MENSCHHEITSDAMMERUNG*

web

Синът ми е кръвник, действителност пустош пуста.
Кървава уста. Мъгла от кръв гъста,
Пустош и мъгла.

Густав Кръклец: Тъмницата на времето

Пусто е всичко където още би могло да има живот
И като че и нас вече ни няма
Мой друже далечен
Друже мой мрачен
Пустош е вече всичко което още би могло да живее
Което още могло е живот да бъде
Живота наш могъщ и зрял
Живота пеещ
Кой сега и как ще
Кой тука и как ще
Да запее щом замълчаха топовете
Над пустите бойни полета
Над гъстите пепелища
Кой ще намери пътя към любовта си
И кой в съня оттук ще се залута
Кой тези думи как ще изкаже
Пустош уморена от умиране
Съдба капнала от убиване
Без глас и без лек всичко е

Що още могло е живот да се нарече
Сънувано в пясъчния часовник на сърцето
Заспало в пясъчното сърце на времето
В нашата сянка е хладно а нашата сянка - навсякъде
Където сме ние
И навсякъде около нас
В нашата сянка е пусто а нашата сянка навсякъде
Защото навсякъде сме били и навсякъде сме мърсили с кръв
И навсякъде сме убивали
И навсякъде своята сянка зад себе си сме оставяли

Мъглата е горчива в нас и мъгла без изход
Навсякъде около нас
Мъгла пуста и без глас
И безизходна
И нелечима
Защото и от нас самите изход няма
И в нашата мъгла кърваво е и хладно
Мой друже скръбен
Друже мой болен

Кой ще запее как да заиграе
Щом миналото му живота умори
Спусна се върху дните като хладна оловна сянка
Спусна се върху дните като пуста мъгла кървава
Спусна се над живота като смърт
Спусна се над живота като на смърт
Че е всичко мъртво освен умирането
Което няма да умре
Че е всичко минало освен това минало
Което няма да премине
Че е всичко забравено освен тази насилствена смърт

Която не се дава да бъде забравена
Нито в погрома нито в победата

Кой ще каже как да изрази
Това коварно минало във нас
Кой ще запее
С песен да надвие
Това минало упорито
Последно
Този черен болен спомен
Тази мъгла навсякъде около нас
Този мрак без лек
Безизходен
Неизразим
Щом в нас е само тази упойваща отрова на войната
Дрога в жилите
Сянка в нервите
Мъгла в костите и навсякъде зад нас
Мъгла и спомен и засъхнала кръв по ръцете
Тази чужда кръв по нашите ръце
По съвестта ни

Кой най-сетне ще заплаче с поплака на невинността
Кой ще се усмихне с усмивка към бъдещето
Щом са ни мислите от олово и кръв
А кръвта от мъгла и от пясък

Защото не видях жена детето си с усмивка да кърми
Ковач на чуждото нещастие да бъде
И после да не помни за това
И не видях очи които през сълзите на истината
необезумели да гледат заклания
да забравят на братоубиеца кървавата мутра

Мъглата всичко помни без смях и без сълзи
Мъглата ни задушава със спомени
А сърцето ти е пусто и разкаянието нелечимо
Мой друже смирен
Мой друже безмълвен
Безброен

22 декември 1940

© Марко Ристич
© Моника Янева, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.10.2006, № 10 (83)