Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЖИВОТООПИСАНИЕ НА ПИТЕР КОК, ЖИВОПИСЕЦ И МАЙСТОР-СТРОИТЕЛ ОТ АЛСТ*1

Карел ван Мандер

web

Не е редно град Алст да мълчи или пък да се смущава, когато други градове се славят с изобразителните изкуства и се хвалят с това, че са произвели и дават знаменити и изкусни живописци, тъй като той е придобил слава с това, че е представил и е бил родното място на интелигентния и образован живописец Питер Кок2 и с това, че го е имал за свой гражданин.3 Той изучавал изкуството с Бернард от Брюксел4 и бидейки с толкова надарен дух, там напреднал удивително много.

Той станал един съвършен рисувач и живописец с маслени и с водни бои, и бил много забележителен в рисуване и живописване на картони (patroon). Той бил в Италия и посетил Рим, тази всеобща школа за живопис, където проявил голямо усърдие в рисуването и изучаването на статуи и архитектура. След като се бе завърнал в Нидерлания, оженил се и станал вдовец5, няколко брюкселски търговци и производители на гоблени от Ван дер Мойен6 го убедили да замине за Константинопол в Турция, където те се надявали да предприемат нещо изключително - да направят красиви и скъпи гоблени за султана (grooten Turck)7 и за тази цел накарали Питер да нарисува няколко неща, които да покаже на турския император (Turckischen Keyser)8. Но тъй като Турчинът, следвайки своя мохамедански закон, не искал да поръчва изображения на хора или животни, начинието се провалило и нищо не излязло от него - само едно напразно пътешествие и големи разходи.9 Питер, който прекарал там една година, научил турски език и тъй като не бил способен да бездейства, през това време за свое удоволствие рисувал града Константинопол и много от околностите от натура (naer t’leven). Тези неща са издадени като гравюри на дърво, разделени в седем сцени, в които са представени различни обичаи на турците.10 Първата гравюра представя как турският император язди, придружен от неговата стража яничари и други съпровождачи. Втората изобразява турска сватба - как групата на невестата е придружена от музиканти и други подобни, и също танцуващи мъже, както е турския обичай.11 Третата - как погребват техните покойници извън града. Четвъртата - обреда или празника по новолуние. Петата - обичаите им на хранене. Шестата - как те пътуват. Седмата - как те лагеруват. В тези изображения човек вижда красиви, добре композирани задни планове, разнообразни и изкусно изобразени действия на фигури, които носят разни неща, или в други действия, в много стабилни стойки и добре балансирани пози на жени, които изглеждат забележително привлекателни, облечени изкусно и красиво, с покрити глави, и също с най-разнообразни местни костюми. Всички тези неща ни показват достатъчно какъв сведущ майстор беше Питер. В седмата гравюра той изобразил себе си в турски дрехи, изправен с лък в ръка и сочещ към близкостоящия човек, който държи дълга пика със знаме.12

При завръщането си в Нидерландия той се оженил и името на втората му съпруга е Майкен Верхулст или Бесемерс13, от която той имал дъщеря, впоследствие омъжена за неговия ученик Питер Брьогел.14

По това време, ще рече в 1549, той написал книги върху архитектура, геометрия и перспектива. И тъй като бил много надарен и учен, изкусен в италианския, той превел книгите на Себастиано Серлио15 на нашия език и тъй чрез усиления си труд просветил нашата Нидерландия и помогнал да се въведе в правилния път заблуденото изкуство на архитектурата. По този начин той прояснил всички неща, описани неясно от Полио Витрувий16, или дори, що се отнася до ордерите на архитектурата, направил Витрувий ненужен.

И така, благодарение на Питер Кок в употреба влезе правилният начин на строеж и модерният маниер бе отхвърлен.17 Жалко е, че отново навлиза един нов, нищо и никакъв високогермански стил, от който ще бъде трудно да се отървем отново, но който никога няма да бъде приет в Италия.18

Питер създал много творби: олтарни табла, картини и портрети. Той също бе живописец на Негово Императорско Величество Карел V19, и служейки му, умрял в Антверпен, където той живял, в около лето господне 1550, тъй като в 1553 г. неговата вдовица Майкен Верхулст издаде посмъртно неговите книги по архитектура. Павел ван Алст20, незаконен син на Питер Кок, бе изключително добър в копия на творби на Йоан Мабюз21, а също така живописвал много тънко и точно стъклени вази с цветя. Той живял и умрял в Антверпен. Неговата вдовица станала съпруга на Жилис ван Коникслоо22. Обръщайки се към Питер Кок, Лампсониус23 говори по следния начин в своята поема на латински:

Не само изкусен живописец бе ти, Питер,
И чрез изкуството си Алст направи ти известен на света,
А и какво изкуство чрез усилния ти труд постигат тези,
Чиято работа е да издигат здания красиви.
Това [изкуство], на което Серлио своите хора учеше, а ти - твоите
И французите; тъй щото двуезичния преводач на Серлио си ти.24

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Следните издания на Карел ван Мандер бяха използвани при превода и анотациите на текста: Karel van Mander, The Lives of the Illustrious Netherlandish and German Painters. Факсимиле на второто допълнено издание на Книгата за художниците от 1618, с паралелен превод на английски и анотации. Прев. от хол. Derry Cook-Radmore. Ред. Hessel Miedema. Doornspijk, 1996; Het Schilderboek. Amsterdam, 1946. Карель ван Мандер. Книга о художниках. Прев. от хол. В. М. Моноский. Москва-Ленинград, 1940. Източник на много от настоящите анотации е изданието на Мидема. Факсимиле на първото издание на Книга за художниците от 1604 е достъпно на: http://www.dbnl.org/tekst/mand001schi01_01/ (05.03.2006).

Вариации на името на Питер Кок съществуват, както по времето на художника, така и в съвременната научна литература: Coecke van Aelst, Pieter I Cock van Aelst; Pieter I Kock van Aelst; Pieter I Koeck van Aelst; Pieter I Cock van Alost; Pierre I Cock van Aelst. Най-значимото изследване на цялостното творчество на Питер Кок е това на Georges Marlier, La Renaissance flamande, Pierre Coecke d'Alost. Brussels, 1966.

Искам да изкажа сърдечна благодарност на Фондация Богдан (Bogdan Foundation), Принстън, Ню Джързи, за подкрепата при подготовката на настоящия материал. - Б. прев. [обратно]

2. Интелигентността тук се разбира като природен талант, докато познанието се придобива с усърдни занимания и обучение. - Б. прев. [обратно]

3. Тук авторът загатва за конкуренцията между различните градски центрове в Нидерландия, като художествената продукция, поне както Ван Мандер ни я представя, е ключов елемент на този граждански патриотизъм. - Б. прев. [обратно]

4. Бернард от Брюксел (Bernard van Brussel) е всъщност Бернард ван Орли. (Bernard или Bernaert van Orley, ок. 1488-1541), живописец и дизайнер на гоблени и стъклописи, който става придворен художник на Маргарета Австрийска и след туй на Мария Унгарска. Бернард е един от най-значимите представители на т.нар. “романизъм” - художествено движение в Ниските земи от първата половина на 16-ти век, което трансформира местната художествена традиция, като въвежда и адаптира композиционни, цветови и декоративни елементи на италианското изкуство, и особено това от Рим. - Б. прев. [обратно]

5. Първата съпруга на Кок е Анна ван Доорник (Anna van Doornick или van Dornicke, d. 1529), дъщеря на антверпенския живописец Ян Мартенс ван Доорник (Jan Martensz. Van Doornick), за който се предполага, че е бил учител на Питер. - Б. прев. [обратно]

6. Фирмата Ван дер Мойен (Van der Moyen) е голям производител на гоблени, за която се знае, че също е внасяла гоблени и килими от Турция. - Б. прев. [обратно]

7. Султан Сюлейман I, Велики (1494-1566). - Б. прев. [обратно]

8. Документи показват, че през 1533 фирмата Ван дер Мойен е поръчала две поредици гоблени, които репликират Битката при Павия и Ловджийските гоблени на Император Максимилиан, които били изложени в Хабсбургския двор в Брюксел. Заглавната страница на поредицата дърворезни гравюри, свързани с пътешествието на Кок, посочва, че то се е състояло през 1533, т.е. двадесет години преди отпечатването им. Виж приложението. - Б. прев. [обратно]

9. Твърдението на Ван Мандер, че забраната на фигуративното изкуство от исляма е причината за неуспеха на мисията не съответства на историческите факти, които показват, че точно по времето на пътешествието на Кок, под влиянието на Великия Везир Ибрахим Паша, западни художници са поканени да работят в Истанбул. Едва след смъртта на Ибрахим през 1536 превес взема консервативната реакция, която се обявява изцяло срещу фигуративните изображения. При тези обстоятелства, ако мисията на Кок наистина е била да осигури поръчки на фламандски гоблени за султана, то неуспехът й остава загадка. - Б. прев. [обратно]

10. Поредицата от седем сцени, предадени в десет дърворезни гравюри, известна като Moeurs et fachons de faire de Turcs, е публикувана през 1553 посмъртно от вдовицата на Кок. Всяка илюстрация е съпроводена от описателен френски текст. Тук Ван Мандер разглежда сцените в обратен ред, без да се съобразява с повествованието като пътешествие към Константинопол. Както ни подсказва неговата кратка и донякъде неточна идентификация на сцените, той е имал достъп до графичната поредица без коментара, отпечатан под изображенията. Виж приложението. - Б. прев. [обратно]

11. Интерпретацията на Ван Мандер е погрешна, както текстът изрично посочва, че е изобразен обичаят на обрязването. Тази грешка потвърждава предположението, че гравюрите, с които е разполагал авторът, са били без съпровождащия текст. - Б. прев. [обратно]

12. Ван Мандер е единственият по-ранен източник, който идентифицира тази фигура като автопортрет. Виж приложението. - Б. прев. [обратно]

13. Майкен Верхулст или Бесемерс (Maeyken Verhulst или Bessemers) е художничка, която е спомената от Ван Мандер в биографията на Питер Брьогел Стари като негова учителка в изкуството на миниатюрата и техниката на темпера върху платно. - Б. прев. [обратно]

14. Дъщерята на Питер Кок и Майкен Верхулст, също с името Майкен, се омъжва за Питер Брьогел Стари (Pieter Brueghel, ок. 1525/30-69), един от най-значимите нидерландски живописци и родоначалник на династията художници Брьогел. Известен е преди всичко с пейзажната си живопис и жанрови сцени, изобразяващи селски обичаи и привички. - Б. прев. [обратно]

15. Италианският архитект Себастиано Серлио (Sebastiano Serlio, 1475-1552) публикува шест книги по архитектура, всичките богато илюстрирани. През 1566 пет от тях (Геометрия, Перспектива, Антични паметници, Ордери и Църкви) са събрани на едно и публикувани в наръчник, който става най-широко разпространения източник за класическа архитектура в Европа през 16-ти и 17-ти век. През 1539-53 Питер Кок превежда на холандски, немски и френски и издава в Антверпен многотомния трактат на Серлио върху архитектурата. Вж. H. De la Fontaine Verwey, “Pieter Coecke van Aelst and the Publication of Serlio’s Book of Architecture.” Quarenedo, том 6 (1976) стр. 167-94. - Б. прев. [обратно]

16. Трактатът на римския архитект Полио Витрувий (Pollio Vitruvius, I век от н.е.) De Architectura представлява практически наръчник за архитектурната практика на римляните и е единственият писмен документ по архитектура, оцелял от това вереме. Печатното издание се появява в Рим през 1486, а първите илюстрирани издания са италиианските преводи от 16-ти век, които засилват влиянието му. Кок прави първия превод на Витрувий на холандски и през 1539 го издава в Антверпен. - Б. прев. [обратно]

17. Под 'модерен маниер' Ван Мандер има предвид късно готическия стил широко разпространен в Ниските земи и Германия преди навлизането на класицизиращия стил на север през първата четвърт на 16-ти век. Макар и употребата на класическите архитектурни форми да продължава през този век, чистият класически стил на Серлио не получава широко разпространение в Нидерландия. - Б. прев. [обратно]

18. Ван Мандер се противопоставя на стъпаловидните фронтонни фасади, богато декорирани със спираловидни елементи и шпицове. Виж илюстрациите към приложението. - Б. прев. [обратно]

19. Светия римски император Карел V (Carolus Quintus, 1500-1558) e роден в Мехелен, днешна Белгия, и е престолонаследник на хабсбургската династия. През 1516 той става и крал на Испания, Карлос I. [обратно]

20. Павел ван Алст (Pauwels van Aelst) заедно с Антон ван Алст (Antoon van Aelst) са незаконни синове от връзката на Питер с Антония ван дер Сант (Antonia van der Sant). Тези деца, подобно на двама синове от първата съпруга на Питер, стават художници. - Б. прев. [обратно]

21. Йоан Мабюз (Joan Mabuse, ок. 1478-1532), по-често срещан с името Ян Госарт (Jan Gossaert), първият фламандски романист, който е пътувал до Рим (1508-9) с цел да се запознае с античните творби и да ги рисува. След завръщането си Госарт работи в двора на Филип Бургундски, архиепикоп на Утрехт. Много от по-късните му произведения представят интересен синтез на елементи на фламандската художествена традиция от 15-ти век и визуалния език на италианския Ренесанс. Днес той е най-известен с изключително силните си портрети. - Б. прев. [обратно]

22. Жилис ван Кониксло (Gielis или Gillis van Conicxloo III, 1544-1607) е най-популярният от известната фламандска фамилия от поне шест поколения художници. След чиракуването си при Питер Кок, той се отправя за Франция и през 1570 е редовен член на гилдията на художниците в Антверпен. През 1585 той е принуден да имигрира първо в Германия и след това в Холандия поради силните си калвинистки пристрастия. Известен е с изящните си горски пейзажи, които стават на мода през последната четвърт на 16-ти век. - Б. прев. [обратно]

23. Доменик Лампсон (Domenicus Lampsonius, 1532-1599) е хуманист, поет и живописец от Брюге, на секретарска длъжност при архиепископа в Лиеж. Автор и издател е на Pictorum Aliquot Celebrium Germaniae Inferioris Effigies. (Портрети на няколко известни живописци от Нижна Германия.) Antwerpen, 1572. [обратно]

24.

“Een Schilder niet alleen ghy Pieter constigh waert,
Die Aelst ter Weerelt maeckt door dees u Const vermaert:
Maer veel Const is hier toe door grooten arbeydt creghen,
Wiens werck te bouwen is schoon huysen opghesteghen.
Die leerde Serlius de zijne, en ghy u volck,
En t’Fransche: want ghy zijt Serlij tweetaelesche tolck.”

За транскрипция на латинския оригинал на Лампсон, източник на Ван Мандер, виж приложението. [обратно]

 

 

ПРИЛОЖЕНИЕ

Съставител: Тодор Т. Петев

web

1. Карел ван Мандер (Karel van Mander). Заглавни страници на Het Schilder-Boeck.

1.1. Първо издание. Харлем, 1604. Гравюра на Якоб Матам (Jacob Matham) по дизайн на Карел ван Мандер.

1.1. Първо издание. Харлем, 1604.

 

1.2. Второ издание. Амстердам, 1616-18. Гравюра на Николас Ластман (Nicolaas Lastmann) по дизайн на Вернер ван ден Валкерт (Werner van den Valckert).

Второ издание. Амстердам, 1616-18.

 

2. Портрет на Питер Кок в изданието на Доменик Лампсон (Domenicus Lampsonius, 1532-1599), Pictorum aliquot celebrium Germaniæ inferioris effigies. (Портрети на няколко известни живописци от Нижна Германия.) Антверпен, 1572.

Доменик Лампсон е хуманист, поет и живописец от Брюге, който е на секретарска длъжност при архиепископа в Лиеж. Изданието съдържа поредица от 22 портрета на нидерландски живописци, гравирани от Йероним Кок (Hieronymus Cock) и съпроводени с хвалебствени поеми на латински и кратко описание на техните творби.

 

Портрет на Питер Кок в изданието на Доменик Лампсон

PETRO COECKE, ALOSTANO, PICTORI.
Pictor eras, nec eras tantùm, Petre, pictor, Alostum
Qui facis hac Orbi notius arte tuum:
Multa sed accessit multo ars tibi parta labore,
Cuius opus pulchras ædificare domos.
Serlius hanc Italos: tu, Serli deinde biliguis
Interpres, Belgas, Francigenasque doces.

 

3. Ян Сварт ван Гронинген (Jan Swart van Groningen)?. Портрет на Питер Кок, Майкен Верхулст и техните деца. Масло върху панел. 55,5 x 59 cm. Zürich, Kunsthaus.

Ян Сварт ван Гронинген, Портрет на Питер Кок, Майкен Верхулст и техните деца

 

4. Питер Кок. Заглавната страница на Обичаи и маниери на турците. Антверпен, 1553. Дърворезна гравюра, 43, 2 x 18 cm.

Питер Кок, Заглавната страница на Обичаи и маниери на турците. Антверпен, 1553.

“Ces mоеurs et fachons de faire de Turcz avecq’ les Regions y appartenantes, ont este au vif contrefaictez par Pierre Coeck d’Alost, luy estant en Turquie, l’An de Iesuschrist M.D. 33. Lequel aussy de sa main propre à pourtraict ces figures duysantes à l’impression d’ycelles.”

 

5. Питер Кок. Колофон на Обичаи и маниери на турците. Дърворезна гравюра, 43,2 x 18 cm.

Питер Кок, Колофон на Обичаи и маниери на турците.

“Maria verhulst, vefue dudict Pierre d’Alost, trespassé en l’An M.D.L. a faict imprimer lesdictes figures, soubz Grace & Privilege de l’Imperialle Maieste En l’An. M.CCCCC. L III.”

 

6. Питер Кок, Обичаи и маниери на турците. Седем сцени с типографски текст, отпечатани в десет дърворезни гравюри, всяка с приближителна широчина 44 cm., така че, когато всички гравюри са представени в непрекъсната последователност, те достигат 452 cm.

Внимателен анализ на седемте сцени, и съпровождащия пояснителен текст на френски, известни ни като “Обичаи и маниери на турците”, показва, че поредицата описва пътешествие през Балканите до Константинопол (Истанбул). Първата гравюра представя военен лагер в Славония, следващите сцени предават впечатления от различни страни от ежедневието и ритуалите на местното население, като се преминава през Македония, и накрая поредицата завършва с парадно шествие на Сюлейман Велики в центъра на Константинопол, където антични паметници и наскоро построени джамии определят силуета на древния град. Макар и сградите в последната сцена да са леко преподредени и разстоянията между тях скъсени, за да се съберат в рамката, много от тях са разпознаваеми: древният египетски обелиск е издигнат в центъра на хиподрума; на заден план вляво от него е Църквата Света София, а в далечината зад Сюлейман е колоната с увитите змии, издигната от Константин Велики. Виещата се процесия води към мащабната Фатих джамия, която се откроява на хоризонта вляво.

Гравюрите на Кок дават добра представа за неговия стил: едри, добре оформени фигури, често представени в движение, доминират композицията, която се разгръща подобно на фриз; внушителният пейзаж на заден план е даден в дълбочина и е наситен с детайлни, точни наблюдения за архитектурата и костюмите.

6.1. Военен лагер в Славония

Военен лагер в Славония

Ако от 13 век в латинските източници названието Славония (Sclavonia) включва територията между реките Сава и Драва, от 17-ти век нататък то обхваща източната част на междуречието на Драва, Дунав и Сава.

 

6.1.1. Детайл с автопортрет на Питер Кок?

Детайл с автопортрет на Питер Кок?

 

6.1.2. Детайл

Детайл

 

6.2. Придвижване на караван

6.2. Придвижване на караван

 

6.2.1. Детайл

6.2.1. Детайл

 

6.2.2. Детайл

6.2.2. Детайл

 

6.3. Турски войници в почивка

Турски войници в почивка

 

6.3.1. Детайл

Детайл

 

6.4. Празника на новолунието

Празника на новолунието

 

6.5. Турско погребение

Турско погребение.

 

6.5.1. Детайл

Детайл

 

6.5.2. Детайл

Детайл

 

6.6. Празник на обрязване извън Константинопол

Празник на обрязване извън Константинопол.

 

6.6.1. Детайл

Детайл

 

6.7. Процесия на Сюлейман Велики в Константинопол

Процесия на Сюлейман Велики в Константинопол.

 

6.7.1. Детайл

Детайл

Поредицата е публикувана посмъртно през 1553, двадесет години след самото пътешествие, от вдовицата на Кок. Гравюрите представляват богат визуален компендиум за облеклата и обичаите на местното население, така както ги е видял западният пътешественик и от тази гледна точка те са необичайно ценен исторически извор, както за историята на Балканите, така и за сложното отношение и интереси на западна Европа към региона. Нека напомним, че настъпателният марш на турската армия продължава след драматичното завземане на Константинопол през 1453 и само четири години преди пътешествието на Кок, през 1529, армията на Сюлейман е пред стените на Виена. От много европейци ислямът е възприеман като страховита опасност и при все това визуалният репортаж и текстовият коментар към пътешествието на Кок в сърцето на империята са забележително уравновесени. Наместо страх или заслепяващо чувство за превъзходство сцените на фламандския художник представят гледната точка на заинтригувания странник и наблюдател на една по-сложна, непозната реалност, представяща местни селяни и войници по време на молитва, погребален ритуал или обичая на обрязване. В последната сцена - парада на Сюлейман Великолепни през античния град, Кок представя не варварите, от които се страхува Европа, а гордите завоеватели и може би една конкурентна цивилизация.

Свидетелствата за влиянието на графичната поредица на Кок върху няколко поколения западни интелектуалци и художници все още не са събрани и анализирани. Показателен е фактът, че дори стотина годни по-късно “Обичаи и маниери на турците” намира стойностно място в значими колекции като например тази на Рембранд. Какви са били първоначалните намерения на Кок с поредицата и за каква публика са били предназначени гравюрите? Какво ни подсказва фактът, че съпровождащият текст е на френски, а не на фламандски или латински? Как са били възприети от съвременниците и последващите векове? Това са интригуващи въпроси, които очакват своите отговори. В предстояща студия преводачът ще разгледа тези и други въпроси редом със систематичен анализ на текста и илюстрациите на отделните сцени.

За репродукции и изследвания на тази графична поредица виж:

William Stirling-Maxwell, The Turks in MDXXXIII. London & Edinburgh, 1873.

Wouter Nijhoff, Nederlandsche houtsnedеn 1500-1550. The Hague, 1931-39, pl. pp. 268-81 и 364 (всички гравюри без текста).

F. W. H. Hollstein, Dutch and Flemish etchings, engravings and woodcuts, ca. 1450-1700. том IV, стр. 195-99. Amsterdam: Menno Hertzberger, 1949-.

Georges Marlier, La Renaissance flamande, Pierre Coecke d'Alost. Brussels, 1966. стр. 55-74 (всички гравюри с текста).

Helen C. Evans, ред. Byzantium: Faith and Power (1261-1557). кат. на изложба. New York, 2004. no. 253, стр. 411.

7. Заглавна страница на Себастиано Серлио, Първа книга от Архитектура (Геометрия). Превод на холандски от Питер Кок. Антверпен, 1553.

Заглавна страница на Себастиано Серлио, Първа книга от Архитектура (Геометрия). Превод на холандски от Питер Кок. Антверпен, 1553.

“Den eersten boeck van Architecturen Sebastiani Serlii, tracterende van Geometrye. Ouergesedt wten Italiansche in nederlandts, duer Peeter Coeke van Aelst doen ter tijt Schildere der K. Maiesteyt. Met keyserlijcke preuilegie Gedruct inde mermaerde Coopstadt van Antwerpen, end nu eerst wt laten gaet duer Mayken verhulst weduwe des seluen Peeters voers. Int Iaer M.Vc.LIII. Men vindtse te coope Thantwerpen op de lombarde veste inde schiltpadde.”

 

8. Харлем. Теглилницата, 1597-98.

Харлем, Теглилницата.

Внушителната сграда на теглилницата (De Waag) в Харлем е разположена непосредствено до реката Спарне. От 1598 до 1915 тук се претеглят търговските стоки, пътуващи по вода. Тя е построена от харлемския градски архитект Ливен де Кей (Lieven de Key, 1560-1627), използващ архитектурната стилистика на италианския Ренесанс, разпространена на север чрез книгите на Серлио.

 

9. Харлем. Пазара за месо, 1602-03

Харлем, Пазара за месо.

Сградата на пазара за месо (De Vleeshal) в Харлем е един от най-забележителните примери на т.нар. Холандски Ренесанс. Ван Мандер негодува именно срещу такива пищни стъпаловидни фронтонни фасади, пъстрата декоративна употреба на тухла и камък и срещу липсата на каквато и да е връзка с класическия архитектурен стил, разпространяван из Западна Европа чрез книгите на Серлио. Забележително е, че и в този случай архитектът е също Ливен де Кей, свидетелство не само за бързата промяна в архитектурната стилистика през последните годнини от живота на Ван Мандер, но също така и за бързата адаптивност на строителите. Разбира се, погледнато като социален феномен, промяната в архитектурната мода е свързана и с радикалните идеологически и социални трансформации в Нидерландия през периода.

 

 


* Откъсът е извадка от Книга за художниците (Het Schilder-Boek). 2-ро издание. Амстердам, 1618, (Fols. 218-218v). [обратно]

 

 

© Карел ван Мандер
© Тодор Т. Петев, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.03.2006, № 3 (76)