Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

Из "СТЪПКИ"

Йежи Косински

web

- Намирам го привлекателен, чаровен. Говори с акцент, мисля, че е чужденец.

- Той е. Дойде в страната преди няколко години, но вече се установи за постоянно.

- Познаваш ли го добре?

- Да.

- С какво се занимава?

- Той е архитект. Проектира функционални здания, където стилът е второстепенен: болници, училища, затвори, погребални домове, клиники за животни.

- Погребални домове?

- Разбира се. Знаеш ли, те също трябва да се строят - точно както родилни отделения в болниците.

- Но това е толкова странно.

- Никак даже. Той ми каза веднъж, че през 1930-те, точно след завършване на университета, той е постъпил в архитектурна фирма, където първата му работа е била да направи плановете за концентрационен лагер.

- Той е отказал!

- Не, не е. Дори след като е било трудно, понеже прецедентите са били малко. Но пък точно за това е било твърде предизвикателно. Той ми каза, че по това време много архитекти са се конкурирали за държавни поръчки. Разбира се, когато са създавали проект на болница или дори на затвор, той и колегите му лесно са си представяли себе си в сградите, но концентрационните лагери са били напълно различни: те са изисквали изключително въображение. И все пак, има нещо от училището в концентрационния лагер, нещо от болницата, от чакалните в обществените сгради, също нещо от погребалните домове, само дето секцията за изгаряне на трупове е по-ефикасна. Преди всичко, те е трябвало да бъдат функционални - това е била ръководната концепция. Той вземал терена внимателно под внимание - един стил за хълмист терен; друг за равен като степ терен. След като имало много пари и терени, проектите на приятеля ми били веднага одобрявани. Въпреки всичко, това са само проекти. Винаги можеш да ги погледнеш от различни гледни точки: например, от майчинските отделения излизат повече хора отколкото постъпват. При концентрационните лагери е обратното. Тяхната основна функция е хигиената.

- Хигиена? Какво искаш да кажеш?

- Виждала ли си някога унищожаване на плъхове? Или по-добре: обичаш ли животни?

- Разбира се.

- Хубаво, плъховете са също животни.

- Не съвсем. В смисъл, те не са домашни животни. Те са опасни и следователно трябва да бъдат унищожавани.

Именно: те трябва да се унищожават, проблем на хигиената. Плъховете трябва да се премахват. Ние ги унищожаваме, но това няма нищо общо с отношението ни към котките, кучетата, или кое да е друго животно. Плъховете не са избивани - ние се отърваваме от тях, или да използвам по-точна дума, елиминираме ги. Този акт на елиминиране е изпразнен от всякакъв смисъл. В този акт няма ритуалност, няма символизъм, правото на екзекутора не се поставя под въпрос и съмнение. Според същия принцип в концентрационните лагери, проектирани от приятеля ми, жертвите никога не са разглеждани като индивиди, а са уеднаквени с плъхове. Както плъховете, те са съществували единствено за да бъдат избити.

 

 

© Йежи Косински
© Веселин Веселинов, превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.11.2005, № 11 (72)

Фрагмент от: Jerzy Kosinski. Steps. New York: Vintage Books, 1988, с. 62-64.