* * *

web

Слънцето в земята се завинтва
Хоризонта чупи се по края си
Топъл сняг струи в пръстта през ситото
И отмива костите от златото
На дъските сиви тъкан някаква
Бяла в рамка някой тук опънал е
Синя глина отбелязва стълбите
На звездите ставаме приятелки
От земята да се излекуваме
Совите се крият сутрин в сивото
Конските крила горят пожарени
Скоро, явно, ще настъпи смяната -
Дължините ще броим с хектарите
Телеграфът ще въздигне стълбове
Телефонът ще разплъзне кабели
Ще намерят скоро всички странници
Пътя към стълба последен - счупен е
А на този стълб виси известие:
Туй е краят, също и пристанище
И лети над него птица веща
А зад него - пламъци и камъни...

Ленинград, април 1987
1°С=39°С от моето тяло

© Янка Дягилева
© Мария Вирхов, превод от руски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.10.2005, № 10 (71)