Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

web

Ти която знаеш къде са животът и смъртта
Ти пред чието лице цялата земя е скромност
Отведи живота ми по вечния път на въздуха
Отведи и смъртта там където не се умира

Само заради любовта ще оставя този нож
Сънят прорязва като твоята най-тъжна усмивка
Сладостта е по-нещастна от свирепост и зло
С доброта непобедима са разкъсани гърдите ми

Ти която знаеш какво са животът и смъртта

Ти чиято усмивка е на дъното на сърцето и земята
Сломява се присъдата в решителния момент
Една чаша вода, утеха повече няма
Влачен съм между звездите от една невъзможна игра

Ти която си над моя живот и над смъртта
Наричам те своя съдба а ти си толкова крехка
Със слабостта своя управляваш с играта
Която сърцата наши сломява

Любовта разби крилата със своя собствен полет
Думите понесоха нощта и се разбиха в нея
Твоята девича ръка е отпусната над съдбата ми
И все пак в небето се усмихва денят

Защото ти която не знаеш какво са животът и смъртта
С болката на своята усмивка си разтворила земята
За да се разбие над мисълта надеждата
За да заплющи със златна светлина

Твоята ръка достига звездите
И с благослов е пропита кръвта ти
Затова в слабостта своя ти си всезнаеща и мощ
Знанието се сломява пред усмивката на сълзата

Макар че сърцата са толкова болни свирепи
Като мрамор чупливи и меки като цвят
С дъхав дар се веят през времето
Техните страдания сияние ангелско

В унес отнасям тук мисълта
През въздуха и дълбината
Води ме в любовта и в слабостта нахрани ме
Ти която знаеш къде са животът и смъртта

1924

 

 

© Марко Ристич
© Моника Янева, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.10.2006, № 10 (83)