Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

Седма глава

КАТРИН ПАР

Джанет Харди-Гулд

web | Хенри Осми и неговите шест жени

Известно време мълчахме. Навън се здрачаваше. Маргарет бе свела очи, после се взря в ръцете си и отново наведе глава. Аз чаках. Знаех какво си мисли. Накрая тя бързо ме погледна и въпросите рукнаха един през друг.

- Как можахте да го направите, милейди? Как така се омъжихте за този ужасен човек? Не ви ли беше страх? Защо не се скрихте... или... не избягахте?

Усмихнах й се.

- Изслушай цялата история и тогава може би ще разбереш. Аз бях много по-различна от другите жени на Хенри. Бях на тридесет и една години, а Хенри бе третият ми съпруг. Първите ми двама съпрузи също бяха възрастни. И двамата починаха, без да имаме деца. Но всъщност Хенри не искаше вече съпруга, Маргарет. Нуждаеше се от приятелка, от болногледачка и майка за трите си деца.

- О, разбирам - промълви Маргарет. - Нуждаел се е от жена, която да се грижи за него. Но как стана всичко?

- Започна се на едно празненство в двореца Хамптън Корт. Спомням си го съвсем ясно. Докато танцувах с приятеля си Томас Сиймур, обърнах се и зърнах Хенри. Сините му очи ме наблюдаваха. Беше твърде болен, за да танцува, но по-късно същата вечер той пожела да поговорим. Бях малко уплашена. Знаех за него най-различни истории. Той бе един от най-прочутите крале в Европа, но също така бе прочут и с това, че убиваше хората, които го гневяха - Ан Болейн, Катрин Хауърд и много, много други. И разбира се, той бе вече много дебел и грозен!

След тази вечер той започна да ми праща подаръци и ме покани да го посетя в двореца Хамптън Корт.

По онова време имах връзка с Томас Сиймур. Той бе изискан млад мъж и аз бях влюбена в него. Възнамерявахме да се оженим. Тогава получих писмо от крал Хенри. Желаеше да му стана жена. Какво можех да сторя? Обичах Томас, но семейството ми искаше да бъда кралица на Англия. И в последна сметка трябваше да се омъжа за Хенри.

- А бяхте ли щастлива? - попита Маргарет.

- Е, понякога. Харесваше ми да съм кралица. Имах прелестни дрехи и скъпи накити. Но на моменти бе и много трудно. Хенри често страдаше от болния си крак, а когато кракът го болеше, той се разгневяваше и ми посягаше. Веднъж замалко да ме прати в Тауър. Бях споменала нещо за Англиканската църква, а той не бе съгласен с мен и страшно много се ядоса. Тогава не каза нищо, но подир няколко дни стражите му дойдоха да ме отведат.

- О, не! - възкликна Маргарет. - И какво направихте?

- Плаках ли, плаках. Казах му, че съм съгласна с всяка негова дума, че той е моят учител, а пък аз съм само една глупава жена. А после поплаках още малко и казах, че не разбирам нищо от църквата. Бъбрила съм била само ей така, за да му помогна да забрави болния си крак.

- А това вярно ли беше? - попита Маргарет.

- Не, разбира се! Но трябваше да му кажа нещо и скоро станахме отново приятели.

- Значи не сте го обичали?

- Не, но се научих понякога да го харесвам. Той бе умен и интересен човек, освен това бе крал на Англия!

- А какво стана с трите му деца?

- Съжалявах ги. Имаха труден и самотен живот. Опитвах се да им бъда добра майка. Сприятелих се с принцеса Мери, играех на разни игри с Елизабет и малкия Едуард и им помагах в уроците по различни езици. Разбира се, Хенри и аз нямахме деца.

Внезапно на вратата се почука.

- Влез! - извиках аз.

В стаята влезе млад мъж. В ръце държеше букет от красиви червени и жълти цветя.

- Това е за Катрин Пар - каза той.

- За мен ли? - възкликнах аз. - От кого?

- Има бележка. - Подаде ми къс хартия, усмихна се и излезе от стаята.

Бързо прочетох бележката.

    Скъпа Катрин, ти си моята истинска любов. Ти си моето цвете. Мисля за теб ден и нощ.
    Чакам те.
    Том

- Какво пише? - попита Маргарет.

- Не мога да ти кажа - разсмях се аз.

- Но от кого са цветята?

- От Томас Сиймур.

- О, младия мъж, който преди е искал да се ожени за вас. Още ли ви обича? Ще се омъжите ли за него?

- Не зная, Маргарет. Хенри се спомина само преди три седмици. - За минута замълчах и после продължих. - Истина е, че още обичам Томас. Често си мисля за него. Някои говорят, че се интересувал само от две неща: от жени и пари. Но не го вярвам. Той има врагове, виждаш ли, понеже произлиза от прочут род. Джейн Сиймур бе негова сестра, тъй че Томас е вуйчо на крал Едуард.

- Едуард ще бъде ли добър крал, как мислите? - попита Маргарет.

- Да, така смятам. Той е много умно дете. Често ми пише писма на различни езици, а е само на девет години. Но се притеснявам за него, понеже често боледува. Англия има нужда от здрав и силен крал. Хенри бе лош съпруг, но бе силен крал на Англия. Ако Едуард умре, кой знае какво ще се случи!

Навън се бе стъмнило. Погледнах Маргарет и казах:

- Е, сега вече знаеш всичко за крал Хенри и неговите шест жени. Един ден можеш да разказваш тази история на своите деца и внуци.

- Мисля, че хората винаги ще помнят крал Хенри заради шестте му жени - каза Маргарет. Тя отвори кутията и извади писмата. Разгледа ги и ги заподрежда едно по едно обратно в кутията.

- Разведена, обезглавена, починала, разведена, обезглавена... - Затвори кутията и ме погледна. - И една все още жива.

И двете се разсмяхме.

- Какво смятате да сторите с писмата, милейди?

- Нищо, Маргарет. Това ще бъде нашата тайна.

 

 

© Джанет Харди-Гулд
© Теодора Константинова, превод
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.09.2005
Джанет Харди-Гулд. Хенри Осми и неговите шест жени. Варна: LiterNet, 2005.