата наши сломява

Любовта разби крилата със своя собствен полет
Думите понесоха нощта и се разбиха в нея
Твоята девича ръка е отпусната над съдбата ми
И все пак в небето се усмихва денят

Защото ти която не знаеш какво са животът и смъртта
С болката на своята усмивка си разтворила земята
За да се разбие над мисълта надеждата
За да заплющи със златна светлина

Твоята ръка достига звездите
И с благослов е пропита кръвта ти
Затова в слабостта своя ти си всезнаеща и мощ
Знанието се сломява пред усмивката на сълзата

Макар че сърцата са толкова болни свирепи
Като мрамор чупливи и меки като цвят
С дъхав дар се веят през времето
Техните страдания сияние ангелско

В унес отнасям тук мисълта
През въздуха и дълбината
Води ме в любовта и в слабостта нахрани ме
Ти която знаеш къде са животът и смъртта

1924

© Марко Ристич
© Моника Янева, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.10.2006, № 10 (83)