|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Нарисувал някой икона - вън на дъжда я затрили,
Лика на светата мадона струите водни умили.
Текла боя по страните - плакали небесата,
Хората вътре се скрили, хората нищо не знаят.
А небесата сърдито долния свят изругали,
Бурята се разразила...
Овцете вкупом се сбрали.
Мълнии били в стъклата, вятърът покриви рутел,
Виели псета край прага, мишките тропали лудо.
Дечицата в мама се свили, старците на колене
Кръстели се по ъглите, богу на изток се клели...
Слънцето сутрин изгряло, хората вънка излезли,
Псетата сипкаво лаели, дигали покриви селяни,
А отстрани, край прага, парчета платно лежали.
Хората бога забравили, дигали си рамената...
Н-ск, 1986
© Янка Дягилева
© Мария Вирхов, превод от руски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.10.2005, № 10 (71)
|